Решение по дело №14/2021 на Районен съд - Велики Преслав

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

29.12.2021 год.

 

 

Номер 260098                                            Година 2021                 Град Велики Преслав

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Великопреславският районен съд                                                           първи състав

На 01 (първи) септември                                                               Година 2021

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

         Председател Дияна Петрова

Секретар Женя Проданова

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Петрова

АН дело номер 14 по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Ц.Л.У. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Наказателно постановление №20-0323-000829/24.11.2020 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР гр.Шумен.

В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършване на нарушението.            Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не развива становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 28.08.2020г. около 22.50 часа, в гр.Смядово, обл.Шумен на кръстовището на ул.“Захари Жечков Великов“ и ул. „Черноризец Храбър“ в посока Автогара гр.Смядово жалбоподателят като водач на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№ *** негова собственост, като използвал пътя за други цели освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари, като преднамерено задържал МПС-то, което управлявал на задните колела, чрез използване на ръчна спирачка, принудително привел автомобила в странично движение и преминал от едната в другата лента на пътното платно, т.е извършил тъй наречения „дрифт“. Служителите на РУ-В.Преслав ПУ-Смядово Д.Ч. и М.Д. били свидетели-очевидци на това деяние, за което св.Ч. съставила докладна записка. Освен това водачът бил спрян за проверка в хода на която била установена самоличността му. Въз основа на съставения официален документ на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА, № 330832 от 30.09.2020г., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, който не посочил възражения. Впоследствие се възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. След като възражението е преценено, като неоснователно и въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 3 000.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.        

Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно-процесуалните правила.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на ВР.

Показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, единият от които и осъществил процесната проверка и очевидец на нарушението, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра.

Показанията на разпитаните полицейски служители Д.Ч. и Т.И., съдът кредитира изцяло, като обективни безпристрастни и логически последователни, още повече че същите са поели и наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите се подкрепят изцяло от сърбаните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.

Настоящата инстанция, съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства приема, че със своите действия водачът е осъществил както от обективна така и от субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва пътищата отворени за обществено ползване не по предназначение като ясно и точно са описани извършените от него действия – „преднамерено задържал МПС-то, което управлявал на задните колела, чрез използване на ръчна спирачка, принудително привел автомобила в странично движение и преминал от едната в другата лента на пътното платно, извършва тъй наречения „дрифт“. Този метод на управление на преводно средство несъмнено представлява ползване на път, отворен за обществено ползване за друга цел несъобразена с предназначението му за превоз на хора и товари. Настоящият състав намира, че подобен метод на управление е присъщ на съответната категория професионални водачи, които следва да го практикуват на указаните места и по време на организирани мероприятия, но не е присъщ на ежедневното движение по път за превоз на стоки и хора. Освен в приложените писмени доказателства индиции за подобно неправомерно управление се съдържат и в показанията на разпитаните служители на МВР, единият от които е очевидец на рисковото управление от страна на жалбоподателя в настоящото производство.

От доказателствата по делото, а именно от показанията на полицейските служители, се установява по безспорен начин, че жалбоподателя е управлявал МПС, извършвайки т. нар. маневра "дрифт", като по този начин е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на нарушението.

Не се събраха доказателства в настоящото производство за твърденията на жалбоподателя, че е имал технически проблем с автомобила, което е наложило това неестествено негово движение. Тези твърдения противоречат на показанията на свидетеля-очевидец, освен това са релевирани едва с въззивната жалба, т.е след връчване на НП. Поради което съдът ги приема за изцяло защитни и целящи единствено да оневинят жалбоподателя, който да избегне административнонаказалната отговорност.

Форсирането на автомобила, превъртане на задвижващите колела и привеждането му в странично положение с вратите напред, вследствие на което автомобила е изведен извън контрол очевидно е с демонстративна цел да покаже възможностите на автомобила и водача и несъмнено създава опасност за движението и не се вписва в разбирането за обичайно ползване на пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното предназначение – за превоз на хора и товари. Затова правилно е санкциониран водачът на л. а. с предвидените за това нарушение кумулативно наказания във фиксирания от закона размер съгласно санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца.

Административното нарушение е извършено както от обективна, така и от субективна страна от жалбоподателя и правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на санкционираното лице. При определяне вида и размера на наказаниeто за извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, АНО е наложил опредените конкретни размери в закона чл.175а, ал.1 от ЗДвП на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Съдът не разполага с правомощия да определи наказание различно или под законоустановения размер, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-наказващият орган е справедлива.

Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 200.00 /двеста/ лв., която следва да се присъди в тежест жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №20-0323-000829/24.11.2020 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР гр.Шумен,  с което на Ц.Л.У. с ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл.104б,т.2 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Ц.Л.У. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление *** направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв./двеста лева/.

            Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

           

                                                                                                          Районен съдия: