Р Е Ш Е Н И Е
№ 324
гр. Габрово, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на двадесет
и девети юли през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА
ИЛИЕВА,
като разгледа
докладваното от съдия Атанасов гр. д. № 40 по описа на съда за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт И.Н.,
против А.П. ***.
В исковата молба се твърди, че на
09.01.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
които договори са сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с
ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по
силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД от А.П.П.,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 1445422 одобрен на
08.04.2014 г. и подписан на 09.04.2014 г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в
Приложение 1 от 09.01.2017 г. към Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.01.2017 г.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия
договора за цесия, дружеството-ищец, в качеството на цесионер, се е задължило от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което
има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. В
изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника е
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/1445422
от 19.01.2017 г. посредством Български пощи ЕАД с известие за доставяне, което
писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена". На ответника е
изпратено и второ Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/1445422 от 11.01.2018
г. от името на „УниКънсюмър Файненсинг" ЕАД, посредством куриерска фирма
Лео Експрес с товарителница № 67611287 и известие за доставяне, което писмо е
получено от А.П. на 12.01.2018 г. в 11:52 часа. Към исковата молба се представят и заверени копия от
уведомленията за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с Изх. № УПЦ-П-УКФ/ 1445422 от 19.01.2017 г. и с изх. №
УПЦ-С-УКФ/1445422 от 11.01.2018 г., за да бъдат връчени на ответника и това да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право.
Процесното вземане произтича от
одобрен на 08.04.2014 г. и подписан на 09.04.2014 г. Договор за потребителски
паричен кредит № 1445422 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в
качеството му на Кредитор и А.П.П. в качеството му на Кредитополучател.
Договорът е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД предоставя потребителски кредити. Цитираните ОУ са
неразделна част от договора за кредит. С подписването на Договора,
Кредитополучателят удостоверява че му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация от страна на Кредитора, получил е екземпляр от ОУ,
запознат е с тях и безусловно ги приема.
При условията на Договора,
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с
главница /обща стойност на кредита/ от 29 219,20 лв., която сума включва
чистата стойност на кредита от 25 000 лева, комисионна /такса за разглеждане на
кредита/ от 750,00 лева и еднократна застрахователна премия от 3 469,20 лева.
Чистата стойност на кредита от 25 000 лева е преведена на 09.04.2014 г. по
посочената от Кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към
Договора, усвоената парична сума, от датата на отпускане на кредита, за срока
на действие на Договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която е фиксиран за срока на Договора. Лихвата се начислява от датата на
отпускане на кредита, като към датата на подписване на договора страните са
договорили годишен лихвен процент в размер на 12,99 %. Така, към датата на
подписване Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да
е в общ размер на 23 112,80
лв.
Подписвайки Договора,
кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Или общата
сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на Договора
е в размер на 52 332,00 лв., която съгласно клаузите на Договора е платима на
120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 436,10 лв.,
като първата погасителна вноска е дължима на 21.05.2014 г., а последната е с
падеж на 21.04.2024 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора,
в който е посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от
главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ към
Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
365 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 3 112 лв., дължима за периода от 09.01.2017 г.
до 03.10.2018 г.
Крайният срок за издължаване на
всички задължения по кредита е 21.04.2024 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план/, но предвид обстоятелството, че
кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните
вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 16, ал. 2,
б. „а" от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в Уведомлението
за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника е и съобщил на същия,
че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го
кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи
задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на
дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично е посочено, че
вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и
за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от А.П. на 12.01.2018 г. в
11:52 часа.
Кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
подаване на заявлението в съда, е в размер на 10 902,64 лв., с която са
погасени, както следва: 7484,22 лв. възнаградителна лихва и 3418,42 лв.
главница.
Предвид изложеното за ищеца възниква правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу А.П.П. в деловодството на Районен съд - гр. Габрово, съгласно което
претендираме от ответника, в качеството му на Кредитополучател по Договор за
потребителски паричен кредит № 1445422 одобрен на 08.04.2014 г. и подписан на
09.04.2014 г., да заплати непогасените суми по процесния Договор, а именно: 5
277,09 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с
падежни дати от 21.06.2016 г. до 21.09.2018 г., които са падежирали към датата
на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; 2078,06 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.06.2016 г. до 09.01.2017 г.;
1 703,26 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.01.2016
г. до 03.10.2018 г. или сума в общ размер на 9058,41 лв., както и законна лихва
за забава от датата на депозиране на заявлението в съда /04.10.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението. Съдът е образувал ч.гр.д. № 1911/18
г., издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника съгласно
разпоредбите на ГПК. На 02.11.2018 г. ищецът е получил съобщение с указание на
съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Поради изложеното ищецът моли съда да постанови
съдебен акт, с който
да признае за установено, че ответникът, като Кредитополучател по Договор за
потребителски паричен кредит № 1445422 одобрен на 08.04.2014 г. и подписан на
09.04.2014 г., му дължи следните суми, присъдени в издадената срещу него
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1911/18 г. по описа на
PC - гр. Габрово, а именно: 5 277,09 лв. - неизплатена
главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.06.2016
г. до 21.09.2018 г., които са падежирали към датата на подаване на Заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда; 2078,06 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 21.06.2016 г. до 09.01.2017 г.; 1 703,26 лв. - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 21.01.2016 г. до 03.10.2018 г. законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение и Изпълнителен лист /04.10.2018 г./ до окончателното погасяване
на дълга. Претендират се и сторените разноски по ч.гр.д. № 1911/18 г. по описа
на PC - гр. Габрово, както и направените съдебно деловодни
разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. Представя писмено становище, в което моли съда
да уважи предявените искове.
Ответникът се представлява
по делото от назначения му от съда особен представител адвокат П.С. ***. В
представения писмен отговор се заема становище за неоснователност на
предявените искове, по следните съображения:
По делото не са представени
доказателства, че сумата по кредита е преведена по сметка на ответника А.П..
Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителските кредити /ЗПК/.
Особеният представител прави възражение за
недействителност на договора за потребителски кредит, от който се твърди, че
произтича процесното вземане на ищеца, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.
26, ал.1 ЗЗД поради нарушение на закона. Счита, че договорът, ведно с
приложенията, не отговаря на минималните изисквания за шрифт, което е нарушение
на чл. 5 ЗПК - не е предоставена своевременно по ясен и разбираем начин
преддоговорна информация във връзка с кредита, не е спазено императивното
изискване на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК, като в договора не присъства погасителен
план, съдържащ информация за размера, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Представеният към исковата молба погасителен план е изцяло
неразбираем, нечетлив, не са ясни разделите, за какво се отнасят отделните
колони с цифри. Освен това липсва подробна информация във връзка с чл. 11,
ал.1, т. 12, т.20 и т.22 ЗПК.
Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
В договора за кредит е посочен
годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той се
отразява в размера на погасителните вноски.
Твърди се, че клаузата за възнаградителна
лихва, с оглед прекомерния й размер, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Общият размер на възнаградителната лихва - 23 112,80 лв. е почти равен
на чистата стойност на кредита - 25 000 лв.
Оспорва се и претенцията за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, тъй като същата се дължи,
доколкото се установява, че е налице забава на плащането на дължимата сума.
Липсват доказателства, кога ответникът е изпаднал в забава, както и от кога.
Прави се и възражение и за ненадлежно
уведомяване за извършено прехвърляне на вземания /цесия/. Съобщаването на
цесията следва да бъде извършено от предишния кредитор на основание чл. 99, ал.
3 от ЗЗД. Няма пречка тя да бъде съобщена от упълномощено от него лице - в
случая цесионера, но в конкретния случай, такова пълномощно липсва. Съгласно
Рамков договор от 20.12.2016 г., „УниКредит Кънсюмър Файненскинг" ЕАД се задължава
да сключва отделни договори за цесия, като вземанията ще бъдат
индивидуализирани съгласно Приложение 1 към всеки отделен месечен договор за
цесия. В т.3.2 от представения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 09.01.2017 г., Цедентът - „УниКредит Кънсюмър
Файненскинг" ЕАД се задължава в срок от 3 дни от подписване на този
договор за цесия да предостави на Цесионера - ответника „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, и изрично писмено пълномощно за уведомяване на длъжниците по
смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Такова пълномощно няма. Представеното по
делото пълномощно е от 20.12.2016 г. и е към сключения Рамков договор, т.е.
преди твърдяната цесия.
Когато цесионерът действа в
качеството на пълномощник на цедента, именно в това качество той трябва да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. В настоящия случай обаче,
цесията не е надлежно съобщена на длъжника, защото не е представено изрично
пълномощно, каквото следва да има, и каквото страните по договора за цесия са
уговорили. При наличие на
упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на
представлявания цедент. Затова съществено значение има оповестяването на
упълномощаването. Ето защо, съобщение, извършено от цесионера, без длъжникът да
бъде уведомен, че той действа като представител на цедента, е ирелевантно за
правните последици от цесията по отношение на третите лица и длъжника. С оглед
на тези съображения
се твърди,
че уведомяването, извършено от ищеца, не поражда правните последици, предвидени
в нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, поради което цесията няма действие по
отношение на ответника. Не може да се счете, че същата е съобщена и със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, нито с
депозирането на исковата молба, тъй като в настоящия случай уведомлението
изхожда от цесионера, който няма надлежна представителна власт да я съобщи.
Оспорва се представената обратна
разписка към товарителница № 67611287, за която се твърди, че Уведомителното
писмо за извършената цесия е връчено лично на ответника. На разписката е
посочен адрес: гр. Габрово, ул."Варовник" № 25. Постоянният и
настоящият адрес на ответника е гр. Габрово, ул.Орловска" бл. 27, ет. 3,
ап. 5. Това е и адресът, на който се извършват всички съобщения до длъжника,
така, както е уговорено в индивидуалния договор на цесия. Този адрес е посочен
и в договора за кредит. Посоченият на разписката адрес не е адресът на
ответника, което поставя под съмнение и връчването на уведомлението. Оспорва се и положения
подпис върху обратна разписка към товарителница № 67611287, като се твърди, че
разписката не е подписана от ответника А.П..
На следващо място, липсват
доказателства, от които да се установява, че задължението на ответника към
Кредитора, произтичащо от процесния договор, е цедирано на ищеца. Съгласно
сключения между двете дружества рамков договор за цесия, продавачът прехвърля
на купувача вземания, които ще се индивидуализират в приложение 1, неразделна
част от договора, считано от датата на неговото съставяне. Представеното към
исковата молба Приложение 1 е неясно, посочен е само № на договор, имената на
ответника и цифри. Липсва посочване на отделните раздели. Не е ясно как са
формирани посочените суми и за какво са те, поради което същото не индивидуализира
процесното вземане. Като обща сума е посочена - 27 912,24 лв. В уведомителните писма до длъжника за извършената се сочат различни суми. В исковата
молба се твърди дължима сума общо 29 219,20 лв.
Към индивидуалния договор за
цесия не е приложено и посоченото в т. 2 Приложение 2 /приемо-предавателен протокол, с който се
удостоверява предаването на всички налични документи по кредитното досие/, за
което също се твърди, че е неразделна част от договора.
Правя се възражение и относно твърдяната
предсрочната изискуемост на кредита. Не е ясно дали и кога е настъпила. В конкретния случай се
твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди сключването на договора за цесия от 09.01.2017
год., тъй като претенцията за неплатени вноски по кредита и лихви е от
21.06.2016 г.
Поради това, че извършеното
прехвърляне на вземания/цесия/ не е съобщено надлежно на длъжника, то и уведомлението за настъпила
предсрочна изискуемост не поражда правен ефект спрямо длъжника, доколкото
последното не изхожда от банката, а от своя страна цесионерът не разполага с
правомощия да съобщава предсрочна изискуемост, която е настъпила преди датата
на цесията. Правото на цесионера да иска предсрочно изпълнение на задължението
по сключения договор за заем произтича от вътрешните отношения между цедента и
длъжника. Това е допълнително право, което следва да бъде уредено в отделен договор.Това
допълнение има характер на самостоятелен договор, поради което, за да произведе действие,
е следвало да бъде съобщено на длъжника (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Следва да се има
предвид, че в случая предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с
факта на неплащане на съответни вноски, а с упражняване на правомощието на банката да
направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е
необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем и е нужно нарочно волеизявление на кредитора, с което той да сведе до знанието на длъжника
настъпването на това обстоятелство като субективно право, установено в полза на
кредитора. В случая, не са представени доказателства, че банката, респ. цесионерът, е
упражнила това свое правомощие, поради което не може да се приеме, че
уговорената предсрочна изискуемост на кредита е настъпила, без тя да е съобщена
на длъжника чрез изрично волеизявление. Следователно, вземането, предмет на настоящия установителен иск не е
изискуемо в претендирания размер и не е възникнало на предявеното основание.
Претендираното вземане от
ответника се оспорва и по основание и по размер. Не става ясно как са формирани
претендираните в исковата молба суми, за които се твърди, че се дължат от
ответника - главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, както и
законната лихва. Не са приложени доказателства в тази насока. В исковата молба
се твъди, че до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, длъжникът е заплатил сумата от 10 902,64 лв., за което също липсват
доказателства.
Предвид
гореизложеното следва, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, ведно със законните последици.
В съдебно заседание адвокат С.
моли съда да отхвърли предявените искове, като представя писмена защита, в
която излага подробни съображения.
Оттеглено е направеното оспорване на положения подпис върху обратна
разписка към товарителница № 67611287.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни
искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5065/05.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1911/2018 г. по описа
на РС Габрово. Същата е връчена на длъжника-ответник при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца-кредитор е налице правен интерес от
предявяване на исковете за установявания на вземанията по процесния договор за потребителски кредит.
Предявеният иск за установяване на вземане за главница, произтичащо от
неизпълнено задължение по договор за потребителски паричен кредит, вземането по
който е цедирано на ищеца, е с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
Предявеният иск за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/
лихва по същия договор е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД.
Предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви по процесния
договор е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са предявени от
дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
По делото е
представен договор
за потребителски кредит Договор за потребителски паричен кредит № 1445422 от
09.04.2014 г. – в оригинал. Страни по договора са „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД в качеството му на Кредитор и А.П.П. в качеството му на
Кредитополучател. По силата на договора дружеството-кредитор се задължава да
предостави на ответника-кредитополучател потребителски паричен кредит на обща
стойност на кредита от 29 219,20 лв., която сума е формирано от чиста стойност
на кредита в размер на 25 000 лева, такси/комисиони в размер 750,00 лева и
еднократна застрахователна премия в размер на 3 469,20 лева. Съгласно договора
предоставената в заем сума се отпуска по банкова сметка ***, а начинът на
погасяване е също по банков път.
Неразделна част от подписания
договор са погасителен план и общи условия. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума,
от датата на отпускане на кредита, за срока на действие на Договора се олихвява
с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за срока на
Договора. Лихвата се начислява от датата на отпускане на кредита, като към
датата на подписване на договора страните са договорили годишен лихвен процент
в размер на 12,99 %, съответно уговорената към датата на подписване договора
възнаградителна лихва е в общ размер на 23 112,80 лв. Годишният процент на
разходите по кредита е 14,54%. Общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора е в размер на 52 332,00 лв., която
съгласно подписания от страните погасителен план е платима на 120 броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 436,10 лв., като
първата погасителна вноска е дължима на 21.05.2014 г., а последната е с падеж
на 21.04.2024 г.
Представено от ищеца е заверено
копие от Сертификат за застраховка
„Кредитна Протекция Плюс" № 1445422/09.04.2014 г., съгласно който
застрахователите «Кардиф Животозастраховане, Клон България» и «Кардиф Общо
застраховане, Клон България» се съгласяват да застраховат срещу заплащане на
застрахователна премия на кредитополучателите по банкови потребителски кредити,
администрирани от «УниКредит Кънсюмър Файненсинг» АД и в частност ответника А.П.,
като е посочен и начина за изчисляване на дължимата премия.
Като писмени
доказателства по делото от ищеца са представени и приети заверени копия от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/
от дата 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********; Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
09.01.2017 г., ведно
с Извлечение
от Приложение № 1 към него, и потвърждение за извършена цесия от
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. От тях се установява, че кредиторът по договора за
потребителски паричен кредит № 1445422 от 09.04.2014 г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлил на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД вземанията, които има спрямо
кредитополучателя А.П. по процесния договор.
Представено е и
пълномощно, с което „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е упълномощило
ищцовото дружество да го представлява във връзка с извършване на уведомяване по законоустановения ред на длъжника за сключения договор. Към
исковата молба е приложено уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/1445422 от
11.01.2018 г. до ответника, с което ищецът /в качеството си на пълномощник на
цесионера/ го уведомява за извършената цесия. В същото писмо се съдържа и
изявление на дружеството-ищец до ответника, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски вземанията по процесния договор са изцяло
изискуеми. Писмото е връчено лично на ответника на 12.01.2018 г., което
обстоятелство е удостоверено с обратна разписка към товарителница № 67611287 от
същата дата. Истинността на документа не е оспорен от ответната страна.
От приетото по делото
заключение на вещото лице Д.К., изготвило допуснатата съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че на 09.04.2014 г. по сметка на ответника е
преведена сумата 25 000 лв., представляваща т.нар. «чиста стойност» на
кредита.
Кредитополучателят-ответник
е изплатил обща сума в размер на 10 932,10 лв. С тази сума са погасени
7 484,93 лв. за редовна лихва /в т.ч. договорна лихва, такса/комисиона и
застрахователна премия, включени във всяка една вноска/. Отнесена към погасяване
на задължения за главница в погасителни вноски от №1 до № 25 е сумата 3 418,42
лв. 29,50 лв. са начислени и изплатени лихви за забава за периода от 21.06.2016
г. до 12.07.2016 г.
Последно плащане по
погасителните вноски е извършено на 12.07.2016 г., а падежната дата на първата
неизплатена погасителна вноска е 21.06.2016 г.
Размерът на непогасената
главница по процесния договор до датата на входиране на заявлението по чл. 410
от ГПК в РС Габрово /04.10.2018 г./ е 5 096,77 лв., по вноски от № 26 до №
53 с падеж 21.09.2018 г.
Размерът на непогасената
договорна лихва по процесния договор от 21.06.2016 г. до датата на цедиране на
задължението – 09.01.2017 г. е в размер на 2 081,42 лв. лв.
Размерът на лихвата за
забава върху главницата е както следва: 568,85 лв. върху главницата по вноски
от № 26 с падеж 21.06.2016 г. до 03.10.2018 г.; 673,51 лв. – върху главницата
по вноски от № 26 с падеж 21.06.2016 г. до 13.12.2018 г.
Общият брой непогасени
вноски по процесния договор е 95, а общата сума на задължението по тях е
41 428,59 лв. Сумата е сбор от непогасени вноски от № 26 с падеж
21.06.2016 г. до 21.04.2024 г. От тази сума задължението за главница възлиза на
25 800,73 лв., а задължението за договорна лихва е в размер на
15 627,86 лв.
Размерът на законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на получаване на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 12.01.2018 г. до
03.10.2018 г. възлиза на 1899,37 лв.
При така установените факти
настоящият състав намира, че волеизявленията на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и ответника А.П., обективирани в процесния договор, са
породили валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит. Процесният договор е сключен на 09.04.2014 г. и попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в последна редакция обн. в бр.
30 от 26.03.2013 г. на ДВ, в сила от 26.03.2013 г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК. Общият размер на предоставения кредит от 29 219,20 лв. е формиран от т.нар. сумата 25 000
лева, която се изплаща на кредитополучателя, сумата 750 лв. дължима от него за такси/комисиони и сумата 3 469,20 лв. -
еднократна застрахователна премия. Съгласието на страните по договора включва
уговорката, че последните две суми не се плащат от кредитополучателя при
сключване на договора, а се прибавят към чистата сума за получаване, т.е. към
главницата по кредита.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 09.04.2014 г. по сметка на
ответника е преведена сумата 25 000 лв., представляваща т.нар. «чиста
стойност» на кредита, с което кредиторът е изпълнил основното си задължение по
договора.
В тази връзка съдът
следва да обсъди наведените от особения представител на ответника възражения за
недействителност на процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК.
При това следва да се съобрази, че за наличието на основания за нищожност на
договора съдът е длъжен да следи и служебно, когато: е нарушена норма, предвидена
в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;
относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна
клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези,
но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък,
които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на
диспозитивността в гражданското съдопроизводство. Съдът е длъжен да констатира
и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор,
преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). При произнасянето си по
дължимостта на претендираните от ищеца суми съдът следва да съобрази и
разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което
нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи служебно.
Разгледани по същество,
възраженията са неоснователни. Действително, договорът и приложенията към него,
не са изписани с еднакъв по размер шрифт, но към момента на сключването му
законът не предвижда това условие като предпоставка за действителност на
договора по чл. 21 от ЗПК. Представеният в оригинал договорът съдържа разбираем
погасителен план, съдържащ информация за размера, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, които са изчислени при фиксиран лихвен процент
и ГПР. Затова съдът приема, че не са налице изискванията по чл. 22 ЗПК,
обосноваващи извод за недействителност на процесния договор за потребителски
кредит.
За неоснователно съдът намира и
възражението, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, с оглед
прекомерния й размер и поради противоречие с добрите нрави.
По отношение размера на
тази лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на
законната лихва.
През годината на
сключване на процесния договор за кредит, законната лихва за забава се определя
съгласно Постановление
№ 100 от 29 май 2012 г. на Министерски съвет и е в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На датата на
сключване на процесния договор през 2014 г. ОЛП на БНБ е 0,04%, видно от
извършената от съда справка на интернет-страницата https://www.bnb.bg/, следователно размерът на
законната лихва за забава е 10,04%. Определеният в приложението към процесния
договор лихвен процент не надвишава повече от три пъти този размер. Затова
според съда определената в процесния договор възнаградителна лихва не е договорена в нарушение на добрите нрави, следователно
обсъжданата клауза не е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Към момента на сключване
на договора в ЗПК няма изискване за размера на ГПР, каквото е въведено с
по-късната редакция на чл. 19 ал. 5 във вр. с ал. 4 от от ЗПК. Неприложима към
договора е и действащата към момента забрана по чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Неоснователни се явяват и
възраженията на особения представител за ненадлежно извършване и съобщаване на
цесията на ответника. На първо място следва да се съобрази, че в сключения
индивидуален договор за цесия 09.01.2017 г. вземането спрямо ответника е
индивидуализирано чрез номера и датата на сключване на процесния договор за
кредит, кредитополучателя и размера на дълга. Освен това цедентът е издал в
полза на цесионера изрично потвърждение за прехвърляне на вземанията си спрямо
ответника.
На следващо място съдът
намира, че е налице валидно уведомяване на длъжника-ответник за сключения между
ищеца и първоначалния кредитор договор за цесия. Упълномощаването на ищеца да
уведоми от името на предишния кредитор длъжниците по вземанията на дружеството,
възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договора за
цесия, е напълно валиден и допустим метод за уведомяване по смисъла на чл. 99
ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът е получил на
12.01.2018 г. лично изпратеното му чрез куриер уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-УКФ/1445422 от 11.01.2018 г., с което ищецът /в качеството си на
пълномощник на цесионера/ го уведомява за извършената цесия. Това обстоятелство
е удостоверено с обратна разписка към товарителница № 67611287 от 12.01.2018 г.
Както е посочил и особеният представител, писмото е връчено на адрес в гр.
Габрово, различен от посочения в договора, но истинността на обратната разписка
не е оспорена и няма доказателства, че друго, различно от ответника лице, е
получило уведомлението. Съдът следва да отбележи, че дори и ответникът да не
беше получил лично уведомлението няма пречка уведомяването за извършена цесия
да бъде направено чрез връчване на преписа от исковата молба, към която са
приложени цитираното уведомително писмо, договора за цесия с приложението към
него, потвърждението и пълномощното от цесионера. Тези факти са от значение за
спорното право и следва да се съобразят като факт, настъпил в хода на процеса
по реда на чл. 235, ал.3 ГПК. В случая уведомлението и останалите книжа са
връчени на особения представител на ответника, но преди това са изчерпани
възможностите за лично връчване на съдебните книжа, като на постоянния и
настоящия адрес на ответника са залепени уведомления по чл. 47 ал. 1 от ГПК и в
двуседмичен срок никой не се явил в канцеларията на съда да ги получи. Ето защо
книжата, сред които и уведомлението за цесия, се считат връчени съгласно
разпоредбата на чл. 47 ал. 5 от ГПК. При това положение, налице е изходящо от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, което съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД и с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. С горните действия не
са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено пълно изпълнение на
стария кредитор.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното плащане по
погасителните вноски е извършено на 12.07.2016 г., след която дата няма данни
за извършени плащания по процесния кредит. С това е изпълнена предпоставката по
чл. 16, ал. 2, б. „а" от Общите условия на договора за кредит, съгласно
който кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихва/.
С цитираното писмо с изх.
№ УПЦ-С-УКФ/1445422 от 11.01.2018 г. до ответника, в качеството си на нов
кредитор ищецът е уведомил ответника, че поради допуснато просрочие и неплащане
на погасителни вноски вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Следователно,
установяват се и двете предпоставки за възникване на предсрочната изискуемост
по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ към
Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми,
същият дължи на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни
суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на
365 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница.
На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 3 112 лв., за периода от 09.01.2017 г. до
03.10.2018 г.
Изхождайки от гореизложените
съображения, съдът приема за
безспорно установено, че по силата на сключения между «УниКредит Кънсюмър Файненсинг» АД и ответника договор за
потребителски кредит, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на
горепосочения договор за цесия и кредита е обявен по надлежния ред за
предсрочно изискуем, считано от 12.01.2018 г. Дори и този извод да не бъде споделен,
безспорно е настъпването на падежа на вноските, включени в ищцовата претенция,
а именно – тези, чийто падеж е настъпил до 21.09.2018 г. /преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК/.
Размерът на задълженията се
установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от ответната
страна не се представят доказателства за извършени плащания на тези задължения.
Затова съдът ще уважи като
основателен и доказан иска за установяване на задължение за главница за установената от
заключението на ССЕ сума 5 096,77 лв., ведно със законната
лихва от
датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, а за горницата над тази сума, до пълният
предявен размер от 5 277,09 лв. искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за установяване на вземане
за възнаградителна лихва ще бъде уважен като основателен и доказан до пълния
предявен размер от 2 078,06 лв., като се има предвид, че размера на установената
по делото /съгласно заключението на ССЕ/ незаплатена сума за тази лихва
възлиза на 2 081,42 лв.
Предвид неизплатеното
задължение за главница в горепосочения размер и с оглед разпоредбата на чл. 86
ал. 1 от ЗЗД, основателен се явява предявеният иск за установяване на вземане
за мораторна лихва за периода от 21.01.2016 г. до 03.10.2018 г. Същият ще бъде
уважен за сумата 568,85 лв., изчислена от ССЕ, а за горницата над тази сума, до
пълния предявен размер от 1 703,26 лв. ще бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т. 12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Ищцовата претенция е в общ размер
на 9058,41 лв., а е уважена за сумата 7924 лв. В заповедното производство
ищецът е направил разноски в размер на 281,17 лв., от които съразмерно на
уважените искове ще му бъде присъдена сумата 245,96 лв.
Възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца в исковото производство съдът определя на
150 лв., на осн. чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП.
Довнесената д.т. възлиза
на 187,16 лв., а определеното от съда и внесено от ищеца възнаграждение на
особения представител на ответника е в размер на 400 лв. Ищецът е внесъл и
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв. Съразмерно на
уважените искове, от сумата 937,16, представляваща общия размер на направените
разноски, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата 819,80 лв.
Останалите разноски остават в тежест на ищеца, а разноски от ответника не са
направени.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че А.П.П., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова С. и Мартин Деспов
Деспов, с пълномощник юрисконсулт И.Н., сумата 5 096,77 лв. /пет хиляди деветдесет и шест лева и седемдесет и
седем стотинки/ главница от неплатените месечни погасителни вноски с
падежни дати от 21.06.2016 г. до 21.09.2018 г. по договор за потребителски
кредит № 1445422 от 09.04.2014 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и А.П.П., вземането по който е прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на договор Индивидуален договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г., ведно със законната
лихва от
датата на постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 04.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК №
5065/05.10.2018 г. по ч.гр.д. № 1911/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над тази сума, до пълния предявен размер от 5 277,09 лв., като
неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА за установено, че А.П.П., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова С. и Мартин Деспов
Деспов, с пълномощник юрисконсулт И.Н., сумата 2 078,06 лв. /две хиляди
седемдесет и осем лева и шест стотинки/ договорна лихва, дължима за периода
от 21.06.2016 г. до 09.01.2017 г., по договор за потребителски кредит № 1445422
от 09.04.2014 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и А.П.П.,
вземането по който е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по
силата на договор Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
09.01.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 5065/05.10.2018 г. по ч.гр.д. №
1911/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че А.П.П., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова С. и Мартин Деспов
Деспов, с пълномощник юрисконсулт И.Н., сумата 568,85 лв. /петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/
лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.01.2016 г. до 03.10.2018 г.,
по договор за потребителски кредит № 1445422 от 09.04.2014 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и А.П.П., вземането по който е
прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на договор
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 09.01.2017 г., за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5065/05.10.2018 г. по ч.гр.д. №
1911/2018 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над тази сума, до пълния
предявен размер от 1 703,26 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
“Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителните директори Николина
Тодорова С. и Мартин Деспов Деспов, с
пълномощник юрисконсулт И.Н., направените в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 1911/2018 г. по описа на Районен съд
– Габрово разноски в общ размер на 1 065,76 лв. /хиляда шестдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: