РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1186
гр. Перник, 18.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500543 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
С Решение № 645/04.07.2024 г. по гр. д. № 4869/2023 г. по описа на Районен съд – Перник
е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 439 от ГПК, че М. И. Й. не
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 10000 лв. – част от вземане в пълен размер на
29471.24 лв., представляваща главница по договор за банков кредит, сключен с Банка ДСК
АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 09.10.2009 г. по ЧГД № 3252/2009 г. по
описа на Районен съд – Перник и за събирането на която е образувано изпълнително дело №
270/2022 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, рег. № 753 в регистъра на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд – Перник, поради погасяването на вземанията по давност.
Със същото решение „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъден да заплати на М. И. Й. сумата от 400
лв., представляваща разноски по делото и на адвокат Б. Б. сумата от 600 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Недоволен от решението е останал ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД и е подал въззивна
жалба срещу него чрез пълномощника си юрисконсулт Йосиф Калипатков. Наведени са
оплаквания за неговата неправилност, поради неправилно приложение на материалния
закон. Излага се, че районният съд не се е съобразил с разрешението, дадено в т. 1 от ТР №
2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ВКС според което предприетите действия срещу който
и да е от солидарните длъжница прекъсват както процесуалния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, така и давностния срок за погасяване на вземането. Поддържа се, че последното
действие по изпълнителното дело № 624/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев,
образувано за принудително събиране на спорното вземане, е извършено на 24.09.2019 г.,
като след прекратяването му, но преди изтичане на 5 години от това действие е образувано
друго изпълнително дело - № 270/2022 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Излага се, че дори да се
1
приеме, че първото изпълнително дело е било перемирано, преди да бъде издадено
постановление за прекратяването му, то извършените по него изпълнителни действия
прекъсват давността, в какъвто смисъл са и разясненията в т. 3 от ТР № 2 по т. д. № 2/2023 г.
на ВКС. Сочи се още, че при извършване на преценката за изтичане на давностния срок,
районният съд не е взел предвид спирането му за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. на
основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявения иск. Заявява се претенция за присъждане на разноски и се прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е връчена на насрещната страна. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника М. И. Й. чрез пълномощника му адв. Б. Б.. С него
въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Изложено е, че цитираното от
жалбоподателя тълкувателно решение не е приложимо за института на погасителната
давност, а само за процесуалния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Излагат се съображения
за основателност на предявения иск и правилност на обжалваното съдебно решение.
Искането към въззивния съд е да го потвърди и да присъди на пълномощника на
въззиваемия ответник адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
На основание чл. 267, във вр. с чл. 258, чл. 260 и чл. 261 от ГПК, съдът извърши проверка
за редовността и допустимостта на въззивната жалба. Същата е подадена от надлежно
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство, при наличието на правен
интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и съответства на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Затова е
процесуално допустима. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по размяна на
книжа, уредена в чл. 263 от ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Страните на са навели твърдения за новонастъпили факти и не са поискали събиране на
нови или новооткрити доказателства. С оглед доводите във въззивната жалба, съдът счита,
че не са налице основания за служебно събиране на доказателства.
Предвид изложеното, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
СЪОБЩАВА на страните доклад по делото, обективиран в мотивната част на
разпореждането.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2024 г. от
29.10.2024 ч. от 10.50 ч., за когато да се призоват страните на посочените от тях съдебни
адреси, с препис от настоящото разпореждане, а въззивния жалбоподател и с препис от
2
отговора на ответника.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3