№ 33
гр. Варна, 05.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503066 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на Б. ИВ. Й. с ЕГН
********** против протоколно определение от 29.09.2021г., постановено по
гр.д. № 5895/2020 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение
искането му за изпращане на делото по подсъдност по настоящ адрес на
ответника.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното
определение с твърдения, че поради потребителското качество на ответника, е
приложима специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК, като съгласно
чл.119, ал.3 от ГПК възражението за местна неподсъдност на делото може да
се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание. Излага, че в заявлението и в исковата молба самият ищец е
посочил адрес на ответника в с. Пчелин, поради което делото е следвало да
бъде изпратено в РС-Ихтиман. Всички съобщения по делото са връчвани на
този адрес. Съдът е бил длъжен служебно да изследва и установи колко пъти
ответникът е променял адреса си.
В постъпилия отговор ответникът по частната жалба я оспорва като
недопустима и неоснователна. Счита, че атакуваното определение не е от
категорията на обжалваемите съдебни актове по смисъла на чл.274, ал.1 от
ГПК. Поддържа, че възражението за местна подсъдност е преклудирано, тъй
1
като не е релевирано в срока по чл.131 от ГПК, а по същество е
неоснователно, тъй като на основание чл.120 от ГПК настъпилите след
подаване на исковата молба промени, касаещи местната подсъдност, не са
основание за препращане на делото по подсъдност на друг съд.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
275 ал. 1 от ГПК, който в случая не е започвал да тече поради липса на
уведомяване за постановения съдебен акт, срещу определение по
подсъдността, за което законът е предвидил изрично, че подлежи на
обжалване в чл. 121 от ГПК.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството по гр.д. № 5895/2020 г. по описа на ВРС е образувано
по предявен от „Теленор България“ЕАД срещу Б. ИВ. Й. иск с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.1990/2019г. на ВРС,
произтичащи от договори за мобилни услуги.
Съгласно чл.113 от ГПК исковете срещу потребители, какъвто
безспорно е искът основан на договор за телекомуникационна услуга, се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Касае се за
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото
на иск, за която според чл.119, ал.3 от ГПК съдът следи служебно до края на
първото по делото заседание. Действително възражението на ответника за
местна подсъдност е просрочено, тъй като е направено след срока за отговор
на исковата молба, но това не опорочава произнасянето по него, извършено в
преклузивния срок, в който този въпрос може да се повдига и служебно от
съда. Налага се изводът за допустимост на атакувания съдебен акт.
При осъществяване на контрола за правилност на обжалваното
определение, въззивният състав счита, че не са допуснати визираните в
жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон.
На основание чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, в случая – считано от 25.10.2019г. По заповедното
производство е извършена служебна справка в НБД “Население“ на
28.10.2019г. (л.13 от първоначално образуваното ч.гр.д. 1086/2019г. на
2
Районен съд-Ихтиман), видно от която към тази дата длъжникът Б. ИВ. Й. е с
постоянен и настоящ адрес в гр.******, регистриран на 28.02.2018г.
По тези съображения компетентен да разгледа иска по чл.422 от ГПК е
Районен съд – Варна, доколкото към момента на предявяването му
ответникът е с постоянен и настоящ адрес в гр.Варна. Настъпилите
последващи промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната
подсъдност, не са основание за препращане на делото, по аргумент от чл. 120
ГПК. В този смисъл ирелевантна се явява промяната считано от 02.08.2021г.
на адресната регистрация ответника, тъй като към този момент местната
подсъдност вече е била стабилизирана. Териториалната привръзка е посочена
в чл.113 от ГПК по императивен начин, поради което без правно значение е
фактическото местонахождение на потребителя на адрес различен от
официално регистрирания, нито посочването му от ищеца в заявлението или
в исковата молба като адрес за кореспонденция със съда.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.09.2021г., постановено
по гр.д. № 5895/2020 г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение
искането на Б. ИВ. Й. с ЕГН ********** за изпращане на делото по
подсъдност по настоящ адрес на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3