М О Т И В И към Присъда № 126 от 25.02.2014 година по
НОХД № 1529 по описа на видинския районен съд за 2013 година
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато обвинение против Я.Д.А. *** с ЕГН **********
по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.
Представителят на РП - Видин заявил в съдебно заседание, че поддържа
обвинението срещу подсъдимия А. така, както е внесено в съда с обвинителния акт
и моли той да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо същия.
Подсъдимият не е дал обяснения, чрез своята
защита моли да бъде признат за невиновен, отрича се авторството на деянието и
се оспорват фактите в обвинителния акт.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка по делото:
Свидетелят Р. работи като пазач в Секто ПП към ОД на
МВР – Видин. На 26.11.2012г. той е застъпил на работа и е установил липса на
пет платна от оградата на дворното място, който платна са част от ограда в
южната част близко до ж.п.линията и на около 30 метра от халетата за прегледи
на автомобили. За последно свид.Р. е видял, че тези платна са на мястото си на
23.11.2012г. След като установил, че въпросните пет платна от съответния
участък на посочената ограда липсват, Р. съобщил на Началника на Сектор ПП към
ОД на МВР-Видин. В края на месец ноември 2012г. преди обяд свидетелят М. със
съпругата си и детето им отишли да събират дърва за огрев в района на
поделението на „Гранична полиция” и на КАТ МВР Видин. След като събрали дърва
те отишли при свидетеля Л. и го помолили да им даде коня и каруцата си, за да
си прекарат дървата у дома. Свид.Л. живее в близост до бензиностанция „Шел”.
Последният им дал каруцата и коня си. Свид.М. ги взел, натоварил дървата заедно
с жена си и детето си, а тръгвайки М. видял подсъдимия А.. Същият го помолил да
му помогне да прекара пет броя метални платна с оградна мрежа до ж.к.”Заводско
селище” и казал, че ги е намерил в тревата до сградата на КАТ Видин и двора на
„Граничното поделение”. М. се съгласил и заедно с А. натоварили платната на
каруцата и тръгнали заедно към Заводското селище. Там пред дома на свид.М.
свидетелят М. видял платната и се договорил с подсъдимия да ги купи. Платната
били стоварени пред дома на свид.М., който платил на подс.А. сумата от 35 лева.
С протокол за доброволно предаване оградните платна са предадени на РУ”П”
гр.Видин от М. с разписка. Върнати са на Р.. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и допълнителната съдебно-икономическа
експертиза, пазарната стойност на вещите, предмет на посегателство е в размер
на сумата от 225 лева.
Горните факти се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: свидителските показания на свидетелите Р., М., М.,
Л. и П., протокол за доброволно предаване, разписка, експертна справка, заключенията
на стоковедческата експертиза и допълнителната икономическа експертиза, график
за дежурствата, справка за съдимост и карта за обвиняемо лице. Видно от горното
е, че подсъдимия А. е извършил деянието-предмет на настоящето
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и безспорен
начин, така както го изисква нормата на чл.303 от НПК, поради което подс.А. ще
следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.с чл.29, б.”А” и
б.”Б” от НК.
От обективна страна на деянието.
Подсъдимият за времето от 23.11.2012г. до 26.11.2012г.
в гр.Видин от дворно място на Сектор ПП към ОД на МВР в ЮПЗ, в условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи 4 броя оградни платна от винкел с
оградна мрежа с размер 2 х 1 метра на обща стойност 200лв. и 1 брой оградно
платно с размер 1 х 1 метра на стойност 25лв. или всичко на стойност 225лв., от
владението на Р.С.Р. ***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои.
От субективна страна на деянието.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
т.е. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е желал настъпването им, който умисъл се
извлича от конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на
извършване на деянието. Той е знаел, че вещите не са негови, и че ги отнема без
съгласието на собственика им. За извършеното престъпление от подсъдимия към
момента на деянието се е предвиждало наказание „лишаване от свобода„ за
срок от две до десет години.
При определяне наказанието на А. съдът отчете
следното:
С оглед изпълнение на целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК, както и с оглед целите визирани в чл. 36 от НК на подсъдимия ще
следва да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от две години,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип. При индивидуализацията на наказанието съдът има
предвид смекчаващи отговорността обстоятелства: А. не се отклонява от органите
на съдебната власт и от наказателния процес, което не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца, стойността на предмета на посегателство не
разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, вещите предмет на
кражбата са върнати на собственика им, не са настъпили съществени увреждания за
обществените отношения и за отделни лица. Но от друга страна А. е осъждан и
следва да изтърпи наказанието ефективно.
Подсъдимият ще следва да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата сумата от 30 (тридесет) лева, представляваща разноски за
вещо лице по досъдебното производство и сумата от 55.00 лева (петдесет и пет
лева), изразходвана за явяване на вещо лице в съдебно заседание.
Съдът не възприема становището на защитата на
подсъдимия А.. Тази версия, че той не е автор на твърдяното престъпно деяние не
се кредитира от този съдебен състав на ВРС. Излаганата теза се третира като
защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и може да се
придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите.
Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в
процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от
защитата на А. не създава съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя
именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава
логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че това лице е невиновно.
Показанията на свидетелите Р. и П. изцяло подкрепят обвинението относно момента
на извършването на кражбата. Показанията на свидетелите М. също подрепят
обвинението относно извършителя на деянието и момента на осъществяването му, М.
заявява, че е забелязал подсъдимия в соченото време в района на КАТ Видин.
Колкото до показанията на свидетелите М. и Л., те всъщност потвърждават
обвинението в частта от обстоятелства, за които може да внесат яснота. Приложеният
график за дежурства искан от защитата не съдържа информация, която да се
коментира в разрез с обвинението или в синхрон със защитата. Ето защо Съдът не
възприема оправдателната версия, предложена за подс.А..
Водим от горното Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: