Решение по дело №186/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от „Октопод инвест холдинг“ ЕАД гр. Варна, чрез адв. Г. Г. срещу Решение № 65/22.11.2023 г. по НАХД № 65/2023 г. на Районен съд-гр. Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 16.02.2023 г., издадено от директора на ОДБХ В. Търново. Касаторът оспорва решението като издадено в съществено нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излага подробни съображения, че договорът за търговска продажба е сключен в гр. Варна, а не на територията на с. Вардим, общ. Свищов, а в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, което е съществено нарушение, препятстващо установяването на териториалната компетентност на ОДБХ – В. Търново. Твърди, че неправилно АУАН е съставен в отсъствието на представител на дружеството, тъй като поканата за съставяне на АУАН е връчена в нарушение на чл. 180, ал. 5 и 7 от НПК. Счита, че АУАН е връчен нередовно, тъй като в представителната власт на пълномощника не е включено изрично правото по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като ненадлежното връчване съществено е опорочило административнонаказателното производство. Според касатора съдът не е обсъдил направените възражения, а изложените мотиви на решението са бланкетни. Моли за отмяна на решението на СвРС и отмяна на НП.

Ответникът по касационната жалба – директора на ОДБХ В. Търново, чрез адв. Е. Н. оспорва жалбата в представено писмено становище. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

 

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 65/22.11.2023 г. по НАХД № 65/2023 г. на Районен съд-гр. Свищов е потвърдено Наказателно постановление № ********** от 16.02.2023г., издадено от директора на ОДБХ В. Търново, с което на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД за нарушение на 91, ал. 1 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ и на основание чл. 160, ал. 2 от ЗЗР е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Дружеството е санкционирано за това, че е осъществило търговия с продукти за растителна защита, без да притежава удостоверение за търговия с такива продукти.

За да потвърди НП въззивният съд е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 04.07.2022 г. била извършена проверка на базата на „Сортови семена Вардим“ АД в с. Вардим, общ. Свищов, м. Блатото от ОДБХ – В. Търново, въз основа на която е съставен Констативен протокол № 0002889/04.07.2022 г. Служителите на ОДБХ – В. Търново установили, че на въпросното място се съхраняват препарати за растителна защита: „Глифон 360 СЛ“ на плаца пред склад V, 20 палета по 600 литра, общо количество от 12 000 литра и „Н. ТАФ“, 58 палета по 200 литра в общо количество от 11 600 литра. След проверка на счетоводните документи, удостоверяващи произхода на тези ПРЗ, се констатирало, че от Фактура № 19338/21.06.2022 г. като продавач на процесните ПРЗ се явява „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, а купувач – „Сортови семена Вардим“ АД, на 11 430 л. „Глифон 360 СЛ“ и 12 600 л. „Н. ТАФ“; датата на събитието била 21.06.2022 г. След като ОДБХ запитала „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД за информация относно мястото на сключване на сделката, „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД е отговорило уклончиво и неясно в писмо от 26.08.2022 г., в която не посочва населеното място, на което е било сключена сделката, твърдейки, че то било „на територията на Република България“ (РБ), а „мястото за доставка“ било в с. Вардим, общ. Свищов, м. Блатото, на територията на купувача „Сортови семена Вардим“ АД. От писмо на зам.изпълнителния директор на БАБХ от 14.06.2023 г. се установява, че „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД не притежава удостоверение за търговия с ПРЗ по смисъла на чл. 91, ал. 1 ЗЗР, нито пък разполага с обект за търговия на ПРЗ. За това деяние на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД бил съставен АУАН за нарушение по чл. 91, ал.1 ЗЗР, по който по-късно било издадено НП, с което за това нарушение на дружеството е била наложена имуществена санкция по чл. 160, ал. 2 ЗЗР в размер на 2 000 лв.

Въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП. Посочил е, че „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД е било поканено с Покана от 13.09.2022 г. от гл. инсп. в отдел „РЗ“ към ОБДХ – В. Търново на 27.09.2022 г. в работното време от 9 ч. до 11:30 ч. или от 13 ч. до 17 ч. в офиса на дирекцията, за да бъде съставен АУАН в негово присъствие и да му бъде връчен. Поканата е получена от Д. Х. – счетоводител, на 15.09.2022 г., която е получила и процесното НП. Предвид това съдът е приел, че поканата за съставяне на АУАН е надлежно връчена при спазване изискванията на чл. 180, ал. 5-7 от НПК. На следващо място, съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя, че бил нарушен чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при съставянето на АУАН, както и непосочването, че АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 4 вр. ал. 5 от ЗАНН. Относно възражението за липсата на представителна власт на лицето, на което е връчено АУАН съдът е изложил мотиви, че Н. К. Г. е бил овластен с пълномощно да получава АУАН /т. 1 от пълномощното/ и да представлява „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД пред всички подразделения на МЗ и БАБХ /т. 5 от пълномощното/.

Съдът е приел за неоснователно и възражението за липсата на териториална компетентност на ОДБХ – В. Търново, като е посочил, че по делото действително не е установено къде е извършена търговията с ПРЗ, т. е. продажбата на ПРЗ от „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД на „Сортови семена Вардим“ АД АД, но това е така защото именно първото дружество не е съдействало за разкриването на истината досежно този факт, като е отговорило уклончиво, че това било на „територията на РБ“. Според въззивната инстанция когато не може да се определи мястото на извършване на деянието, – какъвто бил процесния случай, защото няма данни, че мястото на изпълнение на задължението на продавача (чл. 187, ал. 1, във вр. с чл. 68, б. „в“ от ЗЗД) съвпада, или пък не, с мястото на сключване на сделката (чл. 14, ал. 3 от ЗЗД), то съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗАНН компетентен да разгледа административната преписката е или органът по седалището на ЮЛ, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. Тази компетентност е алтернативно определена и в случая последната хипотеза оправдава местната компетентност на ОДБХ – В. Търново (а не гр. Варна). Районният съд е отхвърлил възражението, че продажбата била сключена в гр. Варна, като е посочил, че по делото няма никакви доказателства за това, а единствено, че продавачът (жалбоподател) има седалище в гр. Варна и че е изпълнил задължението си в с. Вардим, общ. Свищов, но тези факти не касаят и не определят мястото на сключване на сделката.

По същество съдът е приел за доказано, че на 21.06.2022 г. „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД е продало на „Сортови семена Вардим“ АД, съгласно Фактура № 19338 от същата дата, 11 430 л. „Глифон 360 СЛ“ и 12 600 л. „Н. ТАФ“, представляващи ПРЗ по смисъла на чл. 91, ал. 1 ЗЗР, от които в базата на дружеството – купувач в с. Вардим са установени: „Глифон 360 СЛ“ на плаца пред склад V, 20 палета по 600 литра, общо количество от 12 000 литра и „Н. ТАФ“, 58 палета по 200 литра в общо количество от 11 600 литра. Двете дружества са търговци по правно-организационната си и сключената от тях сделка е (двустранна) търговска. „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД не е притежавало удостоверение за търговия с ПРЗ по смисъла на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР. Налице са всички предпоставки за ангажиране на безвиновната отговорност на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД, като имуществената санкция, която в случая се предвижда за това нарушение, е наложена в минималния размер и не може да бъде изменена.

На последно място съдът е изложил мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като по делото не се установяват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на нарушение по чл. 91, ал. 1, във вр. с чл. 160, ал. 2 от ЗЗР. Макар и обществената опасност на деянието да не е висока, обществената опасност на нарушителя е висока, защото при извършената проверка са установени още няколко нарушения по чл. 91, ал. 1 от ЗЗР.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Свищовският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Всички възражения в касационната жалба са били изложени пред въззивния съд, който, противно на твърденията на касатора, ги е обсъдил подробно и на всички тях е дал законосъобразен и съобразен с доказателствата по делото отговор. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Правилен е изводът на въззивния съд относно компетентността на издателите на АУАН и на НП. Противно на твърденията на касатора, в НП недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено в с. Вардим, общ. Свищов, на територията на „Сортови семена Вардим“ АД, намираща се в местност Блатото. Следователно налице е реквизитното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Дори да се приеме, че не става ясно къде точно са сключени търговските сделки, респективно къде е извършено нарушението (предвид липсата на яснота относно мястото на сключване на сделките във фактурите и стоковите разписки, както и с оглед неясните обяснения, дадени от управителя на касатора по този въпрос), приложение намира разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, според която когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. В случая местната компетентност на административнонаказващия орган се обосновава с оглед района, в който първоначално е образувано производството. По този въпрос няма спор по делото, доколкото от доказателствата непротиворечиво се установява, че производството е образувано в района на Област Велико Търново. Законосъобразно АУАН е съставен от инспектори при ОДБХ – Велико Търново, а НП е издадено от директора на ОБДХ – Велико Търново с оглед разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗР.

Неоснователни са възраженията на касатора за неправилна преценка от страна на СвРС относно производството по съставяне и връчване на АУАН. Въз основа на верните фактически констатации за изпращане на покана за съставяне на АУАН и неявяване на представител на дружеството, правилни са изводите на районния съд, че законосъобразно АУАН е издаден по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. Неприсъственото съставяне е изключение, допустимо само при наличието на някои от изчерпателно изброените предпоставки в нормата, една от които е реализирана в случая – след покана нарушителят да не се яви за съставяне на акта. Това е гаранция за правото на защита на нарушителя, но от друга страна – превенция от шиканиране на производството. Касаторът е търговец по смисъла на ТЗ, регистриран със седалище в България и за него важи правилото, че кореспонденцията с него следва да става на регистрирания адрес на управление на дружеството, където да осигури лице по чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, натоварено да поема книжата. Видно от известието за доставяне, поканата е изпратена на адреса на управление на дружеството и същата е получена от лице, което редовно получава пощата му предвид известието на л. 24 от делото, подписано от същия субект. С известието на л. 24 от делото на районния съд е удостоверено получаването на Запитване от ОДБХ – Велико Търново изх. №845/17.08.2022 г., в отговор на което от управителя на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД е изпратено Уведомително писмо на л. 25 от делото. Логически обяснимо е, че след като е даден отговор на запитването, възможно е било и явяването на управителя за съставяне на АУАН. Тоест, неприемлиев е аргументът на касатора, че поради нередовна покана за съставяне на АУАН, същият е съставен в отсъствие на нарушителя. В случай, че на посочения адрес като адрес на управление от дружеството – касатор липсва лице за получаване на книжа, дружеството не може да се позовава на неизпълнението на законовото си задължение да осигури такъв представител, за да обоснове нередовност на връчването на книжата.

АУАН е получен от лице с пълномощно с предвидена сравнително широка представителна власт, включваща възможността да представлява дружеството и законния му представител във връзка с оперативната и търговска дейност пред всички подразделения на МЗ и БАБХ. Връчването на АУАН на такъв пълномощник изпълнява изискванията за връчване на юридическо лице по чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, доколкото лицето е упълномощено да извършва както правни, така и фактически действия от името на управителя на дружеството, включително и като подписва предявения му АУАН, като в случая въпреки съставянето на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, спазен е редът по чл. 43, ал. 5, изречение второ от ЗАНН.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН законодателно е предвидена възможност за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в полза на ответника по касация. Въпреки своевременно направеното искане в този смисъл, по делото не е представен нито списък по чл. 80 от ГПК, нито доказателства за ефективно плащане по сметка, както е отбелязано в приложената фактура, поради което разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/22.11.2023 г. по НАХД № 65/2023 г. на Районен съд-гр. Свищов.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.