МОТИВИ
към Присъда №26/10.03.2020г. по НОХД №17/2020г.
на РС- ***
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – *** е
повдигнала обвинение срещу А.Д.В. ЕГН: ********** – за това, че „През периода месец март 2016 година до месец август 2019 година /включително/
в град ***, като осъден със съдебно
решение- решение по гр.дело № 413/2014 година по описа на Районен съд- град ***,
влязло в сила на 30.04.2014 година, да
издържа свой И.- *** си И. А.В., родена на *** година, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 42 / четиридесет и две /
месечни вноски по 100,00 лева всяка , общо в размер на 4 200,00 лева.
- престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.“
Представителят на РП - ***
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по
несъмнен начин. Относно параметрите на наказателната отговорност изтъква, че са
налице условията за приложение на разпоредбата на чл.183 ал.3 НК.
Подсъдимият А.Д.В., редовно
призован, се явява лично. Признава се за виновен и се ползва от правото да не
дава обяснения. Не взима изрича позиция по съществото на правния спор.
След щателно обсъждане на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в
тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
А.Д.В. е роден на *** ***, настоящ
адрес ***, ***, български гражданин, с основно образование, работи, разведен,
неосъждан, ЕГН: **********.
С Решение по гр.дело № 413/2014
година по описа на РАЙОНЕН СЪД – ***, гражданският брак между св.Н.А.В. и А.Д.В.
бил прекратен с развод, като подсъдимият В. бил осъден да плаща месечна издръжка в размер на 100 лева,
в полза на своята *** - И. А.В. /родена на *** година/, чрез майката и законен
представител - св.Н.В.. Решението влязло в сила на 30.04.2014 година.
Въпреки така влязлото в сила
съдебно решение, в периода месец март 2016 година - месец август 2019 година
/включително/, подсъдимият В. преустановил изплащането на дължимата в полза на И.
А.В. издръжка. Причина за това поведение на подсъдимия била материалната му
затрудненост, която обаче не го лишавала от обективната възможност да изпълнява
това свое задължение. По този начин, не изплатил дължимите в посочения период 42
/четиридесет и две/ месечни вноски от по 100,00 лева всяка, възлизащи общо на 4
200,00 лева.
С преводно нареждане за кредитен
превод от 28.01.2020г., по банкова сметка *** Н.А.В. била внесена парична сума
в размер на 4 200,00 лева, във връзка с повдигнатото по делото обвинение спрямо
А.Д.В..
Така изложената фактическа
обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху
следните събрани по делото доказателствени материали:
- показания на свидетелката Н.А.В.,
дадени в хода на съдебното следствие;
- заверен препис на Удостоверение за
раждане на И. А.В. /л.8 от ДП/;
- заверен препис на Решение по
гр.дело № 413/2014 година по описа на РАЙОНЕН СЪД – *** /л.9 – 11, л.24 - 26 от
ДП/;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от: И. –
***, И. - ***, И., И.– ***, БТ - *** /л.87 – 96 от
делото/;
- преводно нареждане за кредитен
превод от 28.01.2020г. /л.19 от делото/;
- характеристични данни /л.16 от
делото/.
- справка за съдимост /л.18 от
делото/.
От посочените по-горе
доказателствени източници следва по убедителен и безпротиворечив начин изложената
по-горе фактическата обстановка, приета от Съда. В доказателствената съвкупност
липсват противоречия, които да налагат обсъждане в съотвествие с чл.305 ал.3
изр.2 НПК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият А.Д.В.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.183 ал.1 НК – през
периода месец март 2016 година - месец
август 2019 година /включително/ в град ***, като осъден да издържа свой И. съгласно
Решение по гр.дело № 413/2014 година по описа на Районен съд - *** /в сила от
30.04.2014 година/ - *** си И. А.В. /родена на *** година/ не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 42
/четиридесет и две/ месечни вноски от по 100,00 лева всяка, възлизащи общо на 4
200,00 лева.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 183 ал.1 НК се изразява в бездействие – противоправно
въздържане от изпълнението на задължение за даване на издръжка, постановено с
влязъл в сила съдебен акт, за две или повече месечни вноски. Поведението на
подсъдимия е било именно такова, като в периода месец март 2016 година - месец
август 2019 година /включително/в гр. ***, не изпълнил нито една месечна вноска
от дължимите през този период общо 42 месечни вноски, на обща стойност 4200
лева. Тези факти и обстоятелства се установяват пряко от показанията на
свидетелката Н.В., а косвено - от заверен препис на заверен препис на Решение
по гр.дело № 413/2014 година по описа на РАЙОНЕН СЪД – ***.
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – неплащане на
повече от две месечни вноски по издръжката - и е целял тяхното настъпване. В
този смисъл, неговото поведение е било „съзнателно“ по смисъла на чл.183 ал.1 НК, като следва да бъде подчертано, че не се събраха доказателства за това, че през
изследвания период, за подсъдимия са били налице обективни пречки от такова
естество, че за същия да е обективно невъзможно да изплаща вноските по
издръжката на И. А.В. – в тази насока са приобщените доказателства за имотното
му състояние /наличие на МПС и недвижимо имущество на името на А.В., трудова
ангажираност/. В този смисъл Съдът приема, че през инкриминирания период, подсъдимият,
макар и със затруднения, е имал възможност да изплаща дължимата издръжка, т.е.
неизпълнението е „съзнателно“ по смисъла на чл.183 ал.1 НК.
Въз основа на тези доводи Съдът
намира, че повдигнатото обвинение спрямо А.Д.В. ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 НК се явява доказано по безспорен начин както от
обективна, така и от субективна страна.
Същевременно, както беше вече
споменато, от показанията на св.Н.В., а и от представеното по делото преводно
нареждане за кредитен превод от 28.01.2020г. се установява по категоричен и
непротиворечив начин, че дължимите съобразно повдигнатото обвинение месечни
вноски по издръжката на И. А.В., са изцяло изплатени и че от неизпълнението на
задължението за издръжка не са настъпили други вредни последици - освен самото
й неизплащане. Наред с това, от доказателствените материали по делото не се
установява приложение в миналото на привилегията на чл.183 ал.3 НК спрямо
подсъдимия А.Д.В. ЕГН: **********.
Разпоредбата на чл.183 ал.3 НК е императивна,
а от изложеното дотук е видно, че са налице всички предпоставки за нейното
приложение.
Ето защо и в съответствие с тези
съображения, Съдът призна А.Д.В. ЕГН: ********** за виновен в това, че през
периода месец март 2016 година - месец август 2019 година /включително/ в град ***,
като осъден да издържа свой И. съгласно Решение по гр.дело № 413/2014 година по
описа на Районен съд - *** /в сила от 30.04.2014 година/ - *** си И. А.В.
/родена на *** година/ съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно - 42 /четиридесет и две/ месечни вноски
от по 100,00 лева всяка, възлизащи общо на 4 200,00 лева – престъпление по
чл.183 ал.1 НК, като преди постановяване на присъдата от първата инстанция
посочените месечни вноски са издължени и не са настъпили други вредни
последици, поради което и на основание
чл.303 НПК във вр. с чл.183 ал.3 във вр. ал.1 НК не му наложи наказание.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :