Решение по дело №5035/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1921
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20195330205035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 1921

                                     гр. Пловдив, 24.10.2019  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на  двадесет и седми  септември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5035/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А.Н.Б. *** против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0546728,  с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.21, ал.2 , вр. чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2 , т.4 от Закона за движение по пътищата. С жалбата се излагат съображения за изтекла погасителна давност, също и такива свързани с неспазване на процесуалните правила, предвидени за издаване на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от упълномощения  от жалбоподателя адв. Х.Р., в което упълномощеният защитник на жалбоподателя поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.  

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по повод депозираната жалба.

Жалбата е допустима , доколкото е подадена в предвидения в чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата срок за обжалване, от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата и събраните по дделото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Издаден е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0546728, затова че на 19.04.2013 г. в 20:54 ч. на Републикански път II-86, км 19+200 в посока гр.Пловдив,“  при въведено ограничение на скоростта  60км/ч с пътeн знак B26 e установено и заснето с автоматизирано техническо средство -  стационарна радарна система тип „Мulta Radar SD 580№ 00209D32AC нарушение за скорост.  При управление на МПС Хонда ЦРВ, рег.№ **водачът на автомобила  се движил с 95 км/ч, при разрешена стойност на скоростта от 60 км/ч, като било отчетено превишение на скоростта с 35 км/ч.

С оглед констатираното нарушение на собственика , на когото било регистрирано МПС, бил издаден електронен фиш, в който  нарушението било квалифицирано по чл.21, ал.2, във вр.ал.1 от ЗДвП, като  на основание чл.189, ал.4, във вр.чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП на същия била наложена глоба в размер на 150,00 лв.за констатираното нарушение.

Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, диференцираната процедура за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с наказателно постановление. Легалната дефиниция на понятието  „електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, където е посочено, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушенията от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към НП, но само по отношение на правното му действие  съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.3 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя, да се полага неговият подпис, да се посочва дата на издаване, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, установената и разрешената скорост, отчетеното превишение на скоростта., собственика на МПС, респ. ползвателя, установената, разрешената скорост, превишението на скоростта. Електронният фиш се издава след протичане на диференцирана процедура, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът в отсъствие на контролен орган и на нарушителпо чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. Разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП е специална норма, която дерогира приложението на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което оплакванията , изложени в жалбата за липса на дата на издаване на фиша, имена на издател, подпис на издателя съдът намира за неоснователни.

Нормата на чл.189, ал.4 от Закона за движение по пътищата предвижда  възможност при нарушения на Закона за движение по пътищата, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, нарушението да се установява с автоматизирано техническо средство в отсъствие на контролен орган. В случая в електронния фиш е записано, че нарушението е установено със стационарно техническо средство, което е в съответствие с предвидените в нормата на чл.189,  ал.4 от ЗДвП, а също и с тези в §6, т. 65 от Закона за движение по пътищата, съгласно която разпоредба автомитизирани технически средства са  уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:  а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;  б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.Следователно установяването на нарушение и то със стационрано средство за измерване не е нарушение на процедурата, предвидена за издаване на Ел.фиш.

Правилно в настоящия случай е приложена и предвидената за констатираното нарушение норма на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, а също и съответната й санкционна норма на чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП, в редакцията й, действаща към датата на установяване на нарушението /ДВ, бр. 10 от 2011 г./,  предвиждаща за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП администативно наказание „глоба“ в размер на 150,00 лв.   С оглед изложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш е в съответствие с предвидените в Закона за движение по пътищата изисквания, поради което и не е налице незаконосъобразност  при издаването му.

За основателно обаче съдът намира оплакването в жалбата, че от издаването на електронния фиш е изтекла предвидената в закона абсолютна погасителна давност. В тази връзка следва да се отбележи,  че в ЗАНН за разлика от НК няма специални разпоредби, уреждащи абсолютната погасителна давност. Такава е предвидена в НК  в нормата на чл.80, ал.1 т.5 от НК, уреждаща т.нар. относителна погасителна давност, съответно в нормата на чл.80, ал.3 от НК, уреждаща т.нар.  абсолютна погасителна давност. В тази връзка е и Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г.  по т.д.№1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС, в което е посочено, че с изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН се изключват всякакви възможности за реализиране на административнонаказателна отговорност,  а с изчитането на сроковете  по чл. 82 от ЗАНН да се  реализира изпълнението на наложената санкция. От своя страна изпълнителската по чл.82 от ЗАНН може да бъде обикновена и абсолютна. В ЗАНН обаче липсва уредба на т.нар. абсолютна погасителна давност за реализиране на административнонаказателната отговорност.  В цитираното Тълкувателно постановление е посочено също, че поради липсата на изрична уредба за абсолютна погасителна давност при реализиране на административнонаказателната отговорност неоснователно е въобще да се изключи институтът на погасителната давност, доколкото по този начин ще се допусне трайна несигурност в правния мир. По тези съображения в цитираното Тълкувателно постановление, което е задължително за съдилищата в страната, се посочва, че тази празнина се преодолява с разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК, предвиждаща погасяване на наказателното преследване ако е изтекла предвидената давност от четири години и шест месеца.  В случая нарушението е установено на 19.04.2013 г.,  като до датата на разглеждане на делото е изтекъл период  по-дълъг от предвидения, а именно повече от четири години и шест месеца,  което означава, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен поради  изтекла на 19.10.2017 г. абсолютна  погасителна  давност.

Предвид изложеното съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 0546728,  с който на А.Н.Б. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

                                                Районен съдия :……………………………..

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.