Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 09.08.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 428 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 1132
от 20.03.2019 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Ловеч
е наложено на „Х.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Казачево,
област Ловеч, ул.”Васил Левски” № 33, ЕИК , представлявано от Х.Т.П., административно
наказание на основание чл.43, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.49, ал.2 от Закона
за храните – имуществена санкция в размер на 3100 лева, за нарушение на чл.18,
ал.1, предл.3-то от Закона за храните, във връзка с
чл.5, § 4а от Регламент (ЕО) 852/2004 за хигиената на храните, във връзка с т.3
от ДР на Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните.
Недоволни от постановлението
останали от дружеството, които чрез адвокат С.Т. от ЛАК са го обжалвали, като
незаконосъобразно и молят да бъде отменено. Изтъква, че посоченото в
наказателното постановление нарушение не е извършено и че отразените като
нарушени текстове от закона не кореспондират с описаната в НП фактическа
обстановка. Сочи, че в описаната фактическа обстановка не се сочи, че не се
води система за управление безопасността на храните, а само, че за три броя от
записите не са вписани видовете храни и документите, с които са приети. Счита
също така, че в НП не са били посочени за кои от принципите на НАССР е налице
несъответствие. Заявява, че в НП е посочено и друго нарушение, за което не
става ясно за кого се отнася констатацията – дали за управителя на дружеството
или за продавачката в обекта, тъй като не е посочено име.
В съдебно заседание, редовно
призовани, дружеството се представлява по пълномощие от адвокат С.Т. от ЛАК. Поддържа
жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Излага подробни доводи обосноваващи тезата му за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Акцентира на обстоятелството за наличието
на посочени в НП две нарушения, като изтъква, че за второто не е ясно кое е
лицето, което е било без заверена здравна книжка.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се
представляват от юрисконсулт С.. Същата оспорва възраженията на жалбоподателя
изтъквайки доводи в тази насока и пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено. Представила е писмени бележки, в които подробно е развила тезата
си. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че в НП са описани две отделни
нарушения, а е наложена санкция за едно, без да е ясно за кое от тях. Сочи, че както
дневника за входящ контрол, така и записите в дневника на персонала са
неразделна част от системата за управление безопасността на храните (СУБХ),
поради което и наказващия орган е посочил нередовното водене на дневника за
лична хигиена на персонала с оглед пълна информация на установената фактическа
обстановка и изясняване фактите по случая.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Ц.И.М., М.М.Б. и М.Ц.Д., както и
от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
„Х.Ф.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление с.Казачево, област Ловеч, ул.”Васил Левски” № 33, ЕИК , представлявано от управителя Х.Т.П., стопанисвало
търговски обект – смесен магазин за търговия с хранителни стоки, намиращ се в гр.Ловеч,
ул.”Цачо Шишков” № 38.
На 19.12.2018 г. била извършена инспекция в смесения магазин, стопанисван
от „Х.Ф.” ЕООД от свидетелите М.Б. и М.Д. - инспектори в отдел „КХ" при
ОДБХ Ловеч. Проверката била планова. На нея присъствал и управителя на
дружеството Х.П.. В хода на проверката свидетелите установили, че обекта е в
задоволително санитарно-хигиенно състояние и в него освен управителя работел и
продавач, като и двамата влизали в контакт с продаваните хранителни продукти. И
за двамата не били представени лични здравни книжки. Управителя на дружеството
предоставил на проверяващите придружаващи документи за произхода на 5 вида
артикули (плодове и зеленчуци) от «Елит плод» ООД, на за наличните в обекта
артикули като ядки, маслодайни семена, сушени плодове и зеленчуци такива
документи не били представени. Установени и били и редица други несоответствия
с добрите хигиенни практики относно съхранението на някой от продаваните
продукти, както и относно наличието на топла вода дезинфенкционни препарати в
обекта. В хода проверката било констатирано и че управителят не могъл да
представи записи по добри хигиенни търговски практики, тъй като наличните
дневници били неизписани, имало записи само до дата 22.05.2017 г. за извършено
почистване в обекта, нямало записи и за проведении ДДД – мероприятия. Било
указано на управителя да се яви в офиса на ОДБХ Ловеч на 28.12.2018 година.
Резултатите от проверката служителите на ОДБХ Ловеч оформили в доклад /л.11-12/,
като препис от него връчили и на управителя на дружеството Х.П..
Съгласно
дадените му указания, на 28.12.2018 г., в ОДБХ Ловеч се явил управителя на „Х.Ф.”
Х.П., който представил на проверяващите лични здравни книжки – негова и на
продавача в обекта Г. Б. А. с № 13214/28.12.2018 г., която била заверена от
личен лекар с дата от 27.12.2018 година. При документалната проверка на
представените от управителя дневници било констатирано, че записите по добри
хигиенни практики не се водели с пълната информация. За някои от предоставените
фактури със закупени хранителни продукти било установено, че въобще не били
отразени в дневника за входящ контрол.
Резултатите от документалната проверка служителите на ОДБХ Ловеч оформили в
доклад /л.9-10/, като препис от него връчили и на представляващия дружеството Х.П..
На същата дата – 28.12.2018 г. свидетелката М.Б. съставила на „Х.Ф.”, в присъствието на управителя
П. АУАН № 0000632/28.12.2018 г. /л.13-14/. В акта
свидетелката описала част от констатираното от проверките на 19.12. и 28.12.2018 г. и приела, че в
обекта на дружеството в гр.Ловеч не се водят записи по системата за управление
безопасността на храните, като записите по Добри хигиенни практики не се водели
с пълна информация. Като доказателство било отразено в акта, че в дневник за
входящ контрол не са били вписани видове приети храни и документите, с които
същите са приети, а именно - фактура с № **********/21.10.2018 г. от „Агростар
2016" ЕООД - с.Първенец -
В АУАН било отразено и че в дневника
за лична хигиена на персонала било вписано, че лицето работи месец
07.08,09,10,11 и м.12.2018 г. с лична здравна книжка, заверена на 28.12.2018 г.
от РЗИ Ловеч.
Актосъставителката квалифицирала описаните
обстоятелства като нарушение на разпоредбите на чл.18, ал.1, предл.3-то от Закона за храните, във връзка с чл.5, § 4а от
Регламент (ЕО) 852/2004 за хигиената на храните, във връзка с т.3 от ДР на
Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните.
Като свидетел по съставянето на акта
се подписала Ц.М.. Представляващият дружеството Х.П. подписал акта и получил
препис от него. В графата за възражения посочил, че ще представи писмени такива.
По делото липсват данни, в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са подали до директора на ОБДХ Ловеч
писмено възражение.
Въз основа на така съставения акт
за нарушение, на 20.03.2019 г. било издадено обжалваното наказателно
постановление, като отразената в акта фактическа обстановка била пресъздадена и
в него. Наказващият орган също приел, че от дружеството са нарушили разпоредбата
на чл.18, ал.1, предл.3-то от Закона за храните, във
връзка с чл.5, § 4а от Регламент (ЕО) 852/2004 за хигиената на храните, във
връзка с т.3 от ДР на Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните, поради което
наложил предвидената в чл.43, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за храните имуществена
санкция в размер на 3 100 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно разпоредбата на
чл.49 от ЗХ и заповеди на л.39 и 40 от делото.
По отношение на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, от правна страна
съдът установи следното:
Приетата от съда и изложена
по-горе фактическа обстановка по делото се установява от свидетелските
показания, както и от писмените доказателства приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, които съдът кредитира
изцяло, тъй като същите кореспондират помежду си, не се опровергават от нито
едно от събраните по делото доказателства или доказателствено
средство и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. А и
жалбоподателя, чрез процесуалния си представител не ги оспорва, а гради тезата
си за незаконосъобразност на обжалваното постановление на твърдението за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 и чл.18 от ЗАНН при
издаването му. Във връзка с така наведените възражения следва да се има
предвид, че при разглеждането на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че съда следва да
провери законността, т.е. дали правилно е бил приложен както процесуалния, така
и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по
аргумент от разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН. Ето
защо, в изпълнение на това си правомощие и задължение съдът констатира, че АУАН
е бил издаден изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, а
издаденото въз основа на него НП е съобразено с нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН,
поради което не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя за непълна
и неправилна правна квалификация на вмененото му нарушение.
Словесното описание на
нарушението е дадено ясно и пълно в обжалваното НП, посочени са и съответните
доказателства, които го потвърждават и няма съмнение относно неговото естество.
Посочената като нарушена норма на чл.18, ал.1, предл.3-то
от ЗХ предвижда производителите и търговците на храни, да внедряват, прилагат и
поддържат система за анализ на опасностите и критичните контролни точки. Така
както е формулирана разпоредбата съдържа състав на нарушение, тъй като вменява
на производителите и търговците на храни императивното задължение да внедрят,
прилагат и поддържат такава система. Аргумент за това се съдържа и в
приложената в случая санкционна разпоредба на чл.43 от ЗХ, където в ал.1 от
същата изрично е посочена нормата на чл.18, ал.1 от ЗХ, без изпълнението на
която търговците не могат да продават хранителни стоки.
Действително, „Х.Ф.” ЕООД са
внедрили система за самоконтрол относно опасностите и критичните контролни
точки (НАССР) при търговията с хранителни продукти в стопанисвания от тях
обект. В същото време, при проверките на 19.12.2018 г. и най-вече при
извършената на 28.12.2018 г. документална такава, контролните органи при ОДБХ
Ловеч са констатирали, че в дневника за входящ контрол не са вписани всички
видове приети за продажба храни, съответно не са вписани документите въз основа
на които същите са приети, като конкретно са посочили номерата на фактурите, с
които същите са били закупени и количеството храни. Констатирано е също така и
че в дневника за лична хигиена на персонала е било вписано, че лицето е
работило през месеците 07, 08, 09, 10, 11 и
Ето защо, настоящият състав приема, че
правилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл.18, ал.1, предл.3-то от ЗХ, т.е. в хипотезата на задължението на
търговеца да поддържа системата за управление и доводите на жалбоподателя в
обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Тезата, че в обстоятелствената
част на НП е описано, че въобще жалбоподателят е нямал такава система
категорично не може да бъде кредитирана, тъй като никъде в постановлението не
се сочи, че не е въведена системата НАССР, а точно обратното – изрично са
посочени двата водени от жалбоподателя дневника, които са част от системата и
изрично са указани обстоятелствата, и в какво се състои нарушението, а именно :
некоректното и непълно отразяване на всички данни, които следва да съдържат
въпросните дневници. Прецизно в тази връзка, както актосъставителят,
така и наказващия орган са посочили предл.3-то от
нормата на чл.18, ал.1 от ЗХ при определяне на цифровата квалификация на
нарушението, която хипотеза изисква системата да бъде поддържана. Редовно и
коректно вписаните обстоятелства в посочените два дневника също са част от
поддържането на системата за самоконтрол относно опасностите и критичните
контролни точки.
Не могат да бъдат споделени и
доводите, че в НП не са били посочени принципите от НАССР, които в конкретния
случай са били нарушени. Посочването на разпоредбата на чл.5, § 4, б.”а” от
Регламент (ЕО) № 852/2004 г. конкретизира точно това обстоятелство. Както се
отрази и по-горе в изложението, следва да се има предвид, че съставът
нарушението е визиран в санкционната разпоредба на чл.18, ал.1 от ЗХ и
посочването на нормите на чл.5, § 4а от Регламент (ЕО) 852/2004 за хигиената на
храните и т.3 от ДР на Наредба № 1/2016 г. за хигиената на храните само допълват
фактическия състав от обективна страна. Характера на извършеното нарушение е от
т.нар. „продължено административно нарушение”. При него нарушителят
непрекъснато осъществява състава на административното нарушение, докато не
предприеме дължимото действие, предписано от закона.
Предвид на тези съображения
съдът счита за неоснователно и възражението за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН. Дневника за лична хигиена на персонала е част от системата за самоконтрол
относно опасностите и критичните контролни точки, изискването за периодични
медицински прегледи и заверени здравни книжки на лицата, които имат
непосредствен контакт с продаваните храни е също част от НАССР, поради което
пропуските в това отношение са част от нарушението по чл.18, ал.1 от ЗХ, в
хипотезата на задължението за поддържане на системата. В този смисъл съдът
споделя наведените в писмените бележки на въззиваемата
страна аргументи и също счита, че посочването на тези обстоятелства в АУАН и НП
цели да разкрие в пълнота установените при проверките от контролните органи
обстоятелства относно поддържането на въведената в обекта система НАССР.
Що се отнася до обстоятелството,
че не става ясно за здравната книжка на кое лице се отнасят сочените в НП
обстоятелства, то това безспорно е пропуск, както на актосъставителя,
така и най-вече на наказващия орган, но същия не е от такова естество, че да е
нарушило правото на защита на наказаното лице до степен, че да не е разбрало
какво нарушение му се вменява. А и конкретното име не е част от фактическия
състав на нарушението и винаги може да се установи със съответните доказателствени средства, както и това е направено в
настоящето производство.
С оглед на тези съображения
съдът намира, че от обективна страна по безспорен и категоричен начин се
установи извършеното нарушение от страна на дружеството-жалбоподател. Същото не
е поддържало в пълнота, съобразно изискванията разработената от него система за
самоконтрол, изискваща упражняването на контрол по отношение на
контролно-критичните точки и воденето на коректни записи в дневниците, които са
част от тази система. По този начин не само търговецът на храни не може да
докаже, но и контролните органи са възпрепятствани да установят при проверка
безопасността на предлаганата за продажба храна. За това законосъобразно е
ангажирана административнонаказателаната му
отговорност като нарушител, който е осъществил конкретно посочено
административно нарушение и му е наложено наказание по реда на чл.43, ал.2, във
връзка с ал.1 от ЗХ.
Тъй като е била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, която е обективна, безвиновна, то не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Предвид на така изложените
съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно издадено, поради което следва да бъде потвърдено. При цялостния
контрол за законосъобразност не се установиха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон от страна на
наказващия орган. Приложена е съответната на извършеното нарушение санкционна
норма, като правилно наказанието е определено към минимума предвиден в чл.43,
ал.2 от ЗХ в размер от 3100 лева. Наказващият орган е отчел, че нарушението е
извършено за първи път. Не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват данни нарушението да е с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните такива, както и данни за смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1132 от 20.03.2019 г. на Директора на Областна дирекция
по безопасност на храните гр.Ловеч, с което е наложено на „Х.Ф.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление с.Казачево, област Ловеч, ул.”Васил Левски” №
33, ЕИК, представлявано от Х.Т.П., административно наказание на основание чл.43,
ал.2, във връзка с ал.1 и чл.49, ал.2 от Закона за храните – имуществена
санкция в размер на 3100 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, предл.3-то
от Закона за храните, във връзка с чл.5, § 4а от Регламент (ЕО) 852/2004 за
хигиената на храните, във връзка с т.3 от ДР на Наредба № 1/2016 г. за
хигиената на храните, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :