Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 13034
по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Б.Б.Г. против Б.Б.Г. иск с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. “в“ ЗЗД за отмяна на дарение на 1. Апартамент № 7 в
гр. София, ул. *********със застроена площ 83.06 кв.м., заедно с мазе № 2 в
сутерен с площ 2.37 кв.м., ведно с 2.11% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, в което е построена;
2. Магазин № 1 на партерния етаж с площ 23.99 кв.м., заедно с 0.60 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и
3. Подземен гараж № 1 в сутерена със застроена площ 18.41 кв.м., ведно с 10.47%
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, находящи се в гр. София, ул. ***************
В исковата молба ищецът излага, че с договор за дарение
от 17.06.2005г., обективиран в НА № 94, том І, рег.№
1156, дело № 89/2005г., прехвърлил на ответника /негов син/ посочените имоти. Твърди,
че след сключване на договора ответникът
се дезинтересирал от него, държал се грубо и
неуважително, забранил да се среща с внучката си, не полагал никакви грижи, не
му осигурявал нормален и спокоен живот, както и не осигурявал месечна издръжка.
От 1999г. е пенсионер с получавана към момента пенсия от 382.84лв., няма
съпруга, страда от увреждане на междупрешленните дискове
в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопати, заради което провеждал неведнъж лечение,
включително и в болница. Твърди от 2014г. здравословното му състояние да се е
влошило с предприето лечение, но поради липсата на финансови средства не можел
да го провежда постоянно. Работи по трудово правоотношение с получавано добро
възнаграждение, което обаче не било достатъчно да покрива текущите си нужди,
като наред с това бил принуден да изпълнява противопоказна за състоянието си
работа, защото не би могъл да се издържа само с пенсията. На молбите му,
включително и при отправена нотариална покана през 2019г. за плащане на месечна
издръжка от 700лв., ответникът не откликнал, поради което навежда да е налице
хипотезата на чл. 227, ал. 1, б. “в“ ЗЗД за отмяна на дарението. Претендира
разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на
иска с възражения, че ищецът разполага с имущество и средства, достатъчни да се
издържа и посреща нуждите си, както и от 2014г. поддържа връзка с жена, с която
живее съвместно след развода с майка му през 2016г. и го подпомага в
домакинството и ежедневните грижи. Отрича верността на твърденията да се е дезинтересирал и да има лошо отношение към него, като
навежда, че до 2015г. били в добри отношения и поддържали контакт, включително активно
му съдействал чрез бащата на своята съпруга при разрешаването здравословните
проблеми. Наред това сочи, че сам е в обективна невъзможност да осигурява
исканата издръжка. След смъртта на съпругата му през 2011г. полага грижи за
двете си малолетни деца, като разходите по отглеждането и издръжката им поема с
получавана ежемесечна финансова подкрепа от тъста си, без която не би могъл да
се справи. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за отмяна на
дарението и моли искът да се отхвърли с присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
От фактическа страна не се спори сключен между
страните на 17.06.2005г. договор за дарение, обективиран
в представения НА № 94, том I, рег. № 1156, дело № 89/2005г., с
който ищецът прехвърлил на сина си собствени имоти, находящи
се в гр.София, ул. ************а именно: 1. Апартамент № 7, във вход А,
разположен на ет.3, с площ от 83.06 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна,
столова, кухненски бокс, две спални, баня, тоалетна и два балкона, при съседи:
калкан, двор, апартамент № 8 от вх.А, ул.************, стълбищна
клетка на вх.А,
заедно с
мазе № 2 в сутерена на сградата с площ 2.37 кв.м., при съседи: мазе № 1,
коридор, , мазе №3, абонатна станция, рампа за подземни гаражи, заедно с 2.11% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху нея; 2. Магазин № 1 на партерния етаж с площ 23.99 кв.м., състоящ се от
търговска площ, преддверие, тоалетна, при
съседи: рампа на подземни гаражи, главно ел.табло, вход на вх.А, ул.************,
заедно с 0.60 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж; 3. Подземен гараж № 1 в
сутерена на сградата със застроена площ 18.41 кв.м., при съседи: подземни
гаражи № 9, № 8, № 2 и улица за
маневриране, заедно с 10.47% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху нея.
С нотариална покана от 11.02.2019г. ищецът поканил
ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 700лв. с посочена банкова
сметка, ***-то число всеки месец. Искането е обосновано с идентични на
изложените в исковата молба обстоятелства, въз основа на които е предявен иска.
Ответникът получил поканата на 15.02.2019г. при липсата на спор, а и видно от
представеното удостоверение от 10.05.2021г. на банка „ОББ“ АД не е заплащал
исканата издръжка.
По делото не е спорно, че ищецът живее в собствено
жилище в съседство с дарения апартамент. Отпреди прехвърлянето на имотите е
пенсионер с получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст, която от 2017г. е
в размер на 382.84лв. месечно /стр.25/, а считано от 01.07.2019г. увеличена на
451.40лв. /стр.70/. От 2012г. работи по трудово правоотношение като шофьор
последователно в „Е.Т.“ ООД /2012г.-2015г./, „МТК Т.“ ООД /2016г./ и „Столичен автоТ.порт“ ЕАД /от 2017г. и понастоящем/ с получавано
трудово възнаграждение /стр.199-203/. Видно от представените служебни бележки
от последния работодател получените доходи от работна заплата за периода
м.09.2017г.-м.12.2017г. са в нетен размер на 5556.24лв., за календарната 2018г.-в
нетен размер на 18 486.64лв. и за 2019г.-нетен размер от 14 116.39лв.
От няколко години страда от заболяване на опорно
двигателния апарат-увреждания на междупрешленните
дискове в поясния отдел и другите отдели на
гръбначния стълб с радикулопати, за което е
освидетелстван като временно неработоспособен с решение на ТЕЛК № 0571 от
044/09.03.2015г. с посочена диагноза „Дискова болест в лумбален
отдел. Дискова херния L3-L4. Дискова протрузия
L4-L5, L5-S1.
Дегенеративна стеноза на медуларния
канал. Двустранна лумбосакрална радикулопатия
по-изразена в ляво. Увреда на левия перонеален нерв“. Поради заболяването провеждал болнично
лечение през 2014г. /епикриза от клиника по нервни
болести при ВМА/, както и след това физиотерапевтично лечение по схема с
озонови инжекции на три етапа, всяка от които на стойност 400лв. с препоръка за
продължаване на тези терапевтични сесии 3 пъти годишно /служебна бележка от
29.01.2019г. от МЦ „Кортекс/.
Изслушаното по делото заключение на вещо лице по СМЕ
изяснява в какво точно се изразява заболяването и как се отразява на
здравословното състояние на ищеца. Сочи, че от много години е с оплаквания за
болка и тежест в поясния отдел на гръбначния стълб,
като от около десет години болката ирадира по
задно-страничната повърхност на десния крак, засилваща се при по-продължително правостоене и ходене на разстояние около 200м. Приемал
основно медикаменти с променлив ефект, а при силен болков
синдром провеждал лечение с озонови инжекции, в резултат на което се чувствал
добре за период около 3-4 месеца. До момента е провел шест пъти такова лечение с
по десет процедури и наред с това ежегодно двукратно ходи на балнеолечение. Самото
лечение е комплексно и в зависимост от конкретното състояние. Дава заключение,
че упражняваната от ищеца професия, при която в продължение на 7-8 часа е в
седнало положение с флектиран поясен
отдел, не е подходяща при наличните дегернеративни
изменения в гръбначния стълб, който процес ще прогресира с напредването на
годините.
Според заключението на ССч.Е,
изготвено от вещото лице И.Д., за периода 01.01.2014г.-30.10.2019г.
доходите на ищеца от получаваната пенсия и нетна работна заплата надвишават
средния паричен разход за едно лице по 14 групи разходи за същия период по
данни на НСИ.
Не е спорно, че ответникът има две малолетни дъщери,
родени съответно през 2007г. и 2011г., за които полага грижи. Вдовец е от
2011г., когато починала съпругата му.
Събраните по
делото писмени доказателства установяват, че от 2009г. до 2017г. е работил по
трудово правоотношение в Министерство на икономиката и енергетиката, съответно
Министерство на икономиката, а след това в „К.К.“ ООД
до 15.06.2018г.
Според заключението на ССч.Е, изготвено от вещото лице Л.Б., съгласно
статистическите данни на НСИ разходите за издръжка на домакинство от три лица с
две деца под 18 години за периода 2014г.-2019г. са в размер на 72 537лв., а реализираните
от ответника приходи за същия период възлизат на 59 395.74лв., които включват
получавано трудово възнаграждение и
реализирани доходи от наем. Или за целия период разликата между доходите и
разходите за домакинството е минус 13 414.26лв.
В показанията си св. Т.Г.сочи, че здравословното
състояние на ищеца не е много добро и имал физически затруднения при
придвижването си. След счупване на едната ръка пред 2013г. не е имал възможност
да се обслужва сам. По негова молба му закупувал лекарства, понякога продукти и
му давал парични заеми в различен размер от 200 до 500лв. Знае, че с ищеца
живее жена, която му помага в домакинството. До преди 4-5 години синът Б.Г. не
бил в страната, а от година и нещо се е преместил да живее от съседен на баща
си апартамент на друго място. Ищецът му споделил, че не поддържа близък контакт
със сина си.
Свидетелката О.Б.сочи, че от 2017г. до момента живее в
жилището на ищеца и му помага при периодичното обостряне на заболяването, грижи
се за домакинството, а той плаща сметките. Давала му пари за провеждане на
ядрено-магнитен резонанс през 2014г. и за инжекции. Споделя, че след проведен
разговор през 2015г. или 2016г. между ищеца и неговия син двамата нямали
никакви взаимоотношения, синът бил безразличен към здравословното състояние на
баща си.
Свидетелката Б.Г./майка на ответника и съпруга на
ищеца до 2016г./ посочва, че отношенията между бащата и сина приключили когато
бащата подал молба за развод през 2015г., като след това двамата се отчуждили и
не поддържали контакт. Преди развода ищецът работел по трудово правоотношение и
получавал достатъчно средства за да покрива текущите си нужди. Не знае ищецът
да е молил ответника да му предостави парични средства. Споделя, че синът
ѝ от 2012г. до 2014г. бил в чужбина, а при завръщането си в България за
кратко живеел в съседно жилище като после се преместил на друго място. Синът
ѝ бил вдовец, с две малолетни деца на 10г. и 13г., с които ищецът не поддържал контакт.
Свидетелката не знае какви средства получава синът ѝ, но трудно посрещал
личните си нужди и тези на децата. За отглеждането им му помагали материално родителите
на починалата му съпруга, а самата тя с лични грижи.
Свидетелят Л.В./тъст на ответника/ сочи, че поддържа
отношения със семейството на зет си и неговите внучки, ответникът работел като
държавен служител, нямал други странични доходи освен наем от подарения магазин
и му споделял, че трудно отглежда децата си. След като Б.Г. останал вдовец през
2011г. със съпругата си поели издръжката на домакинството на зет си и децата
като за тази цел ежемесечно им предоставяли безвъзмездно парични суми. Не знае
ищецът да е искал суми от сина си или да е изпитвал необходимост от
допълнителни средства. В дарения апартамент живеела бившата съпруга на
ищеца, като ответникът заедно с децата
си живеели в собствен на свидетеля апартамент. Преди развода с майката на
ответника свидетелят съдействал на ищеца да се изследва и лекува във ВМА, но
лично не му е давал финансови средства.
Въз основа така установеното от фактическа страна
съдът намира от правна следното:
С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема-чл.225, ал.1 ЗЗД. Правото на
собственост върху подареното се прехвърля от момента на сключването, като със
стойността му имуществото на дарителя намалява, а това на дарения се увеличава.
Срещу полученото надареният не дължи насрещна престация,
но има моралното задължение за признателност към дарителя. При определени обстоятелства
неизпълнението на това морално задължение се третира като обществено укоримо и в предвидените от закона случаи дава правото на
дарителя да поиска отмяна на дарението-чл.227 ЗЗД.
Едно от основанията е по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД,
според която норма дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да
даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. По начало дарението не
създава бъдещи задължения за дарения да издържа или подпомага дарителя. Такова
задължение възниква при настъпване на нови обстоятелства-ако дарителят изпадне
в нужда и поиска помощ от надарения. От този момент моралното задължение на
последния се превръща в правно и неизпълнението му е скрепено със
санкция-упражняване потестативното право на дарителя
за отмяна на дарението. Предпоставките на иска по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД обхващат
кумулативно трайна нужда от издръжка на дарителя, отправено от него искане до
дарения и отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.
По приложението на тази правна норма е постановено ТР
№ 1/21.10.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК на
ВКС, според което правото на дарителя да иска отмяна възниква, когато поведението
от страна на дарения е обществено укоримо във висока
степен, сходна на степента на укоримост в другите две
регламентирани в чл.227, ал.1 ЗЗД основания. Отмяната на дарението в този
случай е възможност за дарителя да получи средства, от които се нуждае, и едновременно
с това санкция за непризнателността на дарения. За да се признае на дарителя
правото по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е необходимо недаването на издръжка да е в такава
обществено укорима форма, при която непризнателността може да се оцени като драстична. Такава е
налице, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя
си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на
които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде. Същевременно, при
отчитане разликата между отделните основания по чл.227, ал.1 ЗЗД, последиците
при убийство и опит за убийство на дарителя /б.“а“/, съответно набедяването в
тежко престъпление /б.“б“/ не следва да се приравняват със случаите, при които
дареният сам е в нужда и трудно покрива собствените си потребности и тези на
своите близки /най-често ненавършили пълнолетие деца/, на които дължи издръжка
по закон, защото е неоправдано от гледна точка на справедливостта да бъде
изправен пред моралния избор чий интерес да предпочете-този на дарителя или на своите
ненавършили пълнолетие деца, пред какъвто избор би се изправил, ако дарителят
има нужда и иска издръжка, а дареният няма обективна възможност да я осигури,
освен ако пренебрегне интересите на своите низходящи. Касае се за обективна
невъзможност за престиране, а не за виновно
неизпълнение, каквото би било налице при недаване на издръжка при възможност за
предоставянето й. Затова с тълкувателното решение е прието, че при иск за
отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице
проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя
издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно
средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и
лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя.
При съобразяване изложеното и след преценка
конкретните обстоятелства съдът намира предявеният иск за неоснователен.
На първо място, възприетият от законодателя подход в
хипотезата на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е на плоскостта на имущественото
неравенство, а не с оглед личните отношения между дарителя и надарения.
Проявата на уважение и добро отношение, полагане на лични грижи, подпомагане в
домакинството, осигуряване на спокоен начин на живот и др. подобни към дарителя
безспорно са форма на признателност, която дареният дължи от морална гледна
точка, но неизпълнението им самостоятелно и без да е възникнала нужда от
издръжка не може да послужи като основание за отмяна на дарението. Поради това
съдът счита за неотносими наведените в исковата молба
обстоятелства и събраните доказателства касаещи личните отношения между
страните.
На следващо място, по делото е безспорно установено,
че както ищецът, така и ответникът реализират доходи и разполагат с имущество,
от което да се издържат. Ищецът е на 64г., живее в собствено жилище съвместно с
жена, която го подпомага в домакинството и полага лични грижи за него. Отдавна
е пенсионер и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, която от 2017г. е
в размер на 382.84лв., а считано от 01.07.2019г. в размер на 451.40лв.
Едновременно с това е работил и работи понастоящем по трудов договор с получавано
месечно възнаграждение, което според доказателствата в годините след 2014г. се
е увеличавало. Така за 2017г. нетната му заплата е била между 1283лв. и 1449лв.
в различните месеци; за 2018г. между 1300лв. и 1728лв. и за 2019г. средно около
1800лв. Установено е, че общо получаваните доходи от пенсия и трудово
възнаграждение надвишават средномесечния разход за
едно лице за периода 2014г.- 2019г. От години има заболяване на
опорно-двигателния апарат, което след 2014г. се обострило
и породило необходимост от провеждането на периодично лечение, съответно
нуждата от парични средства. Според събраните данни за поставяне на озонови
инжекции три пъти годишно по 400лв. за една сесия, както и текущо за закупуване
на различни обезболяващи медикаменти.
От своя страна ответникът е вдовец от 2011г. и има две
малолетни деца, за които полага грижи. Също работи по трудово правоотношение и
получава заплата, но в размер значително по-нисък от този на ищеца /360лв., а
после 1000лв./, както и доход от наем на подарения магазин при установеното, че
общо реализираните средства са по-ниски от тези необходими за покриване на средномесечните разходи за собствената и на децата му
издръжка, поради което и с оглед свидетелските показания ежемесечно получава
парични средства от родителите на починалата си съпруга.
Горното налага извода за възникнала трайна нужда на
ищеца от издръжка свързана предимно с влошеното му здравословно състояние, но
същевременно получава доходи от пенсия и заплата, с които би могъл да покрива
текущите си разходи, както и тези по лечението. Дори и да се приеме, че не са
достатъчни, съпоставката с доходите на
ответника към момента на отправяне на поканата сочи, че не е във възможностите му
да отделя по 700лв. месечно за допълване издръжката на ищеца. Според
доказателствата по делото ответникът сам е в нужда и даването й би поставило него
и децата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение. Друго не
следва от обстоятелството, че семейството му е подпомагано финансово от близки,
защото от една страна тази помощ не
произтича от законово задължение, а от друга е необходима за покриване
разходите по собствената издръжка. Ето защо съдът намира, че не е налице
непризнателност, поради което предявеният иск за отмяна на дарението с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД подлежи на отхвърляне.
Ответникът е направил разноски в производството от
400лв. за депозити за вещи лица. Представляван е от упълномощен адвокат въз
основа писмено пълномощно, като са налице и доказателства за заплащането на
уговорено адвокатско възнаграждение от 2400лв. с ДДС. Възражението на ищеца за
прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като съответства на
фактическата и правна сложност на делото и на установения в Наредба № 1/2004г. на
ВАдв.С минимален размер. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски в общ размер от 2800лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Б.Б.Г., ЕГН **********, с адрес ***, против Б.Б.Г., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис
10, иск по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение от
17.06.2005г., обективиран в НА № 94, том I, рег. №
1156, дело № 89/2005г. на следните имоти, находящи се
в гр.София, ул.************а именно: 1.Апартамент № ********, с площ от 83.06
кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, столова, кухненски бокс, две спални,
баня, тоалетна и два балкона, при съседи: калкан, двор, апартамент № 8, ул.************,
стълбищна клетка, заедно с мазе № 2 в сутерена на
сградата с площ 2.37 кв.м., ведно с 2.11% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху нея; 2.Магазин № 1 на
партерен етаж с площ 23.99кв.м., заедно с 0.60 % ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж; 3.Подземен гараж № 1 в
сутерена на сградата със застроена площ 18.41 кв.м., ведно с 10.47% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху нея.
ОСЪЖДА Б.Б.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Б.Б.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 2800лв.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на
страните.
СЪДИЯ: