РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 17.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 836 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.Й.Г., ЕГН: **********,***, чрез
адв. В.П., против Наказателно постановление № 20-0340-000085, издадено на 22.01.2020 г. от Началник
на РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, с което на същия за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят в
жалбата атакува наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно с подробни доводи за
допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като
формулира искане за неговата отмяна, алтернативно
счита, че са налице условия за квалифициране на случая като маловажен.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител - адв. П. поддържа жалбата и изложените в нея доводи за отмяна
на НП. Претендира присъждане на сторените
от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - РУ - Септември не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище, с което са изпратени
материалите по административно-наказателната преписка, се поддържа, че жалбата
е неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение, като се
излагат съображения в подкрепа на тази теза.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата, като
съобрази становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа:
На 09.07.2019 г. около 17:10 часа в община Септември, на общински път № PAZ2202 при км 1.700 в посока от с. Ковачево за с. Лозен
водачът В.Й.Г. управлявал МПС – мотопед марка „*****“ с номер на рама ***** без
поставена регистрационна табела на
определеното за това място и МПС не било регистрирано по законоустановения ред. Пресичайки посочения път, за да се придвижи до
парцела си от другата страна на пътя, водачът Г. се блъснал в движещия се по
главния път – лек автомобил „Фолксваген
Голф“, управляван от М.С., поради което настъпило ПТП. В резултат на ПТП-то на
водача Г. били причинени телесни увреждания и същият бил откаран за лечение в
УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив.
По така регистрираното
нарушение било заведено ДП № 257/2019 г. по описа РУ - Септември за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
от НК, което било прекратено с Постановление от 18.12.2019 г. по пр. преписка № 4063/2019 г. на Районна
прокуратура – Пазарджик. Преписката била
изпратена на началника РУ - Септември за реализиране
на административнонаказателна отговорност на В.Г..
След пристигане на материалите по прокурорската
преписка в РУ – Септември на 13.01.2020 г. на жалбоподателя Г. бил съставен
АУАН с бл. № 351246 за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който бил
връчен лично на нарушителя, който от своя страна вписал, че има възражения.
В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН за това, че
са изтекли повече от три месеца от откриване на нарушителя, както и че МПС не е
управлявано по път, отворен за обществено ползване.
Без да приеме направените възражения и въз основа на акта и на издаденото постановление за прекратяване на
образуваното досъдебно производство АНО издал обжалваното наказателно постановление, което било редовно връчено на жалбоподателя на 27.05.2020 г.,
видно от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Жалбата против последното е депозирана чрез АНО, като е
входирана в деловодството на РУ - Септември на 01.06.2020 г., поради което се
явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП и пред компетентния съд.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства,
приложени към административнонаказателната и прокурорската
преписки, както и от изисканите служебно от съда и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото
писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата се явява основателна по следните съображения:
На първо място настоящата инстанция не споделя
възражението на пълномощника на жалбоподателя за нарушение на принципа ne bis in idem, поради това, че административнонаказателната
преписка е образувана след като производството е било прекратено от прокурора,
поради което не е следвало да бъде съставян АУАН. Действително по делото е
налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, която допуска образуването на
административнонаказателно производство без това да се предхожда от съставянето
на АУАН в случаите, когато производството е било прекратено от прокурора и е
препратено на наказващия орган. В издаденото НП е посочено това обстоятелство,
а именно че образуваното ДП № 257/19 г. по описа на РУ – Септември е прекратено
с постановление на прокурор от РП – Пазарджик и материалите са изпратени за
налагане на административно-наказателна отговорност на жалбоподателя.
Същевременно е посочено и че срещу жалбоподателя е съставен АУАН, което обаче
не е било необходимо, доколкото разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда изключение за образуване на
административнонаказателно производство без съставяне на АУАН, предвид ясната
законодателна идея, че същият нарушител следва да е запознат с предмета на
прекратеното наказателно производство или прокурорската преписка, по която е
постановен отказ. В случая действително е налице нарушение на разпоредбата на
чл. 36 от ЗАНН, доколкото АНО не е следвало да съставя АУАН, а директно да
издаде НП, като се позове единствено на прекратеното досъдебно производство.
Въпреки това съдът намира, че допуснатото нарушение не е съществено, защото
дори АУАН да е съставен без това да е било изискуемо съобразно предвиденото в
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, допуснатото
нарушение по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Както вече се посочи НП е
издадено след произнасянето на Районна прокуратура - Пазарджик по отношение наличието или
неналичието на осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и едва след като образуваното досъдебно производство е било прекратено и именно въз основа на това прекратяване, което изрично е
посочено в наказателното постановление. Следва да се отбележи и че в
конкретния случай не е нарушена забраната за реализиране на отговорност повече
от веднъж, доколкото наказателната отговорност не е била реализирана, тъй като
досъдебното производство е било прекратено.
В тази връзка не може да бъде споделено и възражението
на пълномощника на жалбоподателя за нарушение на сроковете за издаване на НП. В
конкретния случай, както вече беше изяснено, НП е издадено на основание чл. 36,
ал. 2 от ЗАНН, независимо от наличието на съставен АУАН. В този случай срокът
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН започва да тече от момента на издаване на постановлението
за прекратяване на наказателното производство от страна на прокурора,
респективно от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на
производството. В процесния случай постановлението за прекратяване на
образуваното ДП е постановено на 18.12.2019 г., а НП е издадено на 22.01.2020 г.,
поради което и следва да се приеме, че давностният срок за реализиране на
отговорността на жалбоподателя по чл. 34 от ЗАНН е бил спазен. По друг начин
щеше да стои въпросът, ако АНО изобщо не се беше позовал на издаденото
постановление за прекратяване на наказателното производство, но настоящата
хипотеза не е такава.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – началник на районно управление, чиято контролна функция е предоставена
по силата на т. 2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи, спазена е и разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, като вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере за извършването на конкретно какво нарушение е ангажирана
отговорността му и срещу какво да се защитава. В този смисъл неоснователно се
явява възражението на защитата за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
т. 6 от ЗАНН, доколкото обжалваното наказателно постановление съдържа минимално
необходимите реквизити, съобразно чл. 57 от ЗАНН, досежно задължителното му
съдържание. Описаните в него обстоятелства са ясни, конкретни и
безпротиворечиви, като изложените факти отговарят на установената фактическа
обстановка. Правилно е описано от фактическа страна, че управляваният от
жалбоподателя мотопед е бил нерегистриран и е бил без поставена регистрационна
табела, като така даденото описание на нарушението не внася неяснота относно
елементите от фактическия състав на същото - управление на нерегистрирано МПС,
доколкото нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие на
регистрационни табели, поставени на определените за това места и наличие на
регистрация, така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за
обществено ползване. В конкретния случай и двете предпоставки за движение на
МПС не са били налични, като липсата им е надлежно фиксирана в обстоятелствената
част, както на издаденото наказателното постановление.
Административнонаказващият орган е подвел под отговорност жалбоподателя само по
една от кумулативните предпоставки - движение с нерегистрирано МПС, поради
което и правото му на защита не може да се счете за нарушено, поради подробното
и коректно изписване на действителното фактическо положение.
Не се споделя и възражението за непосочване на точното
място на извършване на нарушението с оглед установяване на обстоятелството, че
общинският път е отворен за обществено ползване. В атакуваното НП е посочено
конкретното място на извършване на нарушението, а именно общински път PAZ2202 км. 1 700 в посока от с. Ковачево за с. Лозен.
Посоченият път, съгласно изисканата и приложена по делото справка, е част от
общинската пътна мрежа на община Септември и представлява общински път от втора
категория. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП посочва какво е път, отворен за
обществено ползване: „Отворен за обществено ползване е всеки
път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено
ползване, са длъжни да ги обозначат.“ От събраните по делото доказателства може
да се направи единствен верен извод, че посоченият в НП общински път, освен че
е достатъчно индивидуализиран, като място на извършване на нарушението,
представлява и път, отворен за обществено ползване, тъй като същият е част от
общинската пътна мрежа на община Септември и условията за неговото ползване са
еднакви за всички участници в движението.
След анализ на приобщената по делото доказателствена
съвкупност настоящата инстанция намира за безспорно установено, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му с НП
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на 09.07.2019 г. около 17:10 часа в община
Септември, на общински път № PAZ2202 при км
1.700 в посока от с. Ковачево за с. Лозен, по път, отворен за обществено
ползване, е управлявал МПС – мотопед марка „*****“ с номер на рама *****, което
не било регистрирано и е било без табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
не е осъществен съставът на визираното нарушение, доколкото управлението не е
било на пътя, отворен за обществено ползване, а на полето. По делото е
категорично установено, че жалбоподателят е управлявал мотопеда си на посочения
път, макар и единствено, пресичайки го с цел да се придвижи до парцела, находящ
се от другата страна на пътя.
Въпреки изложеното дотук, съдът намира, че процесния
случай предвид причините, обстоятелствата и механизма, при които е било
извършено нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съставлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение
следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на
вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от съответния вид. В
процесния случай конкретиката на самото деяние и обстоятелствата по неговото
извършване разкриват смекчаващи обстоятелства, които определят казуса с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Това се определя на първо място от
обстоятелството, че жалбоподателят Г., както се твърди и в жалбата,
действително не е имал типичното поведение на водач, който управлява
целенасочено нерегистрираното МПС с намерение да се придвижва по пътищата,
отворени за обществено ползване. Същият е земеделски производител и е управлявал
мотопеда си по полските пътища с цел придвижване между поземлените имоти, които
стопанисва. В конкретния случай е безспорно доказано, че водачът е управлявал
мотопеда на посочения общински път за съвсем кратко разстояние с цел единствено
да го пресече по ширина, за да премине от другата страна, където има парцел. Това
негово поведение, макар и в разрез с дължимото съгласно ЗДвП, не засяга
обществените отношения, свързани с режима на регистрация и управление на МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване на територията на Република България
в степен, оправдаваща санкционирането му по административнонаказателен ред.
Вярно е, че в резултат от поведението на жалбоподателя е настъпило ПТП, но
следва да се отчете обстоятелството, че единственият пострадал от него е самият
той, като е получил средна телесна повреда.
На следващо място следва да се отчете и личността на
дееца - същият е положително
охарактеризиран, неосъждан, в сравнително напреднала възраст, като за периода
от 43 години, през които е правоспособен водач са му съставени общо 16 бр.
наказателни постановления, глобите, по повечето от които, е заплатил, което го
определя като личност със сравнително ниска степен на обществена опасност.
Отделно от това липсват и данни разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН вече да е прилагана по отношение на санкционираното лице и същият да е
предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът цени и фактът, че жалбоподателят все пак е
бил правоспособен водач на управляваното от него МПС. Предвид на това
обществената опасност на деянието и дееца в случая са изключително ниски в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което обуславя
извода за квалифициране на случая като маловажен смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е следвало да не наказва жалбоподателя, а само
да го предупреди, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба, като
маловажните случаи на административни нарушения не се наказват и
административното производство се прекратява по заповед на административнонаказващия
орган, когато са налице обективни предпоставки за това.
Освен това съдът намира, че освобождаването от
административно-наказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в
противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, а тъкмо обратното -
предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение
ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая и би въздействало
предупредително и превъзпитателно на нарушителя към спазване на установения
правов ред. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г., постановено по тълкувателно нак. дело № 1/2005 г. на ВКС, неприлагането
от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието
на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, което е основание за неговата отмяна.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, като своевременно искане в тази
насока е направено от неговия пълномощник. От съдържанието на приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020 г. се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. (петстотин лева) жалбоподателят
е заплатил в брой, поради което ОДМВР – Пазарджик следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си сторените от жалбоподателя разноски в размер на 500 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0340-000085, издадено на 22.01.2020 г. от Началник
на РУ – Септември при ОДМВР - Пазарджик, с което на В.Й.Г., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик да заплати на В.Й.Г., ЕГН: **********,***,
сторените от него разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението може да
се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в 14 - дневен
срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: