Р
Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр. Габрово, 28.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2072 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част
ІІ, дял І ГПК.
Образувано
е по искова молба вх. № 8274/30.10.2019 г. предявена от ОБЩИНА ГАБРОВО, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Габрово, пл. Възраждане № 3 срещу Т.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Ищецът
в исковата и уточнителна молба излага, че сключил с ответника договор за наем №
81076 от 17.11.1992 г. с предмет ползването на недвижим имот – общинска земя 15
кв.м. намираща се в гр. Габрово, ул. „Видима", предоставена съгласно
заповед № 3459/25.09.1990 г. за монтиране на временен сглобяем гараж срещу месечен наем в размер на 45 лева. На
28.06.2005 г. бил сключен анекс към договора, като страните се споразумели
наемната цена да стане 10 лева. Твърди, че договорът за наем на общинска земя №
81076 от 17.11.1992 г. е прекратен на 15.01.2007 г., като ответникът
дължи сума за наем за периода 29.11.2006 г. - 14.01.2007 г. в размер на 140,72
лв. и обезщетение за забава за периода 05.10.2010 г. - 01.04.2019 г. в размер
на 202.05 лева.
На
следващо място твърди, че сключил с ответника договор за наем № 81315 от
10.01.1995 г. с предмет ползването на недвижим имот – общинска земя 12 кв.м.
намираща се в гр. Габрово, ул. „Видима" петно № 2, съгласно заповед №
17/10.01.1995 г. за монтиране на временен гараж срещу наемна цена в размер на
48 лева. На 28.06.2005 г. бил сключен анекс към договора, като страните се
споразумели наемна цена да стане 10 лева. Твърди, че договорът за наем № 81315
от 10.01.1995 г. е прекратен на 18.04.2006 г., като ответникът дължи
сума за наем за периода 01.04.2006 г. - 18.04.2006 г. в размер на 6 лв. и
обезщетение за забава за периода 05.10.2010 г. - 01.04.2019 г. в размер на 5,16
лева.
Ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника. По предявеното заявление
било образувано ч. гр. дело № 653/2019 г. по описа на ГРС, и била издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът в изпълнителното производство депозирал
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
като заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането по чл. 422 ГПК. При така изложените факти, ищецът претендира
установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, заедно със
законната лихва и разноските в производството.
В
срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който
релевира възражение за изтекла по отношение на вземанията погасителна давност.
Страните не спорят и с
определение от 25.10.2019 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между тях са отделени фактите, че помежду им са съществували облигационни отношения по договор за наем № 81076 от
17.11.1992 г. за периода 29.11.2006 г. – 14.01.2007 г., съответно по договор за
наем № 81315 от 10.01.1995 г. за периода 01.04.2006 г. – 18.04.2006 г., по
които правоотношения ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване недвижими имоти – общинска собственост срещу задължението на последния
да заплаща месечна наемна цена. В чл.3 от договорите, страните са се
споразумели, че наемната цена да се изплаща на тримесечни вноски до 10 –то
число на месец януари, април, юли, октомври, като договорите са сключени като безсрочни. По отношение на всеки от двата
договора е сключен анекс, с който страните са се споразумели месечната наемната
цена да стане 10 лева.
Представена
данъчна фактура № **********/05.10.2010 г., издадена от ищеца на ответника на
стойност 140.72 лева, като видно от съдържанието същата има за предмет дължима
сума за гараж до 14.01.2007 г. по договор за наем № 81076. Представена е и
данъчна фактура № **********/05.10.2010 г., издадена от ищеца на ответника на
стойност 6 лева, като видно от съдържанието същата има за предмет дължима сума
за гараж до 18.04.2006 г. по договор за наем № 81315.
За
всеки от двата договора е представена справка издадена от ищеца за начислена
лихва за забава към 01.04.2019 г. – по договор за наем № 81076 от 17.11.1992 г.
– 202.05 лева, съответно по договор за
наем № 81315 от 10.01.1995 г. – 5.16 лева.
Други доказателства от значение
за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира да не са необходими за
изясняването на спорните факти.
Относно обективно съединените установителни искове с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД.
Основателността на предявените
искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало наемно правоотношение между страните, елемент от съдържанието на
което да е задължението на процесуално легитимираните ответници да престират
при условията на солидарност определена парична сума – цена за ползването на
недвижим имот, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение
от задължените лица.
С оглед разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи
основание на исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца,
който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума,
е достатъчно твърдението на ищцовата страна, като ответната носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти,
т. е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Между страните са сключени два
договора, всеки от който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им,
с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ –
недвижим имот - за временно и възмездно ползване, чрез извличане на полезните й
свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна престация на определена
парична сума – наем, платима в уговорения в договора срок.
Твърдения за изпълнение на
възникналите задължения по силата на сключените консенсуални договори за наем
не се релевират от ответника. Всеки от сключените договори за наем е
юридическият факт, който поражда задължение за престиране на наемна цена, като
без значение е дали наемателя Т.П.Г.
фактически е ползвал наетите недвижими имоти, при липсата на твърдения ищецът
да не е изпълнил задължението да му предостави ползването на вещта, предмет на
договора.
Съгласно уговореното в договора
ответникът дължи заплащане на месечна наемна цена за ползване на всеки от
имотите в размер на 10 лева, като в рамките на настоящото производство не се
твърди договорите да са били прекратени преди процесния период, ето защо за
процесния период 29.11.2006 г. - 14.01.2007
г. задължението на ответника по договор
за наем на общинска земя № 81076 от 17.11.1992 г. възлиза на сумата
15.33 лева, като за разликата до предявения размер от 140.72 лева, установителният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, съответно за процесния период 01.04.2006 г. - 18.04.2006 г. задължението на ответника по договор за наем на общинска земя № 81315 от
10.01.1995 г. възлиза на сумата 6
лева, което означава, че установителният иск е основателен за целия предявен
размер. Изискуемостта на задължението за
заплащане на наемната цена е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно
– с падеж 10-то число на съответното тримесечие, за който наемът е дължим, като
покана от страна на кредитора не е необходима.
При формирания извод за основателност
на предявените главни исковете за сумата 15.33 лв., съответно за сумата 6 лева – представляващи стойност на незаплатена
наем по двата договора, съдът следва да разгледа възражението вземанията на
наемодателя да са погасени по давност. Тези възражение, с евентуален характер, е
основателно.
Погасителната давност е
фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно
субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като по отношение на вземанията за наем, за лихви и други периодични
плащания, приложима е специалната 3-годишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД.
В конкретния случай, главното
задължение е срочно, тъй като изискуемостта на всяка наемна вноска е настъпвала
на 10-то число на съответното тримесечие, като покана не е била необходима,
съответно последният е дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва, след простото изтичане на срока за изпълнение.
При липсата на твърдения и
доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени
по давност всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на
последиците на подаване на исковата молба, т.е. три години назад от 29.03.2019
г., а такива са задълженията за заплащане на наемна цена за целия процесен
период от 29.11.2006 г. - 14.01.2007 г., съответно 01.04.2006 г. - 18.04.2006,
тъй като изискуемостта им е настъпила повече от 3 години назад от подаване на
заявлението. При тези съображения, исковете за главницата следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По
отношение на установителните искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение,
което по необходимост следва да е с настъпил падеж. Липсата на главни
задължения обуславя отхвърляне на акцесорните искове, тъй като при
несъществуване на главно вземане не се поражда отговорност за обезщетяване
вредите от забавеното му изпълнение. Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на
главното задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни
задължения, макар давността за тях да не е изтекла.
Съгласно указанията, дадени в
т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход на спора право на разноски се пораждат
за ответника по иска, който доказва извършени
за исковото производство разноски в размер на 250 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
ОБЩИНА ГАБРОВО, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. Габрово, пл. Възраждане № 3, искове, с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че Т.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, му дължи сумата 140.72
лева – главница, представляваща незаплатен
наем за периода 29.11.2006 г. – 14.01.2007 г. по договор № 81076 от 17.11.1992 г. за отдаване под наем на общински имот, сумата
202.05 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 05.10.2010
г. – 01.04.2019 г., сумата 6
лева– главница, представляваща незаплатен
наем за периода 01.04.2006 г. – 18.04.2006 г. по договор 81315 от 10.01.1995 г. за отдаване под наем на общински имот, сумата
5,16 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 05.10.2010 г. – 01.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от 01.04.2019 г. до погасяването им, като в частта по
първия главен установителен иск за разликата над сумата 15.33 лева до
предявения размер от 140.72 лева, като неоснователен, а в останалата част на
този иск и за другите искове, като погасени по давност, за които суми в
производството по ч. гр. д. № 653/2019 год. по описа на РС Габрово, е издадена
заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр. Габрово, пл. Възраждане № 3, да заплати на Т.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 250 лв. (двеста и петдесет лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: