№……../……….
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на тринадесети
юни през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 11971 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от Р.Е.Р. ЕГН **********, с адрес *** срещу „О.Л.“ АД, чрез ***, със седалище и
адрес на управление ***,***, обективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество, след допуснато от съда
увеличение на предявените искове да заплати сумата от 4
133,25 лева действителната
стойност на автомобила , сумата в размер на 516 лева от разходите за придобиване,
регистрация и пускане на подобен автомобил в движение, представляваща
претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от настъпилото на 25.09.2016г.
ПТП с увредения автомобил Сеат Кордоба, с рег. № В
3041 КР, сумата в размер на 60 лева-представляваща
заплатена сума за репатриране на автомобила, ведно със законна лихва върху нея
считано от датата на исковата молба 16.08.2017г.. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С определение съдът е конституирал като трето лице Д. К***С.
ЕГН **********, с адрес *** на страната на
ответника „О.Л.“
АД, чрез ***, на осн.чл.219 от ГПК и е приел за разглеждане
предявеният обратен иск.
„О.Л.“ АД, чрез *** предявява обратен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и чл.500 ал.2 от КЗ за осъждане на Д.
*** С.
ЕГН **********, с адрес *** след допуснато от съда увеличение на иска да
заплати на ищеца сумата
в 3917 лева, представляваща
действителната стойност на лек автомобил марка **
и сумата от 516 лв. разходи за
придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в движение.
Ищецът твърди, че на 25.09.2016г., около 21.10 часа, управлявайки
личният си автомобил ***, бил блъснат от лек автомобил БМВ 316 с per. № В 3545 PP, движейки се по
пътя от с.*** към гр. ***. Внезапно в
неговата лента с висока скорост навлязъл лек автомобил ***и го блъснал челно.
От удара неговият автомобил се завъртял и спрял в лентата за насрещно движение.
При проверката се установило, че водачът Д.С. управлявал лек автомобил ***е
неправоспособен и употребил алкохол. За настъпилото ПТП, бил съставен Протокол
за ПТП № 3232. Автомобилът на ищеца бил силно увреден и не можел да се
придвижва на собствен ход, поради което се наложило да използва за
репатрирането му специален автомобил „Пътна помощ" и заплатил сумата в
размер на 60 лв.
Ищецът
излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" със застрахователна полица *** от
застрахователна компания ***, със срок на действие 25/06/2016г.
-24/06/2017г., която полица е действаща към датата на ПТП. Ищецът твърди, че за
настъпилото ПТП уведомил застрахователя на виновния водач, извършили опис на
щетите и установили, че е налице тотална щета. На 11.11.2016г.
получил Уведомление с изх. № ЗК 5388/09.11.2016г., с което ответникът го
уведомил, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, т.к. вината за
настъпилото ПТП не е безспорно установена.
Ищецът
излага, че действителната стойност на автомобила, както и разходите за
придобиване, регистрация и пускане на нов автомобил в движение е в размер на 4
500 лв., която сума следва да му заплати застрахователя. Поради което предявява иска. Претендира и
съдебно-деловодни разноски.
В срока по
реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен.
Ответникът
счита, че поради неизясняването на релевантни обстоятелства не може да се
установи в какво точно се изразява твърдяното противоправно
поведение на Д.К.С., ЕГН ********** и по какъв начин същият не е съобразил
поведението си с правилата за движение по пътищата. Твърди, че в конкретния
случай липсват данни длъжностните лица съставили протокола за ПТП, да са
възприели непосредствено механизма на ПТП, поради което счита, че в тази си
част протоколът представлява частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК,
поради което той не обвързва ответното дружество, тъй като не е подписан от
негов представител. Излага, че в Констативен протокол за ПТП № 3232 от 25.09.2016
г. с пострадали лица липсват
описание на обстоятелствата довели до настъпването на процесното
ПТП, не е посочена вината за настъпване на ПТП, а направената схема на ПТП е
неясна и нечетлива до степен, в която не може да се направи обосновано
заключение за механизма на процесното ПТП.
Излага, че
одобреното от наказателния съд Споразумение по НОХД № ***/2017г., 5 с-в съгласно описа на PC - Варна
няма отношение към установяване на механизма на настъпването на процесното ПТП и поведението на водачите при конкретния
механизъм на настъпване на произшествието, макар да има правните последици на
влязла в сила присъда.
Твърди ,че
липсват категорични данни за наличие на причинно - следствена връзка между
поведението на Д.К.С., ЕГН ********** и настъпването на твърдения от ищеца
вредоносен резултат.
Твърди, че
вината за настъпилото ПТП е изцяло на водача на лек автомобил марка ***. Същият е
нарушил предписанието на чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението...", като по този начин е създал непосредствени
предпоставки за настъпването на процесното ПТП.
При
условието на евентуалност, в случай че съдът приеме, че вина за настъпване на
произшествието е от страна на водача на управлявал лек автомобил марка „***, моля да
вземете предвид горепосочените неспазени нормативно определени задължения при
движението на водача на лек автомобил марка „***. В тази връзка твърди, че е налице съпричиняване в размер над 50% за настъпване на вредоносния
резултат. При неприемане на направените възражения относно липсата на основание
за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество, счита че претендираното от страна на ищеца застрахователно
обезщетение е завишено и значително надхвърля размера на причинените вреди. При
преценка на кръга от вредите, подлежащи на обезщетение, следва да се отчитат
само тези, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Моли при
евентуално установяване основателността на предявения иск при определяне на
дължимото обезщетение за настъпилото застрахователно събитие да се вземат
предвид, че обемът на правото на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" не е безкраен, защото обезщетението е в
рамките на действителната стойност на причинените вреди и е равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието (чл. 386. ал.2 от КЗ).
Счита за неоснователено твърдението на ищцовата
страна, че въз основа на настъпилото ПТП на 25.09.2016 г. за лек автомобил марка „*** е настъпила „тотална щета" по
смисъла на чл. 390 от КЗ. Оспорва твърдението на ищеца, че Застрахователна
компания „***" АД
чрез "*** е признала
наличието на „тотална щета" върху лек автомобил марка „*** и че е
указала на ищеца да прекрати регистрацията на лек автомобил марка „*** да му
изплати застрахователното обезщетение. Твърди, че претендираното
от ищеца обезщетение значително превишава претърпените вреди.
Счита, че
неоснователно се претендират имуществени вреди
„разходи за придобиване и регистрация на друг автомобил“, тъй като
такива не са в причинно следствена връзка с процесното
ПТП, както и присъждане на разходи за репатриране на автомобила. Счита за
неоснователен и предявения акцесорен иск. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът изразява становище, че при наличие на тотална щета на
МПС при определяне на размера на дължимото обезщетение от действителната
стойност на автомобила следва да се приспадне стойността на запазените части по
автомобила.
В срока по чл.131 ГПК и в условията на последващо евентуално съединяване, ответникът по
първоначалните искове О.Л.“
АД, чрез *** предявява обратен иск с правно основание
чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и чл.500 ал.2 от
КЗ срещу подпомагащата страна - Д.
*** С.
ЕГН **********, с адрес *** обратен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и чл.500 ал.2 от КЗ за
осъждане на Д. *** С. ЕГН **********, с адрес *** след
допуснато от съда увеличение на иска да заплати на ищеца сумата в 3917
лева, представляваща действителната стойност на лек автомобил марка „*** и сумата от 516 лв. разходи за придобиване,
регистрация и пускане на подобен автомобил в движение.
Твърди се в исковата молба по обратния иск, че на
25.09.2016г. Д.С. управлявал лек
автомобил марка *** и вследствие възникнало ПТП е причинил вреди на Р.Е.Р..
Предвид наличието на застрахователна полица № BG/28/116001765184 при възникнало
задължение за застрахователя, то той предявява в условията на евентуалност
обратен иск срещу Д.С..
Твърди че, Д.С.
при извършване на процесното ПТП е употребил алкохол,
както и че е управлявал автомобила без свидетелство за управление на МПС. За
които обстоятелства ответника се е признал за виновен и е сключил споразумение
по НОХД №1813/2017г. на ВРС. Претендират се и направените разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът Д. *** не
изразява становище.
Съобразно
събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено
следното:
Между страните не се спори, а и видно от представените
по делото доказателства, налице е валидно застрахователно правоотношение между *** и водача на л.а.
*** по договор за застраховка «Гражданска отговорност» застрахователна
полица № BG/28/116001765184
към дата 25.09.2016 г.
По делото е представен констативен протокол за ПТП от
25.09.2016г., видно от който на 25.09.2016г. около 21.10 ч. е настъпило ПТП
между л.а.а. БМВ 316 с per. № В 3545 PP, управляван от Д. Севриев
и „***", с ДК
№ ***,
с водач Р.Р..
По НОХД 1813/17г. на ВРС е одобрено сключено споразумение,
съгласно което Д.К.С. е признат за виновен за това, че на 25.09.2016г. в *** посока с.Грозьово ,управлявал л.а. марка ***, с концентрация на кръвта над 1.2
на хиляда-1.33 на хиляда установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза , поради което му е наложено наказание и е управлявал МПС без
свидетелство за управление.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета от съда САТЕ се установява,
че участник І с лек автомобил *** с водач Д.К.С. се движи по път 904
от с. Гроздьово към с. Горен Чифлик. Участник ІІ с л.а. *** с водач Р.Е.Р.
се движи по път 904 в посока от с. Горен Чифлик към с. Гроздьово. На около 28
м. след указаната табела за започване на населено място в посока към с. *** №*** напуска
лентата си за движение и навлиза в лявата лента, където се удря в насрещно
движещият се л.а. *** удара л.а. *** се е установил вляво от платното за
движение в тревната площ, спрямо посоката си на движение. Лек автомобил ***след удара
се е завъртял около оста си ,в посока обратно на часовниковата стрелка и се е
установил в дясната лента за движение на л.а. ***. При процесното
ПТП за лек автомобил БМВ 316 удара е в предна лява част, а за л.а. *** удара е в предната лява част. Стойността за възстановяване
на автомобила по средни пазарни цени за оригинални части и труд към датата на
събитието е в размер на 15 217,39
лв.пазарната стойност на *** към 25.09.2016г. е 5000лв. След
претърпяното произшествие и уврежданията е нужно транспортирането на автомобила
от мястото на произшествието със специализиран транспорт. Уврежданията ,който
са установени по автомобила при извършеният оглед от представител на
застрахователя са в предната част на автомобила в зоната на удара и е възможно
да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП и са в причинно-следствена
връзка. Стойността за отстраняване на щетите по автомобила по средни пазарни
цени към датата на ПТП е в размер на 12 888.84лв. Цената за предаване на
автомобила за скрап е 240 лв. Действителната стойност на л.а. *** със същата година на пускане в експлоатация и екстри, по
средни пазарни цени за към датата на процесното ПТП и
обзор на пазара за употребявани автомобили е била 25.09.2016г.-4392 лв. Средната реализирана печалба от продажбата на
ударения автомобил е била 475 лв., която се явява приблизително 11 % от
стойността на автомобила.
От показанията на разпитаната по искане на ищеца
свидетелка ***, се
установява, че прибирайки се вечерта на 25.09.2016г. към с.Горен чифлик с личен
автомобил, съпругът й шофирал. Разминали се с един автомобил и в следващия
момент имало силен сблъсък. Някой ги блъснал. Движили се в лявата лента и
другата кола връхлетяла върху тях. Ударът бил в предната лява част. Другият
автомобил изхвърчал в нивата, на ляво. Обадили се на тел.112.
В разглеждания случай, в тежест на ищеца
е да установи, следните правнорелевантни факти, а
именно: че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм, виновно
причинен от водача на застрахования при ответника по застраховка
"Гражданска отговорност", че в следствие на ПТП собствения на ищеца
автомобил е претърпял твърдяните в исковата молба
увреждания на посочената стойност, че между собственика на увредилия автомобил и ответника е налице валиден договор за
застраховка "Гражданска отговорност" със срок на действие, покриващ
датата на ПТП.
В случая не се спори относно съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между ЗД „***“ и водача на л.а.
БМВ 316 с per. № В 3545 PP по договор за застраховка
«Гражданска отговорност» застрахователна полица *** към дата 25.09.2016 г.
Вещото лице посочи, че описаните от
ищеца увреждания кореспондират с механизма на ПТП, и е възможно да са причинени
от посоченото събитие и са в причинно-следствена връзка.
По делото се доказа, че е налице противоправно поведение от страна на Д.К.С., който на
25.09.2016 година е управлявала застрахованото МПС. Това е така, защото със
свое действие той е нарушил задължения, установени от правните норми, а именно
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП. До този извод съдът
стига от събраните писмени доказателства, заключението на в.л. по САТЕ и събраните
гласни доказателства.
Съдът намира, че процесното
застрахователно събитие е било реализирано противоправно
и виновно от водача на МПС, гражданската отговорност на когото е застрахована
при ответното дружество, поради което ответникът носи отговорност за
обезщетяване на причинените имуществени вреди. По делото не се установява
ищецът по главния иск, с поведението си, да е допринесъл за възникването на
вредите, поради което съдът намира за недоказано наведеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване. От изложеното
настоящата инстанция намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според която
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането. Това е така, защото принципът
на пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на деликвента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново
от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй
като принципът на обезвредата възприет от отменения
закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013 г. по т. д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II ТО, определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на
ВКС, II т. о. и други/.
Безспорно е, че с оглед така установеното съотношение
на сумата, необходима за ремонт на вещта, и нейната действителна стойност, е
налице тотална щета, при което застрахователят е обвързан от поетия ангажимент
по застрахователния договор и с оглед наличието на всички предпоставки на
института на непозволеното увреждане следва да обезщети пострадалия. Начинът,
по който последният е формулирал искането си /без да се очаква от пострадалия
конкретна материално-правна обосновка на заявеното искане/, не променя вида на
отговорността на застрахователя при констатирана тотална щета на автомобила в
резултат на ПТП, вината за което е застрахована при ответното дружество, и
която отговорност във финансово изражение не може да надвишава действителната
стойност на автомобила. Размерът на тази стойност от 4392 лева е установен по делото.
Наред с това с оглед правилата на доказателствената тежест в гражданския процес ответника
следваше по безспорен начин да докаже, каква е стойността на годните части от
автомобила, която следва да бъде приспадната от дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение. От заключението на допълнителната САТЕ не се
установи, че такива части са налични и да бъде реализирана печалба. Поради
което, следва да се приспадне единствено стойността на автомобила при
предаването му за скрап, която според заключението на в.л. е 240 лева. Ето защо, искът се явява
основателен за сумата от 4152 лв. и следва да бъде уважен в предявения размер
от 4133.25 лв.
По отношение доказване размера на присъщите разходи
действително увреденият ангажира по делото писмени разходо-оправдателни
документи относно стойността на разходите за репатриране на автомобила и
предвид безспорното установяване факта на претърпяна тоталната щета, съответно дължимост на
съответните разходи при обезвредата й, съдът приема
за доказан размера на разхода от 60 лева, за която сума е представена фактура
№**********/26.09.2016г.–л.100 от делото и същата е заплатена.
Без значение за основателността на иска е възражението
на застрахователя, че увреденият не представя доказателства за дерегистрация на автомобила. По направеното възражение за липса на
дерегистрация е налице практика на ВКС, обективирана в решение №
59/12.06.2015 г. по т.д.№ 1256/2014 г. на ВКС, 2-ро т.о., указваща, че дължимостта на обезщетението по чл. 208, ал.1 КЗ (отм.) не е обусловена от факта
на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ
съдебното решение по иска, съответно изпълнението или неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това няма значение
за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Поради което искът се явява
основателен за сумата от 516 лв., предвид даденото заключение от вещото лице.
Следва да бъде присъдена и законната лихва
върху главницата, считано от 16.08.2017 г. (датата на постъпване на исковата
молба в съда) до окончателното изплащане на сумата.
По обратния иск с правно основание чл. 219, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т.1 и ал. 2 от КЗ:
Обратният иск на ответника
винаги се предявява като евентуален и разглеждането му е поставено в зависимост
от произнасянето на съда по спора във връзка с предявения първоначален иск.
Доколкото от настоящият съдебен състав намира първоначалния иск за основателен,
следва да разгледа и предявения от ответника срещу третото лице, обратен иск.
Същият се явява основателен. На първо
място, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, регламентираща обвързващата
сила на одобреното с определение от 27.04.2017 година, по *** година по описа на Районен съд - Варна,
споразумение. Освен това, коментираното споразумение, по арг.
от чл. 413 НПК е задължително за гражданския
съд при разглеждане гражданските последици от деликта
относно извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Със споразумението Д.К.С. се е признал за виновен в
това, че на че на 25.09.2016г. в с. Горен чифлик, посока с.Грозьово
,управлявал л.а. марка ***, с концентрация
на кравта над 1.2 на хиляда-1.33 и без съответното
свидетелство за управление на МПС. Извършеното от Д.К.С. деяние е квалифицирано
като престъпление по чл. 343Б, ал.1 от НК и чл. 343Б, ал.2 от НК.
Ответникът
по обратния иск Д.К.С. е управлявал лек автомобил, ***, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и вследствие пияното
състояние, в което се е намирал и нарушаване на забраните за управление на
пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта и за управление на МПС без свидетелство за правоспособност,
е реализирал пътнотранспортно произшествие, при което е увреден л.а***
Страните
не спорят, че към момента на настъпването на застрахователното събитие страните
по настоящия иск са били в договорни отношения по повод сключен договор за
застраховка, покриващ риска "ГО". По делото е установено, че процесното застрахователно събитие попада в приложното поле
на този договор. Страните не спорят, а това се установява и от представения по
делото протокол за ПТП, че към датата на ПТП причинителят на вредите е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,55 промила и без да
притежава валидно СУМПС. Следва да се отбележи, че констативният протокол за
ПТП представлява официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила относно факта, че пред длъжностното
лице – служител в ПП – СДП посочените лица – участници в произшествието са
направили изявленията, обективирани в протокола,
както и относно факта, че длъжностното лице е възприело наличието на
представените пред него документи. Този протокол не е оспорен по реда и в
срока, предвиден в ГПК.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид, че по делото се установяват обстоятелствата
относно противоправното и виновно поведение на делинквента – ответник по обратния иск, причинените от
деянието на последния имуществени вреди, управлението на моторното превозно
средство от ответника по обратния иск след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, към момента на настъпване на застрахователното
събитие, поради което обратния иск също следва да бъде уважен за сумата от 3917 лв,
представляваща действителната стойност на лек автомобил марка „*“, модел * и сумата от 516 лв. разходи за придобиване, регистрация и пускане на подобен
автомобил в движение Правото на ищеца по обратния иск е обусловено от
изпълнението на задължението му спрямо увреденото лице - ищец по първоначалния
иск, респ. условно, тъй като ответникът по обратния иск следва да бъде осъден
да плати процесната сума, след като ищецът по
обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск.
Началният момент на претендираната законна лихва
следва да бъде присъдена не от датата на деликта, а
от датата на плащането на присъденото по първоначалния иск обезщетение.
По разноските:
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца по
първоначалния иск следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно
с уважената част от иска, възлизащи в общ размер от 1130,29 лв., от които 260,29
лв., внесена държавна такса, 150 лв., възнаграждение за вещо лице и 720 лв.,
възнаграждение за един адвокат. Ответникът по първоначалния иск е поискал
присъждане на разноски, както по първоначалния, така и по обратния иск.
Съдът намира, че следва да
присъди в тежест на ответника по обратния иск на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно с уважената
част от иска, възлизащи в размер на 1056,68 лв., включващи 206,68 лв., внесена
държавна такса по обратния иск, 250 лв., възнаграждение за вещо лице и 600 лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА *** да заплати на Р.Е.Р., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в размер на 4133,25 лева
/четири хиляди сто тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ представляваща
действителната стойност на увредения автомобил, сумата в размер на 516 лева /петстотин и
шестнадесет лева/ представляваща
разходите за придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в
движение, 60 лева /шестдесет лева/ представляваща
заплатена сума за репатриране на автомобила , претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат от настъпилото на 25.09.2016г. ПТП с увредения автомобил с
марка ***, причинено от водача на л.а. ***
по договор за застраховка «Гражданска
отговорност» №
BG***, ведно със
законна лихва върху нея считано от датата на исковата молба 16.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432 от КЗ.
ОСЪЖДА *** да заплати на р.Е.р., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в
размер на 1130,29 лв. /хиляда сто и тридесет лева и 29 стотинки/, представляваща сторените от ищеца
разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.К.С.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ***, по предявен по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск с правно
основание основание чл.500 ал.1 т.1 от КЗ и чл.500 ал.2
от КЗ сумата
от 3917 лева /три хиляди деветстотин и
седемнадесет лева/, представляваща действителната стойност на увредения
автомобил, сумата в размер на 516 лева /петстотин и шестнадесет лева/ представляваща
разходите за придобиване, регистрация и пускане на подобен автомобил в
движение, претърпени от Р.Е.Р. имуществени вреди в резултат от настъпилото на
25.09.2016г. ПТП с увредения автомобил с марка ***, причинено от водача на л.а.
*** по договор за застраховка «Гражданска
отговорност» №
BG/28/116001765184,
ведно
със законна лихва върху нея считано от датата на изплащане на обезщетението от
страна *** на Р.Е.Р.,
ЕГН **********, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1056,68 лв. /хиляда петдесет и шест лева и 68
стотинки/, разноски в производството по разглеждането на обратния иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: