№ 249
гр. Стара Загора, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20255500500260 по описа за 2025 година
Производството е на осн. чл.271- чл.272 от ГПК във вр. с чл.36, ал.2,
чл.37, чл.39 и чл.135 от ЗЗД и във вр. с чл.36, ал.2, чл.37, чл.39 и чл.135 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на подадена в
законния 2 - седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№
5885/24.02.2025г. от ищеца - пълнолетния български гражданин Г. Б. Г. от с.Л.,
*** против изцяло негативното за него първоинстанционното Решение №
92/04.02.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 3567/2024г. по описа на
РС- Ст.Загора, като счита за неправилни и необосновани изводите на РС за
неоснователност на предявените по делото негови установителни искове
против тримата ответници, понеже в противоречие с установените по делото
факти и обстоятелства РС бил неправилно приел неправилна фактическа и
правна обстановка по делото. Излага подробни свои фактически и правни
оплаквания в тази насока. Счита, че атакуваното Решение било напълно
незаконосъобразно, необосновано и недоказано, поради което моли то да бъде
изцяло отменено, като се постанови ново въззивно такова, с което да се уважат
изцяло исковите му претенции против 3 бр. ответници, със законните
последици от това. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. Претендира за разноските си пред двете съдебни
инстанции. В този смисъл са и пледоариите му пред настоящата въззивна
съдебна инстанция.
В законният 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ
писмен Отговор вх.№ 9527/24.03.2025г. от 2 бр. ответници - пълнолетните
1
български граждани Ж. С. С. и Т. В. С. /и двамата от гр.С.З./, които сочат, че
атакуваното първоинстанционно изцяло позитивно за тях Решение било
мотивирано, законосъобразно и правилно, че изложените във въззивната
жалба оплаквания били от фактическа и правна страна неоснователни и
недоказани, и несъобразени със събраните по делото доказателства и с
приложимите към казуса правни норми. Поради което молят да се отхвърли
изцяло в.жалба на ищеца и да се потвърди напълно атакуваното с нея
първоинстанционно Решение, със законните последици от това. Нямат свои
нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Претендират
разноските си пред тази въззивна инстанция. В този смисъл са и пледоариите
на общия им пълномощник- адвокат по делото.
В законният 2 - седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
писмен Отговор вх.№ 10126/28.03.2025г. от 1 бр. ответник /търговския субект/
„Т.-*“ ЕООД, гр.Х., *** счита, че атакуваното първоинстанционно изцяло
позитивно за него Решение било мотивирано, законосъобразно и правилно, че
изложените във въззивната жалба оплаквания били от фактическа и правна
страна неоснователни и недоказани, и несъобразени със събраните по делото
доказателства и с приложимите към казуса правни норми. Поради което моли
да се отхвърли изцяло в.жалба на ищеца и да се потвърди напълно
атакуваното с нея първоинстанционното Решение, със законните последици от
това. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.
Претендира разноските си пред тази въззивна инстанция. В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото.
Въззивният ОС - Ст.Загора, в настоящия си състав, след като провери в
обжалваната му част атакуваното първоинстанционно Решение, събраните по
делото доказателства пред първата и пред въззивната инстанция, като обсъди
становищата на страните, като взе предвид приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по
несъмнен и безспорен начин следното по делото:
Решението е валидно постановено, процесуално допустимо и
мотивирано от външна страна.
Разгледано по същество, в атакуваното първоинстанционно Решение
обосновано, законосъобразно и правилно РС съд е приел, че съгласно чл.36
ал.1 от ЗЗД едно лице можело да представлява друго по разпоредба на закона
или по волята на представлявания. Учредяването на представителната власт
ставало чрез едностранна правна сделка - упълномощаване на представителя
да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни
последици настъпвали направо за представлявания предвид нормата на чл.36,
ал.2 от ЗЗД. От упълномощаването, като юридически факт, се създавало
правоотношение между упълномощителя и пълномощника.
Упълномощителят извършвал упълномощаването, за да може чрез
пълномощника си да постигне един желан от него правен резултат. Обемът на
представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определял
според това, което упълномощителят е изявил при извършването на
2
упълномощителната сделка съгласно чл.39, ал.1 от ЗЗД. Както при всяко друго
волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици и
при упълномощаването упълномощителят си служил с определени думи и
изрази, с които външно изразявал волята си да настъпят целените с
упълномощаването правни последици - възникване на представителна власт
за пълномощника в определен обем и съдържание. Упълномощителят
обективирал и изявявал волята си за упълномощаването в пълномощно, когато
сам е избрал писмената форма, или когато законът изисквал такава или
особена форма за валидността и/или доказването на упълномощителната
сделка, като по чл.37 от ЗЗД, чл.21, ал.1, изр.3 от ТЗ, чл.26, ал.1, изр.3 от ТЗ,
чл.33, изр.1 и 2 от ГПК и други подобни. От значение за съдържанието на
представителната власт било единствено волята на упълномощителя, отразена
в този акт, с който се учредявало доброволното представителство
пълномощното по чл.39, ал.1 от ЗЗД, като при тълкуването му съответно
приложение намират правилата на чл.20 от ЗЗД и съответно по чл.44 от ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 5/12.12.2016г. по т.д.№ 4/2014г. по
описа на ОСГТК на ВКС- София, за упълномощаване с последиците по чл.36,
ал.2 от ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необхоД. и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е
необхоД. в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено
имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши
разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника
представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за
това воля на упълномощителя в пълномощното.
Правилно РС е приел, че според обема на учредената представителна
власт процесното упълномощаване носи белезите на общото
упълномощаване. Този извод се налагал от използваните от упълномощителя
думи и фрази „свободно да договаря и се разпореди от негово име /продаде,
дари, замени и др./ при условия, каквито прецени, включително и при
условията на чл.38 от ЗЗД, като договаря сама със себе си или с друго лице,
което представлява и снабди себе си или трето лице с нотариален акт да
получи от негово име цялата сума, получена по разпоредителната сделка“.
Действително в пълномощното на първо място, като лице, което да придобие
имуществото е посочено именно лицето Е.В.Н., но също така е дадена
възможност на пълномощника „при условията на чл.38 от ЗЗД, като договаря
сама със себе си или с друго лице, което представлява и снабди себе си или
трето лице с нотариален акт“. Макар и в пълномощното да е дадена
възможност на упълномощителя да сключва примерно изброените
разпоредителни сделки /продажба, дарение, замяна и др./, то с оглед израза „да
получи от негово име цялата сума, получена по разпоредителната сделка“
следва да се приеме за безспорно, че волята на упълномощителя /въззивник/ е
била разпоредителната сделка да бъде продажба. С оглед характера на
3
договора за продажба и целения с него краен резултат/получаване на
продажната цена в пари/, личността на конкретния купувач не е от правно
значение за валидността на прехвърлителната сделка.
В тази връзка и предвид гореизложеното, въззивният ОС в настоящия си
състав напълно споделя и поддържа мотивите на РС в атакуваното му
Решение, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в
настоящото свое въззивно съдебно Решение.
Въззивното Решение съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.2 от ГПК може да се
обжалва в законния 1- месечен срок по чл.283 от ГПК от датата на връчването
му на всяка от страните, с касационна жалба чрез настоящия въззивен ОС-
Ст.Загора пред ВКС на Р.България- гр.София.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на осн. чл.271, ал.1, пр.1 и
чл.272 от ГПК във вр. с чл.36, ал.2, чл.37, чл.39 и чл.135 от ЗЗД, въззивният
ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 92/04.02.2025г. по гр.д.№
3567/2024г. по описа на РС- гр.Стара Загора.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от датата на
връчването му на всяка от страните, с касационна жалба чрез ОС- Ст.Загора
пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4