М О Т
И В И
КЪМ
ПРИСЪДА № 260019/08.ХІІ.2020год. по НОХ № 01724 /2020год. на
Пернишки Районен съд
С Обвинителен акт на Районна
прокуратура-Перник на подсъдимият Р.В.Г.-ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, както следва:
* За
периода в периода от м.Май-2017г. до м.Юни 2020г./включително/ в гр.Перник,
след като е бил осъден/Решение № 1074/11.Х.2016г. по Гр. дело №
2871/2016г. на ПРС, Влязло в сила на 11.Х.2016г/ да издържа свой
низходящ– малолетния си син Р.Р.В..-ЕГН
**********,
съзнателно НЕ е изпълнил
задължението си в размер на повече от 2/две/месечни вноски, а именно
38/тридесет и осем/месечни вноски-престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Ход на делото по искане на подсъдимия Р.В.Г.-ЕГН ********** и защитата е
даден в условията на Глава ХХVІІ-ма на осн.
чл.370 ал.1 НПК в хипотезата
на чл.371 т.2
от НПК.
Представителят на Прокуратурата,
поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага с оглед представените в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, подсъдимият да бъде признат
за виновен, като му бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимия- адв.Св.А.-ПАК,
упълномощен от подсъдимия Р.В.Г. лично по изложени в съдебните прения съображения, пледира за определяне на
наказание спрямо подзащитния му Р.В.Г.,което да бъде “ПРОБАЦИЯ” със пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”,както
и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”,като размера на
наказанието „бъде намалено с 1/3
съобразно чл.58а ал.1 НК“.
Подсъдимия Р.В.Г.-ЕГН ********** се съгласява да НЕ се събират доказателства
допълнително, като приема фактите и обстоятелствата такива каквито са посочени
по обвинителния акт и се признава за виновен, поради което
е и даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ-ма в
условията на чл.371 т.2 от НПК, като застъпва становище за наказание при
условията посочени от защитника му.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимия Р.В.Г.-род. на *** ***, постоянен и настоящ адрес:***, българин,
българско гражданство, работи, неженен, основно образование, осъждан, л.к. №
*********, изд. на 30.12.2016г. от МВР-Перник, ЕГН **********.
Със Споразумение № 752/20.Х.2015г. по НОХД № 01483/2015г. по описа на Районна съд гр.Перник, влязло в сила на
20.Х.2015г. подсъдимия Р.В.Г. е
бил признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК,като му е наложено наказание “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” с
продължителност от 6/шест/месеца и периодичност от
2/два/ пъти седмично и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” с продължителност от 6/шест/месеца,
което би
следвало евентуално да бъде реабилитирано по чл.86 ал.1 т.2 НК /3години след
изтърпяване на наказанието т.е към м.Май.2017г. същия не е реабилитиран/ .
Подсъдимия Р.В.Г.-ЕГН **********
и свидетелката Д.П.Д.-ЕГН********** имали сключен граждански брак-2012г.
По време
на съвместния им живот, се родил малолетния им син Р.Р.В..-ЕГН **********.
През
2016г. подсъдимия Р.В.Г.-ЕГН ********** и
свидетелката Д.П.Д.-ЕГН********** се развели, като с Решение
№ 1074/11.Х.2016г. по
Гр. дело № 2871/2016г. на ПРС, Влязло в сила на 11.Х.2016г, малолетния
останал при майка си, а подсъдимия Р.В.Г. бил задължен да заплаща ежемесечно по 120лева.
Подсъдимия не изплащал редовно
определените вноски,като частично заплатил няколко такива,което
несъобразяване със съдебното решение инициирало и настоящето производство, чрез
депозиране на съответната жалба от страна на бившата съпруга, майка на
малолетния Р.Р.В..-ЕГН **********.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Събраните гласни,веществени и писмени
доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и допълват,
като изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.
Приетата по-горе фактическа обстановка НЕ се оспорва в с.з от подсъдимия Р.В.Г. и защитника му, напротив
същите се признават и НЕ се иска събиране на нови доказателства по делото,
поради което и съдът цени обясненията и самопризнанието му, като годно
доказателствено средство,наред с
останалите по НПК.
Съдът намира, че самопризнанията на подсъдимия подсъдимия Р.В.Г., подкрепящи се от събраните в до съдебното производство
доказателства, безспорно доказват
фактите изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, поради което и
делото е разгледано по реда
на чл.371 т.2 от
НПК.
Предвид същите и в с.з с които се поддържа изцяло изложената
фактическа обстановка във Обвинителния акт на РП-Перник е налице
„юридическо съпокриване” т.е липсва противоречие, относно факти и обстоятелства,
обективна и субективна страна касаещо
извършеното деяние, поради което същите не бяха
разглеждани в детайл от съда.
От
правна страна:
Изложеното по горе налага извода,че
подсъдимият Р.В.Г.,като не е
изплащал дължимата издръжка е осъществил от обективна и от субективна страна
фактическият състав по чл.183 ал.1 от НК, както следва:
* І.За периода в периода от м.Май-2017г. до м.Юни 2020г./включително/ в гр.Перник, след като е
бил осъден/Решение № 1074/11.Х.2016г. по Гр. дело №
2871/2016г. на ПРС, Влязло в сила на 11.Х.2016г/ да издържа свой
низходящ– малолетния си син Р.Р.В..-ЕГН
**********,съзнателно НЕ е изпълнил задължението си в
размер на повече от 2/две/месечни вноски, а именно 38/тридесет и
осем/месечни вноски-престъпление по чл.183 ал.1
от НК.
От обективна страна-деянията е извършено, чрез
бездействие, тъй като подсъдимия Р.В.Г. НЕ е плащал
дължимите издръжки повече от две месечни вноски.
От субективна страна–престъплението е извършено
умишлено,тъй като Р.В.Г. е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е искал настъпването им.
Причини за
извършване на деянието са нивото на правно съзнание на подсъдимия Р.В.Г. и недобрите взаимоотношения
с майката на низходящия, както и продължителен период време без работа.
По вида и размера
на наказанието:
С оглед посочените по-горе правни изводи,
съдът призна Р.В.Г. за
виновен за извършеното от него престъпление по чл.183 ал.1
от НК.
Съобразявайки се с визираните
в чл.54 от НК предпоставки настоящия състав намери, че са налице от една
страна смекчаващи отговорността обстоятелства–
изложеното/макар и по същество/ от подсъдимия Р.В.Г., изразеното от него, че е бил значителен период
време в без работа поради пандемията, трудовата му ангажираност/макар и не перманентна/ както и частично внесените вноски в непълен обем, а от друга
отегчаващи такива– наличното осъжданена Р.В.Г. за извършено от него престъпление по чл.343б ал.1 от НК, относно което същия не е бил
реабилитиран към момента на процесното деяние,както и броя на невнесени
задължения.
Настоящия състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.57 ал.1
от НК най-подходящо по вид и размер наказание за Р.В.Г. е определеното и наложено по-горе наказание “ПРОБАЦИЯ”,
а не алтернативно визираното в чл.183 ал.1
от НК наказание “Лишаване от
свобода”, предвид НЕвисоката степен на
обществена опасност на дееца, както и визираните и отчетени по-горе
смегчаващи отговорността обстоятелства.
Съда не се съобрази с предложения
от защитата размер на наказанието,които да се редуцира по реда на чл.58а ал.1 с
1/3, тъй като определеното по вид
наказание не подлежи на визираната редукция, поради което състава прецени и
наложи именно това наказание: “ПРОБАЦИЯ” със пробационни мерки:„Задължителна регистрация по настоящ адрес” с продължителност от 8 /осем/месеца и периодичност от 2/два/пъти
седмично, “Задължителни
периодични срещи с пробационен
служител” с
продължителност от 8 /осем/месеца и именно в този размер.
Водим от горното и в същият
смисъл, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
18.ХІІ.2020г. СЪДИЯ:..............
гр.Перник
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС