РЕШЕНИЕ
№ 20139
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110169656 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 27.01.2022 г. и 21.09.2023 г., от
Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. (АДРЕС), представлявана от (ФИРМА) в
качеството на професионален домоуправител, против И. Б. М., с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
общо на 418,80 лева, представляваща сбор от 7 месечни вноски от по 5 лв. всяка за
управление и поддържане на общи части на етажната собственост за периода месец април
2018 г. - месец октомври 2018 г., 12 месечни вноски от по 7 лв. всяка за управление и
поддържане на общи части на етажната собственост за периода месец ноември 2018 г. -
месец октомври 2019 г., 18 месечни вноски от по 3 лв. всяка за Фонд „Ремонт и обновяване“
на етажната собственост за периода месец май 2018 г. - месец октомври 2019г., една вноска
от 6, 10 лв. за ремонт на асансьора в сградата етажна собственост за месец октомври 2018 г.
и 6 месечни вноски от по 39, 95 лв. всяка за ремонт на покрива на етажната собственост за
периода месец ноември 2018 г. - месец април 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.01.2020 г.
до изплащане на вземането, и сумата в размер общо на 39,83 лева, представляваща
обезщетение за забава върху вземанията за периода от 30.04.2018г. до 22.01.2020 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
4342/2020г. по описа на СРС, 127 състав, като допусната в същата очевидна фактическа
грешка е отстранена с разпореждане по чл. 247, ал. 1 ГПК от 12.08.2024 г., срещу която
длъжникът подал възражение по чл. 423 ГПК, което е прието с Определение №
1134/14.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 8123/2021 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-А състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът притежава право на
собственост върху апартамент № 3, находящ се в процесната жилищна сграда в режим на
етажна собственост. С решения на Общото събрание на Етажната собственост от 15.03.2018
г., 10.09.2018 г. и 17.04.2019 г. е определен размерът на дължимите от собственика на
индивидуалния обект суми за управление и поддържане на общите части на сградата,
вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и вноски за ремонт на асансьор и ремонт на покрива
на жилищната сграда. Представителят на ищеца поддържа, че ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати дължимите такси и вноски към Етажната собственост в размер
1
общо на 418,80 лева, поР. което Общото събрание на ЕС взело решение да бъдат предприети
съответните действия по съдебен ред за събиране на вземанията, обективирано в протокол от
31.10.2019 г. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът дължи и обезщетение
за забава върху всяко едно от вземанията в размер на законната лихва от настъпване на
изискуемостта на сумата до 22.01.2020 г. в размер общо на 39,83 лева. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа доводи за недопустимост на
производството поР. ненадлежно учредена представителна власт на управителя на Етажната
собственост. Процесуалният представител на страната поддържа, че И. М. не е надлежно
уведомен за свикване и провеждане на посочените в исковата молба общи събрания на
етажната собственост и се е запознал със съдържанието на представените от ищеца
протоколи едва в хода на делото. Във връзка с изложеното ответникът поддържа, че оспорва
валидността и законосъобразността на взетите решения. В депозирания отговор са изложени
съображения, че представените протоколи не са съставени в момента на провеждане на
събранията, а са подписвани впоследствие, че на събранията не са присъствали лица,
представляващи посочените идеални части от общите части на сградата, а решенията не са
взети с изискуемото по закон мнозинство. Ответникът оспорва наличието на задължения „за
направа на покрив“ и „ремонт на асансьор“. В отговора на исковата молба са изложени
твърдения, че трето за спора лице притежава вещно право на ползване върху процесния
имот, поР. което ответникът в качеството си на собственик дължи единствено вноски за
Фонд „Ремонт и обновяване“, като след узнаване за делото И. М. заплатил в полза на ищеца
сумата в размер на 54 лева по посоченото перо и сумата в размер на 4,13 лева,
представляваща мораторна лихва. Ответникът поддържа, че не е поставен в забава, поР.
което не дължи обезщетение за забава върху вземанията за минал период. По изложените
доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена и в тежест на ищеца
бъдат възложени направените по делото съдебни разноски.
По направеното възражение за недопустимост на производството:
Съдът намира исковете за процесуално допустими като предявени от надлежна
страна, разполагаща активна процесуална легитимация. Видно от представените по делото
договори за възлагане на управление от 17.05.2019 г. и 06.04.2022 г. (ФИРМА) към момента
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба се
легитимира като управител на процесната етажна собственост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по
спора следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 50, ал. 1 и
чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че ответникът притежава право на собственост, респ. се явява ползвател или обитател на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, че са взети валидни решения
на общото събрание на етажната собственост за определяне на месечни вноски за Фонд
„Ремонт и обновяване“ съобразно идеалните части на отделните собственици в общите
части на етажната собственост, респ. процентът от идеалните части в общите части на
етажната собственост, които притежава ответника, и за месечни вноски за поддръжка и
управление на общите части на база брой живущи лица в имота, броя на живущите лица,
както и, че етажните собственици са уведомени за взетите решения. В доказателствена
тежест на ответника е да установи, че решенията за определяне на дължимите такси за
поддръжка и управление на общите части, и Фонд „Ремонт и обновяване“ са отменени по
реда разписан в чл. 40 ЗУЕС, да докаже съществуването на обстоятелства, изключващи
отговорността му към етажната собственост, респ., че задълженията са погасени.
Съгласно представения по делото договор за покупко-продажба от 21.08.2012 г.,
обективиран в нот. акт № 46, том V, нот. дело № 753/2012 г. по описа на нотариус И.Н, трето
2
неучастващо по делото лице е прехвърлило на ответника правото на собственост върху
процесния недвижим имот, като прехвърлителят е запазил правото на ползване върху
жилището до края на живота си. По делото не е спорно, че имотът се намира в жилищна
сграда в режим на етажна собственост. При етажната собственост отделните обекти се
стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Установената
в чл. 38, ал. 2 ЗС особена съсобственост върху определени части от сградата, както и върху
земята, върху която тази сграда е построена, налага спазването на особени, изрично
предвидени в закона правила, уреждащи отношенията между притежателите на
самостоятелни обекти в сградата по отношение на ползването, управлението, поддържането
на обектите и частите от сградата, за които намира приложение установеният в ЗУЕС
специален режим. Необходимостта от установяване на такива специални правила следва от
обстоятелството, че в сградата в режим на Етажна собственост съществуват части, които по
естеството си обслужват всички или няколко самостоятелни обекти. За да съществува
сградата и за да могат самостоятелните обекти да се ползват по предназначение, е нужно
поддържане в добро състояние на общите части и осигуряване на възможност последните да
бъдат ползвани от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, които тези части
обслужват. По правната си природа това е хипотеза на съсобственост, което означава, че
цялата сграда, разбирана като идеална част е част от патрумониума и на всеки етажен
собственик.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗУЕС предвижда редица задължения за собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, като съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 собствениците заплащат
разходите за ремонт, реконструция, преустойство, основен ремонт и основно обновяване на
общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните идеални части, а
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 собствениците заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Според чл. 6, ал. 2 ЗУЕС ползвателите на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат задълженията по ал. 1 с
изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено друго между собственика и
ползвателя. По смисъла на Закона за управление на етажната собственост ( § 1, т. 6 от ДР)
ползватели са физически или юридически лица, които притежават вещно право на ползване
върху чужда вещ, самосоятелен обект в сгада в режим на етажна собственост. Съгласно чл.
48, ал. 1 ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на
общите части, за които има прието решение на обшото събрание на собствениците, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата, като съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС
средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ поначало се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните
части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС предвижда, че разходите за управление и разходите за поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят.
От посочената по-горе правна уредба се налага извод, че от една страна
законодателят разграничава кръга лица, задължени да заплащат разходи за ремонт и
обновление, и вноски към Фонд „Ремонт и обновление“ от кръга лица, задължени да
заплащат разходите за поддръжка и управление на общите части, а от друга начинът, по
който следва да бъдат разпределени вноските за ремонт и обновление, и за поддържка и
управление на общите части. Собственикът на самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост дължи разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общи части или подмяна на общи инсталции и оборудване, и вноски към
Фонд „Ремонт и обновление“ съразмерно на притежаваните от лицето идеални части от
3
общите части. Съгласно параграф 1, т.11 от ДР ЗУЕС „разходите за управление и
поддържане“ са разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи и за касиера, както
и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на
асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата, т.е. разходи преимуществено свързани с ползването на общите части и определяни
от броя на живущите в сградата. Съдът намира, че задължено лице за заплащане на вноски
за поддържане и управление на етажната собственост е фактическият ползвател – лицето, в
полза на което е учредено вещно право на ползване или обитателя по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ЗУЕС. Разпределението на т.нар. консумативни разходи за ползването на общите
части не се извършва между етажните собственици съразмерно на притежавания от тях дял в
общите части на сградата, а поравно според броя на лицата ( собственици, ползватели и
обитатели), в който смисъл е и Решение № 165/26.06.2019 г. по гр. д. № 4291/2018 г. по описа
на ВКС, IV ГО. С Решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV
ГО, и Определение № 130/17.07.2020 г. по гр. д. № 1770/2020 г. по описа на ВКС, II ГО, е
прието, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС указваща начина, по който следва да бъдат
разпределяни разноските за управление и поддържане на общите части, е императивна.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи заплащане на разходи за
ремонт и вноски за Фонд „Ремонт и обновление“, но не и тези свързани с управление на
етажната собственост доколкото върху собствения му имот е учредено вещно право на
ползване в полза на трето неучастващо по делото лице. Неоснователни са доводите на
ищеца, че независимо от обстоятелството, че върху процесния недвижим имот е учредено
вещно право на ползване собственикът, а не ползвателят дължи разходи за управление на
общите части, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 2 вр. 3 ЗУЕС
да впише в книгата на етажната собственост соченото обстоятелство. На първо място
подобна санкция за неизпълнение на задължението за вписване на определени данни в
книгата по чл. 7 ЗУЕС не е нормативно закрепена, а на следващо място при неизпълнение на
задължението за вписване на данните на собственика и ползвателя управителят на етажната
собственост разполага с възможност сам да събере както информация относно собственика
и ползвателя, така и съгласно чл. 23, ал. 1, т. 10 ЗУЕС информация от Агенцията по
геодезия, картография и кадастар или съответната община за площа на самостоятелния
обект и складовите помещения, придадени към него. В допълнение съгласно представения
присъствен списък към протокол от общо събрание на етажната собственост от 15.03.2018 г.,
„разпределение на бюджет за направа на покрив в размер на 30000 лева“ и таблица относно
размер на вноските за ремонт на асансьор, като собственик на процесния имот, респ.
титуляр на задължението за внасяне на вноска за извършване на ремонтни работи е вписан
вещния ползвател К.В.Н от което следва, че лицето не е непознато за етажната собственост.
Съдът намира, че от представените ведно с исковата молба протоколи от проведени
общи събрания на етажните собственици от 15.03.2018 г., 10.09.2018 г. и 17.04.2019 г. се
установява размерът на дължимите от собственика на процесния апартамент вноски към
Фонд „Ремонт и обновление“ и за ремонт на асансьора и покрива на сградата, както следва
54 лева вноски към Фонд „Ремонт и обновление“, 6,10 лева за ремонт на асансьора и 239,70
лева за ремонт на покрива.
По делото не са ангажирани доказателства взетите решения да са атакувани по
специалния разписан в ЗУЕС ред, поР. което съдът приема, че същите са влязли в сила и
създават задължение за отделните етажни собственици за заплащане на дължимите вноски
към Фонд „Ремонт и обновяване“ и разходи за извършване на конкретни ремонтни дейности
независимо от обстоятелството дали същите са участвали при приемането им и дали са
гласували „за“ или „против“ - в този смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012
г. на I г. о. на ВКС и Определение № 108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на
ВКС. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението
4
на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за
изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и
с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица,
което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.
Предвид изложеното направените от ответника оспорвания касателно авторството на
подписите положени в присъствените списъци към проведените събрания не следва да
бъдат разглеждани още повече, че в хода на делото И. М. е внесъл в полза на ищеца сумата в
размер на 59, 13 лева, явяваща се сбор от дължимите вноски за Фонд „Ремонт и обновление“
в размер на 54 лева и сумата в размер на 5,13 лева, представляваща претендирана законна
лихва за забава, с което имплицитно признава, че са проведени сочените от ищеца общи
събрания на етажните собственици.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 6, ал. 1,
т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата в размер общо на 119 лева, явяваща сбор
от претендирани вноски за управление и поддържка на общите части се явява
неоснователен, искът с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1
ЗУЕС за сумата в размер на 54 лева, явяваща се сбор от вноски към Фонд „Ремонт и
обновление“ за периода от месец май 2018 г. до месец октомври 2019 г. следва да бъде
отхвърлен като погасен посредством плащане в хода на делото, а претенцията за сумата в
размер на 6,10 лева представляваща вноска за ремонт на асансьор и сумата в размер на
239,70 лева представляваща сбор от вноски за ремонт на покрива на сградата следва да бъде
уважена.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Месечните
вноски към етажната собственост са периодични плащания с определен срок за изпълнение -
ако няма предвиден ден от месеца, до който следва да се платят, то се прилага по-
благоприятния за длъжника краен срок, а именно последният ден от съответния месец и
задължените лица изпадат в забава, считано от първо число на следващия месец. ПоР.
изложеното възражението за липса на покана от страна кредитора като аргумент, че
етажният собственик не е изпаднал в забава, е неоснователно. При забавено изпълнение
ответникът дължи обезщетение в размер на мораторната лихва върху изискуемия размер на
задължението, като в случая И. М. дължи лихва върху сумата в размер на 6,10 лева за
периода от 01.11.2018 г. до 22.01.2020 г. в размер на 0,77 лева, върху сумата в размер на
239,70 за периода от 01.12.2018 г. до 22.01.2020 г. в размер на 22,86 лева, а върху платената в
хода на делото сума в размер на 54 лева законна лихва за периода от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.01.2020 г. до 05.03.2021 г. когато
вземането е погасено в размер на 6,03 лева. Акцесорната претенцията за законна лихва върху
претенцията с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС се
явява неоснователна предвид обусловения й характер.
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни съразмено на
уважената и отхвърлената част от предявените искове.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство. Направените от ищеца разноски в заповедното производство възлизат на
сумата в размер на 75 лева, от която 25 лева внесена държавна такса и 50 лева
5
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност
в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 54,71 лева. Направените
в настоящото производство разноски възлизат на сумата в размер на 425 лева, от които 25
лева довнесена държавна такса и сумата в размер на 400 лева заплатен в брой съгласно
представен на лист 120 от делото договор за правна помощ и съдействие адвокатски хонорар
на процесуалния представител на страната, като по съразмерност в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата в размер на 310, 05 лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено в
брой съгласно представен на лист 79 гръб от делото договор за правна помощ и съдействие
адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите от ищеца разноски по чл. 78, ал.
3 ГПК на първо място следва да бъде разгледано направеното от представителя на Етажната
собственост възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира, че така
уговореният и заплатен хонорар съотнесен към правната и фактическа сложност на
повдигнатия спор и цената на исковата претенция, явяваща се в размер по-нисък от
адвокатското възнаграждение, се явява прекомерен и следва да бъде намален до минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните адвокатски
възнаграждения, а именно 400 лева, като по съразмерност в тежест на ищеца следва да бъде
възложената сумата в размер на 108, 18 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени по реда на чл. 422 ГПК от Етажна
собственост на сграда, находяща се в гр. (АДРЕС), представлявана от (ФИРМА) в
качеството на професионален домоуправител, против И. Б. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес в гр.(АДРЕ), обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 6, ал.
1, т. 9 вр. чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца една вноска от 6, 10 лв. за ремонт на асансьора в сградата етажна собственост за
месец октомври 2018 г. и 6 месечни вноски от по 39, 95 лв. всяка за ремонт на покрива на
етажната собственост за периода месец ноември 2018г. - месец април 2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 29.01.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,77
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата в
размер на 6,10 лева за периода от 01.11.2018 г. до 22.01.2020 г., сумата в размер на 22,86 лева
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в
размер на 239,70 за периода от 01.12.2018 г. до 22.01.2020 г., както и сумата в размер на 6,03
лева, представляваща законна лихва върху платената в хода на делото главница в размер на
54 лева за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
29.01.2020 г. до 05.03.2021 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 6,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 51, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата в размер общо на 119 лева,
представляваща сбор от 7 месечни вноски от по 5 лв. всяка за управление и поддържане на
общи части на етажната собственост за периода месец април 2018 г. - месец октомври 2018
г., 12 месечни вноски от по 7 лв. всяка за управление и поддържане на общи части на
етажната собственост за периода месец ноември 2018 г. - месец октомври 2019 г. и
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 11,07 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за управление и поддържане на общите
части, като неоснователни, както и предявеният иск с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 9 вр.
чл. 50, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за сумата в размер на 54 лева, представляваща сбор от 18
месечни вноски от по 3 лв. всяка за фонд „Ремонт и обновяване“ на етажната собственост за
6
периода месец май 2018 г. - месец октомври 2019г. и претендираното върху върху вземането
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 5,13 лева за периода от
01.06.2018 г. до 22.01.2020 г., като погасени посредством плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.(АДРЕС), да заплати на
Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. (АДРЕС), представлявана от (ФИРМА) в
качеството на професионален домоуправител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер 54,71 лева, представляваща сторени в заповедното производство съдебни разноски и
сумата в размер на 310, 05 лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. (АДРЕС),
представлявана от (ФИРМА) в качеството на професионален домоуправител, да заплати на
И. Б. М., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.(АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 108, 18 лева, представляваща сторени в настоящото производство
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7