Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2009 16.12.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на двадесет и девети ноември
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 2368 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК и е
образувано по жалба на „Кроношпан България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна промишлена зона, представлявано
от управителите Н. Б.и А.Н., чрез ю.к. К., против Предписание № П-37/26.10.2020
г., издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново, потвърдено с Решение №
258/18.12.2020 г. и с Решение № 45/15.03.2021 г. на министъра на околната среда
и водите, с което на жалбоподателя е предписано да преустанови експлоатацията
на изпускащо устройство общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не
фигурира в Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително №
570-Н0/2018 г. и в Приложение № 16 към заявлението за издаване на КР, както и
да бъдат предприети конкретно посочени в т.2 от предписанието мерки за
недопускане на неорганизирани емисии на прахообразни материали при процесите по
обработка на твърди прахообразни материали, товаро-разтоварни дейности и
складиране на раздробен материал.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването му, постановяването му при
неизяснена фактическа обстановка и при неправилно прилагане на материалния
закон, поради което се моли за отмяната му като незаконосъобразен. Излагат се доводи,
че предписанията са неясни, неразбираеми и неизпълними. Изтъква се, че не е изяснено
за кое изпускащо устройство е предписано по т.1 от акта да се преустанови
експлоатацията му, а не съществува изпускащо устройство (комин) с параметри, посочени
в констативния протокол и предписанието. Поддържа се, че предписаните мерки по
т.2 от предписанието са неефективни и без конкретна обосновка – липсва анализ
на обстоятелствата по чл.70, ал.1 от Наредба № 1 от 27.06.2005г. за норми за
допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от
обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, въз основа на които обстоятелства
са предписани мерките. Твърди се, че чрез предписанието на практика на
оператора е наложена принудителна административна мярка по чл.159, ал.2 ЗООС.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт, който поддържа
жалбата, ангажира писмени и гласни доказателства. Не претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата – директор на РИОСВ – Велико
Търново, чрез процесуалните си представители ю.к. Д. и ю.к. Г., оспорва жалбата
в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Излага доводи за законосъобразност
на предписанията като издадени при напълно изяснена фактическа обстановка,
подробно мотивирани с излагане на фактически и правни основания на дадените
предписания по т.2, при спазване на административно-производствените правила и
при правилно приложение на материалния закон. Моли за отхвърляне на жалбата,
ангажира доказателства и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на
оспореното предписание, в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 АПК и против
подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, съгласно Определение №
11066/02.11.2021г., постановено по адм.д.№ 10042/2021г. по описа на Върховен
административен съд.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
От представените с преписката доказателства се установява, че във
връзка с постъпили сигнали за нарушение на разпоредби на Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/, на 09.10.2020 г. от трима служители на РИОСВ – В.Търново
и в присъствието на еколог на дружеството-жалбоподател е била извършена
проверка на цех за производство на плочи от дървесни частици, находящ се в гр.
Велико Търново и стопанисван от жалбоподателя „Кроношпан България“ ЕООД. За
резултатите от проверката е съставен Констативен протокол №
КЧВ-ВД-46/09.10.2020 г. /л.9-л.22 от делото/, като конкретни предписания с
протокола не са били дадени /стр.7 от същия/. Видно от съдържанието на
протокола, по време на проверката е установено, че е било осъществено инвестиционно
предложение на „Кроношпан България“ ЕООД за реорганизация на инсталация за
производство на дьрвесни плоскости с адрес гр. Велико Търново, кв, „Чолаковци“,
ул. „Дълга лъка“ №18, чрез обединяване на аспирациите към пресите на ПДЧ и МДФ,
чрез преместване на водния скрубер на аспирация към преса ПДЧ до воден скрубер
на аспирация към преса МДФ в производственото хале за МДФ. Изходящите газове
след пречистване от двата скрубера са били включени в една обща тръба с
диаметър 2000 мм и височина 23 м. Контролните органи са констатирали, че на
място е налично и експлоатирано изпускащо устройство, общо за аспирациите на
преса към ПДЧ и МДФ, което не фигурира в Условия 9.2.2., 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително № 570-Н0/2018
г., с което е нарушено Условие 9.2.1. от КР, а именно „Не се допуска наличие
или експлоатация на други организирани източници на емисии и изпускащи
устройства в атмосферния въздух, освен описаните в Условия 9.2.2., 9.2.3.,
9.2.4 и 9.2.5. и означени на Приложение №16 към Заявлението за издаване на КР“.
При извършения оглед на площадката е било
констатирано също така, че източници на неорганизирани емисии на площадката са
два броя мобилни дробилки, открити складове за съхранение на раздробен материал
и товаро-разтоварни дейности на раздробен материал на площадката на цех за
производство на плочи от дървесни частици. Двете мобилни дробилки са били снабдени
с три броя водни оръдия, които оросяват при процесите на дробене и товарене на
материала, като е посочено, че те не работят постоянно. По време на проверката
от страна на жалбоподателя не са представени документи, удостоверяващи
прилагането на инструкция за периодична оценка на наличието на източници на
неорганизирани емисии на площадката, установяване на причините за неорганизираните
емисии от тези източници и предприемане на мерки за ограничаването им, съгласно
условие 9.3.2 от КР и за прилагането на инструкция за извършване на периодична
оценка на спазването на мерките за предотвратяване и ограничаване на
неорганизираните емисии, установяване на причините за несъответствията и предприемане
на коригиращи действия, съгласно условие 9.3.3 от КР. При тези данни
контролните органи са направили извод, че на площадката се извършват дейности
по обработка на твърди прахообразни материали, товаро-разтоварни дейности и
съхранение на раздробен материал, за които няма доказателство дали и какви
мерки е предприело дружеството за предотвратяване и ограничаване на
неорганизираните емисии от гореописаните източници, установяване на причините
за тях и какви коригиращи действия е предприело. Установените несъответствия са
квалифицирани като нарушение на Условие 9.3.2 и Условие 9.3.3 от КР
№570-Н0/2018.
На 26.10.2020 г. е издадено
оспореното в настоящото производство Предписание № П-37/26.10.2020 г. на
директора на РИОСВ – Велико Търново, с което в две точки /т.1 и т.2/ е
предписано следното: т.1 - да бъде преустановена експлоатацията на изпускащо
устройство общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не фигурира в
Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително № 570-Н0/2018 г.
и в Приложение № 16 към заявлението за издаване на КР, със срок за изпълнение –
от влизане в сила на предписанието до разрешаване на експлоатацията на
изпускащото устройство, общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, с Условията
на Комплексно разрешително /КР/ № 570-Н0/2018 г., както и да бъдат предприети
конкретно посочени в т.2 от предписанието мерки за недопускане на
неорганизирани емисии на прахообразни материали при процесите по обработка на
твърди прахообразни материали, товаро-разтоварни дейности и складиране на
раздробен материал, със срок за изпълнение по т.2 – от влизане в сила на
предписанието. Посочен е и отговорният за изпълнението.
За да постанови тези мерки, органът се е позовал на проверката и на
резултатите, описани в констативния протокол от 09.10.2020 г., като е посочил,
че целта на предписанието е преустановяване на описаните в акта административни
нарушения, касаещи опазването на околната среда. С оглед на това, на осн.чл.14,
ал.4 от ЗООС и във връзка със спазване изискванията на чл.123в от ЗООС, чл.70
от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества
/замърсители/, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни
източници на емисии, както и предвид констатациите, направени в Констативен
протокол № КЧВ-ВД-46/09.10.2020 г., директорът на РИОСВ – В. Търново е издал
оспореното предписание, като със същото е предупредил жалбоподателя, че при
неизпълнение на предписанията в срок ще бъдат приложени административно-наказателните
разпоредби на чл.166, т.3 от ЗООС и/или ще бъде наложена принудителна
административна мярка – спиране на производствена дейност по смисъла на чл.159,
ал.2 ЗООС. Указан е изрично срок за обжалване на предписанието по реда на АПК по
административен, респ. съдебен ред.
Жалбоподателят се е възползвал от правото си да обжалва предписанието
пред министъра на околната среда и водите, който се е произнесъл с Решение №
258/18.12.2020 г., с което е потвърдил предписанието по т.1, а в частта по т.2
от предписанието е оставил жалбата без разглеждане, като е прекратил
административното производство в тази част. Жалбоподателят е обжалвал пред ВАС
решението на министъра от 18.12.2020 г. в прекратителната му част и с
Определение № 1870/12.02.2021 г. по адм.д. № 1028/2021 г. на ВАС, VІ отд.,
касационната инстанция е отменила в обжалваната част решението на министъра на
околната среда и водите и е върнала преписката на органа за разглеждане на
жалбата в частта по т.2 от предписанието по същество. След връщане на
преписката, по т.2 от предписанието горестоящият орган се е произнесъл с
Решение № 45/15.03.2021 г., с което е отхвърлил жалбата в тази част.
От преписката се установява също, че междувременно в
хода на производството, относно констатираните в КП № КЧВ-ВД-46/09.10.2020
г. нарушения на ЗООС, са били издадени
АУАН № 38/30.10.2020 г., както и Наказателно постановление № 42/19.11.2020 г.
/л.244-л.250/, като с крайния акт, завършващ административно-наказателното
производство, а именно – с наказателното постановление, на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за нарушение на 123в,
т.2 вр.чл.164, ал.1 ЗООС. Липсват данни по делото наказателното постановление
да е било обжалвано.
Като свидетели по делото са разпитани Божил Райнов -
еколог в „Кроношпан България“ ЕООД, и Ваня Дикова - главен експерт в РИОСВ
Велико Търново.
Установява се от показанията на свидетеля Райнов, че
на производствената площадката във Велико Търново „Кроношпан България“ ЕООД изпълнява
следните мерки, предвидени в Решение № 2015/2119/ЕС за формулиране на
заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при производството на плочи от
дървесни частици, а именно: 1. Редовно почистване на маршрутите за
транспортиране и на зоните за съхранение и на транспортните средства; 2.
Потискане на праховите емисии чрез оросяване с вода посредством три водни
оръдия, които работят, когато времето е сухо по преценка на съответните
специалисти; 3. Съхраняване на раздробения материал и на триците в закрити
силози за мокър материал. Свидетелят обяснява, че на площадката се складира и
съхранява само влажен дървесен материал (със съдържание на влага между 30 % и
70 %), а не прахообразен, а именно дървесни трупи от по един, два и три метра
дължина; надробен чипс с размери около 4/5 см на 4/5 см, с дебелина около
половин до един сантиметър биомаса и стърготина с размери около два до три
сантиметра на около сантиметър. Свидетелят пояснява, че складираният раздробен
материал не е предпоставка за наличието на неорганизирани емисии, защото
представлява влажен, а не сух материал, че самият отделен прах се омокря и той
пада пак на земята, че се мият непрекъснато улиците и се контролират пътищата,
където се извършват товаро-разтоварните дейности. В допълнение свидетелят
обяснява, че складираният дървесен материал не може да се товари и разтоварва
на капсуловани места, че тези дейности се извършват винаги на открито заради
тяхната специфичност и поради специфичността на използваните за целта машини. Свидетелят
заявява, че на площадката няма отпадъчни газове и че монтираната на място стационарна
станция за измерване чистотата на въздуха и качеството на въздуха измерва фините
прахови частици и формалдехид, като няма превишение по тези показатели. Свидетелят
заявява също, че няма комин с посочените параметри в констативния протокол -
височина 23 метра и диаметър 2 000 мм, а такъв с диаметър 1 800 мм., т.е
1.80 метра. Също така посочва, че по време на проверката е направен оглед на
комина от покрива, но същият не е измерван от контролните органи. Свидетелят
обяснява, че разрешената за експлоатация дробилка с наименование Леонхард,
разположена в закрито помещение в производствената база, е стационарна и има
аспирация, защото при сеченето на дървесината има отпадъчни продукти, които се
улавят от пречиствателно устройство - ръкавен филтър, и се отвеждат към един
бункер и по-нататък може да влязат в производството на ПДЧ като енергия.
Установява се от показанията на свидетелката Ваня
Дикова, че по време на проверката са били установени две дробилки, които не са
основни за производството, не фигурират в условията на Комплексното
разрешително и са източници на неорганизирани емисии, тъй като са разположени
на открито на площадката. Установена е била и друга дробилка, която е в
затворено помещение с обособена аспирация и източник на емисии в атмосферата и
пречиствателно съоръжение към нея. При проверката са били установени открити складове
за съхранение на раздробен материал и са били констатирани товарно-разтоварни
дейности на този материал, извършвани от камиони, които директно изсипват
материала в откритите складове за съхранение на надробения материал. На
площадката са използвани и фадроми, които транспортират материала. По отношение
на организираните източници на емисии, свидетелката обяснява, че при проверката
е било установено, че се експлоатира такъв източник, който не фигурира в
списъка на изброените организирани източници на атмосферния въздух, описани в
условие 9 от Комплексното разрешително. Този източник е бил обединен от други
два, т. е извършена е била промяна на площадката, която не е била разрешена с
условията на Комплексното разрешително. Свидетелката обяснява, че констатацията
в констативния протокол относно диаметъра на изпускащото устройство е направена
въз основа на инвестиционно предложение, което „Кроношпан България“ е
представило в РИОСВ Велико Търново, но този диаметър по никакъв начин не може
да промени факта, че дружеството е пристъпило към осъществяване на
инвестиционното предложение, без това да бъде разрешено с условията на
Комплексното разрешително. Свидетелката Дикова разяснява също, че
констатацията, че аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ са обединени, е направена
чрез оглед на място на площадката. Така било установено, че пречиствателното
съоръжение и изпускащото устройство към него са физически преместени на друго
място на площадката така, че двете пречиствателни съоръжения към преса ПДЧ и
преса МДФ да бъдат в непосредствена близост едно до друго, съответно -
изпускащите устройства към тях физически са били обединени и са излизали като
едно общо изпускащо устройство на покрива на сградата, където е производството.
На покрива се виждало къде е отворът, през който е излизало изпускащото
устройство към преса за ПДЧ. При проверката същият бил празен. На въпроса дали
водните оръдия са достатъчни с оглед нуждите за оросяване при наличието на
неорганизирани емисии на площадката, свидетелката Дикова отговаря, че те са три
на брой и не са разположени на територията на целия склад за съхранение на
раздробения материал на площадката, а само на две места, и то основно в близост
до двете дробилки, които са на открито и до единия от складовете за съхранение
на раздробен материал.
При така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореният в настоящото производство индивидуален
административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма,
от материално и териториално компетентен орган - директорът на РИОСВ – В Търново, който е оправомощен
да осъществява на регионално равнище текущ контрол върху компонентите на
околната среда и факторите, които им въздействат (чл.148, ал.3 и ал.2 от ЗООС),
да издава предписания и да налага принудителни административни мерки (чл.14,
ал.4 от ЗООС и чл.158 от ЗООС).
В мотивите на оспорения индивидуален административен
акт са изложени фактически обстоятелства, сочещи неизпълнение на горните условията
от КР, представляващи административно
нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, за което на дружеството жалбоподател е съставен
АУАН, а впоследствие е наложена и имуществена санкция в размер на 50 000 лева с наказателно
постановление, за което по делото не са налице данни да е било обжалвано от
жалбоподателя и което е влязло в сила, като този факт не е спорен по делото.
В предписанието, освен
целта – преустановяване на горепосоченото административно
нарушение, като
основание за
издаването му е посочен чл.70 от Наредба
№ 1 от 27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества
(замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни
източници на емисии, който съдържа девет алинеи. В разпоредбите на чл.70, ал.2,
3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 от наредбата са установени множество различни изисквания относно процесите по товарене, разтоварване, транспортиране, складиране (на открито и на закрито) и обработка на твърди прахообразни материали. Тези изисквания са установени
поотделно както по отношение на самите
материали, с
които се извършват посочените дейности, така и по отношение на оборудването (машини и
транспортни средства) и на местата, където същите се
извършват. В разпоредбата на чл.70, ал.1 от Наредба № 1 от
27.06.2005г. е предвидено, че при установяването на изисквания за ограничаване
на емисиите на прахообразни вещества при товарене и разтоварване, складиране и
преработка на твърди прахообразни материали се вземат предвид следните
обстоятелства: 1. видът и свойствата на прахообразните материали; 2.
оборудването и методът за товарене и разтоварване; 3. масовият поток и времето,
за което се извършват дейностите; 4. метеорологичните данни; 5.
местоположението на обекта и разстоянието до най-близките обитавани сгради.
В мотивите на оспорения акт липсва анализ на всички обстоятелствата
по чл.70, ал.1 от Наредба № 1 от 27.06.2005г. и обосновка кое/кои от тях е
наложило предписване конкретно на всяка една от мерките по т.2 от
предписанието, като се има предвид, че по отношение на материалите,
оборудването, транспортните средства и местата, където се товарят, разтоварват,
складират и обработват материалите е възможно установяване на едно или на няколко
от изискванията, установен в чл.70, ал.2-9 от наредбата, в зависимост от конкретно установените факти
по чл.70, ал.1 от същата наредба във всеки един случай. Такъв анализ и
обосновка не се съдържат и в други документи, предхождащи и подготвящи издаването
на оспореното предписание. Недопустимо е този пропуск да се санира чрез
излагане на мотиви и анализ на сочените обстоятелства едва в писмения отговор
на жалбата и чрез показанията на свидетелката Дикова. В нарушение на чл.35 от АПК оспореният акт е бил издаден без да бъдат изяснени и посочени всички факти
от значение за случая. Административният орган не е изследвал и анализирал в
пълнота и предприетите мерки от дружеството до този момент и тяхната степен на
ефективност, не е посочено какво налага предписването именно на процесните
допълнителни мерки и защо същите се явяват необходими, полезни и ефективни.
Посочено е, че двата броя мобилни дробилки са снабдени с три броя водни оръдия,
които оросяват при процесите на дробене и товарене на материала, които не работят постоянно, без да бъде
изследвано при какви обстоятелства и при какви метеорологични условия същите не
работят.
Сочените пропуски са довели
до неяснота на предписаните мерки. Предписаната мярка при условия на
алтернативност по т.2.1 от акта машините
и оборудването, които се използват за обработка на твърди материали (два броя
мобилни дробилки) да се снабдяват със средства за намаляване на емисиите на
прахообразни вещества и мярката по т.2.6 за използване на подвижен товарач само
за влажни прахообразни материали – такива, които не се разпрашават, са неясни,
като се има предвид констатацията в акта, че същите тези мобилни дробилки са
снабдени с три броя водни оръдия, които оросяват процесите на дробене и
товарене на материала. Предписано е по т.2.2 местата за товарене и разтоварване
на прахообразни материали да се капсуловат, запрашеният въздух да бъде отвеждан
в пречиствателно съоръжение, без да се има предвид, че съгласно чл.70, ал.6, т.
6 от Наредба № 1 от 27.06.2005г. е
допустимо товарене и разтоварване на места на открито, при условие, че тези
места се навлажняват, доколкото това не пречи на последващата обработка на
материалите и не влошава качествата им и без да се вземе предвид наличието на
три водни оръдия на площадката за оросяване при процесите на дробене и товарене
на материала. Предписано е по т.2.4 да бъдат използвани затворени помещения /силози,
бункери, контейнери, складове/ за съхранение на раздробения материал, при
положение, че от показанията на свидетелката Дикова е видно, че такива закрити силози са били изградени на
място и без да се има предвид, че съгласно чл.70, ал.9 от Наредба № 1 от 27.06.2005г.
е допустимо складиране на твърди прахообразни материали на открито, като в тази
хипотеза са установени други изисквания (т.1-11), спазването на които въобще не
е изследвано от административния орган. Не е посочено какво оборудване и какви
по вид транспортни средства са използвани за извозване на материала, какъв е
методът на товарене и разтоварване, т.е липсва обосновка за необходимостта и на
мярката, предписана по т.2.5. Не е изследвано и не е посочено отпадъчните газове от кое звено от технологичния
процес се имат предвид в даденото предписание по т.2.3 от оспорения акт, което го
прави неясно и неефективно. В оспорения акт не са посочени, а и по делото
липсват безспорни доказателства за отделяне на отпадъчни газове от дейността на
двата броя мобилни дробилки, за които е установено, че са били източници на
неорганизирани емисии. Този факт се сочи за първи път едва в писмения отговор
на жалбата, в който административният орган необосновано се позовава на факта,
че отпадъчни газове се генерират от дробилка с корообелване „Леонхард“, за
която е поставено пречиствателно съоръжение. Същият не може да се приеме като
безспорно доказателство за генериране на отпадъчни газове и от двата броя
мобилни дробилки, тъй като те са различни по вид от стационарната Леонхард и
тъй като не са налице данни за идентичност на технологичния им процес на
работа.
Неизследването на всички
факти и обстоятелства от значение за случая и неизлагането на мотиви в пълнота
представляват самостоятелно основание за отмяна на мерките по т.2 от
обжалваното предписание като незаконосъобразни, тъй като са довели до
ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и препятстват съдебния контрол за неговата
законосъобразност в посочената част.
Предписанието
е законосъобразно в частта по т.1, в която е разпоредено да бъде преустановена експлоатацията на
изпускащото устройство общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ и в тази част
жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че не е било изследвано и е останало неизяснено за кое изпускащо устройство
е предписано по т.1 от акта да се преустанови експлоатацията му. Събраните по делото
доказателства, включително показанията на свидетелката Дикова, потвърждават констатацията,
съдържаща се в протокола от проверката, че
на място е налично и експлоатирано изпускащо устройство, общо за
аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не фигурира в Условия 9.2.2., 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно
разрешително № 570-Н0/2018 г.
Свидетелката Дикова е обяснила, че този извод е направен чрез оглед на място, като на покрива се виждало къде е отворът, през който е излизало
изпускащото устройство към преса за ПДЧ. При проверката същият бил празен. Обстоятелството, че е
извършен оглед от покрива е потвърдено и от свидетеля Райнов, като е без
значение обстоятелството, че контролните органи не са направили измерване на
параметрите на общото изпускащо устройство на преса ПДЧ и МДФ и дали е налице
разминаване с действителния му диаметър, тъй като е безспорно, че същото е
установено на място и че не е разрешена експлоатацията му с комплексното
разрешително, тъй като не е инициирана процедура по промяна на КР за тази цел.
Експлоатацията на изпускащо устройство, което не е
разрешено с условията на КР, представлява нарушение на забраната, установена в Условие
9.2.1 от комплексното разрешително да не се допуска наличие или експлоатация на
други организирани източници на емисии и изпускащи устройства в атмосферния
въздух, освен описаните в Условия 9.2.2., 9.2.3., 9.2.4 и 9.2.5. и означени на
Приложение №16 към Заявлението за издаване на КР“. Посоченото представлява административно
нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, в който е установено задължение за оператора
на инсталацията да изпълнява условията на разрешителното. За извършването на
нарушението дружеството жалбоподател е санкционирано с влязло в сила НП. Това административно
нарушение е свързано с опазване на околната среда, доколкото е извършено чрез
действие, изрично забранено с комплексното разрешително, чиято цел, предвид
нормативно установеното му съдържание в чл.123, ал.1 от ЗООС, е да сведе до
минимум възможността за замърсяване и да предотврати вредните последици за
околната среда чрез регулация на дейността на инсталации и съоръжения за определени
категории промишлени дейности. Мярката по т.1 от оспореното предписание е
разпоредена именно с цел преустановяване на така извършеното от жалбоподателя
административно нарушение и за да бъдат предотвратени възможни последици за
околната среда от неспазване на условие 9.2.1 на КР. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че към датата на издаване на оспорения акт все
още не му е бил съставен АУАН, доколкото това не е материалноправна
предпоставка за издаване на предписание и прилагане на принудителна
административна мярка, а единствено условие за образуване на
административно-наказателно производство с цел реализиране на
административно-наказателната му отговорност. Констатациите за извършеното
нарушение, въз основа на които е предписана мярката по т.1 от предписанието, се
съдържат в констативен протокол, който като официален свидетелстващ документ се
ползва с материална доказателствена сила относно установените в него факти.
Предвид този изход на спора, на основание чл.143, ал.4
от АПК и предвид своевременно направеното искане от ответната страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, същото му се следва в
размер, определен по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съобразно отхвърлената част на жалбата, а именно – в размер на 100 лв.,
която сума жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Предписание № П-37/26.10.2020 г., издадено от
директора на РИОСВ – Велико Търново В
ЧАСТТА по т.2, потвърдена с Решение
№ 45/15.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с която на Кроношпан
България“ ЕООД с ЕИК ********* е предписано да бъдат предприети конкретно
посочени мерки за недопускане на неорганизирани емисии на прахообразни
материали при процесите по обработка на твърди прахообразни материали,
товаро-разтоварни дейности и складиране на раздробен материал.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кроношпан България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна
промишлена зона, представлявано от управителите Н. Б.и А.Н., против т.1 от Предписание №
П-37/26.10.2020 г., издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново, потвърдена
с Решение № 258/18.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите, с която на
„Кроношпан България“ ЕООД е предписано да преустанови експлоатацията на
изпускащо устройство общо за аспирациите на преса към ПДЧ и МДФ, което не
фигурира в Условия 9.2.2, 9.2.3, 9.2.4 и 9.2.5 от Комплексно разрешително №
570-Н0/2018 г. и в Приложение № 16 към заявлението за издаване на КР.
ОСЪЖДА Кроношпан България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, Северозападна промишлена зона,
представлявано от управителите Н. Б.и А.Н. да заплати на РИОСВ – Велико Търново
разноски в размер на 100 лв.
Решението
може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: