№ 8923
гр. София, 16.09.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100104263 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 186 от Закона за защита на П. /ЗЗП/ от
Сдружение "Н.А.ЗА З. на П." срещу „А1 Б.“ ЕАД.
Ищецът, в качеството му на сдружение с нестопанска цел, включено в Списъка на
сдруженията за защита на П., изготвен на основание чл.164 ал.1 т.7 от ЗЗП, моли съдът да
постанови решение срещу ответника, с което да прогласи нищожността на следната клауза,
съдържаща се в ОУ за взаимоотношения между „А1 Б.“ ЕАД и крайните ползватели на
фиксирана телефонна услуга : „ А1 Б. има право да променя МАТ (месечна абонаментна
такса) веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора
и/или приложението за услуги), като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс
на потребителските цени за предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година
- 100), ако същият е равен или по-голям от 1%. Индексираната МАТ е основа за извършване
на индексация през следваща година. Информация за индексираната такса се включва в
първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането". Претендира и
разноските по делото.
Ответникът "„А1 Б.“ ЕАД е представил писмен отговор, с който заявява становище
за недопустимост, респ. за неоснователност на предявения иск.
Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на иска, съдът е дал
възможност на ищеца да заяви становище и допълнителни аргументи, което той е сторил с
депозирано становище по делото.
В производството по чл.130 вр. чл.381 ал.1 от ГПК, съдът констатира, че така
предявения от ищеца иск е недопустим. В този смисъл възражението на ответника е
основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗЗП, сдруженията за защита на П.,
включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7, могат да предявят иск за преустановяване или за
забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните
интереси на П.. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по
колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс. Допълнително, в чл.188 ал.1 от
ЗЗП е предвидено, че сдруженията на П. имат право да предявят иск за обезщетяване на
вредите, причинени на колективните интереси на П..
В настоящото производство ищецът е сдружение за защита на П., включени в
списъка по чл. 164 ал.1 т.7 от ЗЗП, който е предявил иск за прогласяване нищожност на
конкретна разпоредба от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и
1
крайните ползватели на фиксирана телефонна услуга, като неравноправна клауза.
Прогласяването на нищожност на конкретни разпоредби от договор или общите условия
към него не попада в изрично предвидените в чл. 186 от ЗЗП хипотези, поради което ищецът
не разполага с процесуалното правомощие да инициира процес за установяването на
подобна изначална недействителност. Установяването наличието на нищожна клауза поради
неравнопоставеност може да бъде част от претенцията на сдружение за защита на П. по чл.
186 от ЗЗП, която следва да е насочена към забрана респ. преустановяване на тази практика.
В противен случай сдружението няма правен интерес респ. легитимация да проведе това
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 148 ал.1 т.4 от ЗЗП единствено Комисията за
защита на П. е легитимирана да предяви установителен иск за прогласяване нищожност при
наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им
за нищожни по реда на глава девета, раздел IV в случаите, когато предприетите мерки по т.1
или ал.4 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой
потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци. В
определение № 361 от 18.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 660/2016 г., II т. о., ТК
касационната инстанция е изложила същото разбиране, като е приела, че норма на чл.148
ал.1 т.4 от ЗЗП, съпоставена с тази на чл. 186 от ЗЗП, е ясна и не се нуждае от тълкуване, и
която без съмнение легитимира единствено Комисията за защита на П. да предявява искове
за нищожност на клаузи от ОУ към потребителски договори. Чл.7 от Директива 93/13 не
предоставя изрична компетентност на ищеца да предяви иск за обявяване на клауза от
договор за нищожна, поради което съдът не може да разшири нормата на чл.186 от ЗЗП. В
чл.7 от директивата е посочено, че държавите членки осигуряват възможност на лица или
организации, които имат правен интерес от защитата на П., по смисъла на националното
законодателство, да сезират, при условията на националното право, съд или компетентен
административен орган, които да решат дали клаузите на договора, изготвени с цел за общо
използване са неравноправни, и да предприемат подходящи и ефективни мерки по
преустановяване на продължаваща употреба на подобни клаузи. Предоставените на
организациите в чл.186 от ЗЗП правомощия в националното ни право са в съответствие с
този текст на директивата, като целта е да се създадат подходящи и ефективни мерки за
защита на П.. Самото прогласяване на нищожност на клауза от договор по искане на
организация с нестопанска цел не е преценено като ефективна мярка за защита на
потребителя, поради което ЗЗП е предоставил на държавен орган – Комисията за защита на
П. правомощието да поиска прогласяване на изначалната недействителност на клаузи от
потребителски договори, като е снабдил и с други правомощия по ЗЗП Комисията, за да
може да гарантира ефективното приложение на съдебното решение.
Посоченото от ищеца Решение № 109/12.08.2019г. по т.д.№ 636/19г. на ІІ т.о., ВКС
касае различен от настоящия случай, тъй като искането на ищеца по този иск е различно от
искането на ищеца по настоящия иск. Формулиран е петитум, различен от настоящия.
Ищецът следва да потърси друг вид защита, съобразно предоставените му от ЗЗП
правомощия, или да сезира КЗП, която да предяви установителния иск, в случай че мерките
по чл.148 ал.1 т. 1 или ал. 4 останат без резултат.
По разноските:
На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване
на делото. Ответникът е направил искане да му бъдат присъдени разноски в размер на
12000лв., за плащането на които е представил писмени доказателства.
В становището си от 21.07.2022г. ищецът е възразил по размера на претендирания
размер адвокатски хонорар, като е посочил, че съобразно чл.7 т.4 от Наредба №1 за
минималните размери адвокатски възнаграждения за защита по предявения неоценяем иск се
следва възнаграждение в размер на 600лв.
Съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на претендирания от
ответника размер адвокатски хонорар за основателно. Ответникът е депозирал само отговор
на исковата молба, делото не е внасяно за разглеждане в съдебно заседание, което
предполага по-малък обем работа и време, необходими за целите на производството.
2
Възстановяват се само необходимите разноски, които са съразмерни на стореното. Сумата от
10 000лв. /без ДДС/ адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на искова молба по
потребителски спор не може да обоснове критерия за необходими разноски. Отделно,
ищецът е неправителствена организация, която не се занимава с търговска дейност за
разлика от ответника. Тежестта на разноските не може да бъде възпираща или създаваща
съществени пречки за П. и организациите, които защитават техните интереси, да упражняват
правата, предоставени с Директива 93/13 /в този смисъл е разсъждавал и Съдът на ЕС в
решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19/. Ето защо на ответника се
следва минималния размер адвокатски хонорар в размер на 450лв. за изготвяне на отговор
на искова молба по неоценяем иск, съобразно правилото на чл.9 вр. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба
№1 за минималните размери адвокатски възнаграждения .
Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на Сдружение "Н.А.ЗА З. на П.", БУЛСТАТ *******,
срещу „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******, за прогласяване нищожността на следната клауза,
съдържаща се в ОУ за взаимоотношения между „А1 Б.“ ЕАД и крайните ползватели на
фиксирана телефонна услуга : „ А1 Б.“ има право да променя МАТ (месечна абонаментна
такса) веднъж годишно (но не по-рано от 3 месеца от датата на влизане в сила на договора
и/или приложението за услуги), като я индексира с обявения от НСИ средногодишен индекс
на потребителските цени за предходната година (Средногодишни ИПЦ, предходната година
- 100), ако същият е равен или по-голям от 1%. Индексираната МАТ е основа за извършване
на индексация през следваща година. Информация за индексираната такса се включва в
първата месечна фактура на абоната след извършване на индексирането".
ОСЪЖДА Сдружение "Н.А.ЗА З. на П.", БУЛСТАТ *******, да заплати на „А1 Б.“
ЕАД, ЕИК ******* разноски по делото в размер на 450лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4263/22г. на СГС, І-26 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна
жалба в 1 седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3