№ 3489
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100500921 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 20258/08.11.2024 г. по гр.д № 17678/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
предявени срещу „Гео Пет-М“ АД, за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумите, както следва: 424,16 лв., представляваща стойността на топлинни
услуги за периода от м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул.
*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването; 78
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2021 г. до
08.01.2024 г., за които в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2984/2024 г. по описа на СРС,
165 състав.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че
по делото е доказано ответникът да е потребил топлинни услуги в собствения му
1
имот, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на обедняване на ищеца,
тъй като не е заплатил стойността им. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата – „Гео Пет-М“ АД, оспорва жалбата, като счита, че
решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските.
Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на
въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответникът „Гео Пет-М“ АД дължи в полза на ищеца сумите, както следва: 424,16 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до
м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. *********, аб. № *********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването; 78 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 01.07.2021 г. до 08.01.2024 г., за които в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2984/2024 г. по описа на СРС, 165 състав.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е частично НЕПРАВИЛНО.
В тази връзка въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника
топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на
която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил
разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
2
исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника
топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на
която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил
разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените количества
и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване
на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността , т.е. не е
извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански нужди.
Следва да се установи дали в процесния имот – гараж № 7, намиращ се в гр.
София, ул. „********* ищецът е доставял топлинна услуга за процесния период.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорена от страните, в посочения имот е доставена топлинна енергия, цената на
която възлиза на 431,24 лв.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса
на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Ответното дружество в отговора на исковата молба оспорва факта, че между
страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги за стопански нужди,
като не оспорва, че е бил собственик на имота в периода, предмет на претенцията.
Посоченото обстоятелство се установява и от приетите в първоинстанционното
производство писмени доказателства, а именно – договор за учредяване на право на
строеж от 25.09.2003 г., видно от който в полза на ответното дружество е учредено
вещно право на строеж по отношение на сградата, в която се намира имотът, което е
реализирано, съгласно разрешение за ползване на сградата от 08.09.2008 г.
Следователно, за процесния период ответникът, като собственик на имота,
предмет на делото, е спестил разходи за заплащане на доставената в имота топлинна
услуга.
Както беше посочено, стойността на спестените разходи за топлинна услуга
възлиза на сумата в общ размер на 431,24 лв., поради което искът с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД се явява основателен за пълния предявен размер.
Възражението на ответника за давност е неоснователно. Задълженията,
произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване, се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от изискуемостта на
вземането. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е изискуемо,
считано от 01.06.2021 г. (датата на имущественото разместване без основание), като с
3
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., от който
момент се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, давностният срок е прекъснат.
Предвид посоченото, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и
изпадането на ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението
и получаването ответника.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за
сумата от 424,16 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от
м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. *********, аб. №
*********.
Задължението, основано на фактическия състав на неоснователно обогатяване, е
без срок за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е
необходима покана. По делото не са представени доказателства, от които да може да се
формира извод, че ищецът е поканил ответника да му заплати процесното задължение
преди датата на подаване на исковата молба, поради което за периода от 01.07.2021 г.
до 08.01.2024 г. ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава. Ето защо,
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е неоснователен.
При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта , с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
424,16 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г.
до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. *********, аб. № *********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването, като посоченият иск бъде уважен.
В останалата част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от обжалването решението следва да бъда отменено и в частта,
с която в полза на „Гео Пет-М“ АД са присъдени разноски за първоинстанционното
производство над сумата в размер на 15,53 лв. до сумата в размер на 100 лв.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъди сумата в размер на 633,50 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното и заповедното производство
съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 126,71 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата.
4
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Гео Пет-М“ АД следва да се присъди
сумата в размер на 15,53 лв., представляваща разноски за въззивното производство
съобразно отхвърлената част от жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20258/08.11.2024 г. по гр.д № 17678/2024 г. по описа на
СРС, 165 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Гео Пет-М“ АД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер 424,16
лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до
м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. *********, аб. № *********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването, както и в частта, с която „Топлофикация
София“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на „Гео Пет-М“ АД сумата над 15,53 лв. до
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за първоинстанционното
производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Гео Пет-М“ АД, ЕИК ********* дължи в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 424,16 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр.
София, ул. *********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., до
погасяването, за която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2984/2024 г. по описа на СРС,
165 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20258/08.11.2024 г. по гр.д № 17678/2024 г. по
описа на СРС, 165 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Гео
Пет-М“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер 78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
01.07.2021 г. до 08.01.2024 г., както и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е
осъдено да заплати в полза на „Гео Пет-М“ АД сумата в размер на 15,53 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Гео Пет-М“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
5
размер на 633,50 лв., представляваща разноски за първоинстанционното и заповедното
производство съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 126,71
лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от
жалбата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
„Гео Пет-М“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
15,53 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6