ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер     260054                11.01.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 3978 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно осн. чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. 22 ЗПК.

Ищецът Н.П.Х. твърди, че е сключил на 19.07.2019г. договор за кредит с ответното дружество, за което му е предоставена сумата 1200 лева със срок за погасяване от 4 месеца и годишен процент на разхода 26,83%. Съществувало задължение да обезпечи вземането чрез осигуряване на поръчители, при неизпълнение на което се дължало неустойка. Поддържа се, че така сключеният договор е изцяло недействителен поради противоречията му с разпоредбата на чл.11, т.10 ЗПК предвид размера на уговорената лихва. Поддържа се също така, че клаузата за неустойка така, както е уговорена, е в отклонение от законно предаденото на неустойката предназначение. Тази клауза също е нищожна. Излагат се подробни доводи относно действителността на договора. Предвид това се прави искане да бъде прогласена нищожността на целия договор, а евентуално в случай, че този иск бъде отхвърлен, да бъде провъзгласена нищожността на клаузата на чл.7, уреждаща дължимата неустойка.

Ответникът „София комерс кредит груп“ АД счита, че исковата молба е недопустима, като се обосновава на обстоятелството, че сумата е била изплатена, по този начин на 23.07.2019г. ищецът е погасил предсрочно отпуснатия заем и съгласно §16 от договора за кредит, не дължи други плащания поради предсрочното заплащане. Във връзка с това възражение ищецът отрича, че посоченото от ответника е вярно, като твърди, че са заплатени само частично суми, дължими по договора.

Съдът намери за установено следното:

На 19.07.2019г. между ищеца и ответника бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние по силата на който ищецът  получил заем в размер на 1200 лева, която сума следвало да бъде върната в срок от четири месеца на равни вноски от по 315,15 лв. /лист 13/. Определен бил годишен лихвен процент от 24 пункта и годишен процент на разходите – 26,83 пункта. В чл.6 от договора за заем било предвидено, че ищецът се задължава в срок от три дни от сключването на договора да осигури обезпечение по някои от следните начини: 1. поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 1800 лв.; или 2. поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение над 950 лв.; при което поръчителите по горните две точки следва да отговарят на следните критерии: работят по безсрочен трудов договор; да не са кредитополучатели по друг договор за заем с „София комерс кредит груп“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години;  да нямат задължения към други банкови и финансови институции. Другата форма на поръчителство предвидена в същия член на договора била банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, която банкова гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката гарант, че ако потребителят не заплати в срок което и да е свое парично задължение по договора, същата ще заплати на кредитора всички дължими от потребителя суми след първо писмено поискване, отправено от кредитора до банката / лист 14/. В чл. 7 от договора било предвидено, че при неизпълнение на това задължение в определения срок заемополучателят за кредитора настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, поради което потребителят заплаща на кредитора неустойка в размер на 386,80 лв. Предвидено било, че тя е платима на четири равни вноски в размер на 96,70 лв. всяка, на падежите определени за заплащане на задължението за погасяване на главница и лихви. Общият размер на месечното плащане в този случай се увеличавал до 411,85 лв. на месец.

            Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че годишният процент на разходите изчислен съгласно заложените в договора параметри е равен на 26,8271 пункта, като в него са включени единствено разходите за договорна лихва. Уговорената в чл.7 на договора неустойка оскъпява кредита с 281,8161 % / лист 69/. В. л. сочи, че на 23.07.2019г., четири дни след отпускане на кредита, кредитополучателят е погасил сумата 1203 лв. от която главница в размер на 1200 лв. и 3 лв. – договорна лихва. В следствие на предсрочното заплащане кредитът е приключен, като по него не са начислявани суми за договорна лихва и суми за неустойка, с изключение на сумата 3 лв.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            С оглед събраните по настоящото дело доказателства съдът намира, че така предявеният иск е недопустим, поради това, че е за ищеца липсва правен интерес от прогласяване на нищожността, както на целия договор, така и на клаузата уреждаща неустойката. Установи, се че непосредствено след получаване на сумата, той се е възползвал от правото да я върне предсрочно, като е заплатил и дължимата за периода на ползване лихва. Ето защо по договора не са били начислявани други суми, включително и за неустойка. Това обстоятелство не е посочено от ищеца, поради което не би могло да бъде съобразено от настоящия състав. Съдът не би могъл, преди приемане на заключението на експертизата, да установи наличието на предсрочно погасяване, тъй като макар ответника да е направил такова възражение, то не е било подкрепено с писмени доказателства.

            Интересът на ищеца би бил налице, ако той не бе заплатил дължимите суми. С факта на предсрочно погасяване се е погасило задължението както относно главницата така и относно лихвата. Неустойка, както се установи, не е била начислена, а след предсрочното погасяване, не би могла да бъде начислена, тай като самия кредитор, приемайки плащане е признал, че задължението по кредита е погасено.

            Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките исковата молба да бъде оставена без разглеждане.   

            По разноските:

С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 460 лв., от които 100 лв. депозит за вещо лице и 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, исковете с осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, предявени от Н.П.Х. ЕГН ********** с адрес *** против „София комерс кредит груп“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад, ул. Васил Калчев, бл.58, офис 6 относно прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние, сключен на 19.07.2019г., както на евентуалния иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.7 от същия договор, като недопустими.

 

ОСЪЖДА Н.П.Х. да заплати на „София комерс кредит груп“ АД, на осн.чл.78, ал.4 ГПК, сумата 460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/ деловодни разноски.

 

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

Д. К.