Р Е Ш Е Н И Е
№ 260539
гр.Пловдив, 11.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД № 4751/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-002939 от 20.07.2020г.
издадено от А.А.Ч., на длъжност *** на Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Бачи бар де лукс“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Васил
Априлов“ № 112, представлявано от Т.А. С., в
качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 600 лв. (хиляди и шестстотин лева), за нарушение на
чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като лицето Ш. Р. Ш. в деня на проверката 27.05.2020г. не е
работила в обекта, а е подготвяла работното си място, като е извършвала
санитарно – хигиенна дейност. Още се посочва, че дружеството няма други
регистрирани нарушения, няма умисъл в действията, като предлага да бъде
приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат Г. поддържа жалбата на изложените основания като сочи,
че при проверката Ш. е подготвяла кухнята за нейното отваряне на 01.06.2020г.,
в обекта не са извършвани дейности във връзка с обслужване на клиенти, от
01.06.2020г. Ш. е на постоянен трудов договор. Също предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител *** Т., оспорва жалбата. Сочи, че от събраните
доказателства нарушението е нарушението е безспорно установено, като към датата
и часа на проверката Ш.е престирала работна сила в
дружеството, същевременно видно от справката, уведомлението е било изпратено
няколко часа след извършване на проверката. Предвид това сочи, че в случая е
извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, в деня и часа на проверката Ш.е
установена на работното си място и е извършвала трудова дейност. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата
страна бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното
постановление е връчено на 23.07.2020г., видно от приложеното заверено копие на
известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 29.07.2020г.
съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран
субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес
от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 27.05.2020г., около 11:30 часа, в гр.Пловдив, свидетеля К.М.Т., на
длъжност – *** в същата дирекция, извършили проверка в обект – коктейл бар „Бачи“, находящ се на адрес – гр.Пловдив, ул.„Васил Априлов“ № 112, стопанисван от Бачи
бар де лукс“ ЕООД.
При същата проверка свидетелят Т.
установила, че в кухнята същия обект работила Ш. Р. Ш., която изпълнявала
работа като хигиенист – почиствала фурни, плотове и т.н. заедно със свидетеля И.
П.П.. В обекта били още барман – свидетеля Н. А. Г. и
готвач - свидетеля И. П.П., обслужвали се клиенти,
като се сервирали напитки от бара, но кухнята не работила - не се приготвяли
хранителни продукти, а се извършвало почистване на същата. В разговор със
свидетеля Т., Ш. Р. Ш. споделила, че нямала сключен трудов договор, била
извикана да почисти, но още нямала договор, не се била разбрала с работодателя
си. Поради неграмотността на Ш., справката и по декларация по чл.402, ал.1, т.3
от Кодекса на труда била попълнена от готвача – свидетеля И. П.П.. След направена проверка в системата на Национална
агенция за приходите проверка свидетелят Т. установила, че към момента на
проверката работодателят „Бачи бар де лукс“ ЕООД не
бил изпратил уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до съответната териториална
дирекция на НАП относно трудов договор на работника Ш. Р. Ш..
С оглед на горното, на 30.06.2020г. свидетелят Т., в присъствието на ***я
на дружеството, съставила АУАН № 16-002939 срещу„Бачи
бар де лукс“ ЕООД, за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от
Кодекса на труда. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел свидетеля К.М.Т., която помни случая и описва извършената проверка и
сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът
намира показанията на свидетеля Т. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Показанията на свидетелят Т. изцяло кореспондират и с тези на
свидетелите И. П.П.и Н. А. Г. която изнасят една
фактическа обстановка, напълно аналогична на описаната от Т., като съдът също
кредитира изцяло показанията на свидетелите П.и Г..
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – справката по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда на
работника Ш., от която е видно наличието на елементите на трудово
правоотношение, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
от 27.05.2020г., от която се установява часа на подаване от страна на
жалбоподателя на същото уведомление, а именно – 13:57 часа или след този на
проверката.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно
която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
обсъдената доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената
Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния *** на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя
– от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4,
т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършено деяние, с което „Бачи бар де лукс“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Васил Априлов“ № 112 е нарушило разпоредбата чл.63, ал.2,
вр. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, за това, че на 27.05.2020г., около 11:30
часа, в гр.Пловдив, в обект – коктейл бар „Бачи“,
находящ се на адрес – гр.Пловдив, ул.„Васил Априлов“
№ 112, стопанисван от „Бачи бар де лукс“ ЕООД е
допуснало до работа работника си Ш. Р. Ш., без преди това да и предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, за регистрация на сключения с нея трудов
договор.
В случая се установяват елементите на трудовото правоотношение между „Бачи бар де лукс“ ЕООД и Ш. Р. Ш. ,като последната е
полагала труд в обект на дружеството, съгласно работата за която е била
извикана и ангажирана – хигиенист, независимо от това, че към последния момент
още не била информирана за общия размер на трудовото си възнаграждение от
работодателя.
С оглед на горното съдът намери за неоснователно възражението, че в деня
на проверката 27.05.2020г. Ш. не е работила в обекта, а е подготвяла работното
си място, като е извършвала санитарно – хигиенна дейност. Въпросът дали в
кухнята се приготвяла храна за посетителите на заведението в случая е без
всякакво значение, доколкото работника Ш. е полагала труд като хигиенист, а
именно – почиствала е кухнята.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение,
както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни
последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията,
съдът намери, че съгласно разпоредбата
на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 1 или 2 от Кодекса
на труда на работодател - юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000
лв.. В случая е определена имуществената санкция е определена над минималния
размер или в такъв от 1 600 лева. Същия размер на наказанието е
незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не
се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното –
нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. Не с твърди поредност на нарушението,
определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на
обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Подобни
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на
съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че така определените наказание
следва да бъдат коригирани към определения от закона минимум, като намери
същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по
смисъла на чл.12 от ЗАНН.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр.
чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата
страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето
на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН
е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е взел участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива нито
фактическа, нито правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебни
заседания, с кратка продължителност, фактическата обстановка не е била спорна
между страните, поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 16-002939 от 20.07.2020г. издадено от А.А.Ч., на
длъжност *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Бачи бар де лукс“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, ул.„Васил Априлов“ № 112,
представлявано от Т.А. С., в качеството и на ***, на основание чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 600 лв. (хиляди и шестстотин
лева), за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда,
като НАМАЛЯВА наложеното на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1 600,00 лева до
размер от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление
в останалата му част.
ОСЪЖДА Бачи бар де лукс“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Инспекция по трудас“ сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
Е.К.