№ 2095
гр. София, 15.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110154115 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Т. Г. Г. е предявила срещу В. Г. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, с
който се иска осъждането на ответника да премахне поставения в притежавания от нея
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 07106.1432.1, в с.Б., община ............
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
28/03.04.2012г. на изп. Директор на АГКК, с адрес: с. Б., ..............." с площ 714 кв.м, фургон и
за в бъдеще да се въздържа от поставянето на фургона и от затваряне на входа и изхода на
двора на нейния имота към общински път, който фургон е бил поставен незаконно в
югоизточната страна на ъгъла на двора на ищцата.
Ищцата твърди, че с ответника са съседи по имот с обща граница. Твърди, че от 2020
г. ответникът е поставил в дворното й място фургон, който затваря изхода й към общински
път, от който единствено можело да влиза камион за санитарни нужди за изпомпване на
септична яма и е единственото място, откъдето е било възможно да влезе. Посочва, че
въпреки многократните молби да премахне незаконно поставения фургон, ответникът не се
съобразил, нарушавайки правото й на собственост. Твърди, че потърсила правата си пред
община ......., както и Столична Община, Районна прокуратура, СГП, както и РДНСК, като в
резултат на извършените проверки от Община И. е било установено, че ответникът е
нарушил закона и има издадена заповед за незаконното поставяне за втори път в имота.
Посочва, че първият път е имало издадена заповед от Общината през 2017-2018 г., но
ответникът не изпълнил заповедта на кмета да премахне фургона. Втората заповед е била от
месец март 2024 г., съгласно която ответникът е трябвало да премахне фургона от частта на
имота на ищцата и от общинския имот. Твърди, че с действията си ответникът пречел на
ищцата да ползва имота си, тъй като затварял вход и изход в задната страна на имота в
посока края на двора в югоизточната страна на ъгъла на двора. Посочва, че нейният имот
представлявал поземлен имот с идентификатор 07106.1432.1, в с.Б.,община ............ столица
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
28/03.04.2012г. Твърди, че имотът на ответника съставлява ПИ XXXVII, находящ се от
южната страна на имота й, а фургонът е бил поставен и се намирал в южната страна на
границата с общински имот частна собственост, която ответникът заградил, като е затворил
пътя на изхода на имота към пътя. Сочи, че имотът на ответника граничи на изток с ПС 413
общинска собственост, на север с нейния имот. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Оспорва да е поставил фургон в имот общинска собственост или в имота на ищцата.
Твърди, че фургонът е поставен в негов личен имот, собственост по наследство от дядо му.
1
Посочва, че имотът му представлява поземлен имот, който към момента на придобиването с
нотариален акт за покупко-продажба № 7, том II, рег.№599, дело №291/1940 г. представлявал
3 дка нива в землището на с. Б.. Посочва, че в кадастралния план на местността, емисия 1981
г. имотът е отразен като няколко поземлени имота с планоснимачни номера 41, 42, 43(част),
40, 377 и 378, като източната граница на имот с планоснимачен номер 41 погрешно е била
отразена в плана и реална част от имота е отразена в поземлен имот 413, въпреки
съществуващата към този момент ограда на място. Посочва, че в кадастралната карта
поземлен имот с планоснимачен номер 41 от предходния на КККР кадастрален план е
отразен с идентификатор 07106.1432.41, като границите на поземления имот по КККР и
предходния кадастрален план били идентични и в КККР била пренесена грешката в
източната граница на имота, въпреки съществуващата на място материализирана граница.
Поземлени имоти с планоснимачни номера 42, 43, 40, 377 и 378 от предходния на КККР
кадастрален план са били отразени в КККР с идентификатори ,..................... Посочва, че
реалната част от имота на В. Г. Б., която погрешно не е отразена в неговия имот по КККР, а
попадала в поземлен имот с идентификатор 07106.1432.558 (с предишен идентификатор
................). Твърди, че с решение № 16 по протокол № 75/22.01.2015г. на Столичен общински
съвет (СОС) е бил одобрен план за регулация на м."кв. ...............", в който поземлен имот с
идентификатор 07106.1432.41 е урегулиран като УПИ XXXVII- 41, кв.1 по границите на
КККР и е била предвидена улична регулация, която минавала в южната част на имота, която
не е приложена. Източната регулационна линия минавала по границата на имота в КККР.
Твърди, че притежаваният от него поземлен имот в наследство от дядо му, представлявал
остатък от същия след извършени продажби на реални части и придобиване по давност от
трети лица е погрешно отразен в кадастралната карта и предходния на нея кадастрален план,
като грешката в КККР се състояла в това, че реална част от имота му с площ от 118 кв.м. е
отразена в поземлен имот с идентификатор 07106.1432.558(с предишен идентификатор
................). Имотът се владеел и ползвал от него, а преди това от баща му в границите, в
които е ограден още от закупуването му. Оградата по източната му граница с имот
планоснимачен номер 413 по предходния на КККР кадастрален план (с поземлен имот с
идентификатор 07106.1432.558 по КККР) е била поставена още от дядо му и
местоположението й не било променяно. Твърди, че през месец февруари на 2024 г. е
получил уведомление, залепено на входната врата на имота му, в което от администрацията
на район “И.” на Столична община го уведомила, че за имот с проектен идентификатор
07106.1432.558 е съставен акт за публична общинска собственост №2765 и трябвало да
премахне оградата и фургона, които попадат в имота. След направена справка в КККР
установил, че въз основа на съставения акт от Столична община е извършила нанасяне на
поземлен имот с идентификатор 07106.1432.558 предишен идентификатор ................), в
който попадала реалната част – която била негова собственост. За установената грешка в
КККР се водило гражданско дело - спор за материално право между него и Столична
община с номер 30962/24 на СРС 27 състав. Посочва, че в допълнение на това достъпът до
имота на ищцата е осигурен с улична регулация от западната му страна към ул. „ген.
Константин Каварналиев“. Твърди, че поставеният фургон не пречи на достъпа до имота на
ищцата. Оспорва твърдението, че фургонът е поставен в неин имот. Твърди, че не пречи по
никакъв начин на ищцата да упражнява правото си на собственост. С оглед гореизложеното
моли за отхвърлянето на предявения иск.
По доказателствената тежест
В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 109 ЗС е да докаже по делото при
условията на пълно и главно доказване, че: 1/ е собственик на имот представляващ ПИ с
идентификатор 07106.1432.1, в с.Б., община ............ столица по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-28/03.04.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес: с.Б., Район И., кв................, ул.“.............." с площ 714 кв.м; 2/
ответникът е поставил фургон в нейния имот, с който й пречи да упражнява правото си на
собственост като препятства достъпа й до общински път.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си в отговора на исковата молба, а
2
именно, че фургонът е поставен в негов имот, както и че не пречи на упражняването на
правото на собственост на ищцата.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Искането на ответника за назначаване на съдебно-техническа експертиза е относимо
и допустимо и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2025 г. от
15.00 ч. за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени от
ответника в отговора на исковата молба, при депозит за изготвяне на съдебно-техническата
в размер на 800 лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. И. Г., която да бъде призована след представяне на
доказателства за внесен депозит.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3