РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Бургас, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100502186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, и е образувано по въззивната
жалба на А. Д. Д., чрез процесуалния й представител адв.Ива Иванова Згурова-Шопова,
против Решение № 260860/14.06.2021 г. по гр.д.7955/2017 г., по описа на PC Бургас, В
ЧАСТТА МУ, с която съдът е допуснал извършването на съдебна делба между въззивницата
Д. и Д. Б. Б., на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 67800.504.394.1 в
гр.Созопол,, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.394, застроена площ:
203 кв.м., брой етажи: 4, предназначение: със смесено предназначение; и на самостоятелен
обект с идентификатор 67800.504.394.1.1. в гр.Созопол, с адрес на имота: ***, обект
бистро, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.394, предназначение на самостоятелния обект: за обществено
хранене, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 343 кв.м., при квоти: 1/2
идеална част за всеки от двамата съделители.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от въззивницата част, е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и на материалния
закон. На първо място се твърди, че допуснатите до делба сгради (семеен хотел и бистро) са
индивидуална собственост на ответницата по силата на приращението. Твърди се, че с
решение по гр.д.4037/2017 г. по описа на БPC между страните е установено, че сключеният
договор за покупко-продажба прикрива дарение, поради което недвижим имот с
1
идентификатор 67800.504.394 представлява индивидуална собственост на ответницата по
арг.от чл.22, ал.1 СК, съответно теренът, върху който са изградени допуснатите до делба
имоти, е нейна лична собственост. С оглед посоченото се твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че правилото на приращението по чл.92 ЗС, не се
прилага в процесния случай. Твърди се, че в случая е налице строителство, извършено в
собствен на ответницата имот, без учредяване на право на строеж в полза на ищеца, при
което построените сгради са индивидуална нейна собственост, без оглед на това кога е било
извършено строителството, нито с какви средства е осъществено, поради което ищецът, при
липсата в неговия патримониум както на право на собственост върху земята, така и на право
на строеж върху същата, няма как да е станал титуляр на собственически права върху
делбените имоти, съотв. не е материалноправно легитимиран да иска прекратяването на
несъществуваща съсобственост върху тях.
Евентуално се твърди, че делбените имоти се притежават от трето лице,
евентуално е налице съсобственост между ищеца и трето лице („Черноморски айсберг“
ЕАД), поради което също не може да бъде допусната делба спрямо тях. Твърди се, че с
решение по гр.д.1600/2016 г. по описа на ОС – Бургас, по предявен иск по чл.24, ал.4 СК е
била прогласена недействителността на извършено имуществени разпореждане с делбени
имоти - непарична вноска в капитала на търговско дружество „Черноморски айсберг“ ЕАД,
което има за последица относителната недействителност на апорта спрямо ищеца. Твърди
се, че тази сделка не е нищожна и поради това поражда вещнопрехвърлително действие, тъй
като при относителната недействителност спрямо третите лица, сделката поражда целените
от страните по нея правни последици. Сочи се, че по силата на посоченото съдебно решение,
ищецът не е признат за собственик на процесиите имоти, а спрямо учреденото дружество
„Черноморски айсберг“ ЕАД не е налице някое от основанията за недействителност по чл.70
ТЗ, съотв. и вещноправният ефект на сделката не е отпаднал изобщо, т.е. делбеното
имущество представлява индивидуална собственост на трето лице.
Твърди се, че евентуално вещноправният ефект на апортната сделка следва да се
счита за отпаднал за половината от делбеното имущество, доколкото е било притежанието
на разпоредилия се с него съпруг.
По посочените съображения се твърди, че допуснатите до делба имоти са
евентуално съсобствени между ищеца и трето за делото лице („Черноморски айсберг“ ЕАД),
а ответницата след извършването на непаричната вноска, не притежава дял в делбеното
имущество. В този случай искът за делба би бил допустим против приобретателя по апорта,
но не и против ответницата. Цитира се съдебна практика в подкрепа на тези съображения.
На следващо място се твърди, че по делото е доказано, че ищецът няма принос в
изграждането на делбените имоти, а те са били изградени изцяло с лични средства на
ответницата, в това число и заети суми от роднини и близки, поради което е била оборена
напълно презумпцията на чл.21, ал.3 СК. Сочи се, че строежът на процесиите имоти е
започнал по време на брака на страните, а към дата 03.09.2015 г. сградата е на етап завършен
груб строеж — 63%. Твърди се, че от представените по делото доказателства се установява,
че значителна част от строителството е била извършена след фактическата раздяла между
съпрузите. Твърди се, че поради влошаване на отношенията между съпрузите, по време на
фактическата им раздяла, ищецът не само не е помагал в домакинството, не е участвал в
грижите за малолетното им дете, както и каквито и да било грижи за семейството, но е
заживял в друг град, поради което принос не може да има. На следващо място се твърди, че
липсата на принос на ищеца към строителството се установява от доказателствата по делото
– гласни и писмени. Сочи се, че представените писмени доказателства установяват, че
2
ищецът не е притежавал лични средства, които да вложи в строителството.
Твърди се още, че ако се приеме, че делбените имоти се притежават от двамата
съпрузи, съдът неправилно не е изследвал доказателствата за трансформация на лично
имущество на ответницата - изцяло, евентуално частично. Твърди се, че са налице
доказателства, че строителството е извършвано изцяло с материали, средства и труд на
ответницата; в условията на влошени отношения между бившите съпрузи и последвала
фактическа раздяла, след което грижите за детето и домакинството са били полагани изцяло
от страна на ответницата. Сочи се, че завършването на етапа на „груб строеж“ на имотите,
от който момент възникват делбените имоти, като самостоятелни обекти на правото на
собственост, макар и в рамките на съществуваща брачна връзка, настъпва след фактическата
раздяла па съпрузите. Твърди се, че твърдението на ответницата, че всички задължения за
местни данъци и такси са били заплащани от нея, се потвърждава от представените по
делото доказателства.
С изложените съображения се твърди наличие на пълна трансформация на лично
имущество на ответницата, поради което новопостроените сгради следва да се считат за
нейна лична собственост.
Евентуално се твърди наличие на частична трансформация на лично имущество
на ответницата като се сочи, че няма пречка съдът да го постанови, след като е поискано
признаване на пълна трансформация. Твърди се, че доказаната част на вложените лични
средства на ответницата не е незначителна с оглед общата стойност на разходите за
строителството, ако се приеме, че имуществото е съсобствено. Твърди се, че по повод
предявената с възражение претенция по чл.23, ал.2 СК за частична трансформация на лични
средства на ответницата в придобиването на имота, съдът не е разпределил доказателствена
тежест. Твърди се, че по делото са представени доказателства както за два парични заема,
така и за влагане на материали от ответницата и от дружеството, чийто собственик на
капитала е ответницата, и за заплащани данъци и такси за имота, които доказателства следва
да се съобразят при определяне на по-голям дял на ответницата в собствеността на
делбените имоти. Твърди се, че при това положение, вследствие на частична
трансформация, ако изобщо бъде допусната делба на имотите, тя следва да при квота за
ответницата - 7/8 ид.части.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване
вместо това на решение, с което исковете за делба се отхвърлят. Евентуално се претендира
допускане на делба на имотите при различни от определените от първоинстанционния съд
квоти, съобразно установената трансформация на лично имущество на въззивницата.
Претендират се разноски.
С твърдението, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения
при разпределението на доказателствената тежест, е поискано ангажиране във въззивното
производство гласни доказателства, както и допускане на оценителна експертиза, които
искания са оставени от съда без уважение.
3
Въззиваемият Д. Б. Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна с писмен
отговор в срока по чл.263 ГПК, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си
представител. Твърди се, че с влезли в сила съдебни решения, задължителни за страните и
съдилищата, е било признато, че теренът под сградите е бил дарен на ответницата, а
отчуждаването на сградите в имота е обявено за недействително. Ето защо се твърди, че при
липсата на данни и доказателства за противното, следва да се приеме, че е налице съвместен
принос по време на брака на страните и съответно делбата следва да се допусне при равни
квоти. Твърди се, че събраните по делото гласни и писмени доказателства подкрепят
законовата презумпция за съвместен принос в придобиването на делбените имоти, като
ответницата не е успяла да обори тази презумпция.
Излагат се твърдения, че иск за изключителен принос или по-голям дял е
недопустимо да се предявява в делбеното производство, а още по-малко такива твърдения да
се релевират с възражение срещу иска, тъй като се касае за изрично предвидени в СК
искове, чието упражняване е ограничено със преклузивен срок и в тази връзка твърденията
на ответницата не следва дори да бъдат обсъждани предвид липсата на изричен иск или
решение по такъв иск, предявен от нея.
Твърди се, че ищецът е оспорил истинността на съдържанието на останалите
писмени доказателства, в това число на неподписаните „Хронологични справка” и
„Реконструкция на ДМА”, които не представляват документ по смисъла на ГПК и не следва
да бъдат приемани като доказателства по делото, още по-малко да бъдат кредитирани.
Молбата на ответницата до Община Созопол и останалите писмени доказателства се твърди,
че са неотносими към предмета на делото. Излагат се твърдения, че представените от ищеца
писмени доказателства и показанията на водените от ищеца свидетели, установяват, че
обектите са били изградени в завършен вид и са функционирали по предназначение към
лятото на 2014 г.
Претендира се потвърждаване на решението, с което делбата е допусната по
отношение на сградите при равни квоти между страните.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството е образувано по иска на въззиваемия Д. Б. Б. против
въззивницата А. Д. Д., за делба на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор
67800.504.394.1 в гр.Созопол, адрес на имота:***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.394, със застроена площ: 203 кв.м., брой етажи: 4, предназначение:
със смесено предназначение; самостоятелен обект с идентификатор 67800.504.394.1.1. в
гр.Созопол, с адрес на имота: ***, обект бистро, като самостоятелния обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.394, предназначение
на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 2, посочена в
4
документа площ: 343 кв.м. и на поземлен имот с идентификатор 67800.504.394 в
гр.Созопол, с адрес на поземления имот: гр.Созопол, ул. „Ропотамо“ № 42, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 м./.
Твърди се, че страните са бивши съпрузи, като по време на брака си закупили
процесното дворно място, след което построили семеен хотел и бистро, като се иска делбата
им при равни квоти.
Предявеният иск е с правно основание на предявения иск чл.34, ал.1 от Закона от
собствеността, като делбата е във фазата по допускането й.
Въззивницата-ответник Д. е оспорила предявения иск. В представения в
законовия срок писмен отговор е заявила възражение, че ответникът не е активно
легитимиран да предяви иск за делба на посочените имоти, тъй като няма качеството на
съсобственик на имотите. Твърди се, че имотите са собственост на трето лице, неучастващо
в производството - „Черноморски айсберг“ ЕАД, тъй като са внесени като непарична вноска
в капитала на дружество. Признава се, че със съдебно решение това разпореждане е
прогласено за недействително спрямо ищеца, но се твърди, че това не означава, че той е
собственик на имотите. Евентуално се твърди, че имотите са изключителна собственост на
ответницата, тъй като дворното място й било дарено от нейната майка, при което по
приращение тя е собственик и на постройките в него, като се твърди, че ищецът няма
никакъв принос в изграждането на постройките. Твърди се, че те са били завършени от
ответницата след фактическата раздяла на съпрузите и то изцяло с нейни средства, тъй като
доходите й били значително по-високи от тези на съпруга й, а и с дарения от родители и
заеми от близки и роднини. Сочи се, че ищецът няма нито финансово участие, нито друг
личен принос в изграждането на сградата, тъй като през цялото време ответницата се
грижила за домакинство, детето и ръководенето на семейни бизнес.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал извършването на
съдебна делба между двамата съделители, при равни квоти – по ½ ид.част за всеки от
съделителите, на сграда с идентификатор 67800.504.394.1 с площ: 203 кв.м., брой етажи: 4,
предназначение: със смесено предназначение, и на самостоятелен обект с идентификатор
67800.504.394.1.1. обект бистро, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.394, предназначение на
самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 2, посочена в документа
площ: 343 кв.м. Искът за делба е отхвърлен по отношение на поземлен имот с
идентификатор 67800.504.394 в гр.Созопол. Със същото решение, чл.344, ал.2 ГПК, съдът е
осъдил въззивницата-ответник Д. да заплаща на въззиваемия-ищец Б. сумата от 1 368 лв
месечно, до последно число на месеца, за който се дължи обезщетението, за ползването на
делбения имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67800.504.394.1.1. в
гр.Созопол, обект бистро, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.394, предназначение на самостоятелния обект: за обществено
хранене, считано от влизане в сила на определението, до окончателното извършване на
5
делбата, като е отхвърлено искането за заплащане на обезщетение по отношение на сграда с
идентификатор 67800.504.394.1 в гр.Созопол, брой етажи: 4, предназначение: със смесено
предназначение. Ищецът Б. е осъден да заплати на ответницата Д. съдебни разноски в
размер на 600 лв предвид отхвърлянето на иска за делба по отношение на поземления имот.
Против решението е подадена въззивна жалба само от ответницата Д. – само в
частта, с която е допусната делба на сграда с идентификатор 67800.504.394.1 с площ: 203
кв.м., брой етажи: 4, предназначение: със смесено предназначение, и на самостоятелен
обект с идентификатор 67800.504.394.1.1. обект бистро, както и в частта, с която съдът е
уважил искането по чл.344, ал.2 ГПК. В останалата част – с която е отхвърлен искът за делба
на поземления имот, решението на БРС е влязло в сила поради необжалването му от
страните.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на допустимостта на
решението следва да се отбележи, че според настоящия състав, то е постановено по
допустим иск. Съдът не споделя възраженията на въззивницата в отговора й на исковата
молба и във въззивната жалба, че поради това, че имотът е собственост на трето лице –
неучастващо в делбата, а ищецът не е собственик на делбените имоти, искът му за делба на
тези имоти е недопустим. Преценката на допустимостта на иска съдът извършва с оглед
твърденията в исковата молба, а в случая ищецът твърди, че е съсобственик в имотите. В
случай, че тези твърдения на ищеца се окажат недоказани, искът за делба ще бъде
отхвърлен, като това е въпрос по съществото на спора.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от събраните доказателства, че страните
са бивши съпрузи, бракът на които е сключен на 06.04.2006 г. и е прекратен с решение от
06.12.2016 г. по гр.д.1345/2016 г. по описа на Бургаски районен съд, влязло в сила на
04.01.2017 г. Не е спорно, че от брака си страните имат дете – Д. Д. Б.. Видно от
представеното решение от 06.12.2016 г. по гр.д.1345/2016 г. на БРС, страните са във
фактическа раздяла от м.април 2015 г.
Не е спорно, че с нот.акт № 23, том III, peг.№ 6403, нот.дело № 396 от 29.09.2011
г. на нотариус Бинка Кирова с peг.№ 290 на НК, Ф. Г. Д. е продала на дъщеря си -
ответницата А. Д. Д., поземлен имот с идентификатор 67800.504.394 в гр.Созопол, адрес на
поземления имот: ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./.
С влязло в сила решение № 220/12.02.2018 г. по гр.д.4037/2017 г. по описа на
Бургаския районен съд, е прогласена нищожността на сключения на 29.09.2011 г. договор за
покупко-продажба на недвижим имот, предмет на посочения по-горе нотариален акт, като е
прието за установено по отношение на А. Д. Д. и Д. Б. Б., че сделката прикрива дарение на
описания в нотариалния акт недвижим имот от Ф. Г. Д. в полза на нейната дъщеря А. Д. Д..
6
Видно от представения по делото Констативен протокол № 34/03.09.2015 г.,
издаден на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ по искане на ответницата, при проверката на
„семеен хотел с бистро“, изграден в процесния поземлен имот, е установено, че се извършва
строителство на обекта, съгласно разрешение за строеж № 74/23.08.2013 г., с допълнение
към него със Заповед № 78/10.12.2013 г., и че към датата на съставяне на констативния
протокол - 03.09.2015 г., сградата е в завършен груб строеж - 63 %.
Видно от представените Скица на сграда № 15-241660-26.05.2017 г., Схема на
СОС № 15-241646-26.05.2017 г. и извлечение от ТР и РЮЛНЦ, Семеен хотел с бистро с
идентификатор 67800.504.394.1, заедно със самостоятелен обект с идентификатор
67800.504.394.1.1. - бистро по КККР на гр.Созопол, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху дворното място, в което са изградени, са били апортирани в
капитала на „Черноморски айсберг“ ЕАД, ЕИК *********, от едноличния собственик на
капитала на дружеството – въззивницата-ответник А.Д..
С решение № 121/27.04.2017 г. по гр.д.1600/2016 г. по описа на Бургаския
окръжен съд е прогласено за недействително спрямо ищеца Д.Б., извършеното от А.Д.
разпореждане с недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност - семеен
хотел с бистро с идентификатор 67800.504.394.1 и самостоятелен обект с идентификатор
67800.504.394.1.1. - бистро по КККР на гр. Созопол, заедно със съответните идеални части
от правото на строеж върху дворното място, в което са изградени, чрез внасянето му, като
непарична вноска, в капитала на дружество „Черноморски айсберг“ ЕАД с ЕИК *********,
представлявано от А. Д. Д..
Спорно между страните е, чия собственост е недвижимият имот – поземленият
имот с идентификатор 67800.504.394 и изградените в него сграда със смесено
предназначение с идентификатор 67800.504.394.1, и самостоятелни обекти на собственост в
нея – СОС с идентификатор 67800.504.394.1.1 с предназначение Бистро; към кой момент са
изградени в груб строеж сграда с идентификатор 67800.504.394.1 с площ: 203 кв.м., брой
етажи: 4, предназначение: със смесено предназначение, и самостоятелен обект с
идентификатор 67800.504.394.1.1. - обект Бистро; с какви/чии средства са изградени
процесните обекти.
За установяване на тези обстоятелства, въззивницата-ответник е представила
фактури и касови бонове към тях за закупени строителни материали на името на
„Черноморски айсберг“ ЕАД през месеците януари и февруари 2016 г. и извлечения от
съответните счетоводни сметки към които са отнесени. Представени са справки от НАП,
събрани са гласни доказателства.
По отношение на момента на завършване на самостоятелен обект с
идентификатор 67800.504.394.1.1. обект бистро, съдът изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, че той е бил завършен не само в груб строеж, но и е
функционирал като бистро към края на м.юли 2014 г. До този извод настоящият състав
достига предвид показанията на свидетелите А. Ц. и М. С., които са работили в заведението
като сервитьорка и барман през лятото на 2014 г., показанията на св.Т. Н., и представените
7
справки от НАП за актуално състояние на трудовите договори на свидетелите А. Ц. (л.184
от първоинстанционното дело) и М. С. (л.183), които потвърждават показанията на двамата
свидетели, че през 2014 г. са работили при работодател „Ледена Епоха-Аси“ ЕООД с ЕИК
20165654, чийто едноличен собственик на капитала е ответницата Д. (видно от
представеното извлечение от партидата на дружеството в ТР).
По отношение на останалата част от сградата със смесено предназначение с
идентификатор 67800.504.394.1, настоящият състав приема, че също е била построена в груб
строеж по време на брака на страните – при това – преди фактическата им раздяла,
независимо от това, че Констативният протокол, с който е приета, че „сградата е в завършен
груб строеж – 63%“, е от 03.09.2015 г., а страните са във фактическа раздяла от м.април 2015
г. До този извод съдът достига предвид показанията на св.М. С., който твърди, че „през 2014
г. сградата беше в груб строеж“… „през тази година успяхме само да завършим
заведението“ … „първия етаж успяхме да завършим“ … „хотелът не е довършен… мисля, че
още си е на груб строеж“, както и предвид забраната по чл.15 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие, за извършване от 15 май до 1 октомври на строителни и
монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните
комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по
Черноморското крайбрежие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
На първо място, съдът намира за недоказано твърдението на въззивницата, че
делбените имоти се притежават от трето лице – „Черноморски айсберг“ ЕАД, евентуално са
съсобствени между ищеца и това дружество. Действително, по делото е установено, че
въззивницата е внесла процесните „Семеен хотел с бистро“ с идентификатор
67800.504.394.1 като непарична вноска в капитала на „Черноморски айсберг“ ЕАД, като
вписването на апорта в ТР е било извършено на 09.10.2015 г. Видно от представеното по
делото влязло в сила решение № 121 от 27.04.2017 г. по гр.д.1600/2016 г. по описа на БОС,
Бургаският окръжен съд е прогласил за недействително, по отношение на въззиваемия-ищец
Д.Б., извършеното от въззивницата А.Д. разпореждане, чрез внасянето му, като непарична
вноска, в капитала на дружество "Черноморски айсберг" ЕАД, ЕИК 2037ЗЗ159, със
недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност: СЕМЕЕН ХОТЕЛ С
БИСТРО, с идентификатор 67800.504.394.1, със застроена площ от 203 кв. м. и РЗП от 660
кв. м. с предназначение: сграда със смесено предназначение, с кота корниз 10 м.- три етажа +
покривно ниво, включващ самостоятелен обект, с идентификатор 67800.504.394.1.1 –
БИСТРО, на две нива на кота 0.00 м. и на кота +3,40 м. с обща застроена площ на двете нива
343 кв.м., а по архитектурен проект от 377,6 кв.м. с предназначение – за обществено
хранене, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворно място, с
площ по документ – 440 кв. м. съставляващи урегулиран поземлен имот УПИ, с
идентификатор 67800.504.394, партида № 78363, отреден имот с планоснимачен номер 1683,
парцел ХХVІ, със стар идентификатор 67800.504.310, номер по предходен план: УПИ ХХVІ-
8
16ЗЗ, бивш УПИІІ- 16ЗЗ, в квартал 144, по плана на гр. Созопол, община – Созопол, обл.
Бургас, одобрен със заповед № РД-18/60/ 04. 10. 2007 г. на изп. директор на АГКК.
Съгласно последователната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК (Решение №
102 от 3.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4192/2016 г., I г. о., ГК; решение № 737/24.11.2010 г.
по гр. д. № 349/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС; решение № 406/11.07.2013 г. по гр. д. №
419/2011 г. на Първо ГО на ВКС и др.), надлежното предявяване на иска по чл.22, ал.3 СК ,
1985 г. (чл.24, ал.4 по сега действащия СК) осуетява настъпването на вещноправното
действие на сделката изцяло, което следва от бездяловия характер на съпружеската
имуществена общност и неделимостта на имота, обхванат от тази общност до момента на
нейното прекратяване. В тези хипотези се касае за висяща недействителност на
разпореждането с правото на собственост. В посочените решения ВКС приема, че след
успешно преведен по реда на чл.24, ал.4 СК , с което договор за покупко-продажба е
прогласен за недействителен изцяло, извършеното разпореждане с имущество в режим на
съпружеска имуществена общност не запазва своето действие по отношение на частта на
извършилия го съпруг и правата върху притежаваната от него 1/2 идеална част от имота не
преминават върху приобретателя по сделката. С оглед посоченото, настоящият състав
приема, че предвид влязлото в сила решение № 121 от 27.04.2017 г. по гр.д.1600/2016 г. по
описа на БОС, извършеното от въззивницата разпореждане чрез апорт на процесните
„Семеен хотел с бистро“ с идентификатор 67800.504.394.1 като непарична вноска в капитала
на „Черноморски айсберг“ ЕАД, вещноправното действие на сделката не настъпило по
отношение на въззиваемия-ищец, при това – по отношение на целия имот, а не на идеална
част от него, в какъвто смисъл са твърденията на въззивницата.
На второ място, предвид влязлото в сила решение по гр.д.4037/2017 г. по описа
на Бургаския районен съд, съдът приема, че въззивницата Д. е придобила по силата на
дарение от своята майка, по време на брака си с въззиваемия Б., процесното дворно място –
ПИ с идентификатор 67800.504.394, съответно поземленият имот, на основание чл.22, ал.1,
изр.1-во от СК, е нейна лична собственост.
По отношение на изградените в този поземлен имот сграда със смесено
предназначение с идентификатор 67800.504.394.1 и самостоятелен обект с идентификатор
67800.504.394.1.1 обект бистро, съдът приема, че независимо от това, че са построени върху
поземления имот, индивидуална собственост на въззивницата, доколкото са построени по
време на брака на страните, съобразно дадените задължителни указания с т.4 на ППВС №
5/72 г. на ВС по приложението на разпоредбата на чл.13, ал.1 от СК от 1968 г. (отм.);
(аналогична – чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) и на чл.21, ал.1 от СК от 2009 г.), те са
станали съпружеска имуществена общност и принадлежат общо на двамата съпрузи. ВС е
приел, че построяването през време на брака на сграда върху земя, индивидуална
собственост на единия съпруг, представлява "друго" по смисъла на чл.92 от ЗС относно
собствеността на създаденото приращение през време на брака, поради което построената
през време на брака сграда върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг,
представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи.
9
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано
наличието на трансформация на лични средства на въззивницата при построяване на
делбените имоти – сграда със смесено предназначение с идентификатор 67800.504.394.1 и
самостоятелен обект с идентификатор 67800.504.394.1.1 обект бистро. Както се посочи по-
горе, от събраните доказателства съдът приема, че още преди фактическата раздяла на
страните през м.април 2015 г., цялата сграда е била изградена до степен груб строеж, а
самостоятелният обект в нея с идентификатор 67800.504.394.1.1, е бил и завършен, като още
през лятото на 2014 г. е функционирал като бистро.
По делото не е доказано, както е приел и първоинстанционният съд, родителите
на въззивницата и в частност – нейната майка, да са и предоставили някакви средства, които
да са вложени в строежа на сградата. Поради липсата на каквато и да е конкретика,
показанията на св.Н., че част от средствата са дарени от майката на А., също не допринасят
за доказване на това твърдение на въззивницата за наличието на трансформация по смисъла
на чл.23 от СК, още повече - при наличието и на разпоредбата на чл.23, ал.2 СК.
Не са доказани и твърденията на въззивницата, сградата и самостоятелният обект
в нея да са построени от въззивницата със заемни средства, като както е установил и
първоинстанционният съд, ответницата не е въвела и твърдения, съотв.не е ангажирала
доказателства, тези евентуално предоставени й заеми, евентуално вложени при строежа на
сградата, да са върнати с нейни лични средства.
Доколкото изграждането на сградата в груб строеж, а на бистрото – до степен
завършеност и готовност за експлоатация, е било извършено по време на брака на страните,
при липсата на доказателства за влагане на лични средства на въззивницата, съответно за
трансформация по смисъла на чл.23 СК, съдът приема за доказано, че и сградата със смесено
предназначение с идентификатор 67800.504.394.1 и самостоятелният обект с идентификатор
67800.504.394.1.1 - обект бистро, са били изградени със средства на съпрузите. Недоказани
са, с оглед показанията на св.Ц., че „средствата за строежа, както и за довършителните
работи, са били на Д. – негови лични спестявания“… „Д. имаше магазини в Банско, в
Созопол“; показанията на св.С., че „те (съпрузите) работеха в Банско, имаха магазини и със
средствата оттам са финансирали изграждането на бистрото и на хотела“ … „те по принцип
лятото си работеха на Созопол, а през другото време – на Банско … Работиха заедно“ …
„тези обекти са изградени с общи средства на двамата съпрузи от магазините“ „Д. ми
заплати извършените от мен СМР и той ми помагаше в същото време“; показанията на св.Н.
– „доколкото имам някакъв спомен имотът е изграден със съвместни средства на А. и Д.
като една част, и друга част – със средства, които им бяха предоставени от родителите на
А.“… „Д. и А. започнаха от сергии, продаваха кожени неща в Созопол, след което взеха
няколко обекта … работихме заедно … А. и Д. имаха и в Банско магазини…“, твърденията
във възизвната жалба, че ищецът няма никакъв принос към строителството, както и, че не е
притежавал лични средства, които да вложи в строителството. С оглед така цитираните
свидетелски показания съдът приема, че по делото е доказано, че по време на строежа на
двата обекта, съпрузите са влагали общи средства в строителството на сградата и са
10
полагали труд, поради което изградените в собствения на въззивницата поземлен имот
обекти – сграда със смесено предназначение и бистро, са станали общи на двамата съпрузи
при условията на СИО.
За пълнота следва да се посочи, че делбеното производство е недопустимо да се
съединява с конститутивен иск за създаване на съсобственост или на различни от законовите
дялове (Решение № 35 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2124/2018 г., II г. о., ГК; решение
№ 155 от 10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 22/2012 г., II г. о.).
При така изложените съображения настоящият състав приема, че следва да се
допусне делба на процесните недвижими имоти: сграда с идентификатор 67800.504.394.1 в
гр.Созопол,, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.394, застроена площ:
203 кв.м., брой етажи: 4, предназначение: със смесено предназначение; и на самостоятелен
обект с идентификатор 67800.504.394.1.1. в гр.Созопол, с адрес на имота: ***, обект
бистро, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 67800.504.394, предназначение на самостоятелния обект: за обществено
хранене, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 343 кв.м., при равни квоти - по
1/2 идеална част за всеки от двамата съделители.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на изводите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260860/14.06.2021 г. по гр.д.7955/2017 г., по описа
на Pайонен съд Бургас, в обжалваната част, с която е допуснато извършването на съдебна
делба между А. Д. Д. с ЕГН ********** и Д. Б. Б. с ЕГН **********, на следните
недвижими имоти: сграда с идентификатор 67800.504.394.1 в гр.Созопол,, разположена в
поземлен имот с идентификатор 67800.504.394, застроена площ: 203 кв.м., брой етажи: 4,
предназначение: със смесено предназначение; и на самостоятелен обект с идентификатор
67800.504.394.1.1. в гр.Созопол, с адрес на имота: ***, обект бистро, като самостоятелния
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.504.394,
предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 2,
посочена в документа площ: 343 кв.м., при квоти: 1/2 идеална част за всеки от двамата
съделители.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12