№ 54
гр.
Велико Търново, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико
Търново – пети състав, в съдебно заседание на
четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.А.,
изслуша докладваното от съдия Данаилова адм.
д. № 778 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК)
във връзка с чл. 13 от Закона за социално
подпомагане (ЗСП) и чл.
4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление.
Образувано е по жалба на на В.С.У. *** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2774/21.10.2022 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която му е отказано
отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия по реда на Наредба №
РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление за отоплителен сезон 2022/2023г., потвърдена с Решение №
04-РД06-0085/22.11.2022г. на Директор на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Велико Търново.
Жалбоподателят счита, че в заповедта липсват каквито и да е мотиви за
отказа, за разлика от който в решението подробно е посочил две причини – доход
над нормативно установения и притежавани дялове. Получените от него плащани
като регистрирано трайно безработно лице счита, че са изключени от хипотезата
на § 1, ал. 1 от ДР на ППЗСП. Не споделя и втория мотив, тъй като дяловете му в
„Течно злато“ ЕООД не надхвърляли лимита по т. 3 на чл. 10, ал. 1 и дружеството
от дълго време не извършвало каквато и да е дейност. Не споделя и мотивите, че
на 27.10.2022г. се е разпоредил с дяловете си. Разпореждането било извършено на
21.10.2022г. като е породило действието си веднага. В съдебно заседание, чрез ***
Б., допълва че решението е нищожен административен акт, тъй като не е ясно
същият от кого е издаден и няма подпис на издателя, доколкото същият е получен
по пощата. Ако се касаело за електронен подпис, би трябвало същият да е пратен
по имейл, а той не е представил електронна поща. С
тези твърдения, които могат да се сведат до възражения за нищожност и нарушения на
материалния закон се иска отмяна на оспорваната заповед.
Ответникът
по жалбата – директорът на ДСП – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за законосъобразност на оспорваната заповед по
мотивите, изложени в нея и потвърдителното решение на РДСП и моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Производството пред административния орган е започнало по заявление –
декларация вх. № 3СП/Д-ВТ/2774/07.10.2022 г. на В.С.У., с която е поискано
отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Декларирал е притежание на движима собственост – 1 бр.
лек автомобил.
Със
социален доклад, извършен след социална анкета по повод подаденото от
жалбоподателя заявление – декларация, е установено, че лицето и ***, разведен, безработен, с регистрация в ДБТ. Живее в
двустайно жилище, собственост на майка си. За периода от м. април до м. септември 2022г. е получил
общо 2024лв. от обезщетения за безработица. Извършвал е разпореждения с
недвижима собственост, но общата стойност на материалния интерес не надвишава
60 кратния размер на гарантирания минимален доход за периода, предвид на което
не са пречка за отпускане на целевата помощ. При служебна справка в Агенцията
по вписванията – Търговския регистър е констатирано, че жалбоподателя е
едноличен собственик на капитала на „Течно злато“ ЕООД.
Въз
основа на тези констатации, директорът на ДСП – Велико Търново е обобщил, че В.С.У. не
отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата и чл. 10, ал. 1, т.
2 от Правилника за прилагане на Закона за социално
подпомагане (ППЗСП), тъй като средномесечният
му доход надвишава с 142,33лв. диференцирания доход за отопление и лицето е
регистрирано като едноличен собственик на капитала. Отказано е предоставянето на
търсената целева помощ за отопление с процесната Заповед № 3СП/Д-ВТ/2774/21.10.2022 г.
Същата
е оспорена от В.С.У. по
административен ред и потвърдена с Решение № 04-РД06-0085/22.11.2022 г. на директора на
РДСП – Велико Търново. Решението
е съобщено на В.С.У. на 30.11.2022г.
недоволен от него същият го е оспорил пред настоящия съд с вх. № от 09.12.2022г.,
като въз основана тази жалба е образувано настоящето дело.
В
хода на същото като доказателства са приети преписката и плик, с който е връчено, решението на директора на РДСП-Велико Търново.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срок, против подлежащ на обжалване административен
акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни
актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в
предвидените от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон.
Заповедта
е издадена от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията,
предоставени му с чл. 13, ал. 2, вр. ал. 1 ЗСП,
не се констатират и съществени нарушения на административно производствените
правила. Възраженията за нищожност касаят
потвърдителното решение, а предмет на разглеждане е Заповедта на директора на
ДСП – Велико Търново, която може да бъде и мълчаливо потвърдена при
непроизнасяне в срок на директора на РДСП.
Съгласно
чл. 12, ал. 2
от ЗСП социалните помощи, сред които и целевите се отпускат след
преценка на: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние;
3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата и учебната
заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Съгласно чл. 13 от ЗСП
социални помощи се отпускат въз основа на заявление – декларация, подадено от
нуждаещите се или от упълномощено от него лице. Помощите по ал. 1 се отпускат
със заповед на директора на ДСП или от упълномощено от него длъжностно лице
след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социалната
анкета, като право на социално подпомагане имат лица и семейства, които
отговарят на определени условия, регламентирани в Правилника за прилагане на
закона и Наредба № РД -07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление. Отказът за отпускане на социални помощи задължително
се мотивира (чл. 13 от ЗСП).
Кръгът
на лицата, които имат право да получават целеви социални помощи е определен в
чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. Съгласно цитираната
разпоредба право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто
средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата
– декларация да е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за
отопление и лицето да отговаря на условията на чл. 10
и 11 от ППЗСП.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената от
закона форма, без съществено нарушение на административното производство, като
отговоря изцяло на материалните правните разпоредби и съответства с целта на
ЗСП. За отпускането на целева помощ за отопление е необходимо да отговарят
лицата на всички условия на чл. 2, ал. 1 от наредбата кумулативно. При
определяне правото на подпомагане с целева помощ за отопление на господин У.,
служителите на ДСП, са извършили служебни проверки на декларираните от
заявителя данни и се установява, че същият е получил парични обезщетения за
безработица от НОИ през месеците април, май, юни и юли 2022 година в размер на
2024,00 лева, което обстоятелство заявителят не е декларирал с подаденото
заявление-декларация, като графите са останали непопълнени. Получаването на
тези обезщетения не се оспорва, като в жалбата се излагат съображения, че
същите не би следвало да се вземат предвид като изключени от § 1,ал. 1 от ДР на
ППЗСП. Доходът, получен от обезщетенията на господин У., е взет предвид за
месеците, през които е получен, независимо дали се отнася за тях, или за минал
период, каквато е разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредбата. В § 1, т. 9 от ДР
на ППЗСПЗ, който на основание § 1 от ДР на наредбата е приложим при прилагането
на наредбата и критериите за получаване на ЦП за отопление са окончателно
изброени всички брутни приходи на лицата, които се вземат предвид при
определяне правото на подпомагане. Посочените в т. 9 брутни доходи са
изчерпателно посочени, като в б. „и“ е посочено обезщетение и помощ, от което
следва че трябва да бъдат взети предвид всички, получени обезщетения и помощи с
изключение на посочените в т. 10 отново изчерпателно изброени помощи.
Законодателят е предвидил изискването безработните лица да са регистрирани 6
месеца преди подаване заявлението за подпомагане в ДБТ и да не са отказвали
участие в обучения и програми за заетост, тоест от системата на подпомагане би
бил обхванат и господин У., ако отговоря на допълнително въведените критерии.
Неоснователно е позоваването, че липсват мотиви в заповедта на директора на
Дирекция Социално подпомагане Велико Търново. Видно то същата (л. 8 от делото)
са изведени отделно Мотиви: не е изпълнено условието на чл. 2, ар. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. – средномесечния доход
за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-висок от диференцирания доход за отопление СМДО в размер на 337,33лв., а СОО
195лв. и във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП – собственик на капитала на
търговско дружество „Течно злато“ ЕООД.
Административният орган правилно е
определил диференцирания доход за потребление на г-н У. в размер на 195,00
лева, като два пъти гарантирания минимален доход е умножен по 1,3 за
самостоятелно живеещи лица. Средномесечният доход на господин У. за периода,
който се обследва е в размер на 337,33 лева. Тоест със 142.33лв. над нормативно
определената граница за г-н У. от 195лв. Не е основателно твърдението на
жалбоподателя, че получения доход е получен като лице, което е останало без
работа и е регистрирано в ДБТ и не следва да бъде взето предвид. Законодателят
е поставил граница на всички получени доходи изчерпателно изброени в § 1, т. 9
от ДР на ППЗСП без значение статуса на лицето, с което се гарантира минимум,
под който, ако лицата попаднат, се намесва държавата с механизми, с които да ги
подкрепи.
На следващо място, заявителят У. не отговоря и на допълнително въведеното с
чл. 10 ал. 1, т. 2 ППЗСП изискване, като е едноличен собственик на капитал на
„Течно злато“ ЕООД. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗТР и регистъра на ЮЛ с
нестопанска цел, вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на
трети добросъвестни лица от момента на неговото вписване. Всъщност,
прехвърлянето на дружествените дялове в „Течно злато“ ЕООД може да бъде
противопоставимо на трети лица едва след неговото вписване. Дори и да се
приеме, че разпореждането е извършено на 21.10.2022г., то отново е след
подаването на заявление-декларация от 07.10.2022г.
Неоснователно е позоваване, че дяловете не надхвърляли
лимита на вземания, влогове, дялови участия и ценни
книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на
семейството да надхвърля 500 лв., с изключение на боновете или акциите от
масовата приватизация. Това е изискване на
чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, което е самостоятелно и отделно от изискването на
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП лицата
да не са регистрирани като еднолични търговци и да не
са собственици на капитала на търговско дружество. Обстоятелството,
че търговецът не е осъществявал търговска дейност, е неотносимо към правния
спор, тъй като нормата на чл. 10, ал.
1, т. 2 от ППЗСП е еднозначна и изисква лицето да не притежава или
да не участва в капитала на дружества, а не се интересува от факта извършват ли
или не търговска дейност.
В
случая, освен отрицателна предпоставка
по чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП, то и доходът му е по-висок от диференцирания доход
за отопление, поради което за лицето не е
възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1
от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева
помощ за отопление. Следователно оспорената заповед, с която
компетентният административен орган е отказал на В.С.У. отпускане
на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2022/2023 г. е и материално
законосъобразна.
По изложените съображения депозираната жалба се явява неоснователна и като
такава тя следва да бъде отхвърлена.
От
ответника не са претендирани разноски. Съгласно
чл. 13, ал.
6, in fine от ЗСП настоящото решение е окончателно.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.У.
*** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ/2774/21.10.2022 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Велико Търново, потвърдена с Решение №
04-РД06-0085/22.11.2022г. на Директор на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Велико Търново.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на
чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: