О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____204__________
гр.Варна, 21.04.2020г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Христова
ч.т.д №166
по описа за 2020 г. на ВнАС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от СТЕЛИЯН Д.С., чрез адв.С., срещу
постановеното определение №41/29.01.2020г. по г.д.№205/2019г. на ОС – Силистра,
с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
В
жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване вземането по
издадената в полза на ищеца/жалбоподател заповед за изпълнение. Предявяването
на иска е обусловено от депозираното от длъжника възражение по чл.414 от ГПК.
Действително,
в хода на заповедното производство е постановено влязло в сила определение, с
което издадената заповед е обезсилена, а производството по делото прекратено,
но това обстоятелство не води автоматично до прекратяване на исковото
производство. Съдът е бил длъжен да остави същото без движение и да даде указания
на ищеца за изменение на предявените искове и довнасяне на дължимата държавна
такса.
По
същество се претендира отмяна на определението и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът
П.С.Т. с писмен отговор, чрез адв.Ч., оспорва жалбата
като неоснователна. Твърди, че определението е правилно и законосъобразно.
Производството
по подаденото от ищеца заявление за издаване заповед за изпълнение е приключило
с влязъл в сила акт, поради което и правото на иск по чл.422 от ГПК не
съществува. Последното е обусловено единствено от наличието на издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение.
Съдът,
пред който делото е висящо няма задължение да указва на ищеца да премине от
установителен в осъдителен иск, задължавайки го да представи доказателства за
заплащане на дължимата за същия държавна такса. В този смисъл е и практиката на
ВКС.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди определението на ОС –
Силистра за прекратяване на производството по делото.
Частната
жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът
след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от
г.дело №205/2019г. на ОС-Силистра, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред ОС-Силистра е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че с издадена запис на
заповед от 19.05.2014г. ответникът е поел задължение да заплати на ищеца сумата
от 30 000лв. С падеж на задължението 29.05.2014г. Записът на заповед е бил
предявен за плащане на дата на падежа. Независимо от това, плащане на
задължението не е осъществено.
Неизпълнението на поетото задължение е довело до подаване
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – Силистра,
по което е образувано ч.г.д.№825/2015г. По същото е издадена заповед за
незабавно изпълнение №1740/09.06.2015г.
Със съобщение, получено
на 28.06.2019г. ищецът е уведомен за дадените от заповедния съд указания за
предявяване на иск за установяване съществуване на вземането, предмет на
заявлението, поради обстоятелството, че срещу издадената заповед за изпълнение
е депозирано възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Дадените указания обосновават интереса от предявения, на 22.07.2019г., иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
С разпореждане №420/03.10.2019г. препис от исковата молба
е връчен на насрещната страна.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника П.С.Т.
вх.№3360/18.11.2011г.
С определение №1/02.01.2020г. производството по делото е
спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила акт
на производството по ч.г.д.№262/2019г. на ОС – Силистра.
С влязло в сила определение №2782/06.08.2019г. е
обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение №1740/09.06.2015г. и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист, а производството по
ч.г.д.№825/2015г. на РС – Силистра е прекратено, на основание чл.415, ал.2 от ГПК.
С обжалваното определение №41/29.01.2020г. производството
по г.д.№205/2019г. на ОС – Силистра е възобновено и е прекратено като
недопустимо, поради прекратяване на производството по ч.г.д.№825/2015г. на РС –
силистра и обезсилване на издадената в полза на ищеца заповед за незабавно
изпълнение.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
Спорният
по делото въпрос е дали при предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК и
последващо обезсилване на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е
налице правен интерес от иска, респ. задължен ли е съдът да даде на същия
указания за изменението му от установителен към осъдителен, както и за
заплащане на дължимата за производството държавна такса.
За
да даде отговор на така поставения въпрос, съдът съобразява формираната
задължителна практика обосноваваща хипотезите, при които е налице интерес от
предявяване на иска по чл.422 от ГПК, обективирана в т.11б и т.13 на ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В същото е прието, че искът е специален
установителен, поради което ищецът не дължи обосноваване на правния си интерес
от предявяването му. Той ще е налице докато в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение, включително когато е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Правният интерес от
предявяване на този иск би отпаднал единствено при обезсилване на издадената
заповед за изпълнение в хипотезите на чл.411, ал.2, т.4 от и т.5 от ГПК и чл.415,
ал.5 от ГПК с актове на съда в заповедното производство.
В
съответствие с така дадените разрешения, съдебната практика посочена в решение
по т.д.№355/2017г. на ВКС, 2-ро т.о., която настоящия
състав споделя, приема, че за да са налице предпоставките на чл.214, ал.1,
предл.3 от ГПК за преминаване от установителен към осъдителен иск, тези актове
за обезсилване на издадената заповед за изпълнение следва да са влезли в сила
до приключване на съдебното дирене по иска с правно основание чл.422 ГПК. В
тази хипотеза, осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита
на спорното вземане и поради това сезираният съд следва да съобрази отпадането
на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече
обезсилената заповед за изпълнение, и да разгледа иска, включително като даде
указания за уточняване на правния интерес от същия, при отпадане на
предвидената в закона предпоставка, която го обосновава.
Съдът
намира, че посоченото от първостепенния съд разрешение, дадено в определение по
ч.г.д.№1220/2019г. на ВКС, 3-то г.о. е неприложимо в
процесния случай, тъй като същото касае хипотезата, в която искът по чл.422 от ГПК не е предявен в срока по чл.415 от ГПК. В този случай сезирането на съда е
изцяло нередовно, поради което и същият не дължи указания за изменението му и
отстраняване констатираните нередовности. Когато
искът е предявен надлежно, в срок, съдът дължи предприемане на всички действия
по администриране на производството, включително и съобразяване на настъпилите
в хода на делото факти.
Именно
такъв е и процесният случай: искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК; към
момента на завеждането му е бил налице правен интерес от завеждането му;
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е обезсилена с влязъл в сила
акт на заповедния съд по реда на чл.415 от ГПК, в хода на висящото
производство.
Ето
защо, в този случай, първостепенния съд е следвало да приложи разпоредбата на
чл.129, ал.3 от ГПК като даде указания на ищеца за уточняване на правния
интерес от иска, респ. за дължимост на пълния размер
на държавната такса, доколкото с обезсилване на заповедта, същият не може да се
ползва от заплатената по заповедното дело такса.
Предвид
несъвпадане правните изводи на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде отменено.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №41/29.01.2020г. по г.д.№205/2019г.
на ОС- Силистра.
ВРЪЩА
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: