№ 15270
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110145793 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу С.о., с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 139.57 лв., представляваща регресно вземане,
включващо платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по
щета № *************** и ликвидационните разноски, за вредите по лек автомобил марка
[марка], с рег. № [№], настъпили в резултат на ПТП на 15.04.2021 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 25.08.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по
делото.
Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 124.57 лв. за
нанесени щети по застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил,
като е сторил 15 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата. Излага, че щетите са в
резултат на ПТП, настъпило на 15.04.2021 г. в гр. София поради попадането на автомобила
в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно – част от общинската пътна
мрежа, за чието поддържане отговаря С.о.. Сочи, че е предявил регресната си претенция
пред ответника, но той е отказал да плати.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба от ответника С.о., с
който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Не оспорва плащането на
застрахователно обезщетение, но счита, че не е било налице основание за това. Оспорва
механизма на ПТП, включително наличието на дупка на пътното платно и че тя е причина за
ПТП. Оспорва констатациите в Протокола за ПТП относно причините за възникване на
щетите по МПС и изтъква, че механизмът на ПТП, отразен в заявлението за изплащане на
обезщетение, не намира подкрепа в обективни доказателства. Твърди, че е изпълнявал
задълженията си по текущо поддържане на пътя, като е възложил извършването на
ремонтни дейности на процесния участък в срок до 29.01.2021 г. с писмо с изх. №
[№]/30.11.2020 г. съгласно Договор № [№]/11.06.2019 г., сключен между С.о. и [фирма], а с
Акт относно фактическо приключване на СМР от 21.12.2020 г. е установено, че възложените
СМР са изпълнени с необходимото качество и в съответствие с техническите изисквания и
спецификации с оглед предотвратяване на ПТП и опазване и възстановяване на градската
среда, съставени са и съответните документи за отчет и приемане на количествата на
1
изпълнените СМР, а изпълнителят е поел гаранция за изпълнените ремонтни работи и
дейности. Оспорва увреждането на автомобила, като акцентира на липсата на доказателства
съответните части да са били в изрядно състояние преди настъпването на ПТП. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка. Релевира възражение за съпричиняване на
вредите от водача на автомобила поради движение с несъобразена с пътната обстановка
скорост. Моли за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на размера на дължимото
обезщетение. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на ответника [фирма] изразява становище за неоснователност
на иска. Оспорва наличието на дупка на пътното платно, настъпването на вредите и
причинно-следствената връзка между тях, като сочи, че ищецът е представил частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Оспорва
процесните щети да представляват покрит застрахователен риск. Възразява за допуснато
нарушение от водача на изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счита, че неоснователно
застрахователят не е приложил разпоредбата на чл. 395, ал. 4 вр. ал. 1 КЗ. Твърди, че е
изпълнил задълженията си по Договор за възлагане на обществена поръчка №
[№]/11.06.2019 г., изпълнението е прието без възражения с Акт за фактическо приключване
на СМР от 21.12.2020 г., подписан от възложителя и от инвеститорския контрол, и
извършените дейности са заплатени от С.о.. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения правната
квалификация на предявения иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото
деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу С.о. в качеството
й на възложител на работата – за обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в
резултат от виновно неотстраняване на дефект на пътя поради неизпълнение на
задължението за поддръжката му.
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск,
и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в
исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието
на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на общински път, дължащо се на
противоправно бездействие на лице, на което ответникът е възложил работата по
поддържането на общинските пътища.
В случая с Определение № 28394/26.10.2022 г. е обявено за безспорно наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане за лек автомобил марка „А. А“, с рег. № [№]. Като неоснователно
съдът преценява възражението на третото лице – помагач, че не е налице покрит
застрахователен риск по договора. В действителност от застрахователната полица е видно,
че е избрана застраховка по клауза „Пълно каско“, а съгласно т. 2.3. вр. т. 2.1.3.1. от Раздел
ІІ от ищцовите Общи условия по тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от посочените рискове, сред които е и
ПТП, изразяващо се в сблъскване с или удар от МПС и/или други физически тела, каквото
2
несъмнено е дупката на пътното платно.
Основателно е възражението на ответника и третото лице – помагач, че Протоколът
за ПТП няма материална доказателствена сила относно механизма на ПТП. В случая обаче
извод за механизма на настъпване на процесното застрахователно събитие, както и за
неговите дата и място, съдът прави не само въз основа на този протокол, а при съвкупната
му преценка заедно с показанията на свид. Г.. Така се установява, че на 15.04.2021 г.,
вечерта, в гр. София, процесният лек автомобил се е движил по [улица] – с посока от
[улица] към [булевард], и на кръстовището с [улица] е преминал през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, при което по него са настъпили имуществени
вреди. Този механизъм се потвърждава по експертен път и от заключението на САТЕ.
Следователно процесното ПТП е настъпило в резултат от попадането на лекия автомобил в
необезопасена и необозначена дупка на пътя.
Горният извод не се опровергава от доказателствата за възлагане от С.о. на [фирма] и
извършване от последното на дейности по ремонт на пътна настилка с асфалт в процесния
участък. В тази връзка съдът съобрази, че приемането на работата от С.о. с Акт за
фактическо приключване на СМР е извършено на 21.12.2020 г., което е близо 4 месеца
преди датата на процесното събитие и не може да изключи достоверността на другите
доказателства, от които по несъмнен начин се изяснява, че към 15.04.2021 г. на
кръстовището на [улица] и [улица] е имало дупка, през която свид. Г. е преминал с
управлявания от него лек автомобил.
Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от писмените
доказателства по делото и показанията на свид. Г.. Установява се, че при ПТП е увредена
предната дясна джанта, която се е изкривила, а възражението на ответника за липса на
доказателства за състоянието на увредените части преди събитието съдът намира за
бланкетно.
Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното
застрахователно събитие и установените от застрахователя вреди съдът прави,
преценявайки съвкупно показанията на свид. Г., Протокола за ПТП и заключението на
САТЕ, съгласно което вредите по автомобила от техническа гледна точка са вследствие
реализираното на 15.04.2021 г. ПТП.
С Определение № 28394/26.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че кръстовището на [улица] и [улица] в гр. София представлява част от
общинската пътна мрежа.
От обстоятелството, че на пътното платно на общински път към момента на
настъпване на застрахователното събитие е имало необезопасена и необозначена дупка, се
налага изводът, че С.о. не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП, чл. 13, ал. 1 и чл. 167, ал. 1
ЗДвП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища и сигнализиране за
наличието на опасност на пътя. Доколкото тя като юридическо лице осъществява правни
действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените
от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. Сключването
на Договор № [№]/11.06.2019 г. с [фирма] за възлагане извършването на дейностите по
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територия,
включваща и процесното кръстовище, не освобождава С.о. от законовите й задължения за
ремонт и поддържане на общинските пътища. При неизпълнението им тя продължава да
отговаря пред увреденото лице, респ. пред неговия застраховател по имуществена
застраховка, заради лошия избор на лица от нейния състав и/или на дружество – изпълнител,
на които е възложила извършването на съответната работа, като поетата от изпълнителя
гаранция има значение единствено в договорните му отношения с възложителя. В случая
натоварените лица не са извършили необходимите към 15.04.2021 г. действия за привеждане
на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик, и от това тяхно
3
бездействие са настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования
автомобил, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя
С.о. за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от нея лица по аргумент от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, че е виновно, като ответникът не е оборил законовата
презумпция.
От писмените доказателства по делото се изяснява, че във връзка с процесното
застрахователно събитие при ищеца е заведена щета № *************, а с Определение №
28394/26.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 124.57 лв., за което е сторил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.. Не се доказа наличието на основание по чл. 395,
ал. 4 вр. ал. 1 КЗ за отказ на застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение,
нито за намаляването му.
Размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи по средни
пазарни цени в страната към деня на увреждането. В случая съгласно заключението на
САТЕ размерът на вредите по средни пазарни цени възлиза на 139.12 лв., т.е. надвишава
платеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Установява се от писмените доказателства, че застрахователното дружество е
изпратило регресна покана до ответника за исковата сума, но той на 22.10.2021 г. е отказал
плащане по регресната претенция на ищеца.
В контекста на изложеното съдът счита, че за увреденото лице – собственика на
застрахованото МПС, е възникнало вземане по чл. 49 ЗЗД срещу С.о., като застрахователят е
встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 17.08.2021 г. е платил обезщетение
за причинените с деликта вреди. Следователно за ищеца е възникнало регресно право срещу
възложителя за сумата от 139.57 лв., включваща платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски.
Недоказано е твърдението на ответника и на третото лице – помагач за поведение на
водача на застрахования автомобил, което да нарушава изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и щетите по автомобила. Този извод не
се разколебава от отбелязването в Уведомлението за щета на л. 21, че виновен е водачът на
застрахованото МПС, доколкото то е подадено от трето лице, за което липсват твърдения и
доказателства да е очевидец на събитието, респ. не съдържа признания на свид. Г., които да
внесат съмнение относно достоверността на неговите показания пред съда. Обстоятелството,
че по време на ПТП той е имал свидетелство за управление на МПС от по-малко от 2
месеца, също само по себе си не доказва реализирано от него поведение, което да е в
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и на щетите. Ето защо следва да се
приеме, че единствената причина за процесното ПТП е наличието на необезопасена и
необозначена дупка на пътя, поради което не е налице основание за редуциране на
дължимото от ответника обезщетение.
Предвид всичко изложено предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като
ответникът дължи върху главницата и законната лихва, считано от 25.08.2022 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството възниква за ищеца.
Сторените от него разноски за исковото производство са в общ размер на 390 лв., както
следва: 50 лв. – държавна такса, 300 лв. – депозит за експертиза, 40 лв. – депозит за
свидетел. В дължимите от ответника разноски не следва да се включва заплатеното от
ищеца по банков път адвокатско възнаграждение, тъй като доказателства за заплащането му
са представени едва след приключване на устните състезания.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.о., с адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес], следните суми: на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 139.57 лв. – регресно вземане, включващо платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по щета № *************** и
ликвидационните разноски, за вредите по лек автомобил марка [марка], с рег. № [№],
настъпили в резултат на ПТП на 15.04.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
25.08.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 390 лв. –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице – помагач
на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5