РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1773/15.10.2020г.
гр.Пловдив, 15 . 10 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1772/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
А.И. ***, представляван от адв.М.А. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-2372-0061 от 25.06.2020г., издадена от Началник на
Първо РУ - СДВР, комисар Х.Б., изразяваща се в забрана за посещение на спортни
мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
- В жалбата е заявено, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН № 2372/25.06.2020г., които
обуславят незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Съществените нарушения се изразяват в неспазване на императивните изисквания на
ЗАНН и АПК във вр. с наличието на основание за
издаване на административния акт, компетентност, липса на мотиви – неспазване
на установената форма и нарушение на основи принципи, водещи до нарушаване
правото на защита на оспорващото лице. Твърди се, че не е спазено задължението
за точно описание на фактическата обстановка, при която е извършено нарушение
по чл.21 т.2 и т.3 от Закона за обществения ред при провеждане на спортни
мероприятия /ЗООРПСМ/ - в текста на обжалваната заповед не е отразено какво е
полицейското разпореждане, което не е спазено – не е описано в каква обстановка
е извършено нарушението и какво е било съдържанието на разпореждането, респект.
какво е предизвикало полицейското разпореждане. С позоваване на чл.64 ал.2 ЗМВР
се поддържа, че устните разпореждания са по изключение, поради което следва да има
данни за невъзможност да бъде писмено. Освен това не е описано как точно
жалбоподателят е преодолял преградното съоръжение и къде е извършено това. В
случая от общодостъпна медийна информация и снимки в интернет сайтове става
ясно, че част от привържениците не са допуснати до сектора за гости на стадион
„Българска армия”, като впоследствие всички са преминали през създадения
пропускателен режим, поради което практически не е възможно да бъде преодолян
поставен парапет – такъв липсва, защото е имало заграждения пред входа на
сектора за гости, но не и парапет. В този см. се твърди, че не е извършено
нарушение и отсъства основание за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/, която ограничава свободното придвижване на жалбоподателя,
допустимо в изключителни случаи при обосновано сериозно противоправно
поведение.
Ведно с посоченото се поддържа, че
липсват мотиви за определяне срока на ПАМ, продължителността на който следва да
е основан на конкретни факти. Допуснатото нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК е
съществено, тъй като лишава съда от възможност за преценка за съответствие на
административния акт с целта на закона – чл.146 т.5 АПК. Във вр. с чл.22 ЗАНН и чл.6 ал.2 АПК се твърди, че ПАМ е израз
на интензивна държавна принуда, поради което за всеки случай трябва да е
определена във вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Заявено е, че
нарушението не е доказано, а според действителната фактическа обстановка – А.И.
е посещавал футболна среща между отборите на ЦСКА София и Ботев Пловдив с
начален час 20.30ч. При извършване на проверка на сектора за гости е установено
от служителите на реда, че някои от привържениците на Ботев Пловдив имат
закупени билети за сектор В, вместо за сектор Б, при което е спряно допускането
на всички влизащи до сектора, до изясняване на случая. Футболната среща е
започнала и привържениците не са допускани, което довело до напрежение и
размяна на реплики. Намесили са се хора с контакти с управляващите на футболен
клуб Ботев Пловдив, с цел избягване на излишни сблъсъци. Чакайки да се разреши
ситуацията, служителите на МВР използвали спрей срещу феновете на Ботев
Пловдив, за да ги отстранят от входа на сектора. През цялото това време, И. е бил
вътре в сектора за гости и е наблюдавал от далеч случващото се – имал е билет и
е бил един от първите допуснати. „Негов приятел му е изпратил снимка, на която
ясно се вижда, че към 20.36ч. А.И. е бил вече вътре в сектора.”. След края на
мача, качвайки се в автобуса, той е бил задържан заедно с още около десетина
привърженика на Ботев Пловдив, като не им е дадено обяснение за задържането.
Алтернативно е заявено, че дори да бъде възприето извършване на нарушение, то представлява
маловажен случай. Поискано е заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна
с присъждане на направените съдебни разноски.
В ход по същество адв.А.
поддържа основателност на жалбата с позоваване на свидетелските показания и
общодостъпна медийна информация. Счита за установено, че оспорващото лице е
било на стадиона, минавайки през проверките, може би
15 минути преди започване на футболната среща с начален час 20.30ч. Поради
което не е възможно А.И. да е извършил противоправно
деяние в 20.40ч. Заявено бе, че няма доказателства за нито едно от двете
посочени в заповедта нарушения.
- Ответникът – Началник на Първо РУ
- СДВР, комисар Х.Б., оспорва жалбата в писмено становище на юрисконсулт Д.И. /л.24,
25/. Поискано е да бъде оставена без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, вкл. е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поддържа се наличие на фактическа
обстановка, отразена в обстоятелствената част на заповедта. Представителят на
ответника се позовава на съдържащите се в преписката докладна записка №
225р-23103/25.06.2020г. и протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ
от 25.06.2020г., от които се установява безспорно извършеното деяние от
жалбоподателя. Посочено е, че след началото на спортната среща, полицейският
орган, установил нарушението, е забелязал лице от мъжки пол, висок около
190см., на видима възраст около 20 години, къса коса, облечен в черен суитчър с жълта щампа отпред, къси сини дънкови
панталони, нормално телосложение. Лицето се опитвало да преодолее оградното съоръжение на стадиона откъм сектор Б с цел – да
влезе на спортния обект. С ясен и висок глас полицейският служител му е
разпоредил да преустанови опитите да прескочи оградното
съоръжение. Същият не е изпълнил разпореждането и прескочил парапета на оградното съоръжение и влязъл в сектор Б на стадиона. От
съображения за недопускане на напрежение сред феновете, лицето е задържано след
края на футболната среща със снемане на самоличността му. Предвид посоченото се
поддържа да е налице фактическо основание за издаване на оспорената заповед по
чл.41 т.1 ЗООРПСМ. При издаване на заповед от вида на оспорената,
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
установяване наличието на предпоставките по чл.21 т.2 и т.3 от закона, е
задължен да издаде административен акт за налагане на ПАМ. Наказанието е
индивидуализирано правилно при отчитане тежестта на нарушението – 1 година.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона – опазване на обществения
ред при провеждане на спортни мероприятия, както и предотвратяване,
преустановяване, разкриване и наказване на противообществените прояви.
Издаването на административния акт позволява да се ограничи възможността на
дееца да извърши други нарушения на правилата относно обществения ред при
провеждане на спортни събития. Счита се, че в случая определената по вид и
размер санкция се явява справедливо възмездие за извършеното административно
нарушение, вкл. отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и е в
рамките на минималния срок. Поддържа се, че при издаване на заповедта е спазена
формата по чл.59 ал.1 АПК със задължителните реквизити по чл.59 ал.2 т.1-8 АПК
– посочени са релевантните по чл.21 т.2 и т.3 ЗООРПСМ обстоятелства,
съставляващи фактически основания за издаването й. Административният акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията ми, в предвидената форма,
без съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и
неговата цел.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в законоустановения 3 дн. срок по чл.30а ал.3 ЗООРПСМ
/заповедта е връчена на 25.06.2020г., л.10 – д.6379/2020г. АССГ; жалбата е с
вх. номер в Първо РУ - СДВР от 01.07.2020 – подадена на 29.06.2020г/.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което обжалването е
осъществено при наличие на правен интерес - допустимо.
На основание чл.168 ал.1 АПК съдът
дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията,
заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по
доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.10/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
1.1. Оспорващото лице заяви доказателствено искане за допускане на свидетели при режим на
довеждане за установяване на посочени в жалбата обстоятелства.
Свидетелят Р.Д.П. /21г.; л.42/
познава жалбоподателя от 4-5 години и към момента са приятели. П. потвърди, че
двамата са посетили футболната среща между Ботев – Пловдив и ЦСКА – София, през
м.юни тази година. С А. са били заедно по време на мача, преди и след това.
Заявено бе, че в стадиона са влезли горе-долу 10-15 минути преди мача. Няколко
минути след започване на срещата имало спречкване между фенове и полиция, но А.
„не е имал разговор с полицията, той беше плътно до мен и не сме комуникирали
по никакъв начин с полицията“. Били са в сектора за гости. Преди началото на
мача пропусквателният режим бил на самия вход на
стадиона – направени били коридорчета да не се задържат на едно място хора. Има
преграда, после е полицията. Самият вход е висок поне 2 м и повече – уточнено
бе, че това е входа за влизане, който човек не може да прескочи. След
приключване на срещата излезли от стадиона и започнали да се качват в
автобусите, като в този момент полицията започнала да ги блъска, за да се
качват по-бързо. След като полицаите разбрали, че не може да се качат толкова
много хора бързо, започнали да придърпват хора. Дръпнали и А..
Свидетелят Й.Б.Б.
/19г.; л.42, 43/ познава А. от 2-3 години. На футболната среща между Ботев –
Пловдив и ЦСКА – София били двамата, заедно пътували в един рейс. Св. заяви, че
знае кога и как А. е влязъл на стадиона. Той бил пред него и може би 10-15
минути преди мача влязъл с билет, без да има съприкосновения с полицията. Преди
това си взели билети за сектора. А. влязъл и след това имало сблъсък между
полиция и фенове. След края на футболната среща се видели с А. и вървели към
автобуса, като св. видял, че полицията хваща някои хора и ги дърпа с тях –
според свидетеля това ставало избирателно.
Качването в автобуса ставало бавно, защото била отворена само едната врата.
Полицаите псували едно момче и му казвали да мълчи. При влизане в рейса св.
видял, че полицаите дръпнали А..
- Св. П. заяви, че е приятел с
жалбоподателя, което обуславя преценка на показанията по см. на чл.172 ГПК
поради възможна заинтересованост. Свидетелите потвърдиха присъствие на
футболната среща, при което следва, че представят непосредствени възприятия,
които поради това следва да са конкретни и ясни. В тази вр.
се отбелязва, че според св. П. - с А. са били заедно по време на мача, преди и
след това. Св. Б. заяви, че знае кога и как А. е влязъл на стадиона, но не бе
посочено, че А. е бил с Р.П.. Свидетелите са единни относно факта на влизане на
А. на стадиона около 10-15 минути преди началото на футболната среща.
Свидетелите твърдят, че са били с билети, но не уточниха за кой от двата
сектора – Б или В, предвид твърденията в жалбата.
- Свидетелските показания са допустими
и целят установяване на твърденията в жалбата, респект. опровергаване на
приетите за установени факти. В конкретния случай показанията на свидетелите,
поддържащи да са очевидци на ситуацията, не са достатъчно конкретни спрямо
съществени елементи от фактическата обстановка.
1.2. Приложената преписка съдържа : Докладна
записка от ст.полицай М.М. от 24.06.2020г., относно
задържано лице на основание чл.21 ЗООРПСМ до Началника на Първо РУ – СДВР с
рег.№ 225р-21103/25.06.2020г. /л.11, д. АССГ/ - в същата е отразено, че на
24.06.2020г., М. бил назначен със ст.полицай Д.Й. и к.о. П. за охрана на
футболната среща между ФК Ботев Пловдив и ФК ЦСКА – София, провеждаща се на
стадион Българска Армия. „След като беше започнала срещата около 20.40ч.,
забелязах лице от мъжки пол около 190см. на видима възраст 20г. с нормална
маса, къси сини дънки, черен суитшър
с жълта щампа отпред, нормално телосложение, да преодолява съоръжение
/парапет/. С ясен и висок глас му разпоредих да се върне, но същият не изпълни
разпореждането и влезе в сектор „Б“ на стадиона. От съображение да не се
допусне ескалация на напрежението, не последвахме лицето в спортното
съоръжение. След края на футболната среща лицето беше разпознато, задържано и
отведено в 01 РУ-СДВР. След задържането му лицето бе установено като : А.И.И...“. Протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ
от 25.06.2020г., в който са отразени снети писмени показания на М.М. с разяснена наказателната отговорност по чл.290 ал.1 НК
: Вписани са идентични данни от докладната записка на М.М.,
като е пояснено, че същия след началото а футболната среща, около 20.40ч. се е
намирал пред КПП за сектор „Б“ на стадиона, където забелязал лицето от мъжки
пол /с описание на външни признаци – идентично на това от докладната/, което се
опитвало да преодолее оградното съоръжение на стадиона
откъм сектор „Б“ с цел да влезе. Лицето не е изпълнило разпореждането за
преустановяване опитите си да прескочи оградното
съоръжение и прескочило парапета, като влязло в сектор „Б“ на стадиона. От
съображения за недопускане на напрежение сред феновете, лицето не било
последвано в спортния обект и след края на футболната среща било задържано и
отведено в 01 РУ – СДВР. Физическа сила спрямо лицето не е използвана. ;
Заповед за задържано лице, изд. на основание чл.72 ал.1 т.7 ЗМВР вр. с чл.21 ЗООРПСМ от 24.06.2020г., 23.30ч. /л.14, д.
АССГ/; Обяснения от 25.06.2020г. на А.И. относно задържането /л.17, д.АССГ/,
според които лицето е задържано по неясни за него причини, като е заявено, че
никога не е бил задържан, не е хулиган и няма хулигански прояви; Акт №
2372/25.06.2020г. за установяване на административно нарушение, съставен от
полицейски инспектор В.К. против А.И., според съдържанието на който – същият е
съставен за това, че на 24.06.2020г., около 20.40ч. в гр.София, бул.Др.Цанков №
3 на стадион Българска армия, на сектор Б, КПП на вход 6 във вр. с провеждане на футболна среща между отборите на ПФК
ЦСКА - София и ПФК Ботев – Пловдив с начален час 20.30ч., А.И. е извършил
противообществена проява по см. на ЗООРПСМ, която не съставлява престъпление по
см. на НК и е извършена по време на спортно мероприятие, изразяваща се в
неизпълнение на полицейско разпореждане и преодоляване на преградните
съоръжения, намиращи се в спортната зона чрез прескачане на поставените
парапети. Описаното е квалифицирано за нарушение на чл.21 т.2 и т.3 ЗООРПСМ и в
акта е отразено изземването като доказателства на данни от преписка с рег.№
225р-23103/25.06.2020г. по описа на 01 РУ – СДВР.; НП № 2372/25.06.2020г.,
основано на АУАН № 2372/25.06.2020г., с което на А.И. е наложена глоба от
1000лв. за нарушение на чл.21 т.2 и т.3 ЗООРПСМ. ; Заповед №
225з-43/22.01.2020г. на началник на 01 РУ – СДВР, с която на основание чл.42
ЗООРПСМ е определил длъжностни лица да издават заповеди за налагане на
принудителни административни мерки по ЗООРПСМ.
1.3. В обстоятелствената част от
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, е
отразено, че Началникът на 01 РУ – СДВР е взел предвид образувана преписка №
225р-23103/25.06.2020г. и издадено НП № 2372/2020г. Освен препратка към
преписка № 225р-23103/25.06.2020г., е отразено, че на 24.06.2020г., около
20.40ч. в гр.София, бул.Др.Цанков № 3 на стадион Българска армия, на сектор Б,
КПП на вход 6 във вр. с провеждане на футболна среща
между отборите на ПФК ЦСКА - София и ПФК Ботев – Пловдив с начален час 20.30ч.,
А.И. е извършил противообществена проява по см. на ЗООРПСМ, която не съставлява
престъпление по см. на НК и е извършена по време на спортно мероприятие,
изразяваща се в неизпълнение на полицейско разпореждане и преодоляване на
преградните съоръжения, намиращи се в спортната зона чрез прескачане на
поставените парапети.
Административният акт е правно основан
на чл.42 вр. с чл.30 ал.1 т.1 ЗООРПСМ вр. с чл.41 т.1, чл.30 ал.1 т.1 пр.2-ро, чл.21 т.2 и т.3 от
закона.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.21 т.2 и т.3 ЗООРПСМ, съгласно която норма : „Противообществена
проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не
съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е
извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: 2. отказ за изпълнение на
разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със
сигурността и безопасността, или на полицейските органи; 3. преодоляването на
преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния
обект или спортната зона;”. Според чл.30 ал.1 т.1 ЗООРПСМ : „В срок не по-късно
от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1
началникът на районното управление на МВР по местоизвършване
на нарушението или оправомощено от него длъжностно
лице: 1. издава наказателно постановление и
заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1
– 10;”.
2. Обжалваната заповед е издадена от Началник
на 01 РУ към СДВР – компетентен административен орган, правомощията на който
произтичат пряко от закона / чл.30 ал.1 т.1; чл.30а; чл.42 ЗООРПСП – „началникът
на районното управление на МВР по местоизвършване на
нарушението” /. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е оспорено. По
отношение представената заповед за делегиране на правомощия на основание чл.42
ЗООРПСМ се отбелязва, че титулярът им не се е лишил
от тях – в тази насока Т. Р. № 4 от 2004г., ВАС : „…Делегирайки част от
правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се е лишил от тях
въобще. Той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече
е делегирал другиму правомощия.“.
Заповедта е мотивирана от фактическа и
правна страна и съдържа данни за нарушения по чл.21 т.2 и т.3 ЗООРПСМ, в които
хипотези съответният началник на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено
от него лице, издава НП и заповед за налагане на принудителна административна
мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат принудителни административни мерки /ПАМ/, техния
вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът
за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност
според чл. 2 т.1, 2 и 3 вр. с чл.30 ал.1 т.1, чл.30а
ал.3 и чл.41 ЗООРПСМ, следва да бъде прието, че принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване : 1. опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия; 2. предотвратяване, преустановяване,
разкриване и наказване на противообществени прояви; 3. установяване на
причините и условията за извършване на противообществени прояви. ПАМ се прилага
без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се регулира с режима на ЗАНН и на НК.
Съобрази се, че съгл. чл. 42 ЗООРПСМ :
„Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на
началника на районното управление на МВР по местоизвършване
на нарушението или оправомощено от него длъжностно
лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия от съответния
районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в съответното производство по глава
четвърта, раздел II.”. Тоест, отделно е регламентирана възможност за издаване
на ПАМ – на самостоятелно правно основание, макар с препратка към чл.30 ал.1
т.1 от закона.
2.1. Във вр.
с фактическата обоснованост на заповедта : Заповедта за прилагане на
предвидената от закона ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК. Принудителната административна мярка се налага с
оглед обективно извършване на нарушение. Последното не означава, че
установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена
възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е
самостоятелен административен акт.
Приложените към преписката докладна
записка и протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ потвърждават
фактическите основания за издаване на заповедта. Докладната записка е съставена
от длъжностно лице, присъствало по време на осъществяване на нарушението. В
обстоятелствената част на заповедта е направена препратка към преписка №
225р-23103/25.06.2020г., който номер е отразен върху докладната от 24.06.2020г.
В тази вр. се отбелязва, че мотивите на
административния акт може да се съдържат в относими
към издаването му доказателства, след като същите са част от административната
преписка и органът се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/.
Хипотезата е приложима в конкретния случай.
Акт № 2372/25.06.2020г. е съставен на
основание чл.26 ал.1 от закона, за констатирана противообществена проява, от длъжностно
лице – полицейски инспектор при Първо РУ - СДВР /орган на МВР с полицейски
правомощия по см. на чл.26 ал.1 от закона/. Актът е съставен в срока по чл.26
ал.2 ЗООРПСМ и е налице докладна записка от дата на извършване на нарушението. ЗООРПСМ
не е придал доказателствена сила на акта, поради
което фактическата установеност в същия подлежи на доказване от
административния орган. В случая е налице докладна записка, съдържаща информация
от полицейски служител, ангажиран в конкретното спортно мероприятие. Данните от
докладната са фактически констатации в АУАН, за съставянето на който ЗАНН не
предвижда актосъставителя да е прекия свидетел на
административно нарушение. Извън това, в доказателствена
тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите основания за издаване на
оспорената заповед, която е индивидуален административен акт, издаден при
условията и предпоставките на АПК. Съобрази се също, че актът по смисъла на
чл.179 ал.1 ГПК е официален удостоверителен документ с формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с
обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на
издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и, че последното е
действало в посоченото в документа длъжностно качество.
Отразените в заповедта неизпълнение на
полицейско разпореждане и преодоляване на преградните съоръжения, намиращи се в
спортната зона чрез прескачане на поставените парапети попадат в обхвата на
чл.21 т.2 и т.3 ЗООРПСМ.
2.2. Обстоятелствената част от
заповедта съдържа конкретни и ясни данни за дата, час, място, индивидуализация
на поведението на лицето, проявено по време на започналата футболна среща между
отборите на ПФК Ботев гр.Пловдив и ПФК ЦСКА гр.София : датата е 24.06.2020г.,
часът - около 20.40ч., мястото - гр.София, бул.Др.Цанков № 3 на стадион
Българска армия, на сектор Б, КПП на вход 6 във вр. с
провеждане на футболна среща между отборите на ПФК ЦСКА - София и ПФК Ботев –
Пловдив с начален час 20.30ч. Описанието
ориентира към конкретно място с достатъчно ясна индивидуализация – на стадиона,
сектор Б, КПП на вход 6. В тази вр., свидетелските
показания не бяха конкретни по отношение закупени билети за наименовен
от свидетелите сектор. В жалбата също не е посочено за кой сектор И. е имал
закупен билет, което обстоятелство е значимо с оглед опровергаване
констатацията на административния орган за противообществена проява,
осъществена на стадиона, на сектор Б, КПП на вход 6. Случаят не касае преграда
на входа на стадиона, а преградни съоръжения – парапети при конкретен сектор и
номериран КПП, видими и на отразените в жалбата линкове .
В жалбата и в свидетелските показания
е отразено спречкване между фенове и полиция, което обосновава извод за създало
се напрежение, което дори в неголям времеви порядък, е било факт. В тази вр. е обяснимо устно даденото разпореждане от страна на
полицейския служител, както и ненамесата му по време на мача, а след футболната
среща. За противообществената проява,
изразяваща се в неизпълнение на полицейско разпореждане по време на спортното
мероприятие – косвено доказателство са показанията на св.Б. в частта относно
избирателния подход на полицаите при задържане на конкретни лица от феновете.
Избирателността съответства на посоченото в докладната – полицейският служител
е идентифицирал лицето по външни признаци, но не го е последвал в сектор Б,
където жалбоподателят е влязъл въпреки предупреждение за преустановяване на
опитите и забрана, с цел – избягване на напрежение. Преодоляване на преградните
съоръжения, чрез прескачане на поставените парапети е действието, на което е
било основано полицейското разпореждане. В случай на безсъмнена установеност за
сектор, за който И. е закупил билет – по твърденията в жалбата и на
свидетелите, би била опровергана констатацията за преодоляване на преградно
съоръжение с цел – влизане в сектор Б, тъй като при наличие на билет за същия
сектор, отсъства обективна възможност за действието. В реда на изложеното,
свидетелските показания не са с достатъчно убедително въздействие по отношение
поддържаните факти. Съответно – не са опровергани приетите за установени факти,
които са били основание за налагане на оспорената ПАМ.
Полицейското разпореждане не е
изпълнено, в резултат на което е последвало второто нарушение, изразяващо се в
преодоляване на преградно съоръжение. Придадената на деянията квалификация по
дефиницията на чл.21 т.2 и т.3 ЗООПСМ съответства на посочените в докладната
факти и относно извършване „в спортната зона преди, по време или непосредствено
след спортното мероприятие” /§1 т.1 и т.2 ДР на закона – „спортен обект”,
„спортна зона”/.
2.3. При определяне срока на мярката в
рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай
законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло.
Срокът на принудителното ограничение в случая е обоснован
с фактическата установеност - минималният срок от една година /чл.25 ал.1
ЗООРПСМ/ съответства на поведението на лицето поради осъществени две
противообществени прояви. В този см. мярката е съразмерна и съобразена с целта
на закона. Действително, не са констатирани вредни последици от поведението на
лицето за обществения ред при провеждане на спортното мероприятие, но при
преценката за маловажност по см. на §1 т.4 ДР на закона, се съобрази наличието
на две нарушения. Пропускът да бъде отразено, че от конкретните факти
произтича извод за определяне на срок на действие на ПАМ – минималния, не
преодолява обективното съществуване на факти и обстоятелства, които обосновават
този срок и сочат съобразена целта на закона. Наложената мярка е средство, с което законните права и
интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която акта се издава. Оспорената заповед е съобразена с целта на
закона / чл.2, т.1, 2 и 3 от ЗООРПСМ /. Според
теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване
на ограничителната принудителна мярка. Данните по делото не водят да извод в
тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са
опровергани. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е
основателна.
Мотивиран с изложеното , съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на А.И. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-2372-0061 от
25.06.2020г., издадена от Началник на Първо РУ – СДВР.
Осъжда А.И. ***, ЕГН **********, да
заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Решението може да се
обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Административен съдия :