Определение по дело №131/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от Административно-процесуален кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на И. Г. А., с [ЕГН], депозирана чрез адвокат А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3389-000248 от 18.12.2024г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с която на основание чл. 171, т.4 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложена на И. Г. А., с [ЕГН], принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач; изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на И. Г. А. на 02.01.2025г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 13.01.2025г., следователно е подадена в срок и от лице адресат на заповедта.

С жалбата се претендира отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Иска се спиране на производството по ПАМ като Съдът намира, че по същество се иска спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3389-000248 от 18.12.2024г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив.

Съдът намира, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3389-000248 от 18.12.2024г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, е процесуално допустимо, подадено от страна, имаща правен интерес.

От фактическа страна Съдът установи следното: със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3389-000248 от 18.12.2024г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП е наложена на И. Г. А., с [ЕГН], принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач; изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Административният орган е наложил тази принудителна административна мярка след като е установил, че е съставен АУАН № [рег. номер]/06.02.2024 г. против И. Г. А., с [ЕГН], с постоянен адрес“ [населено място], [улица], вх. Г , ет. 5 , ап. 13, със СУМПС [номер], затова, че на 06.02.2024 г. около 15:29 часа в [населено място], на кръстовището на бул. „6-ТИ Септември“ и [улица], като водач на МПС - МЕРЦЕДЕС МЛ 550 4 МАТИК с peг. № [рег. номер], Държава България, при следните обстоятелства: съставени актове за извършени нарушения по ЗДвП в периода от 2020г. до 2024г. включително и издадени въз основа на тях влезли в сила наказателни постановления, са отнети на лицето общо 52 бр. контролни точки със следните наказателни постановления: НП № 20-0435-000099/27.05.2020г. издадено от 02 РУ ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 27.08.2020г. - 6 контролни точки; НП № 21-1030-010945/23.11.2021г. издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 11.12.2021 г. - 8 контролни точки; НП № 22-1030-002357/19.04.2022г. издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 06.05.2022г. - 6 контролни точки; НП № 22-1030-006827/29.09.2022г. издадено от сектор Пътна полиция Пловдив, влязло в сила на 28.10.2022Г. - 6 контролни точки; НП № 22-5697-000647/27.10.2022г. издадено от сектор Специализирани полицейски сили Пловдив, влязло в сила на 08.12.2022г. - 6 контролни точки; НП № 24-3389-000095/20.02.2024г. издадено от 06 РУ ОДМВР Пловдив, влязло в сила на 19.11.2024г. - 20 контролни точки.

При проверката е установено, че СУМПС не е отнето от лицето, което е извършило нарушение по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 171 т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

При установеното от фактическа страна, Съдът във връзка с липсата на конкретни възражения,посочените в искането за спиране в съпоставка с мотивите за издаване на заповедта за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП, и след като съобрази изискванията на чл. 166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно приложимата разпоредба на 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр ал. 4 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Респективно следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая Съдът установи, че към жалбата не са представени писмени доказателства, обосноваващи нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Нещо повече, не са посочени конкретни обстоятелства, които биха причинили значителна или трудно поправима вреда на жалбоподателя, изложените възражения са по съществото на правния спор.

Законът предвижда изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, т. е. законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на управляващия МПС, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. При сравняване на значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона и интереса на жалбоподателя да управлява МПС, съдът намира, че превес има обществения интерес. В случая да се спре предварителното изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес..

Съдът намира, че конкретно в случая предварителното изпълнение не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси, което води до извода, че е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 ал.1 от АПК.

Налага се изводът, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява неоснователно.

С оглед на горепосоченото и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Г. А., с [ЕГН], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3389-000248 от 18.12.2024г. на Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.