РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Габрово, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20244200100155 по описа за 2024 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД
срещу С. Р. Д. осъдителен иск за сумата от 60 206,02 лв.
Исковата претенция се основава на твърденията, че на 25.01.2018 г., в гр. С. е
настъпило ПТП , при което пострадал А.Л.М., като пътник в л.а. „Ф.", с per. № **
управляван от С. Р. Д.. С влязла в сила присъда по НОХД 372/2018г. по описа на PC
Севлиево, е установено че причината за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача С. Р. Д., която след употреба на алкохол в пияно състояние /1,4 промила/, нарушила
правилата за движение, като причинил различни по степен и вид телесни увреждания на
А.М..
За л.а. „Ф.", с per. № ** към датата на ПТП е имало действаща застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица ,издадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Процесното ПТП представлява покрит риск от полицата ГО, като на основание чл. 432,
ал.1 КЗ увреденото лице А.М. е предявил иск срещу застрахователя. По него е постановено
решение №266841 от 06.12.2021г. по гр. д. № 8617/2018г. по описа на СГС, потвърдено с
решение № 1205/06.10.2022г. по в.гр.. д. № 1544/2022г. на Апелативен съд - София, с което
на ищеца е присъдено обезщетение от 42 000 лева за претърпени неимуществени, ведно със
законната лихва от 09.05.2018г. На 12.01.2023 и на 19.05.2023 с два превода ЗД ,.Бул Инс" е
заплатил сума в общ размер на 60,206.02 лв. С извършеното плащане на застрахователно
обезщетение в полза на увреденото лице А.М. застрахователят е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор срещу прекия причинител на вредите и има право да получи от
1
виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и
разноски на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ - управляване на МПС под въздействие на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. С присъдата
по нохд.№372/2018г. на РС – Севлиево ответникът е признат за виновен по квалифицирания
състав на чл.343,ал.3 НК-ПТП е причинено в пияно състояние. ФС на регресната
отговорност на ответника е доказан при съдебно установените относими факти по нохд.
№372/2018г. на РС-Севлиево и гр.д.№8617/2018г. на СГС.
Претендира се да бъде уважена исковата претенция за сумата от 60,206.02 лева,
като регресно вземане по чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ , дължимо във връзка със заплатени
застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 25.01.2018г.,
представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност на автомобилистите, която
да бъде присъдена на ищеца ведно със законната лихва върху исковата сума от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, като се присъдят и разноските
по делото.
В депозирания писмен отговор от насрещната страна се оспорват исковите
претенции като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди се, че обстоятелствата ,
на които се основава иска, са некореспондиращи с действителното правно положение между
страните и с обективната истина, както и че предявената искова претенция не се подкрепя от
представените от ищеца доказателства. Оспорват се изложените в молбата фактически
твърдения. Твърди се ,че не е посочено в исковата молба какво е вземането в цялост, от
което ищецът претендира заплащане на частично вземане от 60206,02лв. Сочи се кои са
елементите от ФС за уважаване на иска по чл.500 КЗ. Твърди се, че в случая не са
осъществени всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на регресното право на
ищеца. Не се установява наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от ответницата автомобил. Процесното обезщетение не е
изплатено от застрахователя на пострадалото лице. Представени са доказателства за
плащане на сумата на други лица., без да е ясно каква е връзката с пострадалия и какво е
наложило плащането да се извърши на тези лица. Твърди се ,че представеното пълномощно
няма никакво отношение с регресната претенция. Не е установено от застрахователя, че
третите лица са предали сумите на пострадалото лице. От ответницата не са извършени
твърдените от ищеца нарушения по ЗДвП. Липсват надлежни доказателства относно факта
на установената концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Вредите ,причинени на пострадалото лице ,не са пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП. Оспорва се основателността на претенцията за заплащане на обезщетение
за забавено плащане. Прави се позоваване на чл.380 от КЗ и чл.496 КЗ, като се навеждат
доводи ,че няма данни защо застрахователят не е определил и заплатил на пострадалото
лице своевременно обезщетение за търпените вреди. Твърди се ,че ответницата не може да
понася отговорност за неправомерното поведение на друг правен субект и да е отговорна за
заплащане на обезщетения за забава, за която тя не е виновна.
Съдът като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
2
доказателства, намира за установено следното :
Неоснователно е възражението на ответника, че от направените от ищеца
уточнения и изявления в хода на делото , не става ясно какъв иск е предявен.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения от
фактическия състав на чл.500,ал.1,т.1 КЗ в хипотезата на пр.1 , на които се позовава ищецът
за възникване на регресното му вземане спрямо ответника С. Д.. Индивидуализирано е
увреденото лице от процеснтото ПТП , както и съдебните актове ,с които му е присъдено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това ПТП. Индивидуализиран е и
размерът на платената от застрахователя сума, за което към исковата молба са приложени и
платежни документи. С уточняващата молба вх.№1927/10.05.2024г. ищецът е посочил
качеството на лицето , на което са изплатени присъдените суми по влязлото в сила решение
на СГС. Не е твърдяно от ищеца ,че пострадалото лице от процесното ПТП ,на което е
присъдено обезщетение с влязлото в сила решение на СГС, е различно от посоченото в
исковата молба – А.Л.М., предвид на което не е следвало да уточнява какво качество има
лицето Д.С.Д.. Такова лице се споменава в документ, който не изхожда от застрахователя , а
в молба до дружеството за изплащане на присъдено обезщетение /заявление за изплащане на
присъдено обезщетение/,приложена на л.55 от делото. Видно от съдържанието на същата ,
съгласно адресната част , нейн подател е А.Л.М. чрез адв. Й.Д.. В обстоятелствената част
посоченият номер на въззивното дело по описа на Апелативен съд София - №1544/2022г., и
посочената присъдена като обезщетение сума от 42000лв., ведно със законната лихва от
09.05.2018г., съвпадат с приложените към исковата молба съдебни решения, на които се
позовава ищецът в исковата молба. При тези данни е видно ,че в приложената на л.55 от
делото молба /заявление за изплащане на присъдено обезщетение / има допусната
техническа грешка в обстоятелствената част относно посоченото лице, в полза на което са
издадени ИЛ ,като при останалите отразени в нея обстоятелства се установява ,че изхожда
от А.Л.М. чрез пълномощника му адв. Д. и касае присъдени в полза на молителя вземания в
исковото производство ,по което е постановено от САС решение по в.гр.д.№1544/2022г. Това
се потвърждава и от останалите писмени доказателства по делото - представените решения
на СГС и САС и изпълнителни листи.
Не съществува неяснота и относно вида на предявения иск. Съгласно петитума на
исковата молба е предявен осъдителен иск. В хода на делото ищецът не е заявявал искане за
изменение на иска и не е допускано такова. В молба вх.№3066/16.07.2024г. е заявено от
ищеца, че поддържа подадената искова молба и да се уважи предявения иск като се
постанови решение ответникът С. Д. да „заплати „ на застрахователното дружество исковата
сума ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Няма формулирано искане за
произнасяне по установителен иск както в исковата молба, така и в молбата вх.
№3066/16.07.2024г., като от цялостното съдържание на молбата вх.№3066/16.07.2024г. е
видно, че изразът „ да приемете за установено „ е употребен относно сумата, която се
претендира да се заплати от ответника на ищеца по предявения с исковата молба иск, който е
осъдителен.
3
Ищецът основава вземането си за исковата сума срещу ответника С. Д. на
възникнало регресно право в хипотезата на чл.500,ал.1,т.1, пр.1 първо КЗ съгласно
изложените в исковата молба твърдения за наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка ГО за управлявания от ответника лек автомобил към датата
на ПТП на 25.01.2018г. , от което ПТП са настъпили неимуществени вреди за увреденото
лице А.М. в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил С. Д. ,
която е управлявала МПС под въздействието на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, установено с постановената присъда по нох.№372/2018г. на РС-Севлиево.
От ответника С. Д. са наведени доводи, че в случая не са осъществени всички
изискуеми от закона предпоставки за уважаване на регресното право на ищеца.
Една от визираните хипотези за възникване регресното право по чл.500,ал.1, т.1,
пр.1 КЗ е застрахователят да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването
на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движение по
пътищата , като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма .
За осъществяване фактическия състав на регресния иск по чл.500 ал.1, т.1, пр.1 КЗ
следва да съществува валидно застрахователно правоотношение при настъпване на ПТП ,
осъществен от застрахования водач деликт в резултат на виновно и противоправно негово
поведение при квалифициращ белег – управление на МПС под въздействие на алкохол над
допустимото по закон, настъпили от деликта вреди и обезщетяване на увреденото лице от
застрахователя чрез плащане, включително на лихви и разноски. В случая събраните по
делото доказателства установяват наличието на тези предпоставки за възникване регресното
право на ищеца.
От писмените доказателства по делото се установява, че с влязло в сила решение
№266841/06.12.2021г. по гр.д.№8617/2018г. на СГС, потвърдено с постановеното от САС
решение по в.гр.д.№1544/2022г., е уважен частично предявения от А.Л.М. срещу ЗД“Бул
Инс“АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 42 000лв. присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 25.01.2018г., причинено виновно от С. Р. Д. при
управление на лек автомобил Ф. с рег.№ ** , в резултат на което по непредпазливост
причинила на А.М. средни телесни повреди , като деянието е извършено в пияно състояние
с концентрация на алкохол в кръвта – 1,40 на хиляда ,престъплението по чл.343,ал.3, пр.1
,б.“а“,пр.2 във вр. с ал.1,б“б“,пр.2 във вр. с чл.342,ал.1 НК, за което е одобрено споразумение
по нохд.№372/2018г. на РС-Севлиево, чиято отговорност била застрахована по
задължителна застраховка ГО , сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица
№BG/02/117003350234 ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 09.05.2018г.
– датата на постановения отказ за плащане от застрахователя , до окончателното изплащане.
Ищецът е осъден да заплати на застрахователното дружество сумата от 3120лв. разноски по
делото, а ответникът е осъден да заплати разноски за осъщественото процесуално
представителство на ищеца в размер на 1376лв. , на основание чл.38,ал.2 ЗА, на адв.Й.Д. и
4
адв.М.Д.. Решението е постановено при участието на С. Р. Д. като трето лице помагач на
страната на ответника ЗД“Бул Инс“АД.
По въпроса за действието на влязлото в сила решение между третото лице-помагач
и подпомаганата страна по спора - за приложимостта на чл.223,ул.2 ГПК , е налице
установена съдебна практика / р. №60167 от 02.02.2022г. по т. д. № 2490/2020 г. на ВКС, I т.
о. и др./, съгласно която във вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата
страна важи задължителната сила на мотивите, която има за предмет всички становища на
съда, намерили израз в мотивите на решението (фактически констатации на съда, правни
изводи, становища относно преюдициални въпроси), доколкото те обуславят изводите
относно спорното право. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл.223 , ал.2 ГПК
обвързва по задължителен начин страните и съда, пред който е висящо следващото по време
дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в
мотивите на решението по предходното дело, в което са участвали подпомаганата и
подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните
правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното
решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на
устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в следващия процес
да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по
предходното дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на
основание чл.223,ал.2, изр.1 ГПК..
При липсата на заявено възражение в настоящото производство от ответника по
чл.223,ал.2 ГПК, че подпомаганата страна по гр.д.№8617/2018г. на СГС умишлено или
поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице
обстоятелства или доказателства , то следва да се зачете задължителната сила на мотивите
на постановеното решение №266841/06.12.2021г. по гр.д.№8617/2018г. на СГС между
подпомаганата страна ЗД "БУЛ ИНС" АД и подпомагащата С. Р. Д. относно съществувалото
към датата на настъпилото на 25.01.2018г. ПТП застрахователно правоотношение по
застраховка ГО, сключена със ЗД „БУЛ ИНС“АД за управлявания от С. Д. лек автомобил ,
претърпените от увреденото лице неимуществени вреди от процесното ПТП в присъдения с
постановеното решение по гр.д.№8617/2018г. на СГС размер от 42000лв.,ведно със
законната лихва от 09.05.2018г.
Противоправното поведение на ответника по настоящото дело като водача на
лекия автомобил ,застрахован при ищеца ,от което е настъпило процесното ПТП на
25.01.2018г ,е установено с влязло в сила споразумение по нохд.№372/2018г. по описа на
Районен съд – Севлиево, одобрено от съда с определение от 08.10.2018г., с което С. Р. Д. се
признава за виновна в това, че при форма на вина пряк умисъл ,на 25.01.2018г., около
05.30ч. ,в гр.С., ул.“Н.Д.П.“ ,при управлението на лек автомобил Ф. с рег.№** е нарушила
правилата за движение по пътищата: чл.5,ал.1 , т.1 , чл.20, ал.1 и чл.21,ал.1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на А.Л.М. средни телесни повреди по смисъла на чл.129,ал.2
НК, като деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта
5
1,40 промила, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест Дрегер
7410“, с което е осъществила състава на престъплението по чл.343,ал.3, пр.1 ,б.“а“,пр.2 във
вр. с ал.1,б“б“,пр.2 във вр. с чл.342,ал.1 НК.
Относно споразумението по нохд.372/2018г. на Районен съд - Севлиево е
приложима разпоредбата на чл.300 ГПК, съгласно която постановената присъда е
задължителна за гражданския съд за това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, като същите последици има и влязлото в сила,
одобрено от наказателния съд споразумение, на основание чл.383,ал.1 НПК. Предвид на
това е безспорно установено по делото квалифициращият признак на извършеното
противоправно деяния от водача на лекия автомобил при настъпване на процесното ПТП на
25.01.2018г.- управление на МПС под въздействие на алкохол над допустимото по закон.
За присъдените суми в исковото производство по предявения от А.Л.М. срещу ЗД
„БУЛ ИНС“АД иск по чл.432 ГПК са издадени 2 ИЛ – от СГС на 04.04.2022г.за сумата от
30000лв. , ведно със законната лихва от 09.05.2018г. и от САС на 16.11.2022г. за сумата от
12000лв., ведно със законната лихва от 09.05.2018г.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява ,че на
12.01.2023г. е преведена сумата от 58830,02лв. , с наредител ЗД“Бул ИНС“ , с посочено
основание за плащане гр.д.№1544/2022г. САС, прихв.р-ки – 3120, и получател П.Т. П.а, а на
19.05.2023г. е преведена сумата от 1376лв. с посочено основание гр.д.№8617/2018г. на СГС,
и получател М.С.Д. С двата превода е извършено плащане на присъденото на А.Л.М.
обезщетение от 42000лв. ,с дължимата лихва от 09.05.2018г. до плащането ,след приспадане
на сумата от 3120лв. присъдени по делото разноски в полза на застрахователя - сумата от 58
830,02лв. и на присъдените разноски за осъщественото процесуално представителство на
ищеца по делото – сумата от 1376лв. по постановеното решение по гр.д.№8617/2018г. на
СГС. Преводът от 58 830,02лв. е извършен на упълномощеното от А.Л.М. лице П.Т. П.а с
посочена банкова сметка съгласно представено пред застрахователя нотариално заверено
пълномощно от 01.12.2022г. /л.56 от делото/, а сумата от 1376лв. е преведена на посоченото
в диспозитива на решението по гр.д.№8617/2018г. СГС лице адв.М.Д.. С оглед на това е
опровергано твърдението на ответника, че не е установено по делото ищецът да е изплатил
обезщетението на пострадалото лице А.Л.М.. Плащането е извършено чрез упълномощено
от А.Л.М. лице ,видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно, с
което застрахователят е изпълнил задължението по застрахователното правоотношение , за
което е ангажирана отговорността му с частичното уважаване на иска по чл.432 КЗ с
постановеното решение по гр.д.№8617/2018г. СГС. Как са уредени вътрешните отношения
между упълномощителя и упълномощеното лице е ирелевантно за валидността на
извършеното от застрахователя плащане на посочения от А.Л.М. пълномощник , на когото
да се преведат присъдените суми по гр.д.№8617/2018г. на СРС и в.гр.д.№1544/2022г. на
САС, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от
25.01.2018г.
С извършените плащания общо на сумата от 60 206,02лв. от застрахователя ЗД
6
„БУЛ ИНС“АД е изплатено дължимото на пострадалия обезщетение ,ведно с присъдената
лихва от 09.05.2018г. и разноските по влязлото в сила решение по гр.д.№ 8617/2018г. на
СГС и за застрахователя се е породило регресното право по чл.500,ал.1, в хипотезата на т.1,
пр.1 КЗ поради осъществяването на този фактически състав по отношение на ответника по
настоящото дело С. Д. по изложените по-горе съображения..
Не се твърди по делото и не са представени доказателства ответникът да е заплатил
на ищеца изцяло или отчасти претендираната за възстановяване на основание чл.500,ал.1,т.1
КЗ сума от 60 206,02лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че претенцията за платени от
застрахователя лихви е неоснователна, тъй като дължимостта им от присъдената със
решението на СГС дата , е поради допусната забава от ищеца.
По отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл.433
КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да
търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски,
без да са въведи изключения, при които в тези хипотези за платените от застрахователя на
увреденото лице лихви да не възниква правото на регрес с оглед началната датата на
начисляване на лихвата . В случая претенцията е по чл.500,ал.1, т.1 КЗ и на това основание
регресното право на ищеца възниква за всичко платено на увреденото лице ,включително и
платените лихви, като няма основание от претендираната от ищеца сума да се изключат
платените лихви върху присъденото обезщетение на увреденото лице А.М.. Доколкото
ответницата с неправомерното си поведение е причинила ПТП и настъпване на
застрахователното събитие, за което е ангажирана отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице А.М. , то същата не може да черпи права от собственото си виновно
поведение за причинените на последния неимуществени вреди ,които не е обезщетила ,
поради което и на това основание възражението за недължимост на платената от
застрахователя лихва върху присъденото на увреденото лице обезщетение с влязлото в сила
решение по гр.д.№8617/2018г. ,също се явява неоснователно.
На основание изложеното предявеният иск по чл.500, ал.1, т.1 КЗ следва да бъде
уважен изцяло като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 60 206,02лв. ,ведно
със законната лихва от датата на предявяване 09.04.2024г.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
2408,24лв. По делото не са представени доказателства за заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение на представляващия го пълномощник - адв.Г., предвид на което такива
разноски не следва да се присъждат.
На основание изложеното
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА С. Р. Д. , ЕГН**********, от гр.С. , ул.“Н.Д.П.“№2 да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“АД, ЕИК831830482, гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, , сумата от 60206,02лв. ,
дължима на основание чл.500,ал.1,т.1 КЗ като регресно вземане от настъпило
застрахователно събитие на 25.01.2018г., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
09.04.2024г . до окончателното изплащане , както и сумата от 2408,24лв. разноски по
делото.
УКАЗВА на ответника ,че следва да преведе дължимата сума на ЗД“ БУЛ ИНС“АД
,по посочената в исковата молба банкова сметка , за която е уведомен с връчване на препис
от исковата молба.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8