Р Е Ш Е Н И
Е
№ ............/…………………………..,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, Седемнадесети
състав
На тридесети юни две хиляди
и двадесета година,
В открито съдебно заседание
в следния състав:
Председател: М. Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от административния
съдия Административно дело №3191 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък
добавена стойност.
Образувано е по постъпила с вх.№17218/21.11.2019г. жалба
от „Б.-Л.80“ЕООД-гр.Варна срещу Заповед за налагане на ПАМ №463-ФК/18.11.2019г.
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект– магазин за строителни
материали в с.Приселци, общ.Аврен, стопанисван от дружеството и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
С жалбата се претендира отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ като издадена
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
немотивирана, незаконосъобразна и неправилна, тъй като липсвало нарушение. Неправилно
било посочено първото име на представляващият дружеството, стопанисващо обекта.
Оспорва се установеното, че не е издадена бележка от фискалното устройство на
датата на проверката. Твърди се, че поради паднал предпазител в обекта нямало
ток и там бил ел. техник, когато лицата закупили два чувала пясък. Междувременно
бил закупен още един чувал пясък и тока бил възстановен, като управителят на
дружеството маркирал общо продадените три торби пясък по 1,50лв.- общо 4,50лв. При
извършената проверка в последствие била установена именно сумата от 4,50лв.
като разчетена касова наличност и фактическата наличност в касата. За установената
при проверката разлика в касовата наличност в съдебно заседание управителят на
дружеството обяснява, че сумата от 18,60лв. в брой, която е в касата след
приспадане на заплатените и регистрирани 4,50лв. е от предишния ден. Тъй като
нямало ток в обекта и касата не работела. Твърди, че след продажбата на пясъка
тока бил оправен и той чукнал касов бон и оправил касата, след което започнала
проверката. Поради това представителят на жалбоподателя поддържа, че не е осъществено
от обективна и субективна страна нарушението, във връзка с което била наложена
принудителната мярка, че не са били налице основания за прилагане на ПАМ по
чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС. Излагат се съображения за издаване на заповедта
в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК поради липсата на конкретни мотиви за
определения 14-дневен срок на ПАМ. Заповедта не била съобразена с целта на
закона и с принципа за съразменост в чл.6 от АПК. Претендира се отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание
явилият се процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена и
Заповедта да бъде отменена на основанията предвидените в чл.146 т.2, т.3, т.4 и
т.5 от АПК. Представя списък на разноските, които моли да бъдат присъдени на
дружеството.
Ответникът
Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП представя административната преписка по издаване на заповедта. В
депозирани от упълномощен юрисконсулт писмени бележки изразява становище за неоснователност
на жалбата. Поддържа, че Заповедта е мотивирана, правилна и законосъобразна.
Изложените в нея факти и обстоятелства били доказани, а запечатването на обекта
за срок от 14 дни било съобразено с преустановителния и превантивен характер на
ПАМ и съответствало на целта на закона да предотврати укриване на приходи и
отклонение от данъчно облагане. Неиздаването на фискален бон за извършената
продажба от търговеца водело до невъзможност за проследяване на реализираните
обороти, до ощетяване на фиска, а налагането на ПАМ гарантирало спазване на финансовата
дисциплина и защита на особено важния държавен интерес. Поради това се претендира постановяване на
решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, заповедта да бъде
потвърдена като правилна, обоснована,
законосъобразна и съответстваща на целта на закона, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе
предвид изложеното в жалбата и становището на ответника и прецени по отделно и
в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, при
съобразяване на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
На 16.11.2019г.
по обяд инспектори по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Варна на ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП предприели проверка в търговски обект– магазин за строителни материали в с.Приселци, общ.Аврен, стопанисван от „Б.-Л.80“ЕООД-гр.Варна с представляващ Й.
Йорданов Барлев. Те закупили две торби пясък на обща стойност 3лв., при цена
1,50лв. за торба, заплатили ги на управителя на дружеството, който не им издал фискален
касов бон, нито касова бележка от кочан. Натоварили пясъка в колата, с която
били и напуснали двора със строителните материали.
След
няколко минути се върнали , легитимирали се и предприели проверка, за
констатираното при която съставили Протокол за извършена проверка сер. АА № 0354006/16.11.2019г. В него отразили 12.00 часа като момент, в който започнала
проверката, когато инспекторите влезли за контролната покупка, която извършели
в 12.04часа. Посочили, че в обекта има и функционира фискално устройство Еltrode A3 с рег №4135348, регистрирано в НАП с
индивидуален № ЕD 322145 и номер на
фискалната памет 44322145. Констатирано е, че книгата за дневните финансови
отчети се води редовно и хронологично. Отразено е извършеното разпечатване на КЛЕН
от ФУ и дневен отчет. На КЛЕН-а в 12.10часа е отразена продажба на строителни
материали заплатени в брой на стойност 4,50лв. В 12.11 часа е разпечатан дневен финансов отчет от ФУ по който оборота
е 4,50лв. Установена е касова наличност по ФУ в размер на 4,50лв., а фактическа наличност от 23,10лв. –
т.е. разлика от 18,60лв., за която управителят не дал обяснения. В протокола е
отразено, че проверката е завършила в 13.45часа и копие на протокола е връчено срещу
подпис на управителя на дружеството с указания да се яви за съставяне на АУАН
за нарушението, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за
контролната покупка от ФУ в обекта. Други нарушения в обекта са били констатирани.
При
разпита в качеството на свидетели в хода на съдебното следствие инспекторите по
приходите сочат, че проверката в обекта са предприели във връзка с получен
сигнал за неиздаване на касови бележки в обекта на дружеството. Той представлявал
голям двор със строителни материали и барака със стая. Когато отишли той
работел и имало и други хора, клиенти, които оглеждали. След покупката на двете
торби пясък, които донесъл до колата им управителя на дружеството, който взел
парите за него без да им издаде фискален бон не знаят дали са били извършени
продажби. Описват като 1-2 минути времето, през което са излезли на пътя и са обърнали
колата и са се върнали отново в обекта и се легитимирали. При проверката в
стаята-офис установили налично в фискално касово устройство, което
функционирало и от което разпечатали КЛЕН и дневния отчет. Тъй като на ФУ не установили
да е регистрирана заплатена от тях сума от 3лв. в 12.04часа за пясъка, заключили,
че по отношение на тази продажба дружеството не е спазило законовото изискване
да я регистрира на ФУ.
Твърденията
в жалбата, че в деня на проверката обекта е бил без ел. захранване се подкрепя
от показанията на свид. Райков. Той отишъл да им помогне заради проблема с електричеството,
който имали в къщата, която обитавали. От време на време падал един от
предпазителите и оставали без ток. Като отишъл бил дефектирал един от
второстепенните бушони и нямало ток в малката стаичка, която била като офис. Установил,
че трябвало да се смени бушона и за да направи това той спрял главния бушон и всички
бушони в таблото, за да е сигурно, че няма ток. Таблото било в стаичката в
сградата, която била като офис. Строителните материали били на двора, в който
имало и друга сграда, в която се използвала за живеене. Стаичката-офис била 2/2
метра и там бил с Й. и баща му, когато спрял тока и обяснил на бащата на Й., че
в таблото няма дефектно-токова защита и трябва да си купи и сложи такава. В
това време чул кола и хора в двора и Й. излязъл от офиса. Като се върнал казал
на баща си да чукне касова бележка, но той му казал, че няма ток. Й. поискал
баща му да му изкара кочана с бележки, но след малко му казал да не го вади,
защото си заминали. Тогава баща му казал, че след малко като пуснат тока ще
чукне бона. Свидетелят сменил дефектиралия бушон, пуснал тока, сложил капака на
таблото. Той пуснал тока в другата сграда и не се връщал повече в малката, а скоро
след това си тръгнал и не разбрал за проверката.
От писмените доказателства в преписката се
установява, че при служебна справка към 18.11.2019г. са констатирани налични и
незаплатени публични задължения на дружеството в общ размер 456,20лв. –
главници и лихви, установени по подадени от него месечни справки-декларации по
ЗДДС и ГДД по ЗКПО.
Въз основа на описаното в Протокола за извършената
проверка на 16.11.2019г. и др. документи в преписката, началникът на отдел
“Оперативни дейности” - Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП заключил,
че „Б.-Л.80“ЕООД-гр.Варна като лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ
не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба в чл.25,
ал.1 от Наредбата във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като покупката на
16.11.2019г. в 12.04часа и заплатените в брой 3лв. на управителят на
дружеството не бил издаден фискален касов бон от ФУ в обекта или касова бележка
от кочан. В заповедта е възприето установеното от проверяващите, че продажбата
не е маркирана, т.е. регистрирана на ФУ. Поради това на основание чл.186 ал.1 т.1
б.а от ЗДДС и чл.186 ал.3 от ЗДДС началникът на отдел “ОД”-Варна издал Заповед №463-ФК/18.11.2019г.,
с която наложил на дружеството ПАМ - запечатване на стопанисвания от
дружеството търговския обект – магазин за строителни материали в с.Приселци,
общ.Аврен и забранил достъпа до него за срок от 14 дни. В заповедта са изложени
съображенията, поради които е определен срок за запечатване на обекта от
14-дни.
С административната преписка до съда ответникът представя съставения на
дружеството АУАН №F527602/20.11.2019г. за описаното нарушение на чл.25, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. В съдебната
фаза се представя издаденото въз основа на този АУАН на дружеството НП
№481902-№F527602/03.12.2019г., с което за извършеното от него за първи път
нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 600лв.
Във връзка с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ с преписката
е представена Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на
НАП, с която на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да
издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.
Заповедта
е връчена срещу подпис на 20.11.2019г. на управителя Барлев с указания за реда и сроковете за оспорването й. Срещу нея на 21.11.2019г. от упълномощен
от дружеството процесуален представител е подадена жалба до
Административен съд - Варна, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
Налага се
извода, че оспорването с жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен
срок от връчването й, от активно легитимирано лице „Б.-Л.80“ ЕООД-гр.Варна, което
е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито прана се засягат
неблагоприятно от нея. Това обосновава извода, че жалбата му срещу заповедта е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел
“Оперативни дейности” –Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото
със Заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП са
предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на
обект» по чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Варна.
Тя е
издадена в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити – наименование
на акта, издателя й и длъжността, която заема, адресата, индивидуализация на
обекта по отношение на който се налага ПАМ, нарушението по повод на което се
налага мярката, правните основания за издаването й, както и разпоредителна част
в която е описана мярката, адресата и обекта, по отношение на който се налага,
срока на мярката и начина на изпълнението й, съображения поради които се
налага, реда за обжалването й и подпис на издателя.
При
издаването й не се установява допуснато нарушение на административно-производствените
правила, което да е препятствало участието на дружеството в производството. С
връчването на преписи от протокола и от заповедта на управителят и
представляващият дружеството му е дадена възможност да се запознае със
съдържанието му, да оспори верността им, да направи възраженията си и да
ангажира доказателства, с които да обори констатациите и изводите в тях, които
счита за неправилни. В тази връзка съдът отчете, че в протокола за проверката и
допълнително след връчването му няма вписани, нито депозирани възражения от
управителя на дружеството с твърденията в жалбата до съда във връзка с липсата
на ел. енергия по време на покупко-продажбата на стойност 3лв. и за
регистрирането на тази сума ведно с друга продажба като обща стойност от
4,50лв. на ФУ няколко минути след продажбата, след пускане на електричеството. Поради
това основателно издателят на заповедта е възприел като правилно установени и
безспорни описаните в протокола за проверката факти и обстоятелства при които е
извършена контролната покупка от инспекторите по приходите на пясък на стойност
3лв., при плащане на сумата за която продажба от управителя на дружеството не е
бил издаден фискален касов бон от ФУ в обекта, нито касова бележка от кочан на
купувачите.
Твърденията
и ангажираните доказателства от жалбоподателя не опровергават верността на
отразеното в протокола за проверката, че при извършване на продажбата на двете
торби пясък и получаване на сумата от 3лв. за тях в 12.04часа на 16.11.2019г.
управителят на дружеството не е спазил изискването да издаде и предостави на
купувачите фискален касов бон, респ. касова бележка от кочан – с оглед липсата
на ел. захранване в офиса, в който е било регистрираното ФУ за обекта. В
12.10часа на ФУ е регистрирано получаването от дружеството на сумата от 4,50лв.
от продажба на строителни материали. Дори част от нея да представлява
заплатената от проверяващите цена от 3лв., това не може да обоснове извода, че е
спазен реда и начина за издаване на съответен документ за продажба от
дружеството и не е налице основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1
б.“а“ от ЗДДС. Този ред и начин за издаване на съответния документ за продажба
е регламентиран в ЗДДС и Наредба №Н.18/2006г.
След като
дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС то е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта, по аргумент от което
дружеството е било задължено да я предостави на купувачите преди да напуснат
обекта, което безспорно в случая не е било изпълнено.
Именно
това е разписано и в чл.25 от Наредба №Н-18/2006г. в редакцията след изм. и
доп. обнар. ДВк, бр.75 от 24.09.2019г., която е в сила по време на конкретната покупко-продажба.
Съгласно чл.25 ал.1, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ всяко лице по чл.3, ал.1, каквото не се спори, че е „БАР ЛЕВ 80“ЕООД,
е задължено да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба и получено плащане, с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод. В чл.25, ал.4 от Наредба №Н-18/2006г. изрично е разписано, че
фискалната касова бележка в случаите по чл.25, ал.1 се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да
предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В чл.25, ал.5 и
следв. от Наредба №Н-18 е регламентирано, че фискалната касова бележка от ФУ
или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на
всяка отпечатана/генерирана в електронен вид бележка се съхранява на контролна
лента на електронен носител (КЛЕН). Данни от всяка фискална касова бележка се
предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно
приложение № 17. Контролната лента се формира едновременно с издаване на
бележката, но без да се отпечатва, като се съхранява на енергонезависим
електронен носител при условията и по реда на тази наредба, уреждащи работа с
КЛЕН. Фискалното устройство/ интегрираната автоматизирана система за управление
на търговската дейност осигурява възможност в търговския обект да се отпечатва
пълната информация от КЛЕН по начина и в последователността на отпечатване на
боновата лента. Лицата по чл.3 са задължени да поддържат показанията на
часовника-календар на ФУ/ИАСУТД в съответствие с астрономическото време и да не
допускат отклонения, по-големи от 2 часа. Като е регистрирал продажбата на ФУ
не при получаване на плащането за конкретната продажба, а по-късно, след като
купувачите са напуснали обекта и то като обща стойност с получено плащане за
друга продажба на друг купувач, а не отделно, както изискват горепосочените
разпоредби, управителят на дружеството е нарушил и не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ за продажбата – което е основанието за налагане
на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
И в
хипотезата на липса електричество в обекта и невъзможност да се работи с ФУ, в чл.36,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/2006г. е разписано, че продажбите /сторно операциите
се документират с касови бележки от кочан при спиране на захранващото
напрежение. Съгласно чл.35 касова бележка от кочан, издавана в случаите,
предвидени в тази наредба, се издава в два екземпляра, съдържа данните по чл.
26, ал. 1, т. 1 - 9 и подпис на касиера. Такава касова бележка от кочан не се
оспорва, че не е била издадена и не е предоставена на клиентите при плащане на
сумата от 3лв., поради което правилен и законосъобразен се явява крайния извод
на ответника, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажбата – което е основанието за налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Поради това неоснователни са оплакванията в
жалбата, че Заповедта е издадена без основание, че не са осъществени факти и
обстоятелства, при които се налага ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Основателни
и доказани са доводите в жалбата, че Заповедта е неправилна и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на принципа за съразмерност и в несъответствие с целта
на закона с оглед определения срок от 14 дни, за който се запечатва обекта и
забранява достъпа до него. Съгласно чл.186, ал.1, т.1 б.“а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка - запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. В случая със заповедта ПАМ за първо нарушение е
наложена ПАМ за срок в средния размер. Тъй като закона сочи само максималния
срок, за който се налага тази принудителна мярка, административният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност при определяне на конкретния
срок, за който налага мярката по отношение на даденото лице за конкретното нарушение
и обект. Това го задължава във всеки отделен акт за налагане на ПАМ по чл.186
ал.1 да излага конкретните съображения, въз основа на които е определил срока
посочен в съответната заповед. Основателно се сочи от представителят на
жалбоподателя, че мотивите в заповедта, с които е постановено запечатване на
магазина за строителни материали за срок от 14 дни са формални.
В случая няма
спор, че се касае за първо нарушение. Неспазването на реда и начина на отчитане
е по отношение на плащане в размер на 3лв., която сума е незначителна, а и
установената разлика в касовата наличност е под 20лв. От писмените
доказателства се установява, че не се касае за обект, който регистрира
значителни обороти. Не е голям общия размер на натрупаните за няколко години непогасени
публични задължения на дружеството възлизащи общо на 456,20лв. При проверката
не са установени други нарушения, съдействано е от управителя на дружеството на
проверяващите, които са установили надлежно водене и съхраняване на счетоводните
и др. изискуеми документи и книжа във връзка с дейността.
Всички
тези факти и обстоятелства обосновават налагане на ПАМ за максимално кратък
срок. Постановеното със Заповедта затваряне на обекта за строителни материали, в
двора на който на открито се съхраняват цимент и др. и то за продължителния
период от 14 дни, което е половин месец, безсъмнено ще засегне в значителна степен
правата и интересите на стопанисващото го дружество, тъй като то няма да може половин
месец да извършва дейност и да реализира оборот. Запечатването на обекта за
половин месец безсъмнено ще доведе до значителни затруднения и разходи, за
надлежното съхраняване и запазване на част от строителните материали, чиито
качества се влошават при продължително излагане на открито. Затварянето на
обекта, предвид отдалечеността му от населеното място и то за половин месец ще рефлектира
неблагоприятно върху клиентите му, които разчитат от него да си закупят
строителни материали, както и ще доведе до отлива им и до намаляване на оборота
на обекта след изтичане срока на действие на ПАМ и възобновяване на работата в
него.
Предвид
гореизложеното затварянето на обекта за срок от 14 дни в случая за процесното
нарушение в обект, който не реализира значителни обороти, стопанисван от
дружество с незначителни публични задължения, при наличие на законова
възможност за налагане на мярката за по-кратък срок се явява несъразмерно
препятстване на възможността да се извършва дейност в обекта и да се реализират
продажби на наличните в него строителни материали в продължение на 14 дни и
реализиране на приходи, с които да се заплатят задълженията. Изложените от
административния орган мотиви в заповедта за определяне на 14-дневния срок на
ПАМ не съответстват на фактическите установявания за нарушението, за дейността
на обекта, за организацията в него, нито за дейността на дружеството. Наличието
на непогасени публични задължения в размер на 456,20лв. и то за период от
няколко години, които дружеството само е посочило в декларациите си по ЗДДС и по
ЗКПО не е обстоятелство, което да е свързано с конкретното нарушение и да обосновава
необходимост от запечатване на обекта за половин месец.
Съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва
да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на
нарушения по чл.186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна
мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, дори да е установено някое от
нарушенията на тази разпоредба, не отговаря на нито една от целите на ПАМ,
които са закрепени в закона, по-специално в чл.22 от ЗАНН. Запечатването не би
довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба, както би бил например случая при
други нарушения на реда или начина на отчитане на продажбите - липса на
въведено в експлоатация фискално устройство, на дистанционна връзка за подаване
на данни или други подобни. Посочените в мотивите цели свързани с превенция на
нарушителя са несъстоятелни, тъй като такива цели законът постига в рамките на
административно-наказателното производство, а не в това по налагане на мерките
за административна принуда.
Принудителната
мярка в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС не би могла и
да предотврати или поправи вредните последици за фиска от неспазването на реда
или начина на отчитане на продажба. Дори когато преследва законоустановени
цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да
е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая
прилагането на ПАМ за срок от 14 дни не само не би постигнала нито една от
целите на административната принуда, но и ограничава в значителна степен
правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска
дейност за продължителния срок от половин месец. Действително, докато е
възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка
ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото
действие е възложено на системата на санкции, а не на административната
принуда, като отделно от това и следва да има достатъчно доказателства, за да
се изведе обоснован извод, че тази практика ще продължи.
Предвид
гореизложеното, наложената със Заповедта ПАМ – запечатване на обекта за
строителни материали на дружеството за срок от 14 дни не е съобразена с
принципа за съразмерност в чл.6 ал.2 от АПК, тъй като изпълнението й ще засегне
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която се издава. С оглед на това искането в жалбата за отмяна на Заповедта за
налагане на ПАМ за срок от 14 дни като неправилна и незаконосъобразна,
противоречаща на основен принцип и на целта на закона е основателно и следва да
бъде уважено. Заповедта следва да бъде отменена на основание чл.146 т.4 и т.5
от АПК.
При този
изход на спора своевременното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя
следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.1 от АПК ответната страна Национална
агенция за приходите следва да заплати на „Б.-Л.80“ЕООД-гр.Варна сумата в общ
размер на 250лв., представляваща заплатени разноски за държавна такса в размер
на 50лв. и 200лв. – за адвокатско възнаграждение.
Водим от
това и на основание чл.172 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №463-ФК/18.11.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която е наложена ПАМ "Запечатване на търговски
обект“ – магазин за строителни материали, находящ се в с.Приселци, общ.Аврен,
стопанисван от „Б.-Л.80“ЕООД-гр.Варна и забрана за достъп до него за срок от 14
дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „Б.-Л.80“ЕООД-гр.Варна с ЕИК ********* сумата от 250/двеста
и петдесет/лева, представляваща заплатени 50лв. - държавна такса и 200лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на РБ по реда на глава ХІІ от АПК.
СЪДИЯ: