Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.С., 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр. д. № 67 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 169/04.10.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 290/2017 г. по описа на РС – Сливница, е
признато за установено на осн. чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 410 от КЗ, че по отношение на
Д. Л.Н., съществува вземане на З. „Б.В.И.Г.”, в размер на 1 156,38 лв. – представляващо
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
ведно със законната лихва от 19.01.2017 г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 191/2017 г. по описа на РС-Сливница. Д.
Л.Н. е осъден да заплати на З. „Б.В.И.Г.” сторените разноски в заповедното и в
исковото производство.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника, сега въззивник - Д. Л.Н., чрез пълномощника адв.
Н.Д. – САК, в която са
изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че по делото не е доказан
механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Счита, че съдът не
следва да цени приложения по делото протокол за ПТП с № 1615774, тъй като не е
подписан от свидетели. Моли въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по
делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство. В
отговора са изложени множество доводи, обосноваващи тезата, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, явява се
процесуалният му представител по пълномощие адв. Д. -
САК. Релевира довода, че въззиваемият
е заплатил без правно основание застрахователно обезщетение на увредения, като
се позовава на разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ.
В съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, явява се
процесуалният му представител по пълномощие – адв. Добролюбова, която поддържа отговора на въззивната
жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 410 от Кодекс за
застраховането, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Между страните по делото не е
спорно, че на 11.07.2016 г., около 8,50 часа, в гр. С. в тунел „Л.“ на бул. „Царица Йоана” с посока на движение към бул. „В.” е настъпило пътнотранспортно
произшествие, с участието на въззивника, управляващ
моторно превозно средство марка „Волво“, модел „В
70“, с рег. № САСТК, и лек автомобил марка „Киа“ с рег. № СА**МА, собственост
на „П. Л. Б.“АД, с лизингополучател „Йелоу 333“.
С определение в съдебното заседание,
проведено на 10.04.2018 г. първоинстанционният съд е
приел за безспорно между страните, че лек автомобил марка „Киа” с рег. № СА **
МА, собственост на „П. Л. Б.” АД, с лизингополучател
„Йелоу 333“ е застрахован във въззиваемото
дружество, по застрахователна полица „Бонус Каско“ №
4704150240001836, валидна от 21.11.2015 г. до 21.11.2016 г. Видно от заявление
за щета, описи по претенция в резултат на пътнотранспортното произшествие са
били увредени следните части на л.а. „Киа” с рег.№ СА ** МА - облицовка задна
броня, капак заден, стоп десен и други, описани в опис по претенция и
заключение (л.9-12 от гр.д.290-17г.). Размерът на щетата е определен на 1
156.38 лв., на база фактурираната стойност на извършен ремонт, включващо
подмяна на детайли, труд за демонтаж и монтаж на детайли, труд за ремонт на
детайли, труд и материали за боядисване. От приложено по делото платежно
нареждане с дата 13.09.2016 г., се установява, че въззиваемото
дружество е заплатило по застрахователна претенция по застраховка „Бонус Каско“ на застрахователно обезщетение в размер на 1 156,38
лв., представляващо фактурираната стойност за ремонта на пострадалото МПС на
автосервиз „Експерт Сервиз С.“ АД.
С определение в съдебното заседание,
проведено на 10.04.2018 г., първоинстанционният съд е
приел за безспорно между страните, че автомобилът управляван от въззивника е бил към момента на настъпване на процесното ПТП без сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
На 06.10.2016 г. е изпратена до въззивника регресна покана, за
която няма данни дали е получена от него (л. 29 от гр.д. № 290-17г.).
В първоинстанционното
производство е изслушано заключението на автотехническа
експертиза. Според заключението на вещото лице, пътнотранспортното произшествие
е настъпило при интензивно движение по бул. „Царица Й.“ посока бул. „В., в
тунел „Л.“, като водач на МПС „Волво“, модел „В 70“,
с рег. № САСТК, се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост или занижено
внимание, не е могъл да намали скоростта и да спре, и е ударил отзад МПС марка
„БМВ“, с рег. № СВ**АА, който е отскочил напред и е ударил в задната част лек
автомобил марка „Киа“ с рег. № СА**МА. Щетите, нанесени на автомобил марка
„Киа“ с рег. № СА**МА отговарят на установения механизъм (л. 83-87 от гр.д. №
290/17г.). Вещото лице е извършило експертното си изследване въз основана на
приобщените по делото писмени доказателства, в. т.ч. и протокол за ПТП с №
1615744 от 11.07.2016 г., изготвен от посетил местопроизшествието служител на
МВР.
Във връзка с направено оспорване на
истинността на приложения по делото протокол за ПТП с № 1615744 от 11.07.2016
г. е назначена съдебно-графическа експертиза. Съгласно заключението на съдебно-графичската експертиза, подписът на участник под
номер 1 в ПТП с № 1615744 от 11.07.2016 г., е положен от въззивника
(л. 130-134 от гр.д. № 290-17г.).
От приложен по дето протокол за ПТП
с № 1615744 от 11.07.2016 г., се установява, че местопроизшествието е посетено
от служител на МВР. В протокола са отразени участниците в ПТП, механизма,
настъпилите вреди. Същият е подписан от съставителя, свидетеля А.С. и от
участниците в ПТП, в това число и въззивника. Приложена
е схема, също подписана от участниците в ПТП и свидетеля С.(л.107-109 от гр.д.
№ 290/17г. ).
В първоинстанционното
производство са разпитани в качеството на свидетели М. С., пътувала в
автомобила управляван от въззивника, участниците в
пътнотранспортното произшествие – Н. Д.Д., управлявал
автомобил марка „Киа“ с рег. № СА**МА и М.В. Н., управлявала л.а. марка „БМВ“,
с рег. № СВ**АА.
Свидетелката М. С. посочва, че въззивникът не е успял да спре управлявания от него лек
автомобил, пори което е настъпило произшествието. Посочва, че пред тях е има
реализирано пътнотранспортно произшествие.
Свидетелите Н. Д.Д.
и М.В. Н.посочват, че ПТП е настъпило вследствие на удар на л.а. „Волво“, модел „В 70“, с рег. № САСТК в задната част на л.а.
марка „БМВ“, с рег. № СВ**АА, който е отскочил напред и е ударил в задната част
лек автомобил марка „Киа“ с рег. № СА**МА.
По делото са разпитани полицейските
служители С. С.и А.С..
От приложена по делото декларация
изходяща от въззивника, без отразена дата, е посочена
като причина за настъпване на ПТП „рязко спиране и липса на дистанция“.
Декларацията е изписана и подписна от въззивника (л.
106 от гр.д. № 290/17г.).
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи
от правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, като служебно следи единствено за неприложение от страна на първоинстанционния съд на императивна материалноправна
норма, каквото нарушение настоящият състав на съда не констатира при
постановяване на обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда
да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно
задължителните за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът,
намира въззивната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 410,
ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на
вредата.
За да бъде успешно проведен
предявеният иск, с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 от КЗ на застрахователя по имуществена застраховка срещу деликвента следва да бъдат установени елементите на
фактическия състав на суброгационното право и
непозволено увреждане: имуществена застраховка, застрахователно събитие, причинено
от трето лице, т.е. непозволеното
увреждане (1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност
на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно - следствена връзка между
претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до
доказване на противното), плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя на застрахования.
Неоснователно е възражението на въззивника, че въззиваемият е заплатил без правно основание
застрахователно обезщетение на увредения, като се позовава на разпоредбата на
чл. 557, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КЗ. Увреденият и въззиваемата
страна са имали валидно сключен застрахователен договор „Бонус Каско“, с покрит риск ПТП, въз основа на който е изплатено
застрахователното обезщетение. С разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, буква
„а“ от КЗ е предоставена правна възможност за увреденото лице да насочи
претенцията си към Гаранционния фонд, но не и задължение.
Спорен пред въззивна
инстанция е механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, вкл.
наличието или отсъствието на противоправно, виновно
поведение от страна на сочения за деликвент водач на л.а.
„Волво“, модел „В 70“, с рег. № САСТК.
Според безпротиворечивата
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана
в решение № 85 от 28. 05. 2009г. по т. д. № 768/2008г., решение № 711 от 22.
10. 2008г. по т. д. № 395/2008г.; решение № 98 от 25. 06. 2012г. по т. д. №
750/2011г. на Второ т.о.; решение № 15 от 25. 07. 2014 г. по т.д. № 1506/2013г.
на Първо т.о.; решение № 24 от 10. 03. 2011 г. по т.д. № 444/2010г. на Първо
т.о.; решение № 110 от 04. 09. 2013 г. по т.д. № 194/2012 г. на Второ т.о.; решение
№ 227 от 12. 02. 2014 г. по т.д. 0 769/2012г. на Първо т.о.; решение № 73 от
22. 06. 2012г. по т.д. № 423/2011г. на Първо т.о. и др., констативният протокол
за ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно
лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП, вр. с
чл. 2, т. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, какъвто е представеният по делото, съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци, маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо
последните той се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила.
Не
основателно е възражението, изложено във въззивната
жалба, че не следва да се цени приложения по делото протокол за ПТП с №
1615774, тъй като не е подписан от свидетели. Протоколът е подписан от
участниците в ПТП и от длъжностното лице, като в конкретния случай не се
съдържа нормативно изискване протоколът да бъде подписван и от свидетели.
В
протокол за ПТП с № 1615774 са посочени като причини за настъпване на
произшествието, че моторното превозно средство, управляваното от въззивника, отразено в протокола под номер 1, се е движело
в гр. С., по бул. „Царица Й.“ с посока на движение бул. „В., в тунел „Л.“, като
поради несъобразена скорост с интензитета
на движението се ударил в МПС
марка „БМВ“, с рег. № СВ**АА, което се изместило напред и ударило в задната
част лек автомобил марка „Киа“ с рег. № СА**МА. Процесният
протокол е подписан от въззивника, в графа „подпис
участник 1“, което се установява от приложената по делото съдебно-графическа
експертиза, респективно протоколът има доказателствена
сила относно съдържащите се неизгодни факти за него.
Досежно механизма на пътнотранспортното произшествие по
делото са приобщени гласни и писмени доказателствени
средства. Показанията на свидетелите Н. Д.Д., М.В. Н.и
М. С., са преки и непосредствени.
Показанията
на свидетелите Н. Д.Д. и М.В. Н.са подробни, логични,
непротиворечиви, взаимосвързани и кореспондират както помежду си, така и с отразеното в писмено
доказателство - протокол за ПТП с № 1615774. От показанията на тези свидетели
се установява механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, а
именно, че същото е настъпило вследствие на удар на л.а. „Волво“,
модел „В 70“, с рег. № САСТК в задната част на л.а. марка „БМВ“, с рег. № СВ**АА,
който е отскочил напред и е ударил в задната част лек автомобил марка „Киа“ с
рег. № СА**МА.
Настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на свидетелката Станкова, в частта, в която твърди, че в
тунел „Л.“ е било реализирано ПТП, в което управляваният от въззивника
автомобил се е ударил, тъй като от една страна противоречат на показанията на
свидетелите Н. Д.Д. и М.В. Н., на изходящ от въззивника частен документ – декларация, на протокол за ПТП
с № 1615774, а от друга, показанията са противоречиви, поради което и
неубедителни. Свидетелката посочва, че се е возила на задната седалка в
управлявания от въззивника автомобил. Твърди, че пред
тях е имало настъпило ПТП, в същото време посочва, че те са се ударили в л.а.
марка „БМВ“, с рег. № СВ**АА, а лек л.а. „Киа“ с рег. № СА**МА е бил спрян
„доста напред“. Свидетелства, че след като л.а., управляван от въззивника, е ударил л.а. марка „БМВ“ шофьорите и
пасажерите са излезли от автомобилите. Нелогично е, ако се приеме, че е било
реализирано ПТП, в което управлявания от въззивника
автомобил се е ударил, участниците в него да стоят в автомобилите си и едва с
настъпването на второто ПТП да излязат от тях, за да отгледат вредите на превозните
си средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Преценени в
съвкупност, така посочените доказателства, единно и непротиворечиво сочат на
виновно извършено от страна на ответника противоправно
поведение, в резултат на което са причинени вреди.
Поради гореизложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл
искане, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените от него разноски.
С отговора на въззивната жалба е направено
искане за присъждане на разноски, като е представено пълномощно с № 148/2016
г., фактура с посочено основание адвокатско възкаграждение
по договор за правно обслужване и хонорарен отчет № 20/2019 г. за м. декември с
отразена сума 472,43 лева с включен данък добавена стойност, хонорарен отчет №
20/2019 г. за м. декември и извлечение от банкова сметка, ***, че сумата от
472,43 лева е била преведена по сметка на адвокатското дружество. Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/04.10.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 290/2017 г. по описа на РС – Сливница.
ОСЪЖДА Д.Л.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на З. „Б.В.И.Г.”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Позитано“
№ 5, сумата от 472,43
(четиристотин седемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.