Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 08.01.2021                         Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На петнадесети декември                                      Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                               

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1815 по описа за 2020 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „БИКОМЕД“ ООД, гр. София твърди, че на 19.12.2017 г. между него, в качеството му на изпълнител по договор за обществена поръчка, и ответника „УМБАЛ Проф.Д-р Стоян Киркович" с ЕИК *********, в качеството му на възложител, бил сключен договор №20171219/0850 за доставка на медицински консумативи. В изпълнение на договорните си задължения ищцовото дружество извършило доставки, които останали незаплатени от ответника. За дължимите се суми била издадена заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от ответника. Ищцовото дружество твърди, че бил изпълнител по договор № 20171219/0850 за обществена поръчка с предмет на обществената поръчка „Доставка на общоболнични и анестезиологични медицински консумативи за дейността на „УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович АД" Стара Загора. Срокът на договора бил 12 месеца, считано от датата на сключване на договора или до провеждане на нова процедура и сключване на договори. С анекс от 19.12.2018 г. срокът на договора бил удължен до 19.06.2019 г. или до избор на изпълнител и сключване на нов договор. Съгласно раздел IV „Условия и начин на плащане", т. 4.2. било договорено плащането на конкретна доставка да е с платежно нареждане в срок до 60 дни след извършване на доставка и издадена фактура. За процесиите доставки били издадени описаните по-горе фактури. Счита, че представените фактури съдържат всички необходими реквизити и индивидуализиращи белези на твърдените правоотношения, в т.ч. вид и количество на продадените стоки, размер на дължимата цена, падеж за плащане. Процесиите фактури били заприходени в счетоводството както на ищеца, така и на ответника. От приемо - предавателните протоколи към всяка от тях се установявало по несъмнен начин, че стоките били доставени и приети от болничното заведение. В подкрепа на твърдяното било и потвърждение от ответника, че към 31.12.2018 г. вземанията на „БИКОМЕД“ ООД били в размер на 86 474,42 лв. по издадени фактури за доставка на стоки. Счита, че безспорно се установявало възникването именно на твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, по които ищецът престирал - предал стоките, предмет на продажбите, при което за ответника възникнало задължението за плащане на съответните цени на медицинските изделия и консумативи. Всички вземания били изискуеми и дължими, доколкото стоките били приети и настъпили падежите за плащане. Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че УМБАЛ Проф. д-р Стоян Киркович АД, ЕИК ********* му дължи следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 145 по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, представляващи неплатени цени за доставени медицински изделия и консумативи, а именно - главница, за която били издадени фактури както следва: 1441,62 лв. по Фактура № 3267 от 02.01.2018 г.; 1475,16 лв. по Фактура № 30666 от 01.02.2018 г.; 162,24 лв. по Фактура № 31452от 02.04.2018 г.; 1958,15 лв. по Фактура № 31454 от 02.04.2018 г.; 81,12 лв. по Фактура № 32381 от 12.06.2018 г.; 1398,53 лв. по Фактура № 32382 от 12.06.2018 г. 1220,09 лв. по Фактура № 32383 от 12.06.2018 г.; 1342,50 лв. по Фактура № 33203 от 13.08.2018 г.; 1220,09 лв. по Фактура № 33988 от 10.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното й погасяване и лихва 124.53 лева по Фактура N 3267/02.01.2018 г. за периода 04.03.2018 г. – 08.01.2019;  лихва 115.15 лева по Фактура № 30666/01.02.2018 г. за периода 03.04.2018 - 08.01.2019; лихва 9.96 лева по Фактура № 31452/02.04.2018 г. за периода 02.06.2018 - 08.01.2019; лихва 120.20 лева по Фактура № 31454/02.04.2018 г. за периода 02.06.2018 - 08.01.2019; лихва 3.36 лева по Фактура № 32381/12.06.2018 г. за периода 13.08.2018 - 08.01.2019; лихва 57.89 лева по Фактура № 32382/12.06.2018 г. за периода 13.08.2018 - 08.01.2019; лихва 50.50 лева по Фактура № 32383/12.06.2018 г. за периода 13.08.2018 - 08.01.2019; лихва 32.81 лева по Фактура № 33203/13.08.2018 г. за периода 13.10.2018 - 08.01.2019; лихва 9.83 лева по Фактура № 33988/10.10.2018 г. за периода 11.12.2018 - 08.01.2019 г. Претендира за направените разноски в заповедното производство и разноските в настоящето производство.

Ответникът "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора оспорва изцяло всички предявени искове за главница и мораторна лихва, както по тяхното основание, така и по отношение на техния размер. Заявява, че не дължи заплащане на претендиралите суми. Издаването на фактура и нейното осчетоводяване не доказвали извършването на доставка и наличието на реална сделка. Счетоводните записвания не били правопораждащ факт. Същите се извършвали на база първични документи, даващи основание за счетоводно записване. Не можело да се приеме, че по този начин е налице извънсъдебно признание на дълг. Потвърждението на задължение, на което се позовавал ищеца, се издавало за нуждите на счетоводството и отразявало счетоводните записвания, но не и правно значими факти като признание на задължение. Отделно от това същата съдържала единствено салдо, но не и конкретика относно произхода и вида на задължението. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 145/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 122/29.01.2020 г. за сумата 10299,50 лева за главница от незаплатена продажна цена по договор № 850 от 19.12.2017г., по който са издадени фактури № 30267 от 02.01.2018г.,№ 30666 от 01.02.2018г., № 31452 от 02.04.2018г., № 31454 от 02.04.2018г., № 32381 от 12.06.2018г., № 32382 от 12.06.2018г., № 32383 от 12.06.2018г., № 33203 от 13.08.2018г., № 33988/10.10.2018г., с 524,23 лева лихва за забава от 04.03.2018г. до 08.01.2019г., и законната лихва от 10.01.2020г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира на основание чл.327 ТЗ главно вземане, представляващо незаплатена продажна цена за доставени медицински консумативи по представения договор № 201712190850 от 19.12.2017г. За извършените доставки в изпълнение на договора са съставени фактури № 30267 от 02.01.2018г.,№ 30666 от 01.02.2018г., № 31452 от 02.04.2018г., № 31454 от 02.04.2018г., № 32381 от 12.06.2018г., № 32382 от 12.06.2018г., № 32383 от 12.06.2018г., № 33203 от 13.08.2018г., № 33988/10.10.2018г. на обща стойност 10299,50 лв.

Ответникът първоначално е оспорил горепосоченото задължение, но в хода на производството е извършил плащане на същото с платежно нареждане от 12.10.2020 г. Така извършеното погасяване на претендираното вземане представлява недвусмислено признание за негово съществуване към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и исковата молба по чл.415, ал.1, т.1 ГПК. 

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК. С оглед на това съдът приема, че към приключване на съдебното дирене в настоящото производство с извършеното от ответника на 12.10.2020 г. плащане е погасено вземането на  ищеца за сумата 10299,50 лева, представляваща незаплатена продажна цена по договор № 201712190850 от 19.12.2017г., по който са издадени фактури № 30267 от 02.01.2018г.,№ 30666 от 01.02.2018г., № 31452 от 02.04.2018г., № 31454 от 02.04.2018г., № 32381 от 12.06.2018г., № 32382 от 12.06.2018г., № 32383 от 12.06.2018г., № 33203 от 13.08.2018г., № 33988/10.10.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая се касае за договор за продажба, по които съобразно чл.4.2 заплащането на цената се дължи в 60-дневен срок от получаване вещите, с оглед на което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на посочения срок. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата, намира за доказан и претендираният в заповедното производство размер на лихвата за забава по фактурите, заплатени след издаване на заповедта за изпълнение.

Тъй като няма данни ответникът да е изпълнил и задължението си за заплащане на законната лихва по издадената заповед за изпълнение от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /10.01.2020 г./ до деня, предхождащ датата на погасяване на главното задължение /11.10.2020 г./, следва да бъде установена и дължимостта на законната лихва върху главницата за периода 10.01.2020 г. – 11.10.2020 г.

По изложените съображения съдът намира, че  предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен, като  се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 524,23 лева лихва за забава от 04.03.2018г. до 08.01.2019г., и законната лихва върху сумата 10299,50 лева, представляваща незаплатена продажна цена по договор № 201712190850 от 19.12.2017г., по който са издадени фактури № 30267 от 02.01.2018г.,№ 30666 от 01.02.2018г., № 31452 от 02.04.2018г., № 31454 от 02.04.2018г., № 32381 от 12.06.2018г., № 32382 от 12.06.2018г., № 32383 от 12.06.2018г., № 33203 от 13.08.2018г., № 33988/10.10.2018г., за периода 10.01.2020 г. – 11.10.2020 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 122/29.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 145/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

В останалата част искът за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 122/29.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 145/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта относно сумата 10299,50 лева за главница от незаплатена продажна цена по договор № 850 от 19.12.2017г., по който са издадени фактури № 30267 от 02.01.2018г.,№ 30666 от 01.02.2018г., № 31452 от 02.04.2018г., № 31454 от 02.04.2018г., № 32381 от 12.06.2018г., № 32382 от 12.06.2018г., № 32383 от 12.06.2018г., № 33203 от 13.08.2018г., № 33988/10.10.2018г., с 524,23 лева лихва за забава от 04.03.2018г. до 08.01.2019г., се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 216,50 лв., представляваща държавна такса, и  направените в настоящото производство разноски в размер на 616,45 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса. Разноските се присъждат изцяло, без да се отчита частичното отхвърляне на иска, тъй като плащането на главното задължение е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и исковата молба по чл.415, ал.1, т.1 ГПК и с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, съществуването на вземането на „БИКОМЕД” ООД, гр. София, бул. „Цар Борис III“ 201А, ЕИК *********, представлявано от Иванка Петрова Печева, за сумата 524,23 лева лихва за забава от 04.03.2018г. до 08.01.2019г., и законната лихва върху сумата 10299,50 лева, представляваща незаплатена продажна цена по договор № 201712190850 от 19.12.2017г., по който са издадени фактури № 30267 от 02.01.2018г.,№ 30666 от 01.02.2018г., № 31452 от 02.04.2018г., № 31454 от 02.04.2018г., № 32381 от 12.06.2018г., № 32382 от 12.06.2018г., № 32383 от 12.06.2018г., № 33203 от 13.08.2018г., № 33988/10.10.2018г., за периода 10.01.2020 г. – 11.10.2020 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 122/29.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 145/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БИКОМЕД” ООД, гр. София, бул. „Цар Борис III“ 201А, ЕИК *********, представлявано от Иванка Петрова Печева, против УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.”Ген. Столетов” 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев, иск за установяване на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 122/29.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 145/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта относно сумата 10299,50 лева за главница от незаплатена продажна цена по договор № 850 от 19.12.2017г., по който са издадени фактури № 30267 от 02.01.2018г.,№ 30666 от 01.02.2018г., № 31452 от 02.04.2018г., № 31454 от 02.04.2018г., № 32381 от 12.06.2018г., № 32382 от 12.06.2018г., № 32383 от 12.06.2018г., № 33203 от 13.08.2018г., № 33988/10.10.2018г., като неоснователен.

ОСЪЖДА "УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ" АД, гр. Стара Загора, ул.Ген. Столетов 2, ЕИК *********, представлявано от Йовчо Петков Йовчев,  да заплати на „БИКОМЕД” ООД, гр. София, бул. „Цар Борис III“ 201А, ЕИК *********, представлявано от Иванка Петрова Печева, сумата 216,50 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 616,45 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :