РЕШЕНИЕ
№ 8200
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110141183 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.439,ал.2 от
ГПК от СТ. АНГ. АНГ.,ЕГН **********,с адрес гр.София,против „Е –
МО“ЕООД,ЕИК със седалище и адрес на управление гр.София,ж.к.
бл.,представлявано от А.Д.,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата от 1598,04
лева,представляваща задължение по запис на заповед от 28.08.2007 г.,поради
настъпила погасителна давност.
В исковата молба са изложени твърдения,че срещу ищеца е образувано
изпълнително производство по изп.дело № по описа на ЧСИ Алв,с взискател
ответното дружество,което се е снабдило с изпълнителен лист на 10.07.2009
г.,издаден по ч.гражд.дело № г. по описа на СРС,64 състав. Твърди се,че
според издадения изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 1598,04 лева по запис на заповед от 29.08.2007
г.,предявен за плащане на 01.09.2007 г. В исковата молба се поддържа,че
последното изпълнително действие е от 12.04.2017 г.,когато ответникът е
поискал от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни
действия,сочи се,че в периода 12.04.2017 г. до 12.04.2019 г. не са извършвани
изпълнителни действия,поради което изпълнителното производство е
прекратено по право. Твърди се,че паричната сума не подлежи на изпълнение
чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила давност.
Ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция.
Ответникът „Ев – МО“ЕООД изразява становище,че искът е
недопустим поради липса на висящо изпълнително производство,като се
сочи,че ищецът би могъл да поиска прекратяване на изпълнителния процес от
1
съдебния изпълнител. Не се оспорва факта,че след 12.04.2017 г. изпълнителни
действия не са предприемани,нито се оспорва факта,че вземането е погасено
по давност.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е изпълнителен лист,издаден на 10.07.2009 г. по
ч.гражд.дело № г. по описа на СРС,64 състав,съгласно който СТ. АНГ. АНГ. е
осъден да заплати на „Е – МО“ЕООД сумата от 1598,04 лева главница по
запис на заповед от 28.08.2007 г.,предявен за плащане на 01.09.2007 г.,ведно
със законната лихва,считано от 26.09.2008 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Установява се,че по искане на „Ег – МО“ЕООД е образувано
изпълнително дело по описа на ЧСИ Ал Д за сумата от 1598,04 лева,за която е
издаден изпълнителен лист на 10.07.2009 г. по ч.гражд.дело № г. по описа на
СРС.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Софийският районен съд намира,че предявената искова претенция е
допустима. С оглед обстоятелството,че ищецът А. твърди,че паричната сума
по записа на заповед не е заплатена,за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на установителната искова претенция. Не може да бъде споделен
доводът на ответника,че липсва правен интерес от предявяване на иска
поради липсата на висящо изпълнително производство,в която насока
съдебната практика константно приема,че правен интерес от предявяване на
установителния иск съществува и ако не е налице висящо изпълнително
дело,тъй като при уважаване на иска би била отречена със сила на пресъдено
нещо възможността за реализиране на вземането чрез способите на
принудително изпълнение.
По основателността на иска :
В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск в тежест на
ответната страна е възложено да проведе доказване,че оспорваното от ищеца
вземане съществува. Това означава,че доказателствената тежест за доказване
съществуването на вземането и възможността за изпълняването му чрез
способите на принудително изпълнение е възложена на ответника. Когато
доказателствената тежест е възложена на съответна страна в
производството,тази страна е длъжна да проведе пълно доказване,т.е. да
докаже по несъмнен начин,че вземането може да бъде събирано по
принудителен ред. Погасителната давност е институт,регламентиран в полза
на длъжника,който може да се позове на погасителна давност,ако в определен
период от време кредиторът бездейства. В настоящия случай страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че ответникът е
упражнил правата си по записа на заповед,издаден от ищеца А. в предвидения
от закона тригодишен срок – в рамките на тригодишния срок въз основа на
записа на заповед са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
2
10.07.2009 г.,а спорът между страните е концентриран относно
обстоятелството дали давност е изтекла след снабдяване на ответника с
изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство. Законът не
регламентира приложимата давност за вземанията,за които е издадена
заповед за изпълнение. Съдът приема,че приложимата давност за парични
суми,за които е издадена заповед за изпълнение е общата петгодишна давност
при съобразяване разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД. Цитираната разпоредба
предвижда,че за парични суми,присъдени с влязло в сила съдебно решение се
прилага общата петгодишна давност. Съдът счита,че и по отношение на
вземания въз основа на заповеди за изпълнение е приложима петгодишната
давност. Съгласно чл.414 от ГПК длъжникът може да възрази срещу
издадената заповед за изпълнение,а с изтичането на срока за депозиране на
възражение заповедта за изпълнение се стабилизира и вземането може да
бъде оспорено или въз основа на нови писмени доказателства или въз основа
на новоузнати обстоятелства – чл.424 от ГПК. Предвид това,че разпоредбата
на чл.424 от ГПК е идентична с разпоредбата на чл.303 от ГПК,съдът
приема,че влязлата в сила заповед за изпълнение има правни
последици,идентични с правните последици на влязлото в сила съдебно
решение. Следователно съдът приема,че приложимата погасителна давност е
общата петгодишна давност. В подкрепа на разбирането,че заповедта за
изпълнение се стабилизира и вземането по заповедта за изпълнение след
изтичане на срока за подаване на възражение може да бъде оспорвано само
при наличието на предпоставки по чл.424 от ГПК следва да бъде отчетено,че
съществува принципна разлика между издаването на заповед за изпълнение
по действащия ГПК и между производството по издаване на изпълнителен
лист по реда на чл.237 от ГПК ( отм.). За разлика от действащата правна
уредба,при която с изтичане срока за подаване на възражение вземането не
може да бъде оспорвано,правната уредба по ГПК ( отм.) предвижда
възможност за предявяване на отрицателен установителен иск по чл.254 от
ГПК ( отм.) без ограничение във времето. Развитите съображения мотивираха
съда да приеме,че вземанията,за които са издадени заповеди за изпълнение
имат последици,с каквито се характеризират вземанията,присъдени по влезли
в сила съдебни решения,т.е. приложимата погасителна давност е общата
петгодишна давност. Софийският районен съд намира,че предявеният
отрицателен установителен иск подлежи на уважаване. Страните не спорят,а
излагат непротиворечиви твърдения,че парични суми не са
събрани,последното искане за предприемане на изпълнително действие
датира от 12.04.2017 г.,при което към 12.04.2022 г. вземането е погасено по
давност,т.е. отрицателният установителен иск подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 413,92 лева – съдебноделоводни разноски
и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
искането на ответника разноските да останат за сметка на ищеца,в която
насока следва да бъде отчетено,че не са реализирани
предпоставките,предвидени по чл.78,ал.2 от ГПК.
По изложените съображения Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от
ГПК,вр.чл.439 от ГПК по отношение на „Ег – МО“ЕООД,ЕИК със седалище
и адрес на управление гр.София,ж.к.“,представлявано от А.Д.,че СТ. АНГ.
АНГ.,ЕГН **********,с адрес гр.София,ж.к.“ бл.не дължи сумата от 1598,04
лева ( хиляда петстотин деветдесет и осем лева и четири стотинки
),представляваща задължение по запис на заповед от 28.08.2007 г.,поради
настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА „Е – МО“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ж.к.“ бл.,представлявано от А.Д. да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на СТ. АНГ. АНГ.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,ж.к.““ сумата от 413,92 лева ( четиристотин и
тринадесет лева деветдесет и две стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4