Р
Е Ш Е
Н И Е №
102
гр. Бургас, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело №436 по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
С постановено по делото решение от 07.10.2019г. съдът е
осъдил „Водоканалстрой“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан
Аспарух“ №44, ет.1 да заплати на „Водоканалстрой- Костови“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Мария Луиза“ №59, ет.1 сумата
от 61 035.27лева /шестдесет и една хиляди и тридесет и пет лева и двадесет
и седем стотинки/, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно договор
за специализирана строителна услуга от 28.01.2016г. и общите условия към
договор от 22.05.2017г., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите, като за разликата над уважения, до пълния предявен размер от 219
293.62 лева/двеста и деветнадесет хиляди двеста деветдесет и три лева и
шестдесет и две стотинки/ отхвърлил иска, като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК ********* срещу „Водоканалстрой-
Костови“ ЕООД, ЕИК ********* за извършени СМР по фактури №№ 1288/ 13.11.2017г., №1289/13.11.2017г., №1290/13.11.2017г., №1306/08.02.2018г. и №1307/ 08.02.2018г. на обща стойност
158 258.35 лева /сто петдесет и осем хиляди двеста петдесет и осем лева и
тридесет и пет стотинки/.
Със същия съдебен акт е прекратено
производството по предявения в условията на евентуалност от „Водоканалстрой“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан
Аспарух“ №44, ет.1 срещу Д.Щ.К., ЕГН **********,*** обратен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 75 354.96 лева /седемдесет и пет хиляди
триста петдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ обезщетение за
вреди, причинени на дружеството- ищец в качеството му на управител, а именно
заплащане на неустойка по договори от 28.01.2016г. и договор от 22.05.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
заплащане на сумата, поради недопустимост на заявената претенция.
Съдебното решение в прекратителната му част, имащо
характер на определение е отменено от Апелативен съд гр.Бургас с определение
№142/21.02.2020г., като са дадени указания за продължаване на
съдопроизводствените действия по обратния иск.
В
исковата молба по обратния иск се твърди, че К. е освободен като управител на
дружеството, считано от 29.11.2017г., но не е освободен от отговорност за
вреди. В качеството му на управител ответникът сключил договори със свързани
лица, каквото се явявало дружеството, представлявано от неговата майка, като по
повод на възникналата облигационна обвързаност представил на дружеството- ищец
само фактурите за извършени работи, но не и самите договори, за да се запознаят
съдружниците и другите управители с тях и техните клаузи. Заявява се, че К.
съзнателно не е представил документи и информация за падежи и размери на
санкция и конкретно за наличието на уговорена неустойка по процесните два
договора, като в случай на положително произнасяне на съда по тази претенция и
осъждането на „Водоканалстрой“ООД за тези неустойки би се стигнало като последица
до причиняване вреда на дружеството по вина на управителя на Д.К..
В
постъпилия отговор от Д.К. се оспорва твърдението, че същият бил водещият
мениджър на дейността на дружеството, тъй като освен него последното се
управлявало и от Г Г. и Ж Я. Ключовите решения винаги били взимани след устно
съгласуване с останалите съдружници и управителя на „Водоканалстрой“. В
конкретния случай дружеството в лицето на останалите двама управители било
напълно наясно със съдържанието уговорките и задълженията по процесните два
договора, сключени с „Водоканалстрой- Костови“ЕООД. Този извод следвал и от
факта на извършваните плащания по двата договора. Това знание се установявало
включително от представените от дружеството фактури- фактура №157/ 20.06.2016г.,
в която изрично било записано като основание по договор за обект рехабилитация
на канализационната мрежа на гр.Сливен.
Заявява
се също така, че самият ответник нееднократно обръщал внимание на останалите
двама управители на дружеството, че следва да се плати дължимото на
„Водоканалстрой- Костови“ЕООД, но последните категорично отказвали да направят
това. Обстоятелството, че и след получаване на исковата молба задълженията на
дружеството не били платени свидетелствало за липса на желание и намерение за
плащане от страна на Г. и Я.
Неустойката
за забава била предвидена в чл.7.3 от общите условия към договор за изпълнение
на СМР и при това положение нямало как да се приеме, че размерът на неустойката
е бил неизвестен. Уговарянето на неустойка за забава, според ответника не
водило до накърняване интересите на дружеството, като напротив по този начин се
защитавали същите.
В
подадената допълнителна искова молба по обратния иск се посочва, че
„Водоканалстрой“ООД никога не е отричало задълженията си към
„Водоканалстрой-Костови“ЕООД, но не за това се търси отговорност от ответника.
Последният не е представил на дружеството- ищец информация за точното
изпълнение на правата и задълженията и съдържанието на подписаните от него
документи, включително относно падежите и размерите на договорената
отговорност. Подобни документи се представяли за първи път, като нямало яснота
кога точно са съставени.
Постъпил
е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който се взема
отношение по изложените съображения от ищеца в допълнителната искова молба,
като отново се заявява, че дружеството е било напълно наясно със задълженията
си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че по време
на сключване на процесните договори /28.01.2016г. и 22.05.2017г./ ответникът е
управлявал дружеството- ищец, както и че последното се представлявало заедно и
поотделно, освен от него и от другите двама съдружници Ж Я и Г Г.. Установено е
също така, че след подадено предизвестие за напускане с решение на общото
събрание на съдружниците на ищеца от 29.11.2017г., К. е освободен от длъжност,
но не и от отговорност за вреди. Прекратено било и членственото му
правоотношение с дружеството.
Не са налице различни позиции и
относно факта на вземане на решение от общото събрание на ищеца, обективирано в
протокол от 15.10.2019г. за търсене на имуществена отговорност от ответника за
причинени на „Водоканалстрой“ООД вреди.
Спорът се свежда до това, извършени
ли са от ответника, във връзка с управлението на дружеството, противоправни
действия, ако това е така в какво се изразяват същите и довели ли са като
последица до причиняване вреди на ищеца. Твърди се по този повод, че виновното
поведение на К. се извежда от обстоятелството, че не е представил информация за
съдържанието на договорите и правата и задълженията на страните, включително
относно падежите и размерите на предвидената в горните документи договорна
отговорност.
В
чл.141 ал.1 ТЗ са
регламентирани по общ начин основните задължения на
управителя на едно търговско дружество с
правноорганизационна форма ООД като е посочено, че той извършва действия по
организиране и ръководене дейността на
дружеството съобразно закона и решенията на
общото събрание, като това следва да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец. В настоящия казус при
тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че
за да е налице неизпълнение
от управителя на негови задължения, което да
представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е
извършил действие, което е трябвало да осъществи, за да
изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската
дейност на дружеството като запазва имуществото му.
Искът по чл.145 ТЗ предвижда особен вид
гражданска отговорност и урежда специален деликтен състав, чиито елементи обхващат виновно, противоправно,
вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, от което са последвали
вреди за дружеството. Отговорността
по чл.145 ТЗ предполага
установяване на конкретни нарушения от лицето, натоварено с управленски
функции, както и на последвала вреда, по основание и размер, включително
наличие на причинно-следствена връзка между вредата, претърпяна от лошото
управление и действието/бездействието на управителя. Поначало отговорността на управителя се простира до преките и
непосредствени вреди, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако обаче същият е бил
недобросъвестен, действал е с груба небрежност, ще отговаря за всички преки и непосредствени вреди,
както отговаря деликвентът при непозволено увреждане – чл. 82, изр. 2
от ЗЗД
/решение по г. д. № 5272/2014 г., 4-то г. о на
ВКС/.
Доколкото предмет на доказване е и
вината, то става въпрос за вината необхваната от презумпцията на чл.45
ал.2 ЗЗД, поради което в случая релевантната форма на вина е умишлената
вина, която в гражданското право се определя от недобросъвестността на субекта,
от знанието му, че той не полага дължимата грижа, че поведението му е противоправно
и че може или ще нанесе вреди.
В
конкретния случай на ответника се вменява бездействие, изразяващо се в
непредоставяне на информация за поетите договорни задължения, включително
падежите и размерите на договорената отговорност на ищеца. Горното поведение
включвало съзнанието, че в процесните документи е уговорена неустойка за забава
и е възможно да настъпят вреди за ищеца.
По
мнение на съда такива сериозни отклонения от функциите на управителя да
организира и управлява добре дейността и имуществото на търговеца не се
установяват по безспорен начин. Действително договорите са сключени с дружество,
представлявано от майката на ответника, но от този факт не следва непременно
извод за лошо управление и намерения за увреждане патримониума на дружеството.
Сключването на всяка една търговска сделка несъмнено предполага наличие на
взаимен интерес от нейното финализиране, а включването в договорите на клауза,
предвиждаща заплащане неустойка за забава е обичайна търговска практика,
доколкото по този начин се обезпечава срочното изпълнение на ангажиментите на
всяка от страните. Не се твърди и не е установено по делото, че към момента на подписване
на договорите ответникът е имал съзнанието, че представляваното от него
дружество ще изпадне в забава, поради което и към него ще бъде насочена
претенция за заплащане уговорената между страните неустойка. Нещо повече същата
е предвидена като санкция както за изпълнителя, така и за възложителя по
договора, доколкото сделката е сключена между равнопоставени субекти по
договорното правоотношение.
Твърдението, че ответникът
съзнателно не е представил екземпляри от договорите на дружеството е останало
недоказано по безспорен начин, тъй като единствено и само свидетелката Колева в
показанията си посочва, че във връзка с осчетоводяването на фактурите не и били
предадени други първични счетоводни документи. Убедително и успешно доказване в
подкрепа на изложеното в исковата молба, че другите двама управители не са били
запознати с дружествените работи и сключените от ответника договори,
включително с тяхното съдържание и последици по делото не е проведено. Знанието
им за клаузите на договорите се извежда най-вече от факта на направените
плащания от дружеството ищец по тях. Дори да бъде прието обратното, анализът на
останалия, събран в хода на производството доказателствен материал в неговата
съвкупност не води до извод за наличие на такова вредоносно неизпълнение на
задълженията на управителя, от което са последвали или биха могли да се следват
претендираните щети. Няма как да се възприеме и тезата, че К. не е предоставил
договорите, за да ощети дружеството в един по-късен момент и това е така, тъй
като дори след неговото освобождаване е съществувала възможност задълженията на
ищеца да бъдат изпълнени и до търсене на отговорност за забава въобще да не се
стигне. Да се приеме наличие на такава опосредена връзка между действията му и
твърдяната вреда е неправилно и нелогично.
Забавата в плащанията и
начисляването на неустойки, като последица от тази забава стоят извън
поведението на ответника, поради което и няма как да са в пряка причинно
следствена връзка с твърдяната вреда. Същите са резултат от взети управленски
решения от другите управители на дружеството, които не са заявили готовност за
плащане, включително след датата на получаване на исковата молба.
По изложените съображения съдът намира,
че действията на ответника по повод на сключване на договорите и продължилите
отношения между представляваното от него дружество и изпълнителя по договора не
са целели изобщо да увредят ищеца като го лишат от притежавано от него
имущество и не могат да се квалифицират като противоправно неизпълнение на
задълженията му по осъществяване на
управление. Не се открива наличието на причинна връзка между поведението на К.
и твърдяната вреда, поради което и след като в процеса не се доказа наличие на
тези елементи от фактическия състав, при който може да бъде ангажирана
отговорността на ответника за
вреди по чл. 145 ЗЗД искът следва да
се отхвърли като неоснователен.
При
този изход на делото на ответника Д.Щ.К.
трябва да бъдат присъдени направените от него
съдебно-деловодни разноски, които съгласно представения списък на разноските
възлизат на 3 000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44, ет.1 срещу Д.Щ.К., ЕГН **********,***
обратен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 75 354.96 лева
/седемдесет и пет хиляди триста петдесет и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/ обезщетение за вреди, причинени на дружеството- ищец в качеството му
на управител на същото, а именно заплащане на неустойка по договор от 28.01.2016г.
за обект Сливен и договор от 22.05.2017г. за обект Асеновград, присъдени по
искове на „Водоканалстрой-Костови“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №59 по търговско дело №436/2018г. по описа на БОС, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44, ет.1 да заплати на Д.Щ.К., ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 3000 лева /три хиляди лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаски апелативен съд.
Съдия :