№ 23
гр. Гълъбово, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225550100018 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ за
дължима сума по фактура на стойност 3382,56лв., както и с правно основание чл.86 ЗЗД за
мораторна лихва в размер на 302,58лв. Претендират се и направените разноски по делото.
Исковете са предявени от “ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.Казанлък срещу
„АВТОЛУКС“ ЕООД гр.Гълъбово. Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и
ответното дружество „Автолукс" ЕООД са съществували търговски взаимоотношения по
договор за покупко - продажба на цимент, с включен в цената на сделката транспорт.
Сделката била обективирана във фактура №**********/10.02.2021г. - за продажба на 26.60
тона цимент СЕМ I 52.5 R, с включен транспорт, на обща стойност от 3382,56лв., с включен
ДДС. За извършената доставка на товара в крайната дестинация - обект на длъжника
„Автолукс" ЕООД и приемането от същия, била издадена Товарителница (ЧМР). Датата на
издаване на посочената фактура и датата на предаването и получаването на стоката
съвпадали, от което следвало, че за длъжника „Автолукс" ЕООД крайният срок на
задължението (падежът) за плащане по процесната фактура бил в деня, следващ 14 дневния
срок след деня на получаването на стоката, а имено на 25.02.2021г. Издадената от
дружеството ищец „Трачим България" ЕООД данъчна фактура №**********/10.02.2021г.
била осчетоводена по надлежен ред в счетоводството на ищеца, като същата била отразена в
дневника за продажби за месец февруари 2021г. и в месечната справка - декларация по
ЗДДС. Твърди, че Дружество - продавач коректно, в срок и изцяло изпълнило задължението
си за предаване на закупената от „Автолукс" ЕООД стока -цимент, в уговорения вид и
количество. Дружеството - купувач „Автолукс"' ЕООД, обаче не изпълнило коректно и в
срок задължението си за заплащане на пълния размер на продажната цена на закупената от
него стока по издадената фактура, въпреки определения от законодателя с нормата на
1
чл.303а, ал.3 от ГПК толеранс от 14 дневен срок след издаване на фактурата, съответно
получаването на стоката. Въпреки многократно проведени разговори между
представляващите двете дружества лица и дадени обещания за срочно погасяване на
изискуемото задължение, към датата на предявяване на исковата молба по процесната
фактура не били извършени плащания от страна на дружеството длъжник „Автолукс“
ЕООД. По този начин ответникът изпаднал в забава и неизпълнение спрямо ищеца.
Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 3382.56лв.,
представляваща неплатена цена на доставената стока по издадена фактура
№**********/10.02.2021г.; сумата от 302.58лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 25.02.2021г. - (датата на падежа по фактурата) до датата на предявяване на
исковата молба. Моли съда да присъди законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендира за
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.
Ответникът „АВТОЛУКС“ ЕООД не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В
съдебно заседание не се явява, не изразява становище по предявените искове, не оспорва
представените доказателства, не прави доказателствени искания.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
От представените и приети като писмени доказателства по делото копия на: фактура
№**********/10.02.2021г., Товарителница от 10.02.2021г., извлечение от счетоводни сметки
на ищеца, се установява, че страните са в договорни отношения, като ищецът е доставил на
ответника стоки, за които е издал фактура на стойност 3382,56лв.
Ответникът не е изложил възражения за плащане на сумата по фактурата или за
недължимост на тази сума. Не е оспорил извършената доставка на стоки.
За изясняване на фактите по делото съдът е назначил съдебно-икономическа
експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като
добросъвестно и компетентно. Съгласно заключението на вещото лице процесната фактура е
осчетоводена надлежно в счетоводството на ищеца и е включена в дневника за продажбите
за месец февруари 2021г. Фактурата е осчетоводена надлежно в счетоводството и на
ответника, включена е в справката-декларация по ДДС за месец февруари 2021г. и
ответникът е ползвал данъчен кредит. Към датата на подаване на исковата молба сумата по
фактурата не е заплатена от ответника на ищеца. Лихвата за забава за периода от изпадането
в забава – 25.02.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022г. възлиза
на 306,30лв. На 21.03.2022г. – след получаване на исковата молба и преди датата на
откритото съдебно заседание ответникът е заплатил на ищеца сумата от 3382,56лв. по
фактурата и 302,50лв. – лихва за забава.
В съдебно заседание ищецът потвърди, че е постъпило плащане на претенцията за
главница и лихва за забава от страна на ответника. Съдът намира, че с извършеното плащане
на практика ответникът е признал задължението си.
2
От така изложените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното: Страните по делото са търговци и предмет на делото е търговска сделка, за която
не се изисква форма за действителност. Фактурата, издадена във връзка със сключената
сделка представлява вторично доказателство, доколкото съдържа елементи от сделката –
предмет, единични цени, крайна цена, подписи на страните. Поради тази причина съдът
приема за установено, че действително между страните са налице договорни отношения, в
изпълнение на които ищецът е продал стоки на ответника и е издал процесната фактура за
стойността на тези стоки. Стоките са получени и одобрени от ответника. С тези си действия
ответникът се е задължил да заплати стойността на стоката, което не е направил.
Неплатената стойност по процесната фактура към момента на завеждане на делото възлиза
на 3382,56лв. Едва след завеждане на делото ответникът е заплатил стойността на
фактурата, което обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на
решението на основание чл.235, ал.3 ГПК. Предвид изложеното и с оглед извършеното
плащане съдът следва да отхвърли предявения иск за главница като погасен чрез плащане.
Относно акцесорния иск за заплащане на мораторната лихва, съдът намира, че с оглед
забавеното плащане на главницата и разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД, съгласно която при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, ответникът дължи и лихва за забава. Претенцията е за
сумата от 302,50лв. – мораторна лихва за периода от 25.02.2021г. до 17.01.2022г., която сума
е изплатена от ответника на 21.03.2022г. – след завеждане на исковата молба. Поради тази
причина и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да отхвърли иска за мораторна лихва
като погасен чрез плащане.
Ответникът дължи сума за лихва за забава за периода от завеждане на исковата молба –
17.01.2022г. до плащането на сумата по главницата – 21.03.2022г., която сума бе служебно
изчислена от съда и възлиза на 60,13лв.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че
ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова
тежест следва да възложат разноските. Независимо, че съдът отхвърля предявените искове,
то е бил налице правен интерес от завеждането им, тъй като плащането на дължимите суми
е станало непосредствено преди откритото по делото съдебно заседание. Ето защо и на
основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
държавна такса в размер на 147,41лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 585,60лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“Генерал Радецки“ №68, представлявано от
С. Н. С. срещу „АВТОЛУКС“ ЕООД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на
3
управление: гр.Гълъбово, кв.“Съединение“ бл.29, партер-офис, представлявано от П. К. Н.,
иск за заплащане на сумата от сумата от 3382.56лв., представляваща неплатена цена на
доставената стока по издадена фактура №**********/10.02.2021г.; сумата от 302.58лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.02.2021г. - (датата на падежа по
фактурата) до датата на предявяване на исковата молба, като погасени чрез плащане.
ОСЪЖДА „АВТОЛУКС“ ЕООД , ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: гр.Гълъбово, кв.“Съединение“ бл.29, партер-офис, представлявано от П. К. Н.
да заплати на “ТРАЧИМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Казанлък, ул.“Генерал Радецки“ №68, представлявано от С. Н. С. сумата от
60,13лв. (шестдесет лева и 13 стотинки), представляваща законна лихва за забава върху
главницата по фактура №**********/10.02.2021г. за периода от подаване на исковата молба
- 17.01.2022г. до плащане на задължението – 21.03.2022г., както и направените разноски по
делото в размер на общо 933,01лв. (деветстотин тридесет и три лева и 01 стотинки/ за
платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN:
******************************
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4