РЕШЕНИЕ
№ 23086
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110145131 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от А. Н. Е.
срещу „Фератум България“ ЕООД.
Предявен е за разглеждане установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № 1210165 поради противоречието му със закона. В условията
на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен установителен
иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността
поради противоречие на закона на чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на
възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от Ferratum Bank в
полза на ответника.
Ищецът А. Н. Е. твърди, че сключила с ответното дружество „Фератум
България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1210165. По силата на договора
й била предоставена в заем парична сума в размер на 500 лв., която следвало да върне
в срок от 30 дни. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,66 %. В чл. 5 от
договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от
Ferratum Bank в полза на ответника, без да е посочено какъв е размерът на
възнаграждението за предоставеното обезпечение. Впоследствие ищцата установила,
че била начислена допълнителна такса за предоставеното обезпечение в размер на 250
лева.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като начисленото
възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР.
Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага
подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му
посочване в договора. В случай на отхвърляне на предявения главен иск за
1
прогласяване недействителността на договора, предявява евентуален иск - за
установяване недействителност по отношение на отделна негово клауза. Счита, че
недействителна между страните е разпоредбата на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за поръчителя. Счита, че клаузата е в противоречие с
разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава
факта на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но
счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност.
Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за
поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за
поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което
не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора
ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да
избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Поради тези и останалите подробно
изложени съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 23.10.2024 г., и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 28.11.2024 г. без
възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: 1)
между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1210165 от м.11.2022 г.,
по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 500 лв.; 2) в договора за
потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит
чрез поръчителство с трето лице, като е предвидено заплащането на възнаграждение в
посочения размер; 3) че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не
е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
От приетия по делото договор № 1210165 от м. 11.2022 г. за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство
е безспорно между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да
предостави на заемателя сумата от 500 лева, която да бъде върната в срок от 29 дни, с
уговорена падежна дата 02.12.2022 г. Уговореният ГПР бил в размер на 49,93 %.
Съгласно чл. 5 от договора, същият се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство следвало да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е
сключен заемът. По делото не е представен препис от договора за поръчителство, но
между страните не се спори, че договор за обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя е сключен между ищеца и трето лице - Multitude Bank, различно от
кредитодателя, по който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 250 лв.
Уговореното заплащане в полза на дружеството – поръчител не се оспорва от
ответника, като се оспорва факта, че сумата не следва да е част от ГПР по договора за
кредит.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
2
изводи:
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № 1210165, който противоречи на
закона.
На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни
по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция –
търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в
разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения
заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора
за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за по правната си същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството – ответник.
Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на
работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на
заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от
MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование на Ferratum Bank/, вследствие на
което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство
срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на
кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 250 лева.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните
договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като
една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните
правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се
постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за
спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена
служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично
достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се
установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“
ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо
лице, държава: Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на
MULTITUDE BANK P.L.C. /променено наименование на Ferratum Bank/. Следователно
се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните
3
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит –
арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно
императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Видно е, че ГПР без включена в него неустойка е в размер от 49,93 %, като след
прибавяне и на уговореното възнаграждение за поръчител, която сама по себе си
представлява 50 % от главницата, то действителният размер на ГПР надхвърля
многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Така уговореното
възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е
включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и
липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира,
че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Фератум
България“ ЕООД по процесния договор за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този
смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС,
Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да
се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в
§ 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. От изложеното следва, че в уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е имал
право да се откаже от обезпечението в 14-дневен срок. След като облигационното
правоотношение включва допълнителния разход за възнаграждение за поръчител,
същият следва да бъде включен в определения размер на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Вписаният в договора параметър
4
на ГПР не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (в този
смисъл са и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на
ВКС, Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС,
ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по описа
на СГС, III-Б въззивен състав, Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8029/2021 г. др.).
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване
нищожността на процесния договор за потребителски кредит е нищожен, поради което
следва да бъдат уважен.
С оглед уважаването на предявения главен иск, не се сбъдна вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност
иск.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата
от 50 лева заплатена държавна такса и 1900 лева заплатено адв. възнаграждение с ДДС
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършено плащане.
От страна на ответника не е релевирано възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адв. възнаграждение, поради което този въпрос не следва
да бъде разглеждан от съда.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Н. Е., ЕГН **********
срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК, че договор № 1210165 от м. 11.2022 г. за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на А. Н. Е., ЕГН ********** сумата от 1950 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6