Разпореждане по дело №1744/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража ( ЗИНЗС ).

Образувано е по искане от Б.В.А., ЕГН **********,*** за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и свързани с провежданото на молителя дентално лечение от д-р В  Д Д  , назначен на длъжност зъболекар в Затвора. В искането се твърди, че се извършват нарушения спрямо неговото здраве от лекуващия го в Затвора-Варна зъболекар. Твърди, че страда от пародонтоза, за което заболяване е провеждал лечение извън затвора с разрешение на окръжния прокурор на ОП-Варна. Към момента лечението му се провежда в Затвора-Варна от д-р Д  , който няма необходимия опит. Твърди, че поради липсата на адекватно лечение в Затвора-Варна, не може да се храни. В съдебно заседание заявява, че лекарят е отклонявал прегледи. Твърди, че в зъболекарския кабинет в затвора няма необходимите инструменти за провеждане на лечението му, което е заявено лично от д-р Д  . Желае лекуващият зъболекар да изготви становище дали има възможност да го лекува в затвора, както и да му бъде потърсена отговорност.

Ответникът- началникът на Затвора-Варна с писмено становище и чрез процесуален представител в съдебно заседание изразява становище , че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че лишеният от свобода е получавал стоматологично лечение от назначения към Затвора – Варна на граждански договор стоматолог. Моли за отхвърляне на искането.

За установяване на основателността на твърденията на А. са събрани доказателства относно установените му заболявания на зъбите, провежданото лечение , както и обяснения от лекуващия зъболекар относно състоянието на ищеца и предприетите действия във връзка с лечението.

Съгласно писмо от началника на Затвора – Варна, А. изтърпява присъда в Затвора – Варна от 02.03.2020 г., като на 20.03.2020 г. е преместен в Затвора – Бобов дол. От 30.03.2021 г. е преведен в Затвора – Варна за доизтърпяване на наказанието си.

Към 12.09.2022 г. е съставен план за лечение на Б.А. от д-р Г  за пародонтална и орална хирургия, оперативно премахване на корените във втори квадрант, с поставяне на PRF мембрана и кост и постоперативни грижи ( л.39).

Във връзка с отправени искания от А. за здравословни проблеми със зъбния статус, е изготвено до главния директор на ГДИН-София Предложение № 5602/09.11.2022 г. за преместване в друго подходящо място за лишаване от свобода, за провеждане на необходимото стоматологично лечение на основание чл.62, ал.1,т.4 от ЗИНЗС. С писмо рег.№ ИЗ-12563/14.11.2022 г. по описа на ГДИН-София е направен отказ за преместването му и е указано, че лечението следва да продължи съгласно утвърдения лечебен план, при условията на чл.135 от ЗИНЗС.

На 12.11.2022 г. е представено становище от д-р Г , в което посочва, че при последващи контролни прегледи на 11.11. и 12.11 проведени след плануваната операция на 10.11.2022 г. е установил, че не се спазват лекарските предписания. Посочено е, че се подменят медикаментите които е предписал, не е предоставена предписана храна, несъответствие на нормалните хигиенно-санитарни условия на пациента, които са задължителни.

На 22.11.2022 г. е изготвено становище от д-р Г - управител на Дентална практика „Г и дент“ , в което сочи, че А. има повторно постоперативно възпаление дължащо се на неспазване на минималния минимум от санитарно-хигиенен контрол и неприемане на назначените медикаменти, и е назначено спешно медикаментозно лечение ( л.35).

До началника на Затвора-Варна и прокурор Кр. К  е изпратено становище от д-р Панайтов относно здравословното състояние на А., в което е посочено, че към 29.11.2022 г. няма възможност лечебния му план да бъде изпълнен от Затвора-Варна по чл.135 от ЗИНЗС ( л.38).

Установява се, че в Затвора – Варна няма щат за специалист по дентална медицина, като са сключвани граждански договори за възлагане на тази медицинска дейност. На 12.12.2022 г. такъв договор е сключен с д-р В  Д Д . Видно от представен Дневник за регистриране на л.с. нуждаещи се от медицинска помощ и представените от д- р Д   обяснения, А. е посещавал кабинета за преглед и лечение. Такива са проведени на 28.04.2023 г. , 08.06.2023 г., 21.07.2023 г. и 24.07.2023 г.,

По искане на А. е създадена организация и е извършен стоматологичен преглед при посочения от ищеца д-р Ч  на 26.06.2023 г. От представената епикриза се установява, че А. се нуждае от комплексно стоматологично лечение в амбулаторни условия. Установена е липса на много зъби, зъбен камък, нарушена дъвкателна функция и др. Изготвен е план за лечение за почистване на зъбен камък и полиране, екстракция на зъби и изработване на частични протези- горна и долна челюст.

С Резолюция № Р-91/2021 г. от 08.08.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Варна е разпоредено на началника на Затвора-Варна да прецени и съгласува с главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ – София възможността л.св. А. да бъде приведен за доизтърпяване на наказанието лишаване от свобода в друг затвор на територията на страната, където има оборудван и редовно работещ кабинет за дентално лечение. Във връзка с посочената резолюция е изготвено писмо от началника на Затвора-Варна до ГД „Изпълнение на наказанията“ за информация относно оборудван кабинет в другите затвори на територията на страната, в които да бъде проведено лечението на А..

Съдът, като прецени доказателствата по делото и направените искания счита, че начинът на формулиране на съдържанието на искането определя вида на производство по чл.276 и сл. от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 276 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3;извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Липсата на изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати нарушението на чл. 3.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение по ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая молителят твърди, че назначеният в Затвора-Варна стоматолог д-р Д   , е в невъзможност да осигури адекватно лечение на установените му заболявания на зъбите.

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в Глава Х на ЗИНС – чл. 128 и следващите: Условията и редът за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения по този закон са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Дейността на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се координира и контролира от министъра на правосъдието. Министърът на здравеопазването осъществява методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода и съдейства за осигуряването на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода. Лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

Според Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието: Лечебните заведения в местата за лишаване от свобода са част от националната система за здравеопазване и извършват дейността си в съответствие с Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието (чл. 3); Методическото ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерството на правосъдието, се осъществява от министъра на здравеопазването ( чл. 4); При осъществяване на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се спазват правата на пациента и Кодексът на професионалната етика. Качеството на медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода, съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода ( чл. 5).

С Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието (Приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г.) се уреждат устройството и дейността на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения към Министерството на правосъдието. Съгласно чл. 12 от Правилника управлението на лечебните заведения към Министерството на правосъдието се осъществява от директор, който организира и ръководи дейността на лечебното заведение; организира взаимодействието с други лечебни заведения и с местата за лишаване от свобода; отговаря за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на човешките ресурси; отговаря за управлението на предоставените на лечебното заведение материално-технически средства; изпълнява и други правомощия, възложени му от министъра на правосъдието и от главния директор на ГДИН. Според ал. 3 на същия член директорът дава становища и изготвя медицински справки за здравословното състояние на лишените от свобода по искане на органите на прокуратурата, съда или на други държавни органи.

По смисъла на чл. 2 от Закона за лечебните заведения лечебните заведения са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности: по т. 1 - диагностика, лечение и рехабилитация на болни.

От анализа на посочените заК и и подзаК и разпоредби следва, че лекарите, които работят в лечебните заведения към министерството на правосъдието не са административни органи. Дейността, която извършват по диагностика, лечение и рехабилитация на болни не представлява административна дейност, а е експертна такава. При осъществяване на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода лекарите са длъжни да спазват правата на пациента и Кодексът на професионалната етика, но качеството на медицинската помощ, която оказват съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването, които са длъжни да спазват лекарите във всички лечебни заведения в страната.

Следователно, дори и да се твърди в жалбата бездействие или непредприемане на конкретни желани от лишения от свобода действия от назначения в Затвора-Варна стоматолог ,това не е задължение на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а е действие, което лекарят може по своя преценка да предприеме или не по целесъобразност, при осъществяване на специализираната си експертна дейност. Т

Условията за изпращане на лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода са уредени в чл.135 от ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 31 от 23.04.2010 г. Съгласно чл. 27 от цитираната Наредба - Консултации и лечение с лекари по дентална медицина извън местата за лишаване от свобода се извършват по реда на глава четвърта (чл. 60 – чл. 61 от Наредбата).

Съгласно чл. 60, ал. 1 и 2 от Наредбата - Лишените от свобода се изпращат в държавни или общински лечебни заведения, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център. Той издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват: диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Съгласно чл.60,ал.3 от Наредбата директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи.

В Затвора – Варна е разкрит медицински център и в случая лицето, което може да удостовери необходимостта от провеждане на лечение на А. извън мястото за лишаване от свобода е назначеният директор, който няма качеството на орган по изпълнение на наказанието. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите, но те представляват експертни становища, а не административни актове, които непосредствено да създават права и задължения или да засягат такива и не подлежат на контрол за законосъобразност.

Предвид това, съдът намира, че не се установява действие или бездействие на началника на Затвора – Варна при упражняване на неговите правомощия във връзка с осигуряването на дентална помощ на Б. В  А., което да е засегнало негови права и да осъществява състава на чл. 3 от ЗИНЗС. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 280, ал.2,т.1 от ЗИНЗС ,съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Б.В.А., ЕГН **********,*** за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и свързани с провежданото от молителя дентално лечение от д-р В  Д Д  , назначен на длъжност зъболекар в Затвора.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в тридневен срок от получаването му от страните пред тричленен състав на Административен съд – Варна.

Разпореждането да се връчи на страните, като на ищеца следва да се връчи чрез началника на Затвора-Варна.

	Съдия: