Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, …..05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ***,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети
май две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията
гр.д.
№ 18049 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от И.Х.М., ЕГН **********, срещу
„Е.П.“ АД, ЕИК ***, иск да бъде постановено
решение, по силата на което
да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответното дружество
сумата от 317,10 лв., представляваща
начислена ел. енергия по
редовен отчет, по фактури, издадени
за периода от 30.11.2011г. до
05.10.2012г., за обект находящ се в ***, с кл. номер
***7, с аб. номер
***, поради погасяването на
задължението по давност.
Твърди се в исковата молба следното: Ищецът е клиент на ***, относно електроснабдяване на обект с адрес
на потребление ***, с абонатен номер ***, и кл. номер
***. Към настоящия момент по партидата
има незаплатени задължения в размер на 317,10 лв.
по фактури,
издадени за периода от 30.11.2011г. до 05.10.2012г., представляващи начислена ел. енергия
от редовен отчет. С оглед задължението ответното дружество е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
реда на чл.
410 ГПК. Подадено е възражение, а по
– късно заповедта е била обезсилена, поради неподаване на иск по
реда на чл.
422 ГПК. Сочи се, че задължението за процесния период е погасено по давност.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника ***, в който се сочи,
че не е налице
правен интерес от водене на
настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на суми по
обезсилена заповед за изпълнение. В условията на евентуалност се сочи, че искът
е неоснователен.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта:
Доколкото в конкретния казус е
предявен отрицателен установителен иск за
установяване недължимостта на сума, начислена за
ползвана и доставена ел. енергия на обект в гр. ***, настоящият съдебен състав
споделя извода, че е налице правен интерес от такова процесуално действие, с
оглед на обстоятелството, че процесната сумата се
явява дължима, поради настъпил падеж и нейното отричане с влязло в сила решение
е възможност, която следва да бъде дадена на ищеца. Нейното отричане с подаване
на възражение по реда на чл. 414 ГПК е невъзможно. Предвид изложеното искът е
допустим.
По
основателност:
Не е спорно по делото,
че по ч.гр.д. номер 6824/2017г. по описа на ВРС е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, в която е обективирано
задължението на длъжника И.Х.М. за заплащане на сумата от 317,10 лв. на ***.
Безспорно е между страните, че трите фактури, въз основа на които е издадена
заповедта за изпълнение са от 30.11.2011г. в размер на 193,70 лв., от
30.12.2011г. в размер на 104,40 лв. и 05.10.2012г. в размер на 19,00 лв.
Безспорно е между страните, че поради непредявяване на иск в срока по реда на
чл. 422 ГПК, издадената заповед за изпълнение е била обезсилена.
Безспорно е между страните, че ищецът
е абонат на ответното дружество, като на адрес на потребление в *** се доставя
ел. енергия.
В Тълкувателно решение номер 3 от
2011г. на ОСГТК е установено, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер. Според чл.155 и чл.156 от Закона за енергетиката
потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и
известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са различни
системи за плащане на действително потребеното
количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във всички случаи се
касае за периодични плащания.
С оглед на гореизложеното предявеният иск се
явява основателен. От момента на настъпване на падежа, сумите по трите броя
фактури са станали дължими, но от момента на тяхната дължимост,
до момента на предявяване на исковата молба е изтекъл предвиденият в ЗЗД
погасителен давностен срок.
Предвид изхода на спора
съдът намира, че ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сторените от последния разноски в размер на 55,00 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото не се представи списък по реда на чл. 80 ГПК от
процесуалния представител на ищеца, нито доказателства към представеното
пълномощно за заплатено адвокатско възнаграждение. В договора за правна помощ
следва да бъде вписан начинът на заплащане на възнаграждението, какво и
неговият размер. В представеното по делото пълномощно не е посочена сума, която
ищецът е заплатил на процесуалния си представител, поради което същото не може
да послужи дори за разписка за получена сума. Не направено и искане по реда на ЗАдв. С оглед на това разноски за адвокатско възнаграждение
не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Х.М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, сумата от
317,10 лв., представляваща
начислена ел. енергия по
редовен отчет, по фактури, издадени
за периода от 30.11.2011г. до
05.10.2012г., за обект находящ се в ***, с кл. номер
***7, и аб. номер
***, поради погасяването на
задължението по давност, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на И.Х.М., ЕГН **********, сумата в общ размер от 55,00 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: