Решение по дело №685/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 107
Дата: 20 май 2022 г.
Съдия: Десислава Георгиева Петрова
Дело: 20213130100685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Провадия, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. П.а
при участието на секретаря Ивелина М. Вълчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Гражданско дело №
20213130100685 по описа за 2021 година

Предявен е от ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „КАБИЮК”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление **** представлявано от Д.Д.,
срещу ПЛ. СТ. П. , ЕГН **********, с адрес ******, иск с правно
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.232 вр. чл.86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1779.45лв. /хиляда
седемстотин седемдесет и девет лева и четиридесет и пет ст./,
представляваща дължимо наемно възнаграждение по договор за
предсъстезателна подготовка на коне в тренинг от 03.12.2018г., от които
1620.32лв. – наем бокс, 116.75лв. – вода и 42.38лв. – ел. енергия за периода
декември 2018г. до октомври 2019г., във връзка с което са издадени фактури
№100489/30.08.2019г. и № 12337/26.09.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
31.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 279.45лв.
/двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и пет ст./, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 30.08.2019г. до
29.03.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№253/01.04.2021г. по ч.гр.д. №370/2021г. по описа на РС - Провадия.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената
такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца се породил правният
интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че по силата на договор за
осигуряване на предсъстезателна подготовка на коне за тренинг ищецът е
1
предоставил на ответника ползването на бокс за три броя коне, както и
прилежащи тренировъчни съоръжения за отглеждане и трениране на коне.
Твърди пълно неизпълнение на задължението на ответника. Моли се за
уважаване на предявения иск. Претендират се и сторените в исковото
производство разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, с писмена молба чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли за
уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В о.с.з. ответникът, редовно призован се явява лично. Моли за
отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №370 по описа за 2021г. на
Провадийски районен съд, от което е видно, че по повод подадено заявление е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ДП „Кабиюк” срещу ПЛ.
СТ. П. за сумите, както следва: главница от 943.52лв. по фактура
№100489/30.08.2019г. с падеж 30.08.2019г., по договор №508/04.12.2018г.,
ведно със сума в размер на 151.50лв. мораторна лихва от 30.08.2019г. до
29.03.2021г., главница в размер на 835.93лв. по фактура №12337/26.09.2019г.
с падеж 26.09.2019г. по договор №508/04.12.2018г., ведно със сума в размер
на 127.95лв. мораторна лихва от 26.09.2019г. до 29.03.2021г., ведно със
законната лихва от 31.03.2021г. до изплащане на вземането.
В срока по чл.414 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния
закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за
съществуване на вземането си.
По силата на договор за предсъстезателна подготовка на коне в тренинг
от 03.12.2018г. /вх.№508/04.12.2018г./ ответникът е възложил, а ищецът, в
качеството му на изпълнител е приел да осигури условия за предсъстезателна
подготовка на собствените на възложителя 3 бр. коне в категория „Коне в
тренинг” на територията на ДП „Кабиюк”, филиал „Районен хиподрум –
гр.*****” в подходящи за целта помещения и срещу заплащане на дневно
възнаграждение в размер на 1.67лв. без ДДС. Съгласно чл.1, ал.2 предаването
на конете се извършва с подписване на двустранен приемо-предавателен
протокол, в който се описва името, пола, цвета на косъма, дата на раждане и
номера паспорта на всеки кон. Въз основа на чл.3, т.5 и т.7 възложителят се
задължава да подсигури за своя сметка ездач и треньор на предоставените за
отглеждане и подготовка коне, както и да заплаща ежемесечно разходите за
използваните електроенергия и вода, които се разпределят пропорционално
според броя предоставени за отглеждане и подготовка коне.
Приети по делото са фактури №**********/30.08.2019г. и
№**********/26.09.2019г., издадени от доставчик – ДП „Кабиюк” към
получател П.П., с предмет описаните в исковата молба наем бокс, ел. енергия
2
и вода на обща стойност 1779.45лв., с ДДС. Фактурите носят подпис за
доставчик, а като начин на плащане е посочено „по сметка”, с падеж – датата
на издаване на фактурите.
По делото е приета ССЕ, от заключението на която се установява, че
процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и че няма
заплащане по тях. Мораторната лихва вещото лице изчислява в размер на
279.45лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е
подадено възражение, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
За успешното провеждане на предявения установителен иск, ищецът, в
условията на пълно и главно доказване, следва да установи възникването в
негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да
докаже наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по
договор за наем, по което ищецът е изправна страна и по силата на което е
осигурил условия за предсъстезателна подготовка на собствените на
възложителя 3 бр. коне в категория „Коне в тренинг” на територията на ДП
„Кабиюк”, филиал „Районен хиподрум – гр.*****” в подходящи за целта
помещения.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорното си
задължение да заплати уговореното възнаграждение.
Съгласно договореното между страните предаването на конете се
удостоверява с подписване на двустранен приемо-предавателен протокол
/чл.1, ал.2/, за което не се представиха доказателства от ищеца.
Съгласно трайната практика на ВКС при търговските сделки,
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в
съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване /Решение №185/14.04.2020г. по т.д. №3224/2018г., II
т.о. на ВКС/. Не по същия начин обаче стои въпроса за осчетоводяването на
задължението в счетоводството на ищеца - наемодател, поради което това не
обуславя извод за наличие на възникнало за ищеца вземане.
Въпреки горното, с оглед наличието на представен договор за наем и
признанието, направено от ответника на факт в с.з. от 22.03.22г., съгласно
чл.175 от ГПК, досежно ползване на три броя боксове за три коня
първоначално, считано от април 2019г. за шест месеца, а впоследствие от
август само за един кон за две години, съдът приема, че се установява
възникването на облигационна връзка между страните по договор за наем,
така и фактът на доставяне на боксовете на ответника.
3
Оспорва се от ответника, че датата на сключване на договора не е
действителната такава и че е допълвано съдържанието му след подписването
му, но последният не обвързва това оспорване с ангажиране на доказателства.
Посочва, че уговорката между страните е заплащане на наем, ток и вода общо
в размер на 100лв. /50лв. наем и 50лв. ток и вода/, които заплащал на треньора
на конете, който от своя страна е трябвало да заплаща на ищеца срещу
фактура. Не доказва и твърдението, че е налице прекратяване на
правоотношението за два от конете, което съгласно чл.9, ал.1, т.2 от договора
също се удостоверява с приемо-предавателен протокол.
С оглед горното, съдът приема, че за ответника е възникнало
задължение да заплати възнаграждение за ползвания бокс, ток и вода.
Твърденията на ответника, че дължи по 50лв. за ток и вода, съобразено с
претенцията в случая също обосновават основателността за търсения размер,
който в случая е по-малък.
Ответникът е оспорил основателността на иска с възражение, че цената
по договора е заплащана директно на треньора. В подкрепа на твърдението си
не е направил своевременно доказателствено искане.
В случая ответникът не само е имал възможност да се снабди с
документи за твърдените от него плащания, но и е бил длъжен да го стори с
оглед неблагоприятните последици при ответно оспорване, за което в пълна
сила важи правилото, че който плаща зле - плаща два пъти.
Доколкото не се установява по делото заплащане на дължимата сума от
1779.45лв., то предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на
задължението.
По отношение на обезщетението за забава:
Съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Съгласно чл. 3, т.3 страните са приели, че ответникът се задължава да
заплаща на ищеца договореното в чл.1, ал.3 възнаграждение за всеки
предоставен за отглеждане и предсъстезателна подготовка кон в срок до 5-то
число на текущия месец.
На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение, т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от
датата на падежа длъжникът изпада в забава и от този момент дължи
обезщетения за забава в размер на натрупаната лихва. Това е така обаче
единствено за възнаграждението за наем, доколкото е определяемо
задължение /дневно 1.67лв. без ДДС/.
Що се отнася до обезщетението за забава, касаещо задължението за
заплащане на ел. енергия и вода, уговорено в чл.3, т.7, липсва
индивидуализация на вземането, като няма данни ответникът да е уведомен за
4
размера на задължението, а и да му е предоставен срок за плащането. Това е
необходимо доколкото падежът е уговорен изрично за възнаграждението за
наем, но не и за задължението за ток и вода, откъдето последният изпада в
забава едва след поканата. Такава не се твърди и не се доказва да е отправена.
Фактурите са едностранно подписани от ищеца.
Ето защо претенцията за мораторна лихва върху сумите за ел. енергия и
вода остава недоказана от ищеца и следва да бъде отхвърлена за размера на
24.81лв., изчислен с помощта на calculator.bg, от които 14.96лв. за периода
26.09.2019г. до 29.03.2021г. досежно главница в размер на 97.79лв. с ДДС и
9.85лв. за периода 30.08.2019г. до 29.03.2021г. досежно главница в размер на
61.34лв. с ДДС. След приспадане на 24.81лв. от посочената в размер на
279.45лв. от вещото лице, остава дължима за мораторна лихва сумата от
254.64лв.
В обобщение, като основателни съдът приема претенциите на ищеца за
заплащане на наем за бокс, вода и ел. енергия в претендирания размер от
1779.45лв. с ДДС, за периода декември 2018г. до октомври 2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 31.03.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 254.64лв. обезщетение за забава върху
главницата от 1620.32лв.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца както сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар от 514.90лв., така
и сторените в исково производство разноски за заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение, депозит вещо лице, съразмерно с уважената част
от исковете, а именно в размер от 801.99лв.
Ответникът не претендира разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основаниечл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.232 вр. чл.86 ЗЗД на
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „КАБИЮК”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление **** представлявано от Д.Д. срещу ПЛ. СТ. П. , ЕГН
**********, с адрес ******, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1779.45лв. с ДДС /хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и
четиридесет и пет ст./, представляваща дължимо наемно възнаграждение по
договор за предсъстезателна подготовка на коне в тренинг от 03.12.2018г., от
които 1620.32лв. – наем бокс, 116.75лв. – вода и 42.38лв. – ел. енергия за
5
периода декември 2018г. до октомври 2019г., във връзка с което са издадени
фактури №100489/30.08.2019г. и № 12337/26.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
31.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 254.64лв.
/двеста петдесет и четири лева и шестдесет и четири ст./, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 30.08.2019г. до
29.03.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№253/01.04.2021г. по ч.гр.д. №370/2021г. по описа на РС – Провадия, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 254.64лв. до пълния му
предявен размер от 279.45лв. за мораторна лихва.
ОСЪЖДА ПЛ. СТ. П., ЕГН **********, с адрес ******, да заплати на
ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „КАБИЮК”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление **** представлявано от Д.Д. сумата от 801.99лв.
/осемстотин и един лева и деветдесет и девет ст./, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и сумата от
514.90лв. /петстотин и четиринадесет лева и деветдесет ст./, сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. №370 по описа за 2021г. на РС -
Провадия разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6