Р Е Ш Е Н И Е № 13
Град Несебър, 20.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
при
секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 654 по
описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
предявен иск с правно основание чл.59 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът „Г.б.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.М.А., твърди в
исковата си молба, че на 13.04.1999г. между него и ответника О.Н.
представлявана от Кмета Н.Д., е сключен договор за отдаване на концесия, с
предмет: третиране на битови отпадъци на терен, отреден за сметище с площ от
95 856,50 кв.м., представляващ понастоящем поземлен имот с идентификатор ********
по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Равда, о.Н. а срокът на
договора е бил до 13.04.2014г. В изпълнение на задълженията си по договора,
ищецът твърди, че е изградил сгради и съоръжения. Още преди изтичане срока на
договора О.Н. е предприела незаконосъобразни действия, довели до невъзможност
ищецът да ползва изградените от последния сгради и съоръжения, за които твърди,
че са негова – на ищеца – собственост, като същите започнали да се ползват от
служители на О.Н. между които сграда-работилница със застроена площ от 61
кв.м., сграда № 6 и трафопост за депото. Тъй като сградите и съоръженията
продължавали да се ползват от ответника и понастоящем, ищецът поканил О.Н. да
му заплаща месечен наем за ползването в размер на 20 000 лева, като за
целта била изпратена нотариална покана рег.№ ***************** на нотариус Л.Ч.
с рег.№ 600 на НК, връчена на ответника на 10.03.2014г. Плащане от страна на
ответника не последвало. Счита, че с ползването на собствеността на ищеца,
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което прави
искане съдът да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на собствените на ищеца имоти и съоръжения, а именно:
сграда-работилница със застроена площ от 61 кв.м. (с размери 12,20 /
В отговора на исковата молба
ответникът О.Н. заявява, че оспорва предявения от ищеца иск. Счита, че ищецът не
е уточнил предмета на делото, като не е конкретизирал и индивидуализирал в
достатъчна степен имотите, които твърди, че се ползват от ответника, както и
дали всички се намират в поземления имот, което се налага, тъй като в О.Н. се
съдържали преписки за премахване на незаконно изградени сгради в поземления имот,
а за премахването на една от тях имало влязла в сила заповед. Потвърждава за
сключения между страните договор за концесия, като уточнява, че същият е с
предмет „третиране на битови отпадъци които да се извършват на територията на О.Н.
и предоставя на концесионера особено право на ползване върху имот – публична
общинска собственост – терен, отреден за сметище”. По силата на този договор концесионерът следвало да приведе сметището в
съответствие с нормативните изисквания за третиране на битови отпадъци. Тъй
като ищецът-концесионер не е спазил това свое задължение, Общински съвет –
Несебър с Решение № 819 от Протокол № 23/22.12 и 23.12.2009г. е прекратил
договора за концесия, като е възложил на Кмета на О.Н. да уведоми „Г.б.” ЕООД
за взетото решение. Уведомяването е направено с писмо изх. № 92-00-906 /
05.10.2012г., изпратено на адреса на управление на ищцовото дружество, и с
което ищецът е поканен в 10-дневен срок да предаде владението на депото за
битови отпадъци и е предупреден, че при неизпълнение, ще бъде открито
производство по издаване на Заповед за изземване на имота по реда на чл.65 от ЗОС. Тъй като ищецът не е намерен на адреса му на управление, вписан в Търговския
регистър, му е било изпратено второ писмо от 17.10.2012г., чрез куриер, което
също не е било връчено на адресата, като връчителят е отбелязал, че „няма
такава фирма на адреса”. Писмото е било изпратено за трети път, този път лично
до управителя на дружеството, което също не е получено, поради което на
22.10.2012г. писмото е било поставено на таблото за обявления в О.Н. на
основание чл.26, ал.2, във връзка с чл.61, ал.3 от АПК. Счита, че по този начин
договорът за концесия е прекратен на 23.10.2012г. Неизпълнение на задължението
на концесионера да изгради депото за битови отпадъци в съответствие с
нормативните изисквания се потвърждава и с влезли в сила съдебни решения.
Ответникът отрича да ползва трафопост, за което ищецът претендира заплащане на
обезщетение за ползването му. След прекратяване на договора О.Н. е поискала
смяна на партидата от страна на доставчика на ел. енергия и от изземването на
депото за битови отпадъци, разходите за ел. енергия се заплащат от ответника.
С допълнителна молба, подадена в
изпълнение указанията на съда, ищецът твърди, че е собственик на Сграда № 6 –
Работилница-склад, представляваща масивна, едноетажна, линейна сграда,
изградена в ПИ ********, състояща се от битови помещения, под- рувитекс, стени-
мазилка, с постно боядисване, таван- плоча, с ВиК, ел. луминисцентни лампи, дограми- дървени, със застроена площ 85
кв.м., и на Мачтов трафопост (въздушен), стандартен, 1х400 кVа, представляващ
метален решетъчен стълб с височина 6 метра, с площадка, на която е монтирана
трафомашина, ограда около стълба, ел. табло, захранване на ТП от линия ВН.
Собствеността е придобита от ищеца вследствие на изграждането им от ищеца с
негови средства по време на действието на концесионния договор с ответника върху
поземления имот, предоставен по силата на договора за концесия. Собствеността е
притежавана от ответника и през въведения от него период: 10.03.2014г. –
10.04.2014г., през който период са ползвани без основание от ответника и без да
заплаща на ищеца обезщетение.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа предявения
иск, като моли същият да бъде уважен като основателен и доказан по размер.
Представя писмени бележки.
Ответникът се представлява в
съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който изразява
становище за неоснователност на иска за заплащане на обезщетение с основния
довод, че ищецът няма отстъпени вещни права и не притежава право на собственост
в поземления имот, предмет на концесионния договор, не са одобрявани
инвестиционни проекти и на ищеца не е издавано разрешение за строеж на сгради и
съоръжения. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя
писмени бележки, в които обосновава извода, че след като ищецът не е бил
собственик на процесните сграда и съоръжение, не може да претендира обезщетение
в резултат на ползването им от друго лице, както и че отношенията на страните
следва да се уредят единствено въз основа на концесионния договор, в който е
предвидено концесионерът да търси обезщетение единствено за извършените от него
подобрения.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна :
На 13.04.1999г. е сключен Договор
за отдаване на концесия, по силата на който концедентът – ответника О.Н. е дал разрешение на концесионера – ищеца „Г.б.”
ЕООД ***, за извършване на дейност : „Третиране на битови отпадъци”, които да
се извършват на територията на О.Н. и му е предоставил особено право на
ползване върху имот – публична общинска собственост – терен, отреден за сметище
с площ от 95 856,50 кв.м. Цената на концесията е в размер на
25 920 000 лева, а срокът на договора е 15 години, считано от датата
на сключването на договора. О.Н. се легитимира като собственик на терена,
отдаден на концесия на ответника, по силата на Акт № 499 за публична общинска
собственост, съставен на 08.01.1999г. на основание чл.2, ал.1, т.4 от Закона за
общинската собственост. По силата на чл.13 от концесионния договор на ищеца-концесионер
е предоставено право да извършва подобрения, отнасящи се до строителни и други
работи на терена на концесионния обект, които след прекратяване или изтичане
срока на договора, се предоставят на концедента, като концесионерът има право
на обезщетение за тяхната стойност.
По сега действащите кадастрална
карта и кадастралните регистри на село Равда, о.Н. поземленият имот се
индивидуализира като такъв с идентификатор ********, представляващ земеделска
земя – пасище, за който няма влязъл в сила ПУП или друг административен акт за
смяна на предназначението му или за отреждането му за строителство и
предвиждане на конкретни строежи.
Между страните не се спори, че органът,
който е представлявал концедента по концесионния договор, е предал обекта на
концесията на концесионера в срока и по реда, определени с концесионния
договор.
По време на действие на
концесионния договор е съставен Констативен акт № 291/24.06.2005г. от работна
група от представители на РДНСК-Бургас и на О.Н. според който в поземления имот
е извършен строеж от „Г.б.” ЕООД, който строеж
втора категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ
за номенклатурата на видовете строежи, представлява депо за битови отпадъци,
включващо мачтов трафопост с ел. захранване от електропровод 20 кV, складови
помещения, двуетажна административна сграда и вътрешен път. Като нарушение е
посочено, че строежът се ползва като „Депо за битови отпадъци” без същият да е
въведен в експлоатация от компетентен орган по реда на чл.177, ал.2 от ЗУТ. На
18.07.2005г. е издадено удостоверение от О.Н. изх.№ 283/18.07.2005г., с който е
удостоверено, че строеж „Сметище”, находящ се в местн. „********”, землището на
село Равда, о.Н. е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.
С решение № 819, обективирано в
Протокол № 23/22.12.2009г. , Общинският съвет – Несебър е прекратил на
основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с чл.87, ал.2 от ЗЗД
концесионния договор и е възложил на Кмета на О.Н. да уведоми концесионера –
ищеца – за решението и да извърши необходимите действия по изземване на имота.
Изготвено е писмо от Кмета на О.Н.
изх.№ 92-50-906/05.10.2012г. за уведомяване на „Г.б.” ЕООД за прекратяването на
концесионния договор, и с което му се определя срок да предаде владението на
имота, предмет на договора. Впоследствие е изготвена Заповед №
1599/06.11.2012г. на Кмета на О.Н. за изземване от владението на „Г.б.” ЕООД
имот – публична общинска собственост – терен, отреден за сметище, актуван с АОС
№ 499/08.01.1999г., и с която е определен срок до 12.11.2012г. за доброволно
предаване на имота. Заповедта е била
обжалвана, като въз основа на жалбата на концесионера е било образувано адм.д.№
2317/2012г. по описа на Административен съд – Бургас, който с Решение №
753/01.04.2013г., постановено по делото, е отхвърлил жалбата като незаконосъобразна.
Това съдебно решение е било оставено в сила с влязло в сила Решение №
13899/19.11.2014г., постановено по адм.д.№ 8331/2013г. по описа на ВАС, ІІІ о.
Предприети са действия по
изпълнение на горецитираната заповед на Кмета на О.Н. на 12.11.2012г., като за
извършените от Комисията към общината действия е съставен протокол.
На 07.03.2013г. по повод
извършена проверка на работна група към О.Н. в поземлен имот 6105.86.21,
относно съответствието на строеж, представляващ „Сграда” с неправилна форма със
застроена площ 60 кв.м., с размери 10м. на
Издадена е Заповед №
428/23.05.2013г. на Кмета на О.Н. според която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат в срок
до 10.06.2013г. незаконен строеж: „Сграда с неправилна форма”, със застроена
площ 60 кв.м. с размери около 10м/6м. и височина 3.50 м., паянтова конструкция,
с ограждащи тухлени стени, изградени върху бетонови ивични основи, метална
покривна конструкция, покрита с рифелова ламарина, електрифициран, фигуриращ
под № 6 в приложената към Констативен акт № 12/07.03.2013г. схема, извършен в
имот с идентификатор ********, собственост на О.Н. Тази заповед също е била
обжалвана от „Г.б.” ЕООД, като въз основа на жалбата му е било образувано
адм.д.№ 1506/2013г. по описа на Административен съд – Бургас, който с
постановено по делото Решение № 205/14.02.2014г., е отхвърлил жалбата. Това
решение е влязло в сила, а оттам и заповедта на Кмета, след като е било
оставено в сила с Решение № 12242/15.10.2014г., постановено по гр.д.№
5388/2014г. по описа на ВАС, ІІ о.
След това ищецът е поискал
съставянето на констативен протокол от 15.04.2015г. от нотариус М. Бакърджиева
с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд, според
съдържанието на който: 1) Сграда № 6, изградена в поземлен имот с идентификатор
******** по КККР на село Равда, о.Н. не е освободена от находящите се в нея
вещи и се използва от служители на О.Н. управление БКС; 2) Масивната бетонова
ограда на поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на село Равда, о.Н. е
частично разрушена, като липсва част от северната ограда на имота.; 3) В поземлен имот с идентификатор ******** работи
ел. захранване, осигурено от мачтов трафопост по данни на служител – управител
на депо за неопасни отпадъци.
На 06.02.2015г. ищцовото
дружество е поискало от Кмета на О.Н. достъп до запечатаните сгради, с довода,
че липсва част от имуществото му и че служители на О.Н. ползват незаконно
трафопоста на ищеца и сградата. Достъпът е бил необходим на ищеца за да извърши
демонтаж. На това искане Кметът на О.Н. е отговорил, че ще осигури достъп на
представители на ищцовото дружество след предварително заявени дата и час на
присъствие на О.Н. като същевременно е уведомил ищеца, че ако не бъдат
изпълнени доброволно влезлите в сила заповеди за премахване на незаконни
строежи, премахването ще бъде извършено принудително.
Размяната на кореспонденция между
страните е продължила, като на свой ред ищецът е отправил ново уведомление до
Кмета на О.Н. че на 13.03.2015г. в 11:00 часа ще започне изнасянето на вещите,
съоръженията и други, собственост на „Г.Б.” ЕООД, до когато О.Н. е следвало да
освободи ползваната сграда и на които дата и час да бъдат осигурени служители
от общината, с които да бъде изготвен протокол и за всички направени в имота
подобрения. Ищецът е уведомил ответника, че последният му дължи обезщетение за
ползването на мачтовия трафопост, захранващ сметището, на който трафопост
ищецът е заявил, че е собственик.
На 13.03.2015г. е съставен
констативен протокол, подписан от представители на О.Н. и от представител на „Г.Б.”
ЕООД, според който достъпът на представителя на ищцовото дружество до сгради №
2, 3, 4 и 5 е бил осигурен чрез скъсване на запечатванията и възможност за
изнасяне на имуществото и премахване на незаконните строежи; достъп до сграда №
6 не е осигурен, тъй като е било необходимо изнасяне на инвентар – собственост
на О.Н.
На 24.03.2015г. управителят на
ищцовото дружество е счел за необходимо да уведоми Кмета на О.Н. че сграда № 6
не му е предадена, не е изключено ел. захранването на мачтов трафопост, не му е
осигурен достъп за демонтиране, но ще бъдат демонтирани и металните портали на
входа на депото, а служители на О.Н. са разрушили част от бетонна ограда, която
е част от активите на ищцовото дружество и за нея има геодезическо заснемане.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че мачтовият трафопост –
100kVA, който е действащо съоръжение, се състои от
метален решетъчен стълб с височина 6 метра, площадка, на която е разположен
трансформатора, фундамент с телена ограда, захранване от линии високо
напрежение. За него няма одобрен ПУП по ЗУТ или ЗТСУ (отм.). Вещото лице
заявява, че по време на огледа сградата работилница-склад се ползва от
служители на О.Н. осъществяващи дейности по охрана на депото, като ползването е
за битови нужди – място за почивка.
Изслушан в съдебно заседание, вещото
лице уточнява, че има приложена съгласувана скица с Главния архитект на О.Н. на
която е ситуирано петно за тримачтовия трафопост, има изготвени и съгласувани,
но неодобрени проекти от „Енергоснабдяване” Бургас, няма и разрешение за
ползване на обекта като трафопост.
От допълнителното заключение на
вещото лице, също прието като компетентно и обективно извършено, се установява, че средният месечен пазарен
наем на сграда-работилница със ЗП 61 кв.м. (с размери 12,20 х 5,00 м. и
височина 3,20 м.) – сграда № 6, в ПИ ******** през периода от 10.03.2014г. до
10.04.2014г., в зависимост от това, за какво се ползва, възлиза съответно на
сумата в размер на 75 лева, при условие, че се ползва за работилница, на сумата
в размер на 171 лева при условие, че се ползва за битови нужди, и на сумата в
размер на 123 лева без включен ДДС при условие, че сградата се ползва
едновременно и като работилница и за битови нужди. Средният пазарен наем на
Мачтов трафопост – 100кVА, находящ се в ПИ ********, възлиза на 870 лева без
включен ДДС за същия период.
От показанията на разпитания по
искане на ищеца свидетел се установява, че по време на действие на концесионния
договор сградата-работилница се е използвала от ищцовото дружество основно за
офис, същата е била измазана, имало е санитарен възел с тоалетна чиния и
плочки. Една от стаите се е ползвала за офис, друга стая, с площ от около 40
кв.м., се е ползвала като зала, а трета стая е била предназначена на
служителите по охрана на обекта, в която стая е имало дивани и телевизори.
Сградата е била захранвана с ток от трансформатора. Трафопостът, който
захранвал и други сгради, се е поддържал от служители на „Енергоснабдяване”
Бургас. След прекратяване на договора, сградата е продължила да се ползва от
общински служители пак основно като офис и за служители по охрана.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка а другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск
по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може
да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване
на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена
възможност в други текстове на закона.
Общата хипотеза за
неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице в случаите, когато лице
несобственик ползва недвижимия имот (вещта) без правно основание за това и
препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на
имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под
наем (на правно основание) имота и да реализира имуществена облага. В този
случай от едни и същи факти – ползването без правно основание от
несобственика-ответник на собствения недвижим имот (вещ) на ищеца, произтича
обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да
ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за
процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния
период. Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
обхваща елементите: 1) ищецът да е собственик на имота (вещта); 2) ответникът
да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това за конкретен
период от време (исковия период), и 3) размера на вредата, изчислена на база
сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота – наемната цена на този
функционален тип имоти.
Въведеният от ищеца довод, че е
придобил правото на собственост върху сградата-работилница и трафопоста, а
именно вследствие изграждането им от ищеца с негови средства по време на
действието на концесионния договор, е неприемлив за съда. На първо място,
законодателят не е предвидил такова основание за придобиване на право на
собственост върху недвижим имот, в случая сграда и съоръжение, разположени в
имот на друго лице. Само с факта на построяването на сграда в чужд имот, тази
сграда, дори и след завършването на строежа, не може да бъде придобита от този,
който я е построил (и без значение с чии материали и средства) нито по първичен
(оригинерен) нито по производен (деривативен) начин. В случая нито е налице
транслативна сукцесия, а доколкото в полза на ищцовото дружество не е надлежно
учредено от страна на собственика на земята и възникнало право на строеж, не
сме изправени и пред хипотеза на конститутивна сукцесия.
На второ място, вярно е, че между
страните е имало валидно сключен концесионен договор, в предвидената от закона
писмена форма. Концесията е право на експлоатация на конкретен обект и/или
услуга от обществен интерес, което концедентът предоставя на концесионера за
продължителен срок (чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗК). Предоставените обекти са публична
или частна държавна или общинска собственост (чл.13 от ЗС). Концедентът запазва
правото на собственост върху обекта на концесията (чл.15, ал.1 от ЗК). Продължителният
срок на експлоатация неизбежно налага концесионерът да извършва
строително-монтажни работи, свързани с разширяване, ремонт, рехабилитация или
реконструкция на обекта, включително и когато е предоставена концесия за услуга
(чл.4, ал.4 от ЗК). Направените вследствие на тези СМР подобрения и приращения,
включително и когато не са в изпълнение на концесионния договор, стават
собственост на концедента от момента на възникването им, а тъй като в настоящия
случай се касае за подобрения и приращения, които са извършени върху обект
публична общинска собственост, по силата на императивната разпоредба на чл.15,
ал.2 от ЗК те са станали собственост на
общината, в т.ч. и процесната сграда-работилница и трафопоста.
В случаите, когато договорът не
се прекрати преждевременнно, направените подобрения и приращения се амортизират
напълно към момента на изтичането на срока, за който е сключен, поради което
концедентът не се обогатява неоснователно за сметка на концесионера. Но при
предсрочно прекратяване, когато все още не е настъпило изхабяването на
подобренията и приращенията, концедентът получава обект, чиято стойност е
увеличена, т.е. получава нещо повече от дължимото му по договора концесионно
възнаграждение. Т.е. налице е едно неоснователно обогатяване за сметка на
концесионера с направените от него в обекта подобрения и приращения.
Договорът между страните по
делото (макар, че след влизане в сила на сега действащия Закон за концесиите –
обн. ДВ, бр.36 от 02.05.2006г., концедент по договора е общинския съвет –
чл.17, ал.1, т.2 от ЗК) е бил прекратен предсрочно. Съгласно чл.80 от ЗК
(приложима за процесния договор съгласно § 23а, ал.4 от ПЗР на ЗК) при
предсрочно прекратяване на концесията концесионерът има право на обезщетение за
направените в съответствие с концесионния договор подобрения и приращения в
размер на тяхната историческа цена след приспадане на съответните
амортизационни отчисления, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от
данъчно признатите амортизации за срока на концесията. Страните навеждат
твърдения, че са повдигнали такъв спор за дължимост на такова обезщетение въз
основа на предсрочно прекратения концесионен договор и в зависимост от това кой
е изправната страна по договора (чл.76 от ЗК), който спор е предмет на друго
съдебно производство.
В случая съдът намира за безпредметно
да обсъжда въпроса дали сградата-работилница представлява въобще строеж, респ.
дали тя е възникнала в резултат на осъществено строителство (§ 1, т.15 и т.16
от ДР на ЗК), и кой е осъществил строежа,
тъй като след като за нея има влязла в сила заповед за премахването й,
тя не може да бъде обект на правото на собственост (Решение № 1065 от
16.03.2009г. по гр.д.№ 3428/2007г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 1159 от
24.09.2008г. по гр.д.№ 4293/2007г. на ВКС, ІV г.о.). Незаконността на
строителството на тази сграда е установена след влизане в сила на Решение
№ 12242 от 15.10.2014г. по адм.д.№
5388/2014г. по описа на ВАС, ІІ о., и настоящата инстанция е обвързана с
приетото в това решение. Ирелевантно в случая е и обстоятелството, че
въведеният от ищеца период, за който претендира заплащане на обезщетение по
чл.59 от ЗЗД, е след като договорът за концесия е бил вече прекратен (има
значение единствено за правната квалификация), и през който заповедта за
премахването на „строежа” е била предмет на съдебен контрол.
Фактическият състав на нормата на
чл.59, ал.1 от ЗЗД не изисква установяване умишлено възпрепятстване на ищеца от
страна на ответника за ползването на имота – самото лишаване на собственика от
фактическа власт върху имота без годно правно основание за това е пречка за
осъществяване в пълен обем на притежаваното вещно право на собственост и е
основание за търсене на обезщетение. Нормата не изисква и отправянето на покана
до ответника, която няма никакви права върху имота и го владее/държи без
основание, като условие да се претендира заплащане на обезщетение, каквато
покана се изисква при наличие на съсобственост. Ето защо ирелевантен се явява и
факта и на изпратената от ищеца до ответника нотариална покана, тъй като същата
не може да предизвика възникване, съществуване и изискуемост на вземане на
обезщетение по чл.59 от ЗЗД.
Липсата на заповед за премахване
на мачтовия трафопост, но предвид че и
той е незаконно изграден, означава, че същият може да бъде обект на
право на собственост, но и че това право принадлежи на концедента по договора
(с оглед на това, че е строен по време на договора за концесия), който е
собственика на поземления имот, който като публична общинска собственост е бил
отдаден на концесия, като това право на собственост е възникнало по силата на
закона, и в частност на специалния Закон за концесиите. След като в полза на
ищцовото дружество – концесионерът, не е учредено право на строеж за изграждането
на този трафопост и за него не съществуват строителни книжа, съгласно чл.15,
ал.2 от ЗК и съгласно чл.13 от вече отменения договор за концесия, О.Н. може да
упражнява всички права и действия по отношение на този обект, произтичащи от правото
му на собственост, като за концедента по предсрочно прекратения договор
законът, а и прекратения договор, предвижда единствено
право на обезщетение, но не по правилата на неоснователното обогатяване, а за
тяхната стойност, което основание произтича на основание концесионния договор,
и то при условие, че е бил изправна страна.
Обстоятелството, че в полза на
ищеца-концесионер е възникнало правото да извършва подобрения в поземления имот
въз основа на договора за концесия, не означава, че той е имал право да
извършва незаконни строежи, още по-малко да придобива собствеността върху тях в
един или друг момент на различно основание от предвидените в закона и
непозволени способи за придобиване право на собственост.
След като не е налице първата
кумулативно предвидена предпоставка – собственост в полза на ищеца на
процесните сграда и съоръжение, респ. не е бил техен собственик през въведения
от него период, безпредметно се явява обсъждането както на въпроса за
основанието, въз основа на което ответникът е ползвал през този процесен период
сградата и е обслужвал трафопоста, които факти съдът също прие за безспорно
установени, така и на въпроса дали
ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца вследствие на това
ползване.
Предвид гореизложеното съдът
намира претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за лишаването му от
ползване на собствените му процесни сграда и трафопост, изцяло за неоснователна
и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед правилата на процеса в
полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят
направените от него разноски за депозити за вещо лице в размер на 300 лева,
както и юристконсултско възнаграждение в размер на 1 130 лева, или общо
сума в размер на 1 430 лева, която сума по разноските ищецът следва да
бъде осъден да му заплати поради отхвърлянето на иска.
Предвид, че претенцията на ищеца
е отхвърлена изцяло, на същия не следва да му се присъждат на основание чл.78,
ал.1 от ГПК разноски в претендирания размер от 2 800 лева съгласно
приложения от него списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Г.Б.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.М.А.,
иск за осъждане на О.Н. ***, представлявана от Кмета Н.К.Д.,
да му заплати сумата в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствените му
Сграда № 6 – Работилница-склад, представляваща масивна, едноетажна, линейна сграда,
изградена в ПИ ********, състояща се от битови помещения, под- рувитекс, стени-
мазилка, с постно боядисване, таван- плоча, с ВиК, ел. луминисцентни лампи, дограми- дървени, със застроена площ 85
кв.м., и на Мачтов трафопост (въздушен), стандартен, 1х400 кVа, представляващ
метален решетъчен стълб с височина 6 метра, с площадка, на която е монтирана
трафомашина, ограда около стълба, ел. табло, захранване на ТП от линия ВН, за
периода от 10.03.2014г. до 10.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от
10.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Г.Б.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.М.А.,
за осъждането на О.Н. ***, представлявана от Кмета Н.К.Д.,
да му заплати сума по разноските, направени по настоящото дело, в общ размер на
2 800 лв. (две хиляди и осемстотин лева), като неоснователна.
ОСЪЖДА „Г.Б.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.М.А., ДА ЗАПЛАТИ на
О.Н. ***, представлявана от Кмета Н.К.Д.,
сумата в размер на 1 430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева),
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: