№ 3380
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110163372 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и 2-ро ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са
предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 и 3 ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба от Е. В. В. против „Кредисимо“
ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени искове, както следва: 1/ за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключения между Е. В.
В. и „Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2422585, е нищожен; 2/ в условията
на евентуалност, в случай, че съдът приеме за валиден сключения между Е. В. В. и
„Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2422585, да прогласи за нищожна
клаузата на чл.4, ал.1 от същия; 3/ за признаване за установено в отношенията между
страните, че сключения между Е. В. В. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД договор за предоставяне
на поръчителство към договор за паричен заем № 2422585, сключен с „Кредисимо“
ЕАД, е нищожен и 4/ за осъждане на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на
ищеца сумата от 5,00 лева, част от сумата от общо 120,00 лева, представляваща
платена без основание сума.
В исковата молба ищецът твърди, че сключил с ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД договор за паричен заем № 2422585, по силата на който му била
предоставена в заем парична сума в размер на 600 лв. В чл.4 от договора било
уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че
ще предостави обезпечение по кредита, следва да предостави на кредитора банкова
гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен
1
от първия ответник гарант- поръчител. На датата на сключване на договора между
ищеца и първия ответник, между ищеца и втория ответник бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, чийто
капитал бил собственост на „Кредисимо“ ЕАД, поело задължение да сключи договор
за поръчителство с последното дружество, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя за всички негови задължения, възникнали по повод горепосочения
договор за заем. Ищецът твърди, че по силата на договора за поръчителство се
задължил да заплати на втория ответник сумата в размер на 120,00 лева, като тази
сума се изплаща разсрочено, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Според
ищецът договорът за паричен заем, а в условията на евентуалност клаузата на чл. 4,
ал.1, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и ал. 19, ал. 4
ЗПК, за което излага подробни съображения. На следващо място, поддържа, че и
договорът за поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП, тъй като е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се
нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а освен това било налице
нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и заобикаляне на закона. По
изложените в исковата молба доводи и съображения се иска уважаване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Признава, че между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД бил сключен договор за
потребителски кредит № 2422585 от 27.07.2021 г., но не при посочените в исковата
молба размери на ГЛП и ГПР. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че
процесния договор за кредит, респ. клаузата на чл. 4., ал.1 от същия, са нищожни на
посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООДе подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.
Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство от 27.01.2021 г., по силата на който „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД се задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към „КРЕДИСИМО“ ЕАД
съгласно договора за потребителски кредит. Възразява изцяло срещу твърденията на
ищеца, че процесните договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство
са нищожни на посочените основания. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
2
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор се
установява, че на 27.07.2021 г. между Е. В. В., в качеството му на кредитополучател, и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за
потребителски кредит № 2422585, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД
предоставило на В. сумата в размер на 600 лв., при лихвен процент от 40,00 % и ГПР
от 49,16 %. Между страните не се спори, че ищцата е усвоила изцяло заемната сума.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, в случай че страните са договорили
обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид
на обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция
съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“
ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по
предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към
отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните
разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал.
1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този
договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл.4, ал.3 от
договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за
одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва
одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.
Между страните не се спори и се установява и от представените по делото
договор за предоставяне на поръчителство от 27.07.2021 г., ведно с Приложение № 1
към него, че между "АЙ ТРЪСТ" ЕООД и Е. В. В. е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря
пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно
Приложение № 1, а именно – 151,56 лв., което възнаграждение е дължимо на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено. Видно от
същото е, че от извършената проверка в счетоводните документи на ответника, вещото
лице е установило, че единствения разход, който е включен при изчисляване на
годишния процент на разходите (ГПР) е възнаградителната лихва. При изчисляване на
ГПР като се вземе предвид сумите по главница, възнаградителна лихва и
3
възнаграждение по договор за поръчител, както и срока на кредита, то ГПР възлиза на
3591,17 %. При извършените проверки вещото лице е констатирало, че ищецът е
заплатил на първия ищец сумата в размер на 600,00 лева, с която е погасена дължимата
по договора главница.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявените от ищеца срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
главни искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 2-ро ЗЗД:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за
потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на
заявеното правно основание.
Сключеният между ищеца и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в
4
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5
от договора за предоставяне на поръчителство, "Кредисимо" ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за
потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение
чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" юридическо лице-
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в
рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При не посочване обаче на
посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се
разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. "бързи кредити", при които потребителят разчита да получи
заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение
за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане
на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита
следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи "договор за предоставяне на
поръчителство" с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство
5
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.
16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на
кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено
от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в
чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на
"Кредисимо" ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита /в този
смисъл е решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на
СГС/.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е, че при
включване на възнаграждението по договора за поръчителство ГПР възлиза на 3591,17
%.
Договорът, сключен между потребителя и "Кредисимо" ЕАД, и договорът,
сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, се намират във взаимовръзка
помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит
неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на
поръчителство, поради естеството на правоотношенията (в този смисъл е решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС). Ето защо следва да
се приеме, че и договора за предоставяне на поръчителство е недействителен.
Предвид гореизложеното предявените главни искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
С оглед уважаването на главните искове, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск бе да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
6
представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по договор за
гаранция/поръчителство, без да е имало основание за извършване на престацията
/поради недействителност на договора/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Видно е от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено е, че
ответникът е заплатил на първия ищец сумата в размер на 600,00 лева, с която е
погасена дължимата по договора главница.
Предвид гореизложеното предявения осъдителен иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от приложения
по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 150,00 лева и депозит за
ССчЕ в размер на 280,00 лева. С оглед предходното, съдът като взе предвид, че
внесената по предявения иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД държавна такса възлиза в
размер на 50,00 лв., а внесената по предявените искове срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
държавна такса е в размер на 100,00 лв., „КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 190,00 лв. (50,00 лв. държавна такса + ½ от 280 лв. –
депозит за ССчЕ), а съразмерно на уважените два иска „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да
заплати сумата в размер на 120,00 лв. (50,00 лв. държавна такса по уважения иск и ½
от 140 лв. – депозит за ССчЕ).
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и Адвоктаско дружество „Д. М.“ е, че същите са се договорили,
че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение на обективираните и от двамата ответници възражения относно
наличието на предпоставките по чл.38, ал.1 ЗА следва да се отбележи, че съдебната
практика е категорична, че достатъчно доказателство за осъществяване на основанията
по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на
представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е
представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 ГПК
следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната
възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по
реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за
разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на
7
безплатна адвокатска помощ не са налице. В конкретния случай, до приключване на
устните състезания по делото не са представени доказателства в тази насока.
С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ответникът
„КРЕДИСИМО“ ЕАД следва да заплати на адвокатското дружество адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС по предявения иск в
минимален размер от 400,00 лева. Това е така, тъй като делото не е от фактическа и
правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно заседание. Тъй като по
делото са представени доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по
ДДС, върху горепосочената сума се дължи и сумата от 80,00 лева /20 % ДДС/ или
сумата от 480,00 лева.
Отделно от предходното, при определяне на възнаграждение съдът взе предвид
аналогичен спор, разгледан от съдебния състав, при който постановеното по реда на
чл.248 ГПК определение е потвърдено с определение № 774/15.01.2025 г. по ч.гр.д.№
21/2025 г. по описа на СГС.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и по идентични на гореизложените мотиви
съдът определя адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца по
предявените против ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове в размер на 400 лева без
ДДС. Съразмерно на уважените против този ответник искове последният следва да
заплати на адвокатското дружество сумата от 240,00 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем № 2422585 от
27.07.2021 г., сключен между Е. В. В. и „Кредисимо“ ЕАД, по предявения от Е. В. В.,
ЕГН **********, срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
„България“ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство
към договор за паричен заем № 2422585 от 27.07.2021 г., сключен между Е. В. В. и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, по предявения от Е. В. В., ЕГН **********
срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. В. В., ЕГН ********** срещу „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“
№ 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“, иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5,00 лева, част
8
от сумата от общо 120,00 лева, представляваща платена без основание сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на Е. В. В., ЕГН ********** сумата от общо 190,00 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********
да заплати на Е. В. В., ЕГН ********** сумата от общо 120,00 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
**********, сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38,
ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ
**********, сумата от 240,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9