РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Плевен, 07.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. и с участието
на прокурор Иван Шарков, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм.
дело № 899 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.2, т.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Делото е образувано по искова молба
/ИМ/ на Ц. Е. Е., ЕГН ********** – л.с., с адрес ***, чрез адв.И.
против Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр.София /ГДИН/. В исковата
молба се твърди, че изтърпява наказание “лишаване от свобода” в Затвора Плевен,
втора група. Постъпил е здрав, но се е разболял от туберкулоза в резултат от
лошите условия в килиите, изразяващи се в лоша хигиена, запрашеност,
пренаселеност, липса на чист въздух, липса на проветряване, непълноценно и
неадекватно със заболяването хранене, осъществени контакти с неизолирани други
болни от туберкулоза. Претърпял е неимуществени вреди, изразяващи се в страхове
за живота и здравето, притеснения, битови неудобства, обида и възмущение от
условията в затвора и причиненото заболяване. Сочи като нарушени чл.128 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че оплакванията му са започнали през юни 2013
г., но не е обърнато внимание на тях, като е преглеждан от лекари без необходимата
квалификация, които са твърдели, че е здрав, и не е бил лекуван своевременно.
Отправял е многобройни жалби и молби с оплаквания. На два пъти е бил наказван с
“наказателна килия”, от което състоянието допълнително му се е влошило. След
второто наказание е бил извършен преглед, който е констатирал, че е в напреднал
и изключително усложнен стадий на белодробно заболяване - напреднала фаза на
туберкулоза, и едва тогава е започнал интензивно лечение. Същото е проведено в
ОББ-СБАЛЛС-Ловеч до 01.11.2014 г., като поддържащата фаза на лечението е
проведена в Затвора – Плевен до 01.03.2015 г. Счита причинната връзка между условията в
затвора и заболяването за доказана, доколкото е влязъл в затвора здрав, и там
се е разболял от туберкулоза. За заболяването му е постановено експертно
решение на ТЕЛК. Твърди, че разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС забранява прилагане на изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, като нормата примерно изброява случаите, които се считат за
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Следва да се приеме, че
бездействието да се предприемат съответни мерки за ограничаване на инфекциозни
заболявания в затвора, в резултат на което осъден е заболял от туберкулоза, не
е сред примерите за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, които
българският законодател дава в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, но практиката на Европейският съд по правата на човека обаче
е в обратния смисъл. Твърди, че е допуснат
отказ от лечение, като е нарушено правото му на своевременна, качествена и
достатъчна медицинска помощ. Здравето му е необратимо увредено, а животът му е
бил поставен в опасност. Сочи период на претенцията от юни 2013 г. до датата на
подаването и /30.10.2015 г./. Иска да му бъде заплатено обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 64000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата. Прави доказателствени искания, включително
за експертизи и разпит на свидетели.
С определение №1480/02.11.2015 г. /л.15/ е указано да
се посочи точно началото на периода, за който претендира, че са настъпили
твърдените вреди, и да посочи прави ли искане за установяване на
незаконосъобразни действия/бездействия и на кои длъжностни лица, и в какво се
изразяват тези действия/бездействия, както и да внесе държавна такса.
С уточняваща молба /л.л.28-29/ се сочи, че началният
период на исковата претенция е 10.11.2013 г., когато за първи път се жалва за
своето здравословно състояние и никой не му обръща внимание. Твърди, че са
налице незаконосъобразни действия/бездействия на началника на затвора – Плевен
и на оторизирани от него лица, доколкото преди ищецът да се разболее, в затвора
Плевен е имало десетки разболели се лица. Допуснат е плътен и чест контакт в
затвора с източника на заразяване, което е довело до възникване на
заболяването. Тези действия и бездействия са позволили да се разпространява
заразният бацил - причинител на туберкулоза. Не е изпълнено разпореждането на
чл.2, т.3 от ЗИНСЗС, съгласно изпълнението на наказанията е насочено към постигането
на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им, като
е внесена е държавна такса /л.32/.
С определение /№1608/30.11.2015 г. /л.34/ са
конституирани страните и е дадена възможност на ответника да представи
становище.
От ответника по иска – ГДИН София, е постъпил отговор
на исковата молба, чрез юрк. Г.Г., в който отговор /л.л.139,140 от делото/ се
твърди, че искът е неоснователен. Е. е получил адекватна медицинска помощ, като
е бил на лечение в СБАЛЛС при затвора Ловеч в периода 28.08.-25.11.2014 г.
Сочи, че условията в затвора могат да се установят със справка от Затвора -
Плевен. Поддържането на хигиената съгласно чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС е възложено
на лишените от свобода, и не е административна дейност, като администрацията
само създава условия за полагането на тази грижа. Храненето е станало въз
основа на таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Ищецът следва да
докаже, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
конкретният незаконосъобразен акт, действие или бездействие, и конкретно да
установи неимуществените вреди. Моли да се отхвърли иска, като допълнително
сочи, че същият е и прекомерно завишен, не отговаря на икономическия стандарт в
България. Моли да се присъди в полза на ответника минимално юрисконсултско
възнаграждение съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След предявяване на иска, ищецът Ц. Е. Е., ЕГН **********
е починал на 22.03.2016 г., видно от препис извлечение от акта за смърт
/л.411/. Съгласно приложеното удостоверение за наследници /л.410/, негови
наследници са Г.Б.Е. – съпруга, П.Ц. Е. – син, и Е.Ц.Е. – дъщеря. Същите са
конституирани с протоколно определение в о.с.з. от 28.04.2016 г., като делото е
продължило относно тях.
В съдебно заседание ищците - Г.Б.Е. – съпруга, П.Ц. Е. – син, и Е.Ц.Е. –
дъщеря редовно уведомени, не се явяват, представляват се от адв.И., като
поддържа исковата молба и да бъдат присъдени разноски по делото.
В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”-София, не се представлява.
В съдебно заседание контролиращата страна Окръжна
прокуратура-Плевен, се представлява от прокурор Шарков, който намира, че
исковата претенция не е доказано по основание и размер и не са налице
елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата.
Административният
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Ищецът Ц. Е. Е., ЕГН **********
е бил лишен от свобода с присъда по НОХД №166/2007 г. на ОС-Плевен, и е изтърпявал
наказанието си от 08.02.2007 г. Пребивавал е в затвора Плевен от тази дата, с
изключение на периодите 16.08.2008 г. – 22.12.2010 г. и 28.08.2014 г. - 28.11.2014
г., когато е бил в Затвора – Ловеч /справка на л.л.257,258/. В периода
10.11.2013 г. – 30.10.2015 г. пребивава в 124 килия, която е с капацитет 23,04
кв.м (5,20м на 4,70м), като в същата са настанени от 5 до 8 лишени от свобода. Видно
от медицинската справка на л.21, при първичния медицински преглед /при
постъпването в затвора/ е констатирано, че е соматично и психично здрав. Към
момента на издаване на справката /06.11.2015 г./ е диспансеризиран с диагноза:
Състояние след ТБК на бял дроб, и към този момент е психично и соматично здрав.
Видно от справката на л.43, е наказван със заповеди на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС – “изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия” със заповеди от
22.07.2013 г., 03.04.2014 г. и 30.06.2014 г. Видно от етапна епикриза
/л.л.174,175/, от началото на м.август 2014 г. е с оплаквания от обща
отпадналост, безапетитие, задух, непродуктивна кашлица. Лекуван с антибиотици,
бронходилататори, експекторанс – без отзвучаване на оплакванията. Извършени са изследвания
и консултации, и се предлага да се преведе за лечение в ОББ/СБАЛЛС - Ловеч. Видно
от медицинската справка на л.143, е бил на лечение в СБАЛЛС при Затвора гр.Ловеч,
Отделение по белодробни болести от 28.08.2014 г. до 25.11.2014 г. с диагноза:
Инфилтративно – пневмонична ТБК на белите дробове в 1+2/1+2 (микродеструкции),
БК – отрицателно директно и културелно (от храчка). Приобщена е историята на
заболяването за това лечение /л.л.158-168/, както и издадената епикриза
/л.169/. Във връзка със заболяването е освидетелстван и от ТЕЛК, като му е
издадено Експертно решение №0510/04.02.2015 г. за срок от една година /л.11/.
Въз основа на това ЕР е отпусната социална пенсия за инвалидност /разпореждане
на л.12/.
В справката на л.л.257,258
се сочи, че в килия 124 е осигурен пряк достъп на слънчева светлина и
възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента
на изкуствено осветление, отопление и проветряване се определят от изискванията
на съответните стандарти на обществените сгради. Помещението има самостоятелен
санитарен възел с течаща вода. Обзаведено е с отделни легла, шкафчета за лични
вещи, маси и столове. Хигиенизирането е грижа на настанените в него, като ежедневно
на всеки етаж се осигурява разтвор за дезинфекционни препарати. Няма данни
ищецът да е съжителствал с други болни от туберкулоза лица. Приобщени са
списъци за раздадени хигиенни препарати /л.л.292-298/.
По делото е назначена
съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ по отношение на заболяването от туберкулоза
/по-долу първа СМЕ/, приобщена на л.л.328-344. Съгласно последната, Е. е
постъпил в Затвора – Плевен в добро общо състояние. Многократно е посещавал
медицинския център на затвора. През 2008 г. е поставена диагноза хроничен бронхит,
като в здравния картон са описани последващи негови влошавания. Не може да се
отговори с точност, кога е заболял от белодробна туберкулоза, но от данните от
здравния картон е видно, че от началото на 2014 г. оплакванията от страна на
дихателната система зачестяват. Според ВЛ оттогава е започнало развитието на
туберкулозната инфекция. Заболяването се развива бавно, в рамките на няколко
месеца, състоянието на болните постепенно се влошава и не може да се постави точна
дата, от която е започнало заболяването и на която е преминало в усложнена
форма. В началото на заболяването оплакванията са дискретни и не са всеки ден.
Периодът от появата на първите оплаквания до разгръщането на цялата клинична
картина е с различна продължителност в зависимост от състоянието на имунната
система. На 19.08.2014 г. при консултация с пулмолог се появяват първите
съмнения за белодробна туберкулоза. Още същия ден Е. е настанен в болничен
изолатор, направена е проба Манту, назначени са изследвания и хигиенно-диетичен
режим, симптоматично лечение. Предприетите мерки са в съответствие с правилата
на добрата медицинска практика относно ограничаване на разпространението и диагностиката
на белодробната туберкулоза. При преглед на ищеца от вещото лице, извършен на
15.02.2016 г., е установено, че Е. е пушил 15 години по 20 цигари дневно, от 12
години не пуши. Туберкулозната инфекция е напълно овладяна и са налице минимални
остатъчни изменения /единични калцификати/. Няма данни за наличие на белодробно
заболяване, изискващо лечение в момента на прегледа. Туберкулозата се причинява
от туберкулозния микобактерий, който е устойчив на киселини, алкохол, на някои
физични и химични въздействия. Най-често инфектирането с туберкулозни бактерии
се осъществява в детската или юношеската възраст. Организмът се справя успешно
с инфекцията в над 90% от случаите. Туберкулозната инфекция се активира при
нарушения във функционирането на имунната система. Състоянието на имунната
система се влошава при непълноценно хранене, нехигиенични условия на живот /продължително
пребиваване в пренаселени помещения, недостатъчно проветряване, влага, липса на
достатъчно слънчева светлина/, продължителен психоемоционален стрес, тежки физически и психически натоварвания.
Значение има и социалната среда /здравна култура, хигиенни навици/, социалната
изолация. Имунната защита се нарушава и при съпътстващи заболявания – диабет,
алкохолизъм, СПИН, злоупотреба с наркотични вещества, при продължителна
употреба на лекарства, подтискащи имунната система. Когато имунната система е
подтисната поради някаква причина, живите микроорганизми в старите огнища започват
да се размножават неконтролируемо. Настъпват изменения в белодробната тъкан и
се развива активна туберкулозна инфекция. Е. не е бил наркозависим и не е боледувал
от хепатит “С”. За периода 01.06.2013 г. – 01.11.2015 г. в Затвора – Плевен са
регистрирани още 6 болни с туберкулоза /справка на л.204/. Диагнозата
белодробна туберкулоза при Е. е поставена по клинико –рентгенологични данни –
на базата на голямата давност на оплакванията, наличието на консумативен синдром,
липсата на ефект от антибиотичните курсове, пребиваването в рискова среда,
рентгеновите изменения. При многократните културелни изследвания на храчки не
са изолирани микроорганизмите причинители. Проведените по време на престоя в
Затвора-Ловеч диагностични и лечебни процедури съответстват на изискванията на
добрата медицинска практика. На 01.03.2015 г. Е. е приключил продължителната
фаза на лечението с туберкулостатици. Туберкулозата е лечимо заболяване, като е
по-трудно лечимо три инфекция с резистентни на лекарствата микроорганизми. Съдът
кредитира заключението на експертизата като обективно и съобразено с
доказателствата по делото и приема за установено, че ищецът е развил
заболяването „туберкулоза” именно в затвора Плевен, тъй като при постъпването
си е бил клинично здрав, и без оплаквания.
По делото съдът
изслуша и съдебно-диетична експертиза /СДЕ/. Съгласно последната /л.л.346-350/,
предлаганата на лишените от свобода храна за периода 01.06.2013 г. – 01.11.2014
г. е напълно безопасна и сравнително здравословна. Тя не крие рискове за
човешкото здраве, но не отговаря напълно на Националните препоръки за
здравословно хранене на възрастното население. Не отговаря на препоръките
относно разнообразие на предлаганите ястия, не се предлагат ежедневно плодове и
зеленчуци, включени са колбаси вместо месо и маргарин. Препоръчителните
хранителни приеми на хранителните макронутриенти – белтъци, мазнини и
въглехидрати са спазени. Средните енергийни потребности на съответната
възрастова и полова група – мъже от 30-60 г. с ниска физическа активност са
адекватно покрити. Съдържанието в храната на вредни фактори – холестерол,
наситени мастни киселини, захар и готварска сол не превишава горните граници на
нерисков хранителен режим, определени с Наредба №23 на министерството на здравеопазването /има се
предвид НАРЕДБА № 23 от 19.07.2005 г.
за физиологичните норми за хранене на населението/.Установеният тип хранене
категорично не може да подпомогне увеличаването на заболеваемостта от
туберкулоза, но и няма да я профилактира или да подпомогне стопирането на
инфекциозния процес. Заключението съдът кредитира като пълно, обективно и
приема, че начина на хранене не е след причините, които водят до развитие на
заболяването „туберкулоза” и предлаганото хранене на ищеца в процесния период
не е довело до влошаване на състоянието му, нито е предпоставка за развитие и
задълбочаване на заболяването „туберкулоза”.
По делото в о.с.з. на
10.03.2016 г. е разпитан свидетел – П.Г.Г.. Същият е в една килия с Е. от 6-7
месеца. През 2014 г. е засичал Е. пред кабинета в медицинския център на
затвора, като не са му обръщали внимание, като са мислели, че симулира. Прането
съхне в килията, мирише на влага. В нея са 7 или 8 човека. Храната е много
оскъдна, вечер дават някакъв паприкаш и каша за диабетиците, която не става за
ядене – ако ядеш от нея, получаваш разстройство. Не му е известно да има друг
разболял се от туберкулоза в килията. Същата килия има три прозореца, от които
единият в тоалетната. От другите два прозореца в килията, само един се отваря. През
септември 2015 г. е извършен ремонт на килията, като е сменена дограмата и
стените са боядисани.
По отношение на
извършен ремонт, в същия смисъл е и справка от затвора Плевен /л.л.372-374/.
Във връзка със смъртта
на ищеца, е назначена СМЕ относно причината за смъртта и има ли връзка същата
със заболяването от туберкулоза /по-долу втора СМЕ/. Съгласно тази СМЕ
/л.л.417-420/, смъртта е резултат от масивен кръвоизлив в главния мозък и
кръвоизливи в малкия мозък и мозъчния ствол. Кръвоизливите са усложнение на
кръвно заболяване – левкемия. При извършената аутопсия не са установени активни
огнища на туберкулоза. Заболяването от туберкулоза няма причинна връзка с
настъпилата смърт. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
ясно и приема, че ищецът към датата на
смъртта, не е бил болен от туберкулоза и това заболяване не е причина за
смъртта му.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът, предмет на производството по делото е
подаден от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес от
предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. чл.2, т.3 от ЗИНЗС.
Пасивно
легитимираната страна в процеса – ГДИН е
юридическо лице по смисъла на ЗИНЗС, поради което искът е допустим.
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. на дейност
свързана с упражняване на властнически правомощия от страна на органите на
изпълнителната власт. Дейността, свързана с изпълнение на наказание „лишаване
от свобода”, наложено с влязла в сила присъда, представлява именно такава
дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на
държавна принуда и правомощията на Директора на ГДИН, визирани в разпоредбите
на действуващия през исковия период ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
2, т.1 и 2 ЗИНЗС Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията":
1. ръководи,
координира, контролира и отговаря за цялостната дейност на главната дирекция и
териториалните й служби;
2. планира,
разпределя и контролира използването на бюджетните средства на главната
дирекция и териториалните й служби;
Между тези
териториални служби са и затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище
София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Следователно ГДИН е
органът, който следи дейността по изпълнение на наложените наказания да бъде
изпълнявана в съответствие с установените в нормативните актове изисквания и
следва да носи отговорност за неизпълнението на задълженията, възложени на
неговите служители в тази насока. В случая претенциите на първоначалния ищец Е.
касаят административната дейност на държавните служители от администрацията при
Затвора гр. Плевен, като звено в ГДИН, по повод възникналото заболяване от
туберкулоза, като се твърди, че същото е настъпило като резултат от
незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на служители на ответника.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, т. 3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, постигането на целите на наказанието се
извършва и чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Това
са задължения, вменени на администрацията на затвора, и следва да се установи,
дали в конкретния случай тези задължения са изпълнени, като се съобразят
твърденията на Е. и събраните доказателства.
По делото няма спор, а
и се установява от СМЕ, че Е. е постъпил здрав в затвора. Същият се е разболял
от туберкулоза, като за да се приеме за основателен искът за обезщетение,
следва да се установи, че това заболяване е възникнало в резултат от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на служители на ответника, така както същите са посочени в ИМ. По отделните твърдения в ИМ
съдът съобразява следното: Не са налице твърдените лоши условия в килиите,
изразяващи се в лоша хигиена. В тази насока са само показанията на св.Г., който
единствено излага твърдения, че прането на лишените от свобода съхне в килията.
Същият факт не означава, че е налице лоша хигиена, доколкото е явно, че
лишените от свобода имат възможност да поддържат своята лична хигиена чрез
пране на дрехите си. Освен това неговите показания касаят период след
излекуването на Е. от туберкулозата, поради което са неотносими към
възникването на заболяването. Нито свидетелските показания, нито други
доказателства, събрани по делото, доказват твърдяната в ИМ запрашеност в
килията. В същата не е била налице и пренаселеност, доколкото съгласно
приложената справка килията е с площ 5,20х4,70 м, или 24,44 кв.м. Разликата с
посочената площ 23.04 кв.м в справката вероятно се дължи на невключване на размерите
на тоалетната в площта на килията. В килията на тази площ са пребивавали между
5 и 8 лица. Същите са разполагали с обща площ от 24.44 кв.м, като всеки лишен
от свобода е разполагал с площ от 3,06 кв.м – 4,89 кв.м в зависимост от броя на
настанените лица, който брой се е променял. Съдът приема, че с оглед на този
размер не може да се твърди, че килията е пренаселена. В същата килия освен
прозорец в тоалетната са налице още един прозорец, който се отваря, и един,
който не се отваря. Липсват свидетелски показания или други доказателства,
които да водят до извод, че наличието само на един прозорец, който се отваря в
същинската част на килията, води до липса на чист въздух и е равнозначно на липса
на проветряване. Това би могло да бъда така в случай, че този прозорец е твърде
малък, или се отваря недостатъчно и т.под. В случая такива твърдения, още
по-малко доказателства не са налице.
Твърденията за
непълноценно и неадекватно със заболяването хранене са недоказани. Видно от съдебно-диетичната
експертиза, предлаганата на лишените от свобода храна за периода 01.06.2013 г.
– 01.11.2014 г. е напълно безопасна и сравнително здравословна. Тя не крие
рискове за човешкото здраве, въпреки че не отговаря напълно на Националните
препоръки за здравословно хранене на възрастното население. По отношение на
тези препоръки съдът отбелязва, че същите не са нормативен акт, нормативният
акт, който следва да бъде съобразяван от администрацията, е НАРЕДБА № 23 от 19.07.2005 г. за
физиологичните норми за хранене на населението. В случая тази наредба е
спазена. По тази причина съдът не приема заключението на СДЕ в частта му за
несъобразяване с препоръките, тъй като препоръките, бидейки незакрепени в нормативен
акт, не са задължителни. Съдът приема СДЕ в останалата и част, като същата СДЕ
е установила, че “средните енергийни потребности на съответната възрастова и
полова група – мъже от 30-60 г. с ниска физическа активност са адекватно
покрити. Съдържанието в храната на вредни фактори – холестерол, наситени мастни
киселини, захар и готварска сол не превишава горните граници на нерисков
хранителен режим, определени с Наредба №23. Установеният тип хранене категорично не може да подпомогне
увеличаването на заболеваемостта от туберкулоза, но и няма да я профилактира
или да подпомогне стопирането на инфекциозния процес.” Следователно храната в
затвора не е причина за възникване на заболяването. Въпреки че тя няма да го
стопира, същото е адекватно лекувано и съгласно първата СМЕ “Туберкулозната
инфекция е напълно оздравявала.” Видно от
втората СМЕ - за причините за смъртта на Е., при извършената аутопсия не са
установени активни огнища на туберкулоза. Следва да се отбележи, че твърденията
в свидетелските показания, че храната води до разстройство, се отнасят до
храна, предоставяна на болни от диабет. Е. не е боледувал от диабет, нито е
поставян на диета за диабет, поради което тези твърдения са неотносими към
предмета на делото.
Относно твърдението
за осъществени контакти с неизолирани други болни от туберкулоза, съдът
съобразява следното: не са налице доказателства за такива контакти. При
сравняване на списъците на лицата, настанени заедно с Е. в килията, със списъка
на лицата, разболели се от туберкулоза, се установява, че не са налице други
разболели се от туберкулоза в тази килия. Видно от заключението на първата СМЕ:
“Най-често инфектирането с туберкулозни бактерии се осъществява в детската или
юношеската възраст. Организмът се справя успешно с инфекцията в над 90% от
случаите. Туберкулозната инфекция се активира при нарушения във функционирането
на имунната система..... Когато имунната система е подтисната поради някаква
причина, живите микроорганизми в старите огнища започват да се размножават
неконтролируемо. Настъпват изменения в белодробната тъкан и се развива активна
туберкулозна инфекция.” Следователно не е доказано, че Е. е заразен от други
лица, болни от туберкулоза, доколкото СМЕ сочи, че това става от активиране на
туберкулозни бактерии, които са го инфектирали още в детска или юношеска
възраст, и не навежда никакви твърдения, че това е станало поради заразяване в
затвора, както се твърди в ИМ. По отношение на оплакванията от здравословни
проблеми, в периода на ИМ /от 10.11.2013 г. до 30.10.2015 г./ е видно от здравния
картон, че първият преглед в този период е на 08.01.2014 г. /л.68/. Не отговаря
на истината твърдението, че не е обърнато внимание на оплакванията му,
доколкото са отразени многобройни прегледи в периода, посочен в ИМ, поставени са
диагнози и е назначено лечение. Не са събрани доказателства, че прегледалите го
лекари са без необходимата квалификация, като следва да се отбележи, че от
отразеното в здравния картон е видно, че липсват твърдения, че Е. е здрав,
доколкото са поставяни диагнози и назначавано лечение. В същия смисъл е първата
СМЕ - по отношение на туберкулозата. Не са ангажирани никакви доказателства, че
е отправял многобройни жалби и молби с оплаквания, като такива молби и жалби не
са приобщени по делото.
По отношение на
наложените на Е. наказания “изолиране в наказателна килия”, наличието на такива
е доказано. Следва да се отбележи обаче, че вреди от тях могат да се
претендират само ако заповедите за налагането на тези наказания са отменени, а
наказанията са били изпълнени. Съгласно чл.111 ЗИНЗС, заповедите за налагането
на тези наказания подлежат на обжалване пред съответния районен съд /РС/. Не са
налице нито твърдения, нито доказателства, че така наложените наказания са
отменени от РС, и въпреки това са били изпълнени. Освен това съдът съобразява, че
изпълнението на тези наказания би могло да има връзка със заболяването от туберкулоза,
само ако наказателната килия е с лоши условия, довели до заболяване от
туберкулоза, каквито твърдения не са направени в ИМ.
При извършения
преглед на 19.08.2014 г., при който е констатирано заболяването от туберкулоза,
не е установено, че заболяването е в напреднал и изключително усложнен стадий -
напреднала фаза на туберкулоза. Съгласно първата СМЕ, на 19.08.2014 г. при
консултация с пулмолог се появяват първите съмнения за белодробна туберкулоза.
Още същия ден Е. “е настанен в болничен изолатор, направена е проба Манту,
назначени са изследвания и хигиенно-диетичен режим, симптоматично лечение.
Предприетите мерки са в съответствие с правилата на добрата медицинска практика
относно ограничаване на разпространението и диагностиката на белодробната
туберкулоза. Същият е изпратен в специализирано отделение ОББ-СБАЛЛС-Ловеч, където е проведено
интензивно лечение, а поддържащата фаза на лечението е проведена в Затвора –
Плевен до 01.03.2015 г.” Фактът, че е влязъл в затвора здрав, и там се е
разболял от туберкулоза, не доказва сам по себе си причинна връзка между
затвора и възникването на заболяването. Следва да се докажат съответни причини,
в случая – условия в затвора, които да са довели до заболяването, и тези
условия да са вследствие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
администрацията. В случая такива актове, действия и бездействия не са налице
предвид изложените по-горе мотиви.
Следва да се
отбележи, че съгласно първата СМЕ, заразяването с туберкулозни бактерии
настъпва обикновено в детска или юношеска възраст, и поради това няма
доказателства, че Е. се е заразил в затвора, доколкото няма доказателства, че е
контактувал с други заразени, като безспорно пребиваването в затвора се
отразява на емоционалното и психическо състояние на лицето, на имунната му
система, но не следва да се приеме, че само това обстоятелство е в основата за
отключване на заболяването „туберкулоза”, тъй като за развитието й влияят и
други фактори. Видно от справката на л.204, само две лица /а не десетки, както
се сочи в ИМ/ са се разболели преди него от туберкулоза в затвора. По тази
причина не е налице плътен и чест контакт в затвора с източник на заразяване,
както се твърди в уточнението на ИМ. При констатиране на заболяването у Е.
същият веднага е изолиран и е насочен за интензивно лечение в болнично
заведение. Поради това не е налице бездействие да се предприемат съответни
мерки за ограничаване на инфекциозни заболявания в затвора, в резултат на което
осъден е заболял от туберкулоза. Не се установява администрацията да не е
положила грижи, поради което туберкулозният бацил да се е разпространявал
безпрепятствено. Осигурявани са хигиенни препарати и възможност лишените от
свобода да поддържат своята хигиена. По тази причина не е налице изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, които биха могли да се отнесат към нормата
на чл. 3 от ЗИНЗС в съответствие с
практиката на Европейският съд по правата на човека. Не е допуснат отказ от
лечение, нито е нарушено правото на своевременна, качествена и достатъчна медицинска
помощ, доколкото съгласно първата СМЕ: “Проведените по време на престоя в
Затвора-Ловеч диагностични и лечебни процедури съответстват на изискванията на
добрата медицинска практика.” Съгласно СМЕ за смъртта на Е., “смъртта е
резултат от масивен кръвоизлив в главния мозък и кръвоизливи в малкия мозък и
мозъчния ствол. Кръвоизливите са усложнение на кръвно заболяване – левкемия.
При извършената аутопсия не са установени активни огнища на туберкулоза.
Заболяването от туберкулоза няма причинна връзка с настъпилата смърт.” По тази
причина съдът приема, че здравето му не е било необратимо увредено от
заболяването от туберкулоза, тъй като при смъртта липсват активни огнища на
туберкулоза, което е установено с аутопсия. Животът му не е бил поставен в опасност
от заболяването от туберкулоза, доколкото съгласно първата СМЕ, туберкулозата е
лечимо заболяване, като в някои случаи /които не са били налице при Е./ се
налага по-продължително лечение.
Предвид изложеното,
съдът намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ - наличие на
незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на служители
на ГДИН при упражняване на административна дейност.
Съдът приема, че ищецът не е доказал по категоричен
начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ - реално
причинени неимуществени вреди по смисъла на закона, както и наличието на пряка
и непосредствена причинна връзка между тях и сочените незаконосъобразни
действия и бездействия.
В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на
описаните в нея действия на служителите е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в страхове за живота и здравето, притеснения, битови неудобства,
обида и възмущение от условията в затвора и причиненото заболяване. Съдът
приема, че заболяването от туберкулоза само по себе си може да доведе до
притеснения и страхове за живота и здравето. Същите обаче не представляват
вреди по смисъла на ЗОДОВ и Закона за задълженията и договорите, доколкото не
са причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
администрацията. По отношение на
твърдените битови неудобства, обида и възмущение от условията в затвора, същите
не може да се приемат за вреди, доколкото не са и не могат да бъдат последица
от заболяването туберкулоза.
Недоказана остана в
процеса и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно
причинна връзка между сочените действия на администрацията и претендираните
неимуществени вреди.
С оглед направените констатации за липса на
незаконосъобразни актове, липса на извършени незаконосъобразни действия и
бездействия от страна на длъжностни лица на ответната страна, не е установено и
доказано спрямо ищеца да са извършени действия или бездействия, които да
представляват изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, респективно които
да обосновават нарушение на чл. 3 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС),
чл. 29, ал. 1
от Конституцията на Република България, както и такива за нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС. ГДИН е създало условия
за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, в
съответствие с разпоредбата на чл.128, ал.1 ЗИНЗС.
В обобщение на изложеното съдът приема, че не са
налице елементите на фактическия състав по чл. 1, ал.1
във вр.с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него
в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ГДИН, при и по
повод изпълнение на административна дейност, в размер на 64000 лева, поради
което исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена. С оглед този резултат, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от
30.10.2015 г., до окончателното и изплащане.
При този изход на делото, с оглед искането на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на
основание чл. 8 , ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
адвокатски възнаграждения, ищците следва да заплатят на ГД „Изпълнения на
наказанията” разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 980 лева (при интерес от 10 000 до
100 000 лева – 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева или 830
лева плюс 1620 лева или 2450 лева, тъй като исковата претенция е за присъждане
на обезщетение в размер на 64 000 лева.).
Мотивиран от горното и на основание чл. 203,
ал. 1 от АПК, Административен съд -
Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля иска на Ц. ***, ІІ-ра , продължен от правоприемниците му Г.Б.Е. – съпруга,
П.Ц. Е. – син, и Е.Ц.Е. – дъщеря чрез адв. В.И., съдебен адрес *** срещу ГД „Изпълнение на наказанията”
-София с искане за присъждане на обезщетение в размер на 64 000 лева ведно със
законната лихва от завеждане на делото до окончателното плащане за причинени
неимуществени вреди , настъпили в
резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган
за периода от 10.11.2013 г.-30.10.2015 г. –датата на подаване на исковата молба,
изразяващи се в страхове за живота и
здравето, притеснения, болки, битови неудобства, обида и възмущение от
условията в затвора и причинено заболяване – туберколоза, прераснала в
напреднала форма.
Осъжда Г.Б.Е., Е.Ц.Е.,*** и П.Ц. Е., гр. Бяла
Слатина, ул. *** да заплатят на
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” гр. София юрисконсултско възнаграждение
в размер на 2450 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от
съобщаването му
СЪДИЯ: