Р Е Ш Е Н
И Е
№ …….…/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на първи март
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4881 по описа за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М.М.И. ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Д.М. ***-0460-000890/03.11.2020год.
на началник група към ОДМВР Варна ,V РУ Златни пясъци с което за нарушаване
нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП са й били наложени, на основание чл. 174,
ал.1, т.1 от ЗДП адм. наказание глоба в размер на
500лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление
за срок от 6 месеца.
В жалбата си въззивницата
твърди, че изводите на АНО били изцяло неправилни. Сочи, че техническото средство
с което й била извършена пробата за алкохол е било изправно, че нямало данни
дали бил сменен накрайника на уреда, както и че след приспадане на допустимата
грешка концентрацията на алкохол била под наказуемата от закона 0.5промвила.
Отделно от това заявява, че оспорва резултатите от кръвната проба и моли да
бъде изследване на контролната проба. Излага доводи и за маловажност на
нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивницата
се явява лично, както и с упълномощен представител в лицето на адв. Д.М. ***. Процес. представител на въззивницата
поддържа жалбата и заявява, че не оспорва фактическите констатации отразени в
НП, както и че оттегля искането за назначаване на химическа експертиза на
контролната кръвна проба. Във фазата по същество пледира за отмяна на НП като
изразява становище, че с оглед ниската концентрация на алкохол, която била
близо до допустимата от закона, нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище
за безспорна доказаност на адм.наказателното
обвинение, както и за то това че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно моли в случай, че
жалбата бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение от ответната
страна да бъде определено такова в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима подадена в
срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за
разглеждане.
В нощта на 10/11.10.2020год.
свидетелите М. (мл. автоконтрольор) и Т. (полицай ООР) и двамата служители на V
РУ на МВР Варна изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.
Варна. Същите се били позиционирали на път І-9 (Варна – к.к.Златни
пясъци) в близост до спирка „Ал.Стамбулийски“ в
посока к.к. „Златни пясъци“. Около 01:08часа
полицейските служители спрели за рутинна проверка въззивницата, която
управлявала л.а. „Шевролет Калос“ с рег.№ В1026КВ и
се движела в посока към к.к. „Златни пясъци“. В хода
на проверката въззивницата била попитана дали е употребила алкохол и тя
потвърдила. Същата била тествана за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест 7510 с фабр.№ ARBB-0011, което отчело
наличие на алкохол в издишвания въздух в размер на 0.72 промила.
На място на въззивницата бил
издаден талон за медицинско изследване № 0039857, който й бил връчен в 01:35ч.
с указан в талона час за явяване в лечебното заведение МБАЛ „Св.Анна“ Варна до
90 минути от връчването на талона.
На въззивницата бил съставен и
АУАН № 296871, в който било посочено, че същата е нарушила разпоредбата на чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като управлявала собственото си МПС след употреба на
алкохол – 0.72промила.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивницата, която го подписала сочейки, че няма възражения.
В срока определен й с издадения
талон за медицинско изследване въззивницата се явил в посоченото в талона
медицинско заведение и дала кръв за изследване.
Пробата дадена от въззивницата
била изследвана и експерта излязъл със заключение, че в кръвта се съдържа
етилов алкохол в размер на 0.52промила.
На 03.11.2020год., въз основа на
акта, и резултатите от химическото изследване, началника на сектор в V РУ
„Златни пясъци“ при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, посочил че резултата от химическото
изследване на въззивницата бил в размер на 0.52 промила, приел че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП и на основание чл. 174,
ал.1 от ЗДП наложил на въззивницата адм. наказание
глоба в размер на 500лв., като и адм. наказание
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца.
В съдебно заседание като
свидетели са разпитани актосъставителя М.М. и свидетеля по акта Г.Т., които в показанията си пред
съда възпроизвеждат констатациите отразени в акта с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН, талон за изследване № 0039857 от 11.10.2020год.,
протокол за химическа експертиза № 1085/12.10.2020год.; протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества, справка за нарушител, Заповед № 8121з-515/14.05.20189год.
на министъра на вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства (както писмени така и гласни), които преценени по
отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда с доверие.
Съдът в изпълнение на задълженията
си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на
административно наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени
от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Във фазата по
съставяне на АУАН съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процес.
правила. В обст. част на акта се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено
във вина на въззивницата – управление на МПС след употреба на алкохол – 0.72
промила, описано е техническото средство с което била взета пробата, посочен е
и номера на издадения талон за медицинско изследване, като фактите са в пълен
унисон и с посочената като нарушена законова норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.
Допуснато съществено нарушение
на процес. правила съдът не констатира и във фазата по издаване на НП. В същото
се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението вменено на въззивника. Коректно е посочено също така, че е било извършено
и химическо изследване на кръвта на въззивницата и резултата от същото.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушената разпоредба като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Действително в НП няма изразено
становище на АНО по отношение нормата на чл. 28 от ЗАНН. Последното обаче не
съставлява съществено нарушение на процес. правила първо защото по никакъв
начин не влияе на правото на защита, което се реализира срещу фактите и второ
защото реквизитите които следва да съдържа НП са изчерпателно посочени в ЗАНН и
там изискване за излагане на мотиви досежно неприложението на чл. 28 от ЗАНН не
е предвидено.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е
издадено и в съответствие с материалния закон.
В случая с НП на въззивницата е
наложено наказание за нарушаване нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.
Съгласно цитираната
разпоредба на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
На свой ред нормата
на чл. 174, ал.1 от ЗДП предвижда санкция за този, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух.
В случая събраните по
делото доказателства по безспорен начин сочат на това, че на 11.10.2020год.
въззивницата е управлявала МПС – л.а. с концентрация на алкохол в кръвта й в
размер на 0.52лв., установена с химическо изследване на кръвта. В горната
насока са всички събрани по делото доказателства. Впрочем фактът, че
въззивницата е управлявала МПС-то след употреба на алкохол, както и резултата
от химическото изследване на кръвта, не се оспорват от въззивницата с оглед
изявлението на нейния процес. представител в съдебно заседание, че не поддържа
искането за изследване на контролната проба, каквато възможност е дадена в
разпоредбата на чл. 27, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Основния спорен момент е дали с оглед
констатираната концентрация на алкохол в кръвта на въззивницата нарушението
представлява маловажен случай или не.
В случая и съдът,
както очевидно и АНО, не намира че нарушението попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай. Действително установената концентрация
на алкохол не е значителна и надвишава в минимален размер минимално допустимите
от закона 0.5промила. Само това обстоятелство обаче няма как да охарактеризира
случаят като маловажен в частност да го определи като такъв с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите подобни нарушения. В тази
връзка следва да бъде отчетено, че нарушението е умишлено, а с оглед
изключително високата обществена нетърпимост, същото е възприето от законодателя
като такова с висока степен на обществена опасност предвид предвидени
значителни санкции. Отделен е въпроса, че видно от приложената по делото
справка за нарушител въззивницата проявява склонност към извършване на
нарушения по ЗДП, като предходните наложени санкции, не са изиграли своя
поправителен и предупредителен ефект. Нещо повече според настоящия съд
приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН в случая би култивирало у
въззивницата чувство за безнаказаност и то по отношение на едно от най-тежките нарушения
на ЗДП.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивницата следващите й
се за него адм. наказания, които определил във
фиксираните в закона размери - глоба в размер на 500лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния
закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
Що се касае до изложеното в
жалбата становище, за неизправност на уреда (дрегера)
с който била изпробвана въззивницата, за неотчитане на допустимата грешка и
т.н. съдът намира същото за неотносимо, доколкото в
случая е налице химическо изследване, резултатите от което са от значение за
делото.
По разноските.
Разноски се претендират само от
въззиваемата страна, като искането е обективирано в
писмени бележки от ю.к. Лукова постъпили преди даване ход на делото.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете,
че такова следва да бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
И като съобрази, че в случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.,
както и това, че делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една
страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна не е
участвал лично в едно съдебно заседание като единствено е представил писмени
бележки съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума
следва да заплатена от въззивницата М.М.И. ***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0460-000890 от 03.11.2020год. на Началника на група към ОД МВР Варна V РУ
„Златни пясъци“ с което на М.М.И. ЕГН **********, на
основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в
размер на 500лв. както и адм. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушаване нормата на чл. 5,
ал.3, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА М.М.И.
ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР Врана сума в размер на 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: