РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Монтана, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20241600100335 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано е по искова молба на А.П. ,ЕГН
********** против ЗК „ Л.И.“ АД ,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*.
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 200 000 лв. обезщетение
за претърпени неимущестени вреди , ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на претенцията през застрахователя- 28.02.24 г.
Ищецът твърди , че на 22.01.2024 г. около 10:10 часа в с. *, ул. „*.“ №*настъпва
пътнотранспортно произшествие ,като водачът на л. а. марка “*”, модел “*", с per. №*, с
валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите /ЗЗГОА/
при ЗК „Л.И.“ АД, управляван от И. А., самокатастрофирал - поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия, мокра настилка, излиза извън пътното платно и се
удря в електрически стълб, като реализира ПТП.
В пряка причинно-следствена връзка с гореописаното ПТП като пътник на задна
лява седалка в л. а. марка “*”, модел “*”, с per. № * е бил В. Д., ЕГН:**********, явяващ се
баща на А. П., претърпява телесни увреждания, несъвместими с живота и на 22.01.2024 г.
умира от нараняванията си.Твърди,че безспорна вина за ПТП има водачът И. А.
По случая е образувано първоначално ДП №45/2024 г. по описа на РУ - Лом, пр. пр.
122/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Монтана, като към настоящия момент
разследването продължава и няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
С оглед обстоятелството,че виновният водач има валидна застраховка в ответното
дружество, е депозирал писмена застрахователна претенция с вх. №2212 при ЗК „Л. И.“ АД
на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ, получена на 28.02.2024 г., във връзка с която е образувана
щета № 0000-1000-01-24-7187 при ответното дружество.Въпреки представените необходими
документи, ответникът е изискал и други такива, които не са необходими за произнасянето
на застрахователя.
Ищецът твърди,че вследствие смъртта на своя баща ,е претърпял значителни
1
неимуществени вреди-загубил е своята опора, след загубата му е „половин“ човек, сринат
физически и психически, не намира смисъл от живота без него. Дните и нощите са едно
цяло, мислите му са постоянно с него и с неговия образ. Нанесената психологическа травма
трудно би могла да бъде преодоляна предвид изключително силната врузка баща-
син.Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция изцяло, ведно със законните последици от това.
Ответникът ЗК „ Л.И.“ АД ,ЕИК *чрез своя процесуален представител е
представил писмен отговор, в който се заявява,че оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер .На първо място оспорва материално правната легитимация на ищеца,
като твърди,че няма доказателста същият да е син на пострадалия.На второ място твърди
,че не е установена вината на застрахован при ответника водач и механизма на настъпилото
ПТП, описани в исковата молба по аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК, не е
представена по делото влязла в сила присъда, срещу водач, застрахован при ответника.
Оспорва и твърдението, че водач е бил И..А. ,като навежда доводи,че водач при
настъпването на ПТП е бил пострадалия, поради което ищецът няма право на обезщетение
.На трето място поддържа,че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на 100 % поради непоставен предпазен колан . На четвърто място оспорва
претенцията за неимуществени вреди като ненастъпили и прекомерна . Оспорва се и
претенцията за лихва с твърдения,че дружеството не е изпаднало в забава по подробно
изложени съображения. Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли исковата
претенция ,като му бъдат присъдени и направените в производството разноски. В съдебно
заседание и в представената писмена защита доразвива тези доводи.
ТРЕТОТО лице помагач И. А. взема становище за основателност на предявения иск .
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от
фактическа страна са назначени и извършени съдебно техническа ,съдебно –медицинска и
психологическа експертиза .
Съдът , след преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо
единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона , приема следното:
Съгласно чл.223, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.226, ал.1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловено и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.226, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането за съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетение на причинените вреди.
Безспорно е установено от представените писмени доказателства / а не се оспорва и
от ответника/ , че към момента на произшествието водачът на л. а. марка “*”, модел “*", с
per. № *, е с валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност" на
2
автомобилистите /ЗЗГОА/ при ЗК „Л. И.“ АД.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото
производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 22.01.2024 г. около 10:10 часа в с. *, ул. „*.“ №*настъпва пътнотранспортно
произшествие ,като водачът на л. а. марка “*”, модел “*", с per. № *- И. А.,
самокатастрофирал - поради движение с несъобразена скорост с пътните условия, мокра
настилка, излиза извън пътното платно и се удря в електрически стълб, като реализира
ПТП.Вследствие на удара почива В.Д..
Вещото лице ,изпълнило назначената съдебно-техническа експертиза приема
следния механизъм на настъпилото ПТП:
Произшествието е настъпило в населено място.
Съгласно нормативните изисквания, допустимата скорост за движение в населено
място е до 50 км/ч. но в участъка на произшествието скоростта на движение допълнително
надлежно е ограничена на 40 км/ч чрез пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост
по-висока от означената“ със символ „40“.
Видно от протокола за оглед, произшествието е протекло през светлата част на
денонощието при естествено осветление, зимно и студено време, мъгливо.
Платното за движение на ул. „*.“ в участъка на произшествието е с двупосочен
режим на движение, с две пътни ленти - по една за всяка посока. ШИ.та на платното при
постоянния ориентир е намерена 8,05 м. Асфалтовата настилка е мокра и хлъзгава.
Лекият автомобил „*“ се е движил по ул. „*.“ в с. *, като водачът е управлявал със
скорост от 97 км/ч, която значително превишава въведеното по надлежен ред ограничение до
40 км/ч.
Поради управление със скорост значително превишаваща въведеното по надлежен
ред ограничение, водачът не е бил в състояние да упражнява непрекъснат контрол при
управление на автомобила си да се движи в границите на полагащата му се дясна пътна
лента, автомобилът е изгубил устойчивото си движение, преминал е косо вляво в лентата за
насрещно движение и е последвало блъскане в намиращия се вляво бордюр и последващо
блъскане в електрическия стълб, върху който на височина от 142 см от основата са намерени
парчета боя от автомобила (съгласно техническите данни, височината на автомобила е 1427
мм = 142,7 см).
В резултат на движението с висока скорост, мокра и хлъзгава пътна настилка,
автомобилът е започнал да се плъзга странично. Страничното плъзгане на автомобила по
допирателната траектория на масовия му център е в резултат на невъзможността за
уравновесяване на инерционната центробежна сила и силата на странично сцепление. При
това занасяне (странично плъзгане) от автомобила са оставени следи от странично плъзгане
(унасяне) преди удара на колелата в бордюра. При това движение инерционната
центробежна сила е в пряка зависимост от масата на превозното средство (включително
масата на пътуващите в него лица) и скоростта на движение. Анализирайки представените
материали вещото лице е достигнало до категоричния извод,че причина за настъпването на
ПТП има единствено И. Д.,който не е изпълнил задължението си с поведението си да не
създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност живота и здравето на
3
хората, както и да не причинява имуществени щети.
Съдът приема заключението на вещото лице като дадено обективно и
безпристрастно, още повече,че същото е подкрепено и от събраните писмени доказателства.
Предвид горното съдът намира,че в настоящото производство е безспорно
установена вината на И. Д. за настъпилото ПТП.
С оглед изясняване причината за смъртта е назначена и съдебно-медицинска
експертиза.
Видно от заключението на вещото лице,което съдът възприема изцяло като
дадено обективно и безпристрастно, непосредствената причина за смъртта на В.Д. е
тежката закрита черепно-мозъчна травма със счупването на костите на черепната основа, с
кръвоизливите под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество /контузия на мозъка/,
довели до оток на мозъка с вклиняване на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа
и парализа на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов.
Установените травматични увреждания - охлузванията, кръвонасядането на меките черепни
обвивки, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета, счупването
на костите на черепната основа и контузията на мозъка са получени по механизма на удари с
или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и много добре отговарят да са получени по
време и начин описан в предварителните сведения - като травми в лек автомобил блъснал се
странично в бетонен електри- чески стълб. Между получените при станалото ПТП травми и
настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка.
Ответникът прави възражение,че ищецът не е легитимиран да предяви иск,тъй като
не е бил признат приживе от неговия баща.В тази насока има категорична съдебна
практика,в която се приема,че когато едно дете трайно е било отглеждано и възпитавано от
пострадалия и са били изградени отношения, аналогични на връзката биологичен родител –
дете, има право на материално легитимирано да получи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди./ Решение №139/14.01.2020 по дело №2135/2018 г. ВКС/.
От събраните по делото доказателства се установява,че ищецът е бил отглеждан от
пострадалия в неговото семейство, заедно с другото дете /И./ ,като В. Д. го е възприемал
като негов син, грижил се е, осигурявал е средства за неговата издръжка и по всякакъв начин
го е възприемал като син.Св.Д. и А.Р. са категорични,че В. е имал двама сина, като единият е
именно А.. Същите С.стват и относно близките отношения помежду им и за грижите, които
бащата е полагал.Действително, пострадалият е работил в чужбина,за да издържа
семейството си, но това не води до отчуждение между него и децата, което се установява от
показанията на посочените по-горе С.и.
Видно от събраните по делото доказателства, А. е понесъл много трудно смъртта на
баща си, като вследствие на това се забелязва и промяна в цялостното му поведение-станал
е по-затворен, излиза по-рядко.От извършената съдебно-психологическа експертиза се
установява,че към периода след инцидента са били налице психологични и емоционални
състояния, характерни за преживяването на смърт и загуба на много близък човек - шок,
остра стресова реакция. Към датата на настоящето обследване не се отчита наличието на
негативна симптоматика. Няма данни и лицето отрича да е търсило психологична или
психиатрична помощ. По данни на ищеца в периода след смъртта на баща му са били
налице нарушения на съня, шок, нежелание да общува, няколко дни не е посещавал
училище. Към настоящия момент ищеца отрича наличието на нарушения на циркадния
ритъм, апетита, или други нарушения в житейското си функциониране.На въпроса налице
ли са непреодолени травми в психологическото и емоционалното състояние на ищеца етап
4
вещото лице е отговорило,че не може да се отговори категорично , тъй като обследваното
лице отговаря едносрично или със съвсем кратки изречения, бедни съдържателно от към
изразяване на мисли, вътрешни преживявания. Не проявява емоции при връщане към
смъртта на баща си, не се отчита наличието на тревожност или депресивни състояния, и не
се наблюдават емоционални или вегетативни прояви, които обикновено са характерни като
придружаващи при наличието на вътрешни психични негативни преживявания. Много е
възможно поради възрастовите особености на ищеца, както и поради недостатъчно
психичен ресурс за справяне с подобно травматично събитие, в психичния апарат на ищеца
да са сработили психични защитни механизми на потискане, изтласкване и други, с цел
психиката да запази своята цялост и адекватност на функциониране и това да води до
потискане на този етап на проява на интензивна и силна негативна симптоматика,
характерна при наличието на психична травматичност.
Предвид гореизложеното съдът намира,че ищецът несъмнено е понесъл болки и
страдания вследствие смъртта на своя баща ,които по естеството си съставляват
неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване . Съгласно принципа за справедливо
обезщетяване, уреден от нормата на чл. 52 от ЗЗД тежестта на непозволеното увреждане
обуславя и решението за присъждане на също такова обезщетение, като размерът на
обезщетението следва изцяло да отговаря на принципа на справедливостта.
Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от
ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на
загубата на близкия човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.
В случая е доказано, че неимуществената сфера на ищеца е била засегната. Смъртта
на неговия баща му е нанесла сериозна психологическа травма. Обезщетението за
неимуществени вреди имат за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. Тези нематериални последици в житейски аспект не се
ограничават само до изживените към момента на осъществяването на увреждането
страдания, а продължават и след това. Починалият В. е бил на 46 години ,сравнително
млад, жизнен , работоспособен, на когото е разчитало цялото семейство . От събраните по
делото доказателства се налага извода, че неговата смърт е причинила сериозен стрес,
който не е напълно преодолян и към настоящия момент. Ищецът е претърпял и продължава
да търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата
на толкова близък за него човек . Това е една нормална човешка реакция за нещастие с
близък човек.
Съобразявайки вида на родствена връзка между починалия и ищеца , характера на
съществуващите отношения на обич и привързаност между тях , обстоятелството, че
ищцецът е разчитал на помощта на баща си , и не са имали никакви конфликти, на
основание чл. 52 ЗЗД съдът намира за справедливо обезщетение в размер на 100 000 лв.
Над този размер до предявения такъв от 200 000 лв.съдът намира за прекомерен и следва да
бъде отхвърлен.
Тази сума се дължи ,ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя.
Ответникът е направил възражение,че претенцията на ищеца за начисляване на
лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя, е неоснователна. Излага доводи
в насока,че самият ищец не е представил в срок изискуемите документи, освен това
вземането не е било ликвидно и изискуемо .
Така направеното възражение е неоснователно ,като съображенията за това са
следните:
5
С решение №128 от 04.02.2020г., по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.,а и в
последващи съдебни решения, които настоящият съдебен състав споделя, е разяснено, че в
хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите, причинени от
застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането. Изложени са
аргументи, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице
обезщетение за забава от делинквента на основание чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл.429, ал.1-
ал.3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите съгласно чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 КЗ- отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ. След
предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за
произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно
обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава,
за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на
основание чл.432, ал.1 КЗ. В обобщение, на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят
покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне
или плащане на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си
забава.
Предвид горното лихвата върху главницата се дължи, считано от 28.02.2024г.
От страна на ответника е постъпило възражение,свързани с размера на исковата
претенция,като се твърди,че същото следва да бъде редуцирано с 50 % предвид
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
От доказателствата по делото безспорно се установява,че същият не е бил с
предпазен колан, въпреки наличието на такъв./в тази насока вещите лица са категорични/.
В случая обаче това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за
съпричиняване.
Последователно e застъпваното от ВКС принципно разбиране, че приложението на
чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и с оглед
разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва да докаже при
условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на резултата и не
би могло този принос да се отчита от съда въз основа на предположения.
Според дадените разрешения, пряко относими към поставения правен въпрос, предвид
конкретните факти по делото, обективирани в постановени по реда на чл.290 ГПК решения
на ВКС - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., ІІ т.о., решение № 59 от
10.06.2011 г. по т.д. № 286/2011 г. на ВКС, І т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. №
596/2012 г., ІІ т.о., само обстоятелството че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек
автомобил без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за прилагане разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били
6
настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В настоящата хипотеза такива категорични доказателства липсват.
От заключението на вещите лица, което съдът възприема като дадено обективно и
безпристрастно,се установява,че непосредствената причина за смъртта на В.Д. е тежката
закрита черепно-мозъчна травма със счупването на костите на черепната основа, с
кръвоизливите под меките мозъчни обвивки и в мозъчното вещество /контузия на мозъка/,
довели до оток на мозъка с вклиняване на малкият мозък в големият тилен отвор на черепа
и парализа на жизнено важни мозъчни центрове - дихателен и сърдечно-съдов.
Поради управление със скорост значително превишаваща въведеното по надлежен
ред ограничение, водачът не е бил в състояние да упражнява непрекъснат контрол при
управление на автомобила си да се движи в границите на полагащата му се дясна пътна
лента, автомобилът е изгубил устойчивото си движение, преминал е косо вляво в лентата за
насрещно движение и е последвало блъскане в намиращия се вляво бордюр и последващо
блъскане в електрическия стълб, върху който на височина от 142 см от основата са намерени
парчета боя от автомобила (съгласно техническите данни, височината на автомобила е 1427
мм = 142,7 см). При удара в стълба в задна дясна врата от нивото на тавана до долу, е
настъпила деформация с дълбочина 35 см. Тази деформация е и за прага, и за тавана и
цялата задна дясна врата, зад която непосредствено е пътувал починалия пътник на задна
седалка. Смъртоносното увреждане е настъпило при удар във вратата / в тази насока е
неоснователно твърдението на ответника,че е от удар в тавана, който в следствие на това се
е издул,като и двете вещи лица категорично изключват тази възможност / ,а и двамата
експерти са категорични,че при този удар и навлизането на вратата в купето коланът не би
имал никаква защитна роля .
Ето защо и възприемайки изцяло заключението на вещите лица,съдът намира,че в
процесния случай не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, поради което и
възражението в тази насока се явява неоснователно и нормата на чл.51,ал.2 ЗЗД не намира
приложение .
Относно разноските по делото:
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски и е бил защитавани
безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да му се присъждат,
а такива се следват на адв.Д. . Съобразно уважената част на иска, фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия от страна на процесуалния
представител ,броя на съдебните заседания съдът намира,че на същия следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 8000лв.
Съобразно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разности
съобразно отхвърлената част от иска.
Видно от представения списък на разноски същият е направил такива в размер на
1105 лв./ от които 200 лв. юрисконсултско възнаграждение/ .Съобразно отхвърлената част на
иска ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 553лв.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд-
Монтана ДТ в размер на 4000 лева , тъй като ищците са освободени от заплащането на д.т.за
образуване на делото и 500 лв. разноски .
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗК „ Л.И.“ АД ,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*да
заплати на А.П. ,ЕГН ********** СУМАТА 100 000 /сто хиляди / лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на
неговия баща В.Д., ЕГН:********** ,причинена от настъпило ПТП на 22.01.2024 г.,ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.02.2024г. до окончателното изплащане на
сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 200 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗК „ Л. И.“ АД ,ЕИК *да заплати на Н. Д. , САК разноски по водене
на делото в размер на 8 000ЛВ.
ОСЪЖДА А. П. ,ЕГН ********** да заплати на ЗК „ Л.И.“ АД ,ЕИК *със
седалище и адрес на управление гр.*сумата 553 лв. разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА ЗК „ Л.И.“ АД ,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*да заплати
да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана сумата 4000 лева ДТ и 500 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на страната
на ответника И. А. .
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
8