Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 734 / 10.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на
тринадесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №717 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят „Перспектива
2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ахелой, ул.
„Калиакра“ №1, представлявано от управителя О.С.Д., чрез адвокат П.В., е
оспорил заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0304-000082 от 24.03.2023г., издадена от полицейски инспектор А.А.при РУ
Несебър към ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от
Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна
мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
с рег. № А 6230 НК за срок от шест месеца, считано от 24.03.2023г.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта
на закона. Сочи се, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е собственост
на дружеството-жалбоподател, но бил предоставен на „Шато Ахелой“ ООД, който да
го отдава под наем за осъществяване на търговска дейност. Същото дружество отдало
автомобила под наем на трето лице, което пък от своя страна предоставило
автомобила на неправоспособен водач, в нарушение разпоредбата на чл.5.2.3 от договора
за наем, предвиждаща забрана за наемателя да преотстъпва наетия от него
автомобил на трети лица без изрично съгласие на наемодателя. В тази връзка се
твърди, че управлението на въпросното МПС от неправоспособен водач е станало
без знанието и съгласието на жалбоподателя. Отделно от това той счита, че в
оспорената заповед не се съдържат мотиви относно продължителността на срока на
наложената мярка. По тези съображения иска обжалваната заповед да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие - адвокат В., поддържа жалбата и
пледира за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът – А.А.при
РУ Несебър към ОД на МВР – Бургас, редовно призован, не се явява и не изразява
становище.
ФАКТИ:
На 24.03.2023г. около
17:15ч. в к.к. Слънчев бряг, по главна алея до бензиностанция „Петрол“, посока
гр. Св. Влас, е установено, че лек автомобил с марка „Форд“, модел „Фюжън“, с
рег. №А6230НК, собственост на „Перспектива 2015“ ООД, се управлява от лицето А.Л.,
роден на ***г. в Казахстан, който е неправоспособен водач, тъй като не
притежава свидетелство за управление на МПС.
Тези констатации са отразени
в представения и неоспорен акт за установяване на административно нарушение с
бланков № серия АД 486659 (л.24), съставен на датата на извършване на
нарушението – 24.03.2023г.
На същата дата е
издадена процесната заповед (л. 23), с която е наложена ПАМ, изразяваща се в
прекратяване на регистрацията на описания автомобил за срок от шест месеца. Мярката
е наложена на собственика на автомобила – „Перспектива 2015“ ООД.
В подкрепа на
твърденията си за липсата на давано съгласие за управление на процесното МПС от
лице, различно от наемателя му, жалбоподателят представя формуляр на сключен
договор за отдаване под наем на лек автомобил Форд Фюжън с рег. №А6230НК,
сключен на 18.03.2023г. между „Шато Ахелой“ ООД и Етернеиер – Клот Луке (л.4),
ведно с общите условия към договора (л.5).
Оспорената заповед е
връчена на 07.04.2023г. (л. 23). Жалбата, сезирала съда, е подадена на
21.04.2023г. съгласно входящия номер на Административен съд Бургас, отбелязан
върху нея (л. 2).
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП. А.А.е полицейски инспектор в РУ Несебър при ОД МВР Бургас и със заповед
№251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОД МВР – Бургас е оправомощен да издава
заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Освен това със заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.25-26) е оправомощен
и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната от него територия
/т. 1.3.2./.
Обжалваната заповед
съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ. Спазен е
процесуалният ред, регламентиран в специалния закон и в АПК. При издаване на
заповедта не е нарушен материалният закон.
Съгласно чл.171,
т.2а, буква „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява
МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69А от НПК,
както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице
тези обстоятелства – за срок от шест месеца до една година.
Процесният случай
попада в последната хипотеза, при която е предвидено прекратяването на
регистрацията на ППС на собственик, чието МПС е управлявано от друго лице, за
което е налице някое от обстоятелствата, изброени в буква „а” на т.2а. Страните
не спорят, че физическото лице А.Л. е управлявало МПС с рег. № А 6230 НК, собственост
на жалбоподателя, както и че водачът е бил неправоспособен, тъй като не
притежава свидетелство за управление на МПС.
Фактите сочат, че са
налице всички елементи от фактическия състав на приложената от органа
разпоредба на чл. 171, т.2а, буква „а” от ЗДвП.
Неоснователни са
възраженията, изложени в жалбата.
Жалбоподателят счита,
че не следва да му бъде налагана ПАМ, тъй като наемателят на автомобила по
сключения договор с „Шато Ахелой“ ООД е предоставил това МПС на неправоспособен
водач (А.Л.). Така твърдените в жалбата факти се установяват от представения
договор за наем, ведно с общите условия към него, както и от съставения и
неоспорен АУАН с бланков номер, серия АД 486659, в който е описано
констатираното нарушение, извършено от А.Л..
Законодателят обаче
не е обвързал знанието или незнанието на собственика на автомобила при
регламентиране на фактическите основания за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а,
буква „а” от ЗДвП, когато МПС-то се управлява от друго лице, за което са налице
някои от хипотезите предвидени в тази норма - управлява МПС без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от
право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството му
за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на
чл.69А от НПК. В нормата единствено се казва, че ПАМ се налага на собственик,
чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Ирелевантно в случая
е дали предоставянето на автомобила на неправоспособен водач е станало без
знание и съгласие на жалбоподателя, в противоречие с изискването на сключения
договор за наем, предвиждащ забрана за преотстъпване на наетия автомобил, освен
с изричното съгласие на наемодателя. Както вече се посочи, законодателят изрично
предвижда налагането на ПАМ спрямо собственика на МПС, като няма изискване
собственикът да е знаел, че лицето управляващо автомобила му е неправоспособно.
Отговорността на собственика на автомобила е обективна, т.е. без значение е субективното
му отношение към осъщественото управление на ППС от неправоспособен водач с
оглед наложената ПАМ. Това е така, тъй като се презумира, че всеки собственик полага
грижа за притежаваното от него МПС по начин, че то да не попада у лице, което е
неправоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС.
Отношенията между жалбоподателя и неправоспособния водач и/или наемателя,
предоставил МПС в противоречие с изискванията на договора, могат да бъдат
уредени на плоскостта на гражданското право, но не изключват прилагането на принудителната
административна мярка, щом са налице предпоставките за това.
Заповедта е
съобразена с целта на закона при определяне срока на ПАМ. Административният
орган е приложил мярката в минималния срок, предвиден с разпоредбата на чл.171,
т.2а, б „а“ ЗДвП. По отношение на релевираното в жалбата възражение за липса на
мотиви за продължителност на срока на мярката съдът счита, че доколкото
процесната ПАМ е наложена за минималния предвиден в закона срок от шест месеца,
липсата на мотиви относно продължителността ѝ не представлява съществено
нарушение на изискванията за форма на административния акт и не е пречка да
бъде извършена проверка за законосъобразност, при условие че е осъществен
фактическият състав изискващ налагане на мярката.
По изложените
съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Перспектива
2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ахелой, ул.
„Калиакра“ №1, представлявано от управителя О.С.Д., чрез адвокат П.В., против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0304-000082 от
24.03.2023г., издадена от полицейски инспектор А.А.при РУ Несебър към ОД на
МВР.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: