Р Е
Ш Е Н И Е
№ /гр. Варна, .01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, Четвърти
въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
Секретар :Николета Николова
Прокурор: Деян Душев
като разгледа докладваното от
съдия Ж.Шопова, ВНАХД № 1377 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на глава XXI
НПК.
С решение на Районен съд-Варна,
НО, Шести състав от 30.09.2019 г. по НАХД № 2766/2018 г. обвиняемият Е.Й.К. е
признат за виновен в това, че на 06.10.2016 г. в гр. Варна, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка "Фолксваген голф", с
рег. № В 49 96 РК нарушил правилата за движение по пътищата чл.37,ал.3 от ЗДвП
и по непредпазливост причинил на К. Н. К.
средна телесна повреда ,изразяваща се в изкълчване на лявата
раменно-ключична става ,обусловило трайно затруднение на движенията на левия
горен крайник,за период от 3,5-4 месеца
като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалото лице – престъпление по чл.343а,ал.1,б“А“,пр.2 от НК, поради което
и на основание чл.78 а, ал.1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
С процесното решение с оглед
изхода на делото направените по делото разноски са възложени в тежест на
обвиняемото лице.
Срещу решението в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. В. П. – защитник на обвиняемия Е.К., в която се
твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно ,поради
което и същото следва да се отмени, а обв.К. да бъде оправдан, тъй като е
налице и изтекла давност. С въззивна жалба не е направено искане за допускане
на нови доказателства.
Пред въззивната инстанция, жалб.К.
се яви лично,като изцяло поддържа
жалбата на защитника си и моли постановения съдебен акт да бъде отменен. В
подкрепа на искането си застъпва единствено становище, че е налице изтекла
давност и съпричиняване от страна на пострадалият.
Представителят на ВОП счита ,че жалбата е неоснователна,доколкото няма
настъпила давност считано от повдигане на обвинението -2016 г. Намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, съобразено с
доказателствата, събрани в хода на наказателното производство, като моли
последното да бъде потвърдено.
Варненският окръжен, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и провери изцяло правилността
на атакуваното решение, намира за установено следното:
Решението на ВРС е постановено
при изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивния съд и която е
следната:
На 06.10.2016г., около 14:30ч., св. .К. К., отишъл в Морската градина на
гр.Варна за да кара колело. Същият управлявал велосипеда си марка „Булс“ по
алеите в градината в частта на м.“Салтанат“,при сухо време. Управлявайки
велосипеда си св. К. се движел по първата успоредна на бул. „Княз Борис І“ алея
в посока от градински център „Мимоза“ и ресторант „Сезони“ към „Пикадили парк“.
Движел се в дясната част на алеята. В същото време по същата алея и в същата
посока на движение вървели свидетелите В.К. и И. И.. Св. К. К. ги
заобиколил от лявата страна, след което отново продължил движението си
напред в дясната част на алеята, на около 1.8м. вляво от дясната за него
граница на платното за движение. Движел
се със скорост около 15.5км./ч. когато от посока перпендикулярна на движението
му, а именно от паркинг на частен имот находящ се в м. „Салтанат" № 81,
излязъл л.а. „Фолксваген Голф” с ДК№ В 4996РК
управляван от обв. Е. К.. Последния извършвал маневра ляв завой за
включване в движението по алеята в посока ресторант „Сезони”, като малко преди
да навлезе на алеята обвиняемият бил спрял на границата на имота от който
излизал. Между двете ППС-та (автомобилът и движещия се в ляво от него, в посока
отляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила велосипед) настъпило
ПТП като с венеца на верижната предавка и с десния педал велосипеда се ударил в
зоната на средата и дясната част на предната броня на излизащия от крайпътния
паркинг лек автомобил управляван от обв. К.. В резултат на удара велосипедистът
(св. К. К.) се отделил от седалката и след полет напред, в посоката която е
имал преди това, паднал на пътната настилка. Веднага след произшествието
обвиняемият слязъл от автомобила си, отишъл при пострадалия и му оказал първа
помощ, а след това сигнализирал на тел.112 и повикал екип на бърза помощ. По
сигнал на гражданин на мястото на произшествието пристигнал екип на сектор
„Общинска полиция“ който към момента се намирал в района на Морската градина и
запазил местопроизшествието. В последствие на същото бил извършен и оглед.
От заключението на назначената в хода на съдебното следствие тройна
автотехническа експертиза изготвена от вещите лица проф. С., инж. В.Т. и
инж.Т.Т. се установява, че когато предната част на процесния автомобил е на границата между
бетонната алея и асфалтираната алея, водеща към градински център „Мимоза",
водачът на лекия автомобил има техническа възможност да възприеме велосипедист,
движещ се на около 1,80 метра вляво от дясната граница на асфалтираната алея,
от разстояние около 16.80м в посока, гледано към градински център
„Мимоза". В експертизата експертите заключват още, че водачът на автомобила
би могъл да избегне произшествието, ако последното му оглеждане преди
потеглянето би било наляво. Водачът на автомобила преди потеглянето е имал
видимост към траекторията на велосипедиста на разстояние около 16.80м, а в
момента на потеглянето на автомобила велосипедистът е бил на около 8.96м от
мястото на удара, съответно на около 9.36м от лявата страна на автомобила.
Изложените обстоятелства настоящият съд счита за установени въз основа
на отчасти обясненията на обв. К. от досъдебното производство, показанията на
всички разпитани по делото свидетели К.К., И. П., В. К. (в това число и
показанията им давани в хода на досъдебното производство) показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. М., С. П., К. К. и М. Я.,
показанията на св. С. Й. давани в хода на досъдебното производство, показанията
на вещите лица д-р М., д-р Д., проф. С. и инж. Т. и инж.Т. и заключенията по
изготвените от тези вещи лица съдебни експертизи – медицински и тройна
автотехническа експертиза, протокол за оглед на ПТП и фотоалбум към него,
медицинска документация, справка за нарушител, справка за съдимост, писмо от
директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община
Варна и приложената към него извадка от Генерален план одобрен със заповед №
1424/17.04.2018год. на Кмета на Община Варна, медицинска документация и
останалите събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства като така
посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се
кредитират от съда изцяло. От събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал съдът не кредитира заключението по назначената в хода
на досъдебното единична автотехническа експертиза изготвена от в.л. Е.М, както и заключението на назначената в
досъдебното производство тройна АТЕ изготвена от вещите лица Е.М Х. К. и Д. В.,
тъй като при изготвянето на същата вещите лица са се основали единствено на
показанията на обвиняемия давани тогава в качеството му на свидетел, които
показания са без каквато и да било доказателствена стойност. Отделно от това
при изготвянето на тези експертизи вещите са лица не са обсъждали други
относими към предмета на изследване доказателства, а именно показанията на св.
К., която е абсолютно незаинтересован свидетел и възпроизвежда в пълнота
ситуацията непосредствено преди и по време на самото ПТП. Съдът не кредитира и
обясненията на подсъдимия давани в хода на досъдебното производство в частта в
която обяснява, че е бил блъснат от колоездач с бясна скорост, тъй като в тази
им част обясненията му са в пълно противоречие с показанията на свидетелите И. П.
И.и В. К., двамата пешеходци, които
пострадалия е заобиколил, давани в хода на досъдебното производство, които не
сочат за такава бясна скорост. В показанията си от д.п. св. К. заявила,че
преминаващия покрай тях велосипедист,се е движел със средна скорост – нито
бавно нито бързо“. На свой ред св. Ивайло Иванов в показанията си от
досъдебното производство е посочил,че велосипедиста е карал с умерено темпо, не караше бързо“. В
същата насока са показанията на тези двама свидетели дадени и непосредствено
пред съда. Съдът кредитира показанията на тези двама свидетели тъй като те от
една страна са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото – не познават
нито подсъдимия, нито пострадалия, а от друга са и единствените очевидци на
произшествието.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в
нарушаването от страна на обвиняемия на правилата за движение по пътищата
/чл.37, ал.3 от ЗДП, което е довело до причиняване на средна телесна
повреда на св. Красимир Николов К..
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.3 от ЗДП водачът на пътно превозно
средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
В случая от всички събрани по делото доказателства се установява, че на
инкриминираната дата обв. Е.К. е управлявал л.а. “Фолксваген Голф“ с ДК№ В
4996РК, когато излизайки от паркинг на частен имот находящ се в местност
„Салтанат“ в гр.Варна с намерение да извърши маневра ляв завой за включване по
алеята пред имота в посока към ресторант „Сезони“ и градински център „Мимоза“
не е пропуснал движещия се по алеята в права посока и от ляво на дясно за
неговата (на обвиняемия) посока на движение велосипед управляван от пострадалия
К. К. при което предизвикал ПТП. По категоричен начин от всички събрани гласни
доказателства бе установено и това, че веднага след произшествието обвиняемият
е направил всичко възможно да окаже помощ на пострадалия. Веднага отишъл при
него и му оказал първа помощ, повикал и линейка.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината
несъзнавана непредпазливост. Обвиняемият не предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият
е имал обективна възможност да възприеме велосипедиста преди да излезе на
алеята и ако го бе сторил и не бе потеглил, ПТП нямаше да има. Нямаше да
пресече пътя на движещия се по алеята велосипедист.
В конкретния случай спор по отношение на
обстоятелствата при които е настъпило ПТП-то няма и това е видно от показанията на свидетелите К. К., В. К. и И. И.,
както и протокол за оглед на местопроизшествие. Основния спорен по делото
момент е дали при тези факти е налице виновно поведение от страна на
обвиняемия.
Същият твърди, че негово виновно поведение не се дължи само на неговите
действия а и на велосипедиста,който се
бил движел с превишена скорост. Първоинстанционния съд е обсъдил подробно в
мотивите си възраженията на обвиняемият и неговият защитник,като ги е отхвърлил
изцяло като неоснователни.Въззивниият съд напълно споделя изразеното от
ВРС,поради следното :
В случая няма спор, че конкретната алея освен от пешеходци
се ползва и от собственици и ползватели на имоти в тази част на градината
включително чрез ползването на МПС. В тази връзка следва да се отбележи, че
точно в този участък от градината има жилищни сгради с изградени парко места и
пр. и няма поставен пътен знак забраняващ влизането с МПС още по-малко с
велосипеди. Тоест по тази алея
движението на велосипедиста също
е правомерно. На следващо място без всякакво значение за отговорността на
обвиняемия е в случая скоростта с която се е движел велосипедиста (пострадалия)
и това е така защото велосипедиста се движел по път и е имал предимство пред
излизащия от крайпътната територия обвиняем. Ако последният не бе излязъл на
пътя и не бе пресякъл движението на велосипедиста ПТП нямаше да има.Именно с
това се оборват възраженията на защитата на обвиняемия и лично неговите за съвина. А че обвиняемият е имал възможност да
възприеме приближаващия го велосипедист още преди да навлезе на алеята се
установява по категоричен начин от заключението на назначената в хода на
съдебното следствие тройна АТЕ изготвена от вещите лица проф.С., инж. Т. и инж.
Т. и показанията на тези три вещи лица депозирани пред съда. Водачът е имал
възможност да вижда на около 16метра напред към градинския център. В случая от
показанията на св. К. се установява, че преди да излезе на алеята обвиняемият е
спрял. Точните думи на свидетелката са „веднага след като велосипедиста ме
изпревари мина в дясната част на алеята. Тогава господина спря с колата преди
да излезе на самата улица, огледа се и понечи да излезе и тогава се сблъскаха,
тогава стана инцидента“. Няма как да не бъде посочено и това, че ако и
велосипедиста да е извършил някакво нарушение на ЗДП то това би станало само
при неправомерното навлизане на обвиняемия на пътното платно по което се е
движел велосипедиста, който е бил с предимство. По силата на чл. 37, ал.3 от
ЗДП обвиняемият е следвало да го пропусне преди да навлезе в този път. Ако
обвиняемият го бе пропуснал ПТП нямаше да има. В контекста на горното съдът не
споделя и изложеното във фазата по същество становище от защитника на
обвиняемия за съвина. Такава е налице само когато допуснатото от пострадалия
нарушение на ЗДП има отношение към съставомерния резултат, а случаят не е
такъв.
По отношение на кумулативното наказание "Лишаване от право да
управлява МПС" ВРС е счел, че по отношение на обв. К. не следва да
бъде налагано и това наказание ,т.к.от приложената към делото справка за нарушител
обвиняемият е водач на МПС от 10 години като до сега е допуснал само едно
единствено нарушение на ЗДП – по отношение на него има само едно влязло в сила
НП за нарушение извършено през 2007год.
След извършената цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен съдебен състав
установи, че същият е постановен при изяснена фактическа обстановка, която
съответства на фактите, изложени в постановлението на ВРП.
Въззивната инстанция намери
показанията на пострадалият за достоверни. На показанията на пострадалото лице относно
осъщественото ПТП, последвалите
събитията след осъществилия с удар с управлявания от обвиняемото лице лек
автомобил,както и на информацията относно получените наранявания вследствие на
удара, въззивната инстанция се довери, като намира, че така изложеното от свид.К.
К. намира подкрепа в останалите ангажирани от по делото доказателствени
източници – показания на свид.В. К. и И.
И., както и заключението на тройната АТЕ
назначена в хода на съдебното следствие.Разгледаното
експертно заключение, настоящият съдебен състав намира за пълно, точно и ясно,
даващо отговори на всички поставени въпроси, като счита, че последното почива
на теоретичната подготовка и професионални познания на експерта, както и на
ангажираната по делото доказателствена съвкупност. Въззивният съд не намери
основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието
специалните познания на експертите дали заключение по същата. Правилно
първостепенният съд е приел на основата на установената по делото фактическа
обстановка, че обвиняемият Е.К. е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.37,ал.3 от ЗДвП. Предвид горното и в изпълнение на
цитираната разпоредба водачът е следвало да намали се огледа преди да потегли,
с готовност да спре, за да избегне евентуален сблъсък. Както правилно е
констатирал първоинстанционният съд обвиняемото лице обективно е могъл да
забележи велосипедиста, доколкото съгласно АТЕ в момента в който обвиняемият е потеглил,пострадалият е бил на разстояние 8,96 м. и водачът вече е
имал техническа възможност да го види.
Предвид горното доводите на
защитата, че обвиняемото лице не е извършило нарушение на правилата за движение
по пътищата и че следва да бъде оправдан
предвид изтекла давност, въззивната инстанция намира за неоснователни.
Производството е образувано и водено
срещу Е.К. за престъпление от
06.10.2016 г. по чл.343,ал.1,б“б“ от НК. За същото , към момента на
извършването му е предвидено наказание“Лишаване от свобода“ до три години
или „Пробация“. Съгласно чл.79,ал.1,т.2 от НК наказателното преследване
и изпълнението на наказанието се изключват ,когато е изтекла
предвидената в закона давност а тя е била -5 години. А този срок би
изтекъл едва през 2021 год.Тоест така
посочения от обвиняемият срок за изтекла
давност и обсъждането на доводите в
жалбата на обвиняемият за изтекла такава, настоящият състав намира за
неоснователни,поради което и следва да се оставят без уважение.
Въззивният съд споделя доводите
на районния съд, че наказателната отговорност на обвиняемото лице следва да
бъде ангажирана по реда на привилигирования състав на чл.343а,ал.1,б.“б“ от НК,
доколкото видно от ангажираните по делото доказателствени източници –показания
на свид. Кр.К. и обяснения на обв.К. с поведението си последният е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалото лице (след деянието
той веднага се е обадил на тел.112 и е
помогнал същият да бъде пренесен със пристигналият автомобил на
спешна медицинска помощ.
При индивидуализиране на
отговорността на обвиняемия К. правилно ВРС е преценил наличието на
предпоставките на чл.78а НК, доколкото за престъплението по чл.343а,ал.1,б.“б НК
се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация,
обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК, от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Не
са налице и отрицателните предпоставки на чл.78а,ал.7 от НК. Поради това
законосъобразно районният съд е освободил обвиняемото лице от наказателна
отговорност, налагайки му административно наказание.
На следващо място съдът взе
предвид, че настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на
обвиняемия К., което означава, че наложеното му наказание не би могло да бъде увеличавано
и в частта относно индивидуализацията на отговорността му, е допустимо да бъде
извършвана преценка само за това, дали наказанието е явно несправедливо
завишено. Глобата от 1000 лв., която е наложена на обвиняемия, представлява
минималният законоустановен размер на това наказание, съответно представлява
реализиран най-благоприятен изход за него при осъждане, с оглед на което
въззивната инстанция намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено
и в тази си част.
С оглед изложените съображения, и
като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост, въззивният съд счита, че
обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.334,т.6,вр.чл.338 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.09.2019
г. по НАХД № 2766/2018 г. по описа на ВРС, НО, Шести състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.