Р Е Ш Е Н И Е
№ 893
гр. Русе, 20.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
районен съд , ХI - ти граждански състав в
публично заседание на дванадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря С.И.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4685 по описа за 2009
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Адв.Д.Д., пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файнес”
ЕАД заявява, че на 05.10.2005г. представляваното от него дружество сключило с К.Ц.К.
договор за кредит за покупка на стоки CRED
05313833. Съгласно чл.1 от контракта ищецът се задължил да предостави на
ответника паричен заем в размер на 649 лева, изплащайки сумата пряко на
търговеца, за закупена от К.К. стока. Плащането било извършено за сметка на
кредитополучателя, при което за последния възникнало задължение да възстанови
на ищцовото дружество получената сума на 9 равни месечни вноски, всяка от които
в размер на 93,74 лева. Посочената сума съставлявала главницата по
предоставения кредит, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на последния. „БНП Париба Пърсънъл Файнес” ЕАД твърди, че К.Ц.К. не изпълнил
погасил задълженията си в срок, поради което, с оглед договореното следвало да
заплати неустойка в размер на 5 лева за всеки ден забава върху всяка просрочена
вноска.
Във връзка с депозирано от „БНП Париба Пърсънъл
Файнес” ЕАД заявление, Русенски районен съд издал в полза на молителя заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по гражданско дело №630/2009г. срещу К.К.. В законоустановения срок последният възразил
срещу издадената заповед, поради което ищцовото дружество предявило претенцията
си по исков ред.
„БНП Париба Пърсънъл Файнес” ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор Л. Л. П. моли съда да постанови решение, с което да
признае съществуването на вземането му по отношение на К.Ц.К. в размер на 649
лева – главница по договор за кредит от 05.10.2005г.; 194,70 лева - договорна възнаградителна лихва за периода
30.10.2005г. – 30.06.2006г.; 352,09 лева – договорна неустойка за периода
30.11.2005г. до датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата
на депозиране заявлението за издаване заповед за изпълнение. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът К.Ц.К., чрез особения
представител адв.Г.М., намира ищцовата претенция за неоснователна и недоказана.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение главницата и
лихвите.
Съдът, съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
В настоящото производство „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е представило сключения между „ДжетФайненс
Интернешънъл” АД и К.Ц.К. договор за кредит за покупка на стоки от 05.10.2005г.,
според който дружеството предоставило на ответника кредит в размер на 649 лева,
а последният приел да възстанови сумата на 9 равни месечни вноски, всяка по
93,74 лева, включващи: изплащане на главницата по кредита; надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена
печалба на кредитора. Съгласно т.5 от Общите условия по сключения между
страните договор, при забава на една или повече погасителни вноски
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 5 лева за всеки работен ден от
забавата, върху всяка забавена погасителна вноска. Същата разпоредба предвижда,
че при просрочие на две и повече месечни вноски, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по
договора надбавки, ведно с дължимата неустойка за забава. Ответникът не
оспорва, че сумата е преведена на търговеца, от когото е закупил вещта, описана
в контракта. Това обстоятелство се удостоверява с подписа му, съгласно т.нар.
клауза „Удостоверявания”.
С покана, получена от ответника на
29.11.2007г. ищцовото дружество е уведомила кредитополучателя за размера на
дълга и е предоставила едноседмичен срок за погасяване на задължението.
От извършена в Търговския регистър
справка съдът установи, че ищеца по делото – „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
е променил наименованието на дружеството на 23.05.2008г., като предходното
такова е „Джетфайненс Интернешънъл” ЕАД, т.е. налице е идентичност между
ищцовото дружество и това, подписало сключеният с ответника договор за кредит
за покупка на стоки от 05.10.2005г.
По заявление на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД от
09.02.2009г., на 10.02.2009г., по частно гражданско дело №630/2009г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К.Ц.К. за
сумите: 649 лева – главница по договор за кредит за покупка на стоки CRED – 05313833 от 05.10.2005г.; 194,70 лева –
възнаградителна лихва за периода 30.10.2005г. – 30.06.2006г.; 359,09 лева –
неустойка за периода 30.11.2005г. – 08.02.2009г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.02.2009г. до окончателното й изплащане, както и
25 лева – направени по заповедното производство разноски. В законоустановения
срок длъжникът оспорил задължението по реда на чл.414 от ГПК. На 08.07.2009г.
заявителят е уведомен за депозираното от ответника възражение и на
30.07.2009г., съгласно дадените от съда указания е предявил иск, относно
вземането си.
По делото е допусната и изслушана почеркова
експертиза, от заключението, на която е видно, че ръкописният текст „К.Ц.К.” и
подписите под него в представения договор за кредит №05313833 от
05.10.2005г. за изпълнени от ответника.
Заключението не е оспорено от страните и е прието от
съда като обосновано и законосъобразно.
Установената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
От наведените в исковата молба обстоятелства и
петитум, както и от приетите по делото доказателства съдът квалифицира правно,
предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 649 лева – главница по
договор за кредит за покупка на стоки CRED –
05313833 от 05.10.2005г.; 194,70 лева – възнаградителна лихва за периода 30.10.2005г.
– 30.06.2006г.; 359,09 лева – неустойка за периода 30.11.2005г. – 08.02.2009г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2009г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №43 от 10.02.2009г. по гражданско дело №630/2009г. по описа на РРС.
От
приложеното в настоящото производство гражданско дело №630/2009г. по описа на
РРС е видно, че на 29.06.2009г. особения представител на длъжника е депозирал
възражение, с което оспорва дължимостта на сумите, визирани в заповедта за
изпълнение. На 08.07.2009г. заявителят е уведомен за постъпилото възражение и
за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан
по същество, искът се явява частично основателен.
В
хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в исковата молба, а на
ответника - фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
В
конкретния случай безспорно бе установено, че на 05.10.2005г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД (със старо наименование „Джетфайненс Интернешънъл”) и К.Ц.К.
са сключили договор, по силата на който ищцовото дружество предоставило на
ответника сумата 649 лева, заплащайки стойността на избрана от него стока. Несъстоятелни
са доводите, изтъкнати от ответника относно липсата на валидно правоотношение. Твърдението, че договорът не
е подписан от него бе опровергано от заключението на приетата по делото
графологична експертиза. Според клаузите на контракта, с полагане на подписа
си, кредитополучателят е удостоверил, че описаната вещ му е била продадена и
предадена от търговеца, както и че е получил опосредстван чрез стоката кредит в
посочения размер. Следователно за него е възникнало задължение да върне сумата
в уговорения срок; да заплати надбавките, представляващи печалбата на ищцовото
дружество, според уговорения погасителен план, а в случай на забава да заплати
и договорената неустойка. Ответникът не доказва изпълнение на договорното си
задължение в срок, поради което съдът счита, че същият дължи главницата от 649
лева.
Съдът
намира за основателно възражението за погасяване по давност на претендираните
194,70 лева, явяващи се възнаградителна лихва за периода 30.10.2005г. –
30.06.2006г. Съгласно чл.111, б.”б” от ЗЗД вземането за лихви се погасява с
изтичането на 3-годишна давност. С подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение (на 09.02.2009г.) давността е прекъсната. При направеното възражение в тази
насока съдът намира, че претенцията за периода 30.10.2005г. – 09.02.2006г.
следва да се отхвърли, като погасена по давност. За времето от 09.02.2006г. до 30.06.2006г.
ищецът не е установил размера на лихвата, въпреки дадените в тази насока
указания, поради което искът в тази част се явява недоказан.
Не
така стои въпросът с възражението за погасяване по давност на неустойката и главницата.
Според разпоредбата на чл.114, ал.4 от ЗЗД, при искове за неустойка, давностния
срок започва да тече от последния ден, за който тя се начислява. В настоящия
случай, към момента в който е депозирано заявлението за издаване заповед за
изпълнение, ответникът не е платил главницата, поради което към тази дата –
08.02.2009г. все още се начислява неустойка. Поради това и претенцията за
заплащане на неустойка не е погасена по давност. По отношение главницата намира
приложение разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, съгласно която с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок.
По
изложените съображения съдът счита, че искът за установяване вземането на
ищцовото дружество по отношение главницата и договорната неустойка като
основателен следва да бъде уважен, а в частта, в която се претендира
възнаградителна лихва - отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска – 263,71 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че К.Ц.К., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1715, район
“Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, бл.14, съдебен адрес – гр.София
1303, район “Триадица”, ул.„Три уши”, №10 Б, бл.4, ет.5, представлявано от Л. Л.
П., чрез пълномощника – адв.Д.М.Д. сумите:
649 лева – главница по договор за
кредит за покупка на стоки CRED – 05313833
от 05.10.2005г.; 359,09 лева – неустойка за периода 30.11.2005г. – 08.02.2009г.; 25 лева – разноски по заповедното
производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.02.2009г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №43 от 10.02.2009г. по гражданско дело №630/2009г. по описа
на РРС. ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуване на вземането в останалата му
част за сумата 194,70 лева – възнаградителна лихва за периода 30.10.2005г. –
30.06.2006г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА К.Ц.К., ЕГН ********** *** да заплати на “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1715, район “Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, бл.14,
съдебен адрес – гр.София 1303, район “Триадица”, ул.„Три уши”, №10 Б, бл.4,
ет.5, представлявано от Л. Л.П., чрез пълномощника – адв.Д.М.Д. сумата 263,71
лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: