Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76/ 14.03.2019 год. град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, III-състав, гражданска колегия, в публично заседание на 28.02.2019год.
/двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година/ в следния състав:
Председател: Методи Величков Членове:
Рени Ковачка
чл.с. Кристина Костиданова
Секретар: Златка Стоянова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно
гр.дело № 68 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1450/03.12.2018год., постановено
по гр.дело № 06010/2018год. Пернишкият районен съд е изменил на основание
чл.150 вр. с чл.143, ал.2 от СК размера
на определената с Решение № 944/15.01.2008год. по гр.дело № 4187/2007год. на
ПРС месечна издръжка, която ответникът М.В.В. *** е осъден да заплаща на детето
си А.М.В. с ЕГН **********, представлявано от майка му Д.Н. като я е увеличил
от 50 лева на 220 лева месечно, считано от подаване на исковата молба-
27.08.2018год. до настъпване на законни причини за изменяване или прекратяване
на издръжката.
Със същото решение съдът е осъдил М.В.В. да заплаща на
малолетното си дете А.В. ***, чрез неговата майка и законен представител
Д.Н. месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от датата на предявяване на
иска- 27.08.2018год. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката и е отхвърлил
исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 220 лева до 300
лева, както и е осъдил М.В. да заплати по сметка на Пернишкия районен съд
държавна такса в размер на 122.40лева и е допуснал предварително изпълнение на решението.
В законоустановения срок, ответникът в
първоинстанционното производство е подал жалба против така постановеното
решение, в частта му, в която е осъден да заплаща издръжка на малолетния си син
А.М. за разликата над 140 лева до 220 лева, както и в частта за неуважената
претенция за присъждане на разноски по делото. Изложил е доводи, че
определеният от районния съд размер на издръжката е завишен и не е съобразен с
нуждите на детето, че не е определена обща издръжка, като дължима от двата
родители, както и че размерът на издръжката не е съобразен с неговите
възможности. По изложените в жалбата и в с.з. съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение жалбоподателят е направил искане
първоинстанционното решението да бъде отменено в частта за присъдената издръжка
в размера над 140 лева до 220 лв., както и в частта на неуважената претенция за
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от
въззиваемата Н., в който е изложила съображения за неоснователност на
подадената въззивна жалба и е направила искане за отхвърлянето й, ведно с
присъждане на направените по делото разноски. Посочила е, че увеличеният размер
на издръжката е съобразен с нуждите на детето и с всички обстоятелства, които
са от значение за нейното определяне. Според нея определения размер издръжка е
съобразен с доходите на бащата, тъй като работи като *** и освен основното му
трудово възнаграждение получава допълнителни възнаграждения- бонуси и
командировъчни, които са с траен характер и следва да се вземат предвид при
преценката за възможностите му да дава
издръжка.
Дирекция „Социално подпомагане„
гр.Перник е изразила становище, че по високият размер издръжка е в интерес на
детето.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът констатира,
че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
следва да се извърши проверка за неговата правилност въз основа на наведените
оплаквания в жалбата. Разгледани по същество тези оплаквания са неоснователни
по следните съображения:
Районният съд е сезиран с иск по чл.150
от СК във вр. с чл.143 от СК, предявен от Д.Н. като майка и законен
представител на малолетното дете А.М.В. против М.В.В. за изменение на
първоначално присъдената с Решение № 944/15.01.2008год. по гр.дело №
4187/2007год. на ПРС ежемесечна издръжка от 50 лева на 300 лева до настъпване
на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане. Увеличението
в размера на присъдената издръжка ищцата е обоснована с дългия период, повече
от 10 години, който е изминал от
постановяване на Решението, с което е определена първоначална издръжка, с порастването
на детето, респ. нарастването на неговите нужди и увеличените доходи на бащата.
Ответникът не оспорва наличието на
основания за изменение размера на издръжката, която дължи на малолетния си син,
но твърди че е в невъзможност да заплаща такава в претендирания размер. Сочи, че
предвид получаваното от него трудово възнаграждение в размер на 510 лева е във
възможност да заплаща издръжка в размер на 140 лева, но не и такава надвишаваща
тази сума.
Районният съд е уважил частично предявения
иск като е увеличил месечната издръжка на малолетното дете А., като дължима от
неговия баща, от 50 лева на 220 лева. Приел е, че бащата получава месечен доход
в размер на 510 лева, спрямо който може да заплаща издръжка на малолетния му син в размер
на 220 лева, както и че при определяне възможностите на бащата да дава издръжка
не следва да се взимат предвид получаваните от него командировъчни, тъй като те
не представляват елемент от брутното му трудово възнаграждение.
Предявеният и разгледан от районния съд
иск е с правно основание чл.150 от СК във вр. с чл.143 от СК.
От представеното по делото Удостоверение
за раждане от ***год. се установява, че жалбопадателят в настоящото
производство- ответник в първоинстанционното производство е баща на детето А.,
родено на ***год. В хода на проведеното пред районния съд производство А. е бил на ** години и ученик в * клас в ***,
видно от приложената по делото служебна бележка от 28.08.2018год. Към настоящия
момент детето е вече на ** години.
Видно от Решение № 944/15.01.2008год.,
постановено по гр.дело № 4187/2007год. на ПРС, бракът между страните по делото
е прекратен, упражняването на родителските права върху детето А. е предоставено
на майката, а бащата –М.В. е осъден да заплаща в полза на детето месечна
издръжка в размер на 50 лева.
От представено Удостоверение изх.№ *** се
установява, че майката на детето А.- Д.Н. е получила за периода от м.08.2018год.
до м.07.2018год. брутен доход в размер на 2082.24лева, а на 10.09.2018год.
същата е постъпила на нова работа като „***“
при основно месечно възнаграждение в размер на 566 лева. Последното е
видно от приложения по делото трудов договор № ***.
По делото е представено Удостоверение
за раждане от ***год., от което е видно, че майката на детето А. има и друго
дете- Н., родено на ***год.
От представеното по делото
Удостоверение изх.№ ***, както и от представеното във въззивното производство
Удостоверение изх.№ *** се установява, че жалбоподателят работи в *** на длъжност „***“ срещу БТВ,
което до м.декември 2018год. е било в размер на 510 лева, а за м.01.2019год.- в
размер на 560лева. Установява се също така, че извън трудовото си възнаграждение
за периода от м.04.2018год. до м.01.2019год. същият е получил командировъчни в
общ размер на 21 710.45лева, които за м.02.2019год. възлизат на сумата от
2 785 лева.
Не се твърди и не се установява по
делото жалбоподателят да има друго дете, на което да дължи издръжка.
По делото са представени доказателства
за закупени и поръчани от ищцата Н. мъжки кецове в размер на 129.90 лева с ДДС
и съответно 139.99 лева с ДДС.
От показанията на разпитания по делото
свидетел Н.Б.Н.- брат на ищцата се установява, че детето А. тренира баскетбол,
като за целта са му необходими кецове, които той сменя на 2-3 месеца, а те
струват около 150лева. Установява се също така че вуйчото участва активно в
издръжката и отглеждането на детето, както и че то ходи на уроци по английски, като
за един урок се заплащат 30 лева. Свидетелят установява, че като всяко дете и
детето А. има нужда от дрехи и учебни помагала, както и че бащата на детето му
е закупил телефон, кецове и поел разноските за ортодонското му лечение.
По делото са представени вноски бележки,
от които се установява, че на 10.07.2018год., 29.08.2017год. и 28.09.2018год.
жалбоподателят е заплатил издръжка за м.07.,08 и м.09.2018год. в размер на по
80 лева. Това обстоятелство не се оспорва от ищцата.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За
уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на
нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да
я дава. В случая се касае за издръжка на
непълнолетно лице, навършило вече ** години, поради което родителят дължи
издръжка, независимо от възможността детето да се издържа от имуществото си. В
тази хипотеза задължението за издръжка е безусловно.
Правилно районния съд е преценил, че в случая
е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е постановена
първоначалната издръжка, доколкото от този момент до настоящия са изминали
повече от 10 години, детето А. е
пораснало, с което неминуемо са се увеличили и неговите потребности. Тази
промяна обуславя изменение на размера на вече определената издръжка, дължима от
бащата като спорен по делото се явява нейният размер. Определянето на този
размер безспорно е свързано с преценка на възможността на бащата да дава
издръжка, а тази възможност е винаги конкретна и обективна и се определя от
доходите, имотното състояние и квалификацията на задълженото лице. В случая се
установи, че бащата получава БТВ в размер на минималната работна заплата за
страната, която към момента на постановяване на първоинстанционното решение е
била в размер на 510лева, а към настоящия момент-560лева. Установи се също така,
че той получава и командировъчни, който за периода м.април .2018год. до
м.01.2019год. включ. са били в размер на 21 710.45лева. През м.01.2019год.
същият е получил командировъчни пари в размер на 2 785 лева и съответно
БТВ в размер на 560 лева или общо 2 999.45лева. Възражението на
жалбоподателя, че командировъчните, получени от него не следва да се да бъдат включвани в трудовите му доходи е
основателно. Това е така, тъй като командировъчните пари не влизат в състава на
брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл.3 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, брутната работна заплата се състои от:
основна работна заплата, допълнителни трудови възнаграждения, определени от КТ,
в наредбата, в друг нормативен акт или в КТД и други трудови възнаграждения,
определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в
т.1 и 2 като допълнителни трудови възнаграждения са: определените с наредбата
или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и
договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор
възнаграждения,които се изплащат според договорените условия.
Независимо от горното следва да се има
предвид, че командировъчните целят да обезпечат нуждите на работника при
престоя му в друго населено място, в случая в чужбина и че със същите
командирования задоволява необходимата си издръжка. Поемайки своята собствена
издръжка с получените командировъчни, жалбоподателят е във възможност от получаваното
от него брутно трудово възнаграждение да отдели повече средства за издръжката
на детето си, от минимално предвидената по закон, отколкото би могъл да отдели,
ако не работеше като *** и не взимаше посочените по-горе командировъчни пари, а
получаваше единствено минималната работна заплата за страната. И тук следва да
се има предвид, че командировъчните на жалбоподателя имат постоянен, а не
инцидентен характер.
В чл.142, ал.2 от СК е посочен само
минималният размер на издръжката на едно дете, който не може да бъде под една
четвърт от минималната работна заплата. Но конкретният размер на издръжката се
определя съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя. Съобразявайки
възрастта на детето, съдът намира, че за неговата издръжка са необходими
средномесечно по 370 лева, които да задоволяват обичайните му нужди
включващи храна, облекло, лекарства, учебни и спортни принадлежности. Част
от тази сума, а именно 150 лева следва да бъде осигурявана от майката, която
осъществява непосредственото отглеждане и възпитаване на детето, а останалата
част от издръжката, а именно 220 лева се дължи от бащата. Безспорно тази сума
надвишава минимално определения в закона размер, но същата е съобразена с конкретните
финансови възможности на бащата, а и с факта, че същият няма задължения спрямо
други малолетни деца, които да издържа. Предвид получаваните от него
командировъчни, заплащането на сумата от 220 лева като издръжка на малолетния
му син, няма да затрудни начина му на
живот и да попречи на собствената му издръжка.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че така предявеният иск по чл.150 от СК се явява основателeн, поради което определения с Решение №
944/15.01.2008год., постановено по гр.дело № 4187/2007год. на ПРС размер на
дължимата от М.В. на малолетното му дете А.В. издръжка следва да бъде увеличена
от 50 лева на 220 лева до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменяне или прекратяване. Макар и районния съд да е достигнал до същия извод, настоящият
съдебен състав намира, че постановеното от него решение следва да бъде
отменено, доколкото не е формулиран диспозитив съответстващ на предявения иск. От
начина, по който е формулиран диспозитива на обжалваното решение следва, че от
една страна съдът е изменил размера на вече присъдена издръжка като я е
увеличил от 50 лева на 220 лева и същевременно е осъдил ответника да заплаща и такава в размер на 220
лева, считано от 27.08.2018год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменяне или прекратяване като е отхвърлил иска по чл.150 от СК за разликата до
пълния предявен размер от 300 лева. Така формулирания диспозитив на съдебното
решение и очертания предмет на обжалване във въззивната жалба лишава въззивният
съд от възможността да упражни правомощията си при констатирана недопустимост
на обжалвания съдебен акт, а именно да обезсили същия. Липсата на такава възможност
предпоставя и налага, независимо от съвпадащите изводи за основателност на
исковата претенция в посочения от районния съд размер, въззивният съд да отмени
постановеното решение и формулира прецизен диспозитив по предявения иск с
правно основание чл.150 от СК във вр. с чл. 143, ал.2 от СК, което да изключи
всякакви съмнения относно волята на съда във връзка с увеличения размер на
издръжката, дължима се от жалбоподателя на детето му А..
Доколкото отмяната на обжалваното
решение е свързана с непрецизността на дизпозитива, формулиран по иск с правно
основание чл.150 от СК, а не с неговата основателност и размер, то искането на
въззиваемата за присъждане на направените във въззивното производство разноски
следва да се уважи. Предвид представените с писмения отговор списък на
разноските и договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят следва да
заплати на ищцата направените във въззивното производство разноски, които се
доказват в размер на 300 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че
районният съд не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на
разноски в първоинстанционното производство. В тази си част жалбата има
характер на молба по чл. 248 от ГПК, компетентен да се произнесе по която е
първоинстанционният съд.
Водим от горното и в същия смисъл,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1450/03.12.2018год.,
постановено по гр.дело № 06010/2018год. на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА МУ,
в която е изменено основание чл.150 вр.
с чл.143, ал.2 от СК размера на определената с Решение № 944/15.01.2008год. по
гр.дело № 4187/2007год. на ПРС месечна издръжка, която ответникът М.В.В. *** е
осъден да заплаща на детето си А.М.В. с ЕГН **********, представлявано от майка
му Д.Н. като я е увеличил от 50 лева на 220 лева месечно, считано от подаване
на исковата молба- 27.08.2018год. до настъпване на законни причини за изменяне
или прекратяване на издръжката., както и В ЧАСТТА МУ, в която М.В.В. е осъден да
заплаща на малолетното си дете А.В. ***,
чрез неговата майка и законен представител Д.Н. месечна издръжка в размер на
220 лева, считано от датата на предявяване на иска- 27.08.2018год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 вр. с чл.143, ал.2 от СК размера на
определената с Решение № 944/15.01.2008год. по гр.дело № 4187/2007год. на ПРС
месечна издръжка, която ответникът М.В.В. с ЕГН ********** *** е осъден да
заплаща на детето си А.М.В. с ЕГН **********, представлявано от майка му Д.Н.
като я УВЕЛИЧАВА от 50 лева на 220 лева месечно, считано от подаване на
исковата молба- 27.08.2018год. до настъпване на законни причини за изменяне или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА М.В.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на Д.Б.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лева разноски по делото.
Жалбата, в частта й относно
неприсъдените от районния съд разноски има характер на молба по чл.248 от ГПК,
компетентен да се произнесе по която е Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: