Решение по дело №103/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 107
Дата: 22 февруари 2019 г. (в сила от 13 септември 2019 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20185500900103
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

            /                              22.02.2019 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 22.01.                                                                                      2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 103 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

 

Предявените са искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД.

В исковата молба ищците Т.Ц.К. и А.К.К. посочват, че на 13.05.2017г., около 17:00ч., на път II 55, км. 54 + 600, е настъпило пътнотранспортното произшествие (ПТП), изцяло по вина на водача на лек автомобил „БМВ 318И“, с peг. № СТ 3070 АМ.

Сочат, че ПТП настъпва при следния механизъм – С. А. У.управлявал лек автомобил „БМВ-318И“, с peг. № СТ 3070 АМ през Прохода на Републиката с посока на движение от север на юг. На задна дясна седалка в автомобила пътувал сина на ищците – Ц. Т. К., на 29 год. На около 2-3 км преди гр. Гурково пътното платно било от две ленти за движение (по една във всяка посока). Асфалтовата настилка била мокра от превалял преди това дъжд. Движейки се със скорост от 79.38 км/ч., несъобразявайки се със състоянието на пътя, в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, в участък от пътя с ляв завой, водачът на л.а. „БМВ 318И" рязко навил волана, за да избегне неравност на пътното платно. В резултат на това загубил контрол върху управлението на автомобила, завъртял се странично, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил в предната част насрещно движещият се, в собствената си лента за движение, л.а. „Опел Вектра", с peг. № ВТ 6053 ВМ. За л.а. „БМВ 318И” ударът настъпил в задна дясна част т.е. в зоната, където стоял Ц. К. и където закономерно последвали най-силните деформации на купето. След удара лекият автомобил „Опел Вектра“ се установил в лентата си за движение, а лек автомобил „БМВ 318И“ в източния банкет и източния отводнителен окоп.

В исковата молба се посочва, че в резултат на настъпилото ПТП Ц. Т. К. получава тежки и животозастрашаващи травматични увреждания (мозъчна, гръдна и коремна травми), вследствие на които, въпреки проведените в УМБАЛ гр. Стара Загора реанимационни мероприятия е починал на същия ден, в 20:00 ч.

Посочват, че по случая е образувано НОХД № 160/2017 г. по описа на Пловдивски военен съд, като с Присъда № 2 от 19.01.2018 г. по същото дело, С. А.У.е признат за виновен в това, че нарушавайки правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на Ц.Т. К., както и средни телесни повреди на три други лица. Присъдата е влязла в законна сила на 06.02.2018г., т.е. на основание чл. 300 ГПК по безспорен и категоричен начин е установена вината за настъпване на събитието и противоправността на деянието на застрахования при ответното дружество водач, както и настъпилата в резултат на същото деяние съставомерна последица - смърт на Ц.Т. К... Считат, че посочените обстоятелства следва да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване при разпределяне на доказателствената тежест по делото.

В исковата молба се посочва, че ищците Т.К. и А.К. са изпаднали в шоково състояние след като научили за внезапната и ненавременна смърт на своето дете - Ц. Дори и днес двамата родители трудно говорят за случилото се, без да се просълзят. Посочват, че все още не могат да се примирят със случилото се и да намерят утеха. Дори към настоящия момент, повече от половин година след трагедията, те не могат да свикнат с мисълта за този фатален завършек на едно пълноценно и обещаващо съществуване.  Ищците посочват, че самите те вече се чувстват попаднали в един емоционален капан. Споделят, че Ц. си е отишъл в много ранна възраст, в разцвета на силите си, преди да ги дари с внуци. Трудно им е да приемат факта, че са надживяли и погребали своя син, когото са обичали толкова силно и с когото са живели заедно, в едно домакинство. Посочват, че им е трудно да се примирят с тази своя участ .

Сочи се, че и двамата родители изпитват дълбока скръб и печал. Постоянно си спомнят за хубавите моменти, които са имали с Ц.. Те често посещават гроба му в надежда да намерят малко утеха за огромната си загуба. Навсякъде в дома си са поставили негови снимки. Към момента двамата споделят, че „времето не лекува болката им и колкото повече време минава, толкова повече мъката им се засилва". Тази дълбока скръб е смазала психиката им - те вече не са същите хора - обречени на нещастие до живот. Инцидентът се е отразил изключително неблагоприятно върху цялостното им физическо и психическо здравословно състояние. Психически лабилни - те се капсулирали в себе си и търсели утеха един от друг, като понякога единственият им изход от този земен ад са успо­коителните медикаменти и антидепресанти.

В исковата молба се посочва, че към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек авто­мобил „БМВ-318И“, с peг. № СТ 3070 АМ, е застрахована в „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД, със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с но­мер BG/30/116002258060. От извършената справка в Гаранционен фонд се установява, че към дата на настъпване на събитието полицата е била валидна и действаща.

С претенция вх.№ 252/26.01.2018 г. ищците поискали от ответното дружество да им заплати на всеки един от тях сума от 150 000 лв. След представяне на всички допълнително изискани документи, с писмо изх. №1317/22.03.2018 г. ответното дружество определило на всеки един от ищците обезщетение от по 60 000 лв., като посочило, че обезщетението е определено след отчитане на съпричиняване в размер на 50% от страна на починалия, поради непоставяне на предпазен колан и пътуване при шофьор, употребил алкохол, със знанието за това. Така на 23.03.2018 г. ответното дружество изплатило на всеки от ищците сума от 60 000 лв., с което признало извънсъдебно основанието на предявените искове. Ето защо считат, че спорно по настоящото дело остава възражението на ответното дружество за принос на починалия за настъпване на вредоносния резултат, както и размерът на справедливото обезщетение.

Твърдят, че справедливият размер на обезщетението за всеки един от ищците е 150 000 лв. Като се приспаднат извършените частични плащания от по 60 000 лв., твърдят, че ответникът дължи на всеки от ищците по още 90 000 лв.

В исковата молба ищците заявяват, че не приемат изложената от ответното дружество аргументация в писмо изх. №1317/22.03.2018г., че починалият допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като приел да пътува при водач, употребил алкохол. Считат тези твърдения за неоснователни, тъй като единствената информация в тази насока се съдържа в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.05.2017 г., където е отразено, че алкохолната проба на С. У.е отчела 0,21 промила, което е допустимо по закон и по никакъв начин не влияе на реакциите на водача, а още по-малко пък е довело до настъпване на ПТП.

Не приемат и твърдението за принос от страна на починалия, поради непоставяне на предпазен колан. Не разполагат с информация, дали Ц. е пътувал с или без поставен предпазен колан. Въпреки това считат, че дори и с поставен предпазен колан с оглед на механизма на настъпване на ПТП, починалият Цветан отново би получил същите травми. Посочват, че предпазните обезопасителни колани имат възпиращо действие единствено по отношение на придвижването на телата напред. Твърдят, че в случая и от доказателствата по делото се установява, че автомобилът се е превъртял странично след силен удар в задната дясна част, което предполага странично въздействие на инерционните сили, при което предпазните колани практически не могат да укажат възпиращо действие върху тялото. Още по-малко коланът би могъл да предпази пътника от деформации на купето, а починалият Цветан е седял на задна дясна седалка, където деформациите на купето са били най-силни. Константна е практиката на ВКС, че за принос се счита само това поведение, което реално води до увеличаване на вредоносните последици, а не всяко нарушение на законова разпоредба от страна на пострадалото лице.

Считат, че гореизложеното обуславя правния интерес на ищците от предявяване на настоящите искове.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД да плати:

- сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/ на Т.Ц.К., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Ц. Т. К., настъпила на 13.05.2017г. при ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на входиране на исковата молба до окончателното плащане;

- сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/ на А.К.К., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Ц. Т. К., настъпила на 13.05.2017г. при ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на входиране на исковата молба до окончателното плащане.

 

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва така предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съдът да постанови съдебно решение, с което да ги отхвърли изцяло, като на основание чл.78 от ГПК моли съда да му присъди разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение. Моли съда да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че намери исковете за основателни, моли съда да намали размера на обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите,за определяне на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП неимуществени вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищците и от трета страна, с оглед приноса на починалия за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в непоставяне на обезопасителен колан.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен .

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. „БМВ 318И” с peг. № СТ 3070 АМ по силата на Застрахователна полица №BG/30/116002258060/23.08.2016г., сключена със „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД. Счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е изпълнил своето задължение, като е определил и изплатил обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в общ размер на по 60 000,00 лв., поради което исковете за присъждане на обезщетение в резултат на процесното ПТП се явяват абсолютно неоснователни.

Счита, че претендираният от ищците размер на обезщетения за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен, като излага подробни съображения, свързани с понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Сочи, че исканият размер на обезщетението от ищците е прекалено завишен. Позовава се на Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, според което обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпени такива вреди”.

На следващо място твърди и че исковете се явяват неоснователни и в пълните предявени размери, тъй като  не са съобразени с реално понесените от ищците болки и страдания в резултат на причинената смърт на Ц. К. от процесното ПТП и надвишават значително справедливото и достатъчно да компенсира вредите и обезщетение, както и с  приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП.

В този смисъл прави възражение за прекомерност на претендиралото обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от ищците болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ц. Т. К.. изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан. Твърди, че има наличие на съпричиняване и поради факта, че по собствено желание Ц. е пътувал при водач, употребил алкохол, при знанието за този факт, като по този начин сам е допринесъл за получените от него увреждания. Непосредствено преди настъпването на ПТП двамата с водача на лекия автомобил БМВ са били на събор, където твърди, че Узунов е употребил алкохол.

Сочи, че предвид изложеното и при евентуална доказаност на исковите претенции, определените от съда за справедливи обезщетения следва да бъдат намалени значително заради наличието на принос от страна на загиналия в изложените по-горе аспекти.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от Присъда № 2 от 19.01.2018 г. по НОХД № 160/2017 г. по описа на Пловдивски военен съд, С. А. У.е признат за виновен в това, че на 13.05.2017 г., около 17.00 часа, на път II 55, км 54 + 600, посока север-юг при управляване на моторно превозно средство, лек автомобил БМВ 318 И" с рег № СТ 3070 АМ, нарушил правилата за движение, като по непредпазливост причинил смъртта на Ц.Т. К. *** и средни телесни повреди на Х.Т.К. ***, на Б. Д. Б. и на Й.П. Б., двамата от с. Божурлук, общ. Левски, обл. Плевен, поради което и на основание по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, б. „б", вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58а от НК, го осъжда на две години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът  е отложил  изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 343г, вр. Чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от две години. Присъдата е влязла в законна сила на 06.02.2018г.

Към датата на настъпване на събитието отговорността на водачите на лек авто­мобил „БМВ - 318И“, с peг. № СТ 3070 АМ, е застрахована в „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД, със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с но­мер BG/30/116002258060.

От представеното по делото удостоверение за наследници №388/24.01.2018 г., издадено от гр. Стара Загора, община Стара Загора се установя, че ищците по делото Т.Ц.К. и А.К.К. са законни наследници на починалия Ц. Т. К. – негови родители.

С претенция вх.№ 252/26.01.2018 г. ищците поискали от ответното дружество да им заплати на всеки един от тях сума от 150 000 лв. След представяне на всички допълнително изискани документи, с писмо изх. №1317/22.03.2018 г. ответното дружество определило на всеки един от ищците обезщетение от по 60 000 лв. като посочило, че обезщетението е определено след отчитане на съпричиняване в размер на 50% от страна на починалия, поради непоставяне на предпазен колан и пътуване при шофьор, употребил алкохол, със знанието за това. Така на 23.03.2018 г. ответното дружество изплатило на всеки от ищците сума от по 60 000 лв., с което е признало извънсъдебно основанието на предявените искове.

 

С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото, съдът е назначил комплексната автотехническа и медицинска  експертиза. От заключението й се установява , че лек автомобил БМВ се ударил с дясните си задни състави в предните състави на насрещно движещия му се лек автомобил Опел. Деформациите които е претърпял от този удар БМВ са с фронт L= 1,68 м същите са със следните стойности в шест равномерни сечения: с1 = 0 ,с2 = 5 см, сЗ = 12 см, с4 = 17 см, с5= 83 см и с6 = 168 см.

Вследствие на създадения ударен импулс от удара на БМВ с л.а. Опел, тялото на Ц.К. първоначално се е устремило назад и на дясно спрямо надлъжната ос на БМВ , а след това, поради центробежните сили, създадени от завъртането на БМВ спрямо вертикалната ос прекарана през масовия му център /автомобилът се завърта по посока на часовата стрелка -поглед от горе / тялото на Ц. К. се е устремило на ляво и напред при процеса на навлизане в банкета и крайпътната канавка с последващото установяване в покой на автомобила.

Лек автомобил БМВ 318 е оборудван фабрично/серийно/ с 5 броя предпазни колани - за двете места отпред и трите отзад. Коланите са триточкови и са инерционни. В случай на челен сблъсък, те се дозатягат автоматично, като по този начин прилепват плътно телата на пътниците и водача към седалките. В конкретния случай, няма наличие на челен сблъсък на автомобил БМВ с автомобил Опел, тъй като ударът е бил страничен/кос за БМВ. От тук може да се направи извода,че коланите не са сработили при този удар и горната част на телата на пътниците и водача са имали свобода на движение наляво, надясно и напред.

Травмите, установени по трупа на починалия Ц.Т. К., са множествени и според експертизата, най-вероятно са получени при лице без поставен обезопасителен колан на задна седалка на катастрофирал автомобил. Имайки предвид уврежданията и силните деформации по автомобила, видно от приложения снимков материал, дори при поставен обезопасителен колан травмите също биха били тежки, в областта на главата и гръдния кош. Според експертизата, ударът е поет от дясната задна част на автомобила, в която е седял пострадалия. Според експертизата, поставен колан при такъв удар не би спрял движението на тялото напълно, т.е повечето травматични увреждания биха се получили дори и при поставен такъв.

Видно от експертното заключение, главата и тялото на пострадалия Ц.Т. К. са контактували с дясната задна част в купето на катастрофиралия автомобил - дясна колонка между предни и задни седалки, дясна задна врата на автомобила, които са с деформации и вероятно гърба на предната дясна седалка. Всяка една от установените травми - черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми дори и самостоятелно, биха довели до фатален изход.

Заключението на експертизата не е оспорено от страните в хода на съдебното производство.Същото е обосновано и мотивирано и съдът го възприема.

 

С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Х.Т.К. посочва, че на 13.05.2017г. се прибирали от събор близо до Арбанаси и на връщане, след с.Пчелиново в посока Гурково изведнъж автомобилът, в който пътували, се завъртял, не разбрали каква е причината и се ударили в насрещно движещ се автомобил. Според свидетеля, настилката била влажна и се движели с  около 70-80 км. в час. Ударът бил в задна дясна врата точно където се возел Ц., а за другата кола, ударът бил челен. Доста време техният автомобил  се  движел на една страна вследствие на  удара. Свидетелят твърди, че били заедно с починалия Ц.К. и шофьора С. У. от сутринта, през целия ден и е сигурен , че през целия ден С. У. не е употребил алкохол.  Свидетелят не си спомня дали Ц. К. е бил с предпазен колан.

Свидетелят Ц.  К. Б. познава бащата на пострадалия - Т.К. от 1983 г., били състуденти. Децата им били 5 години в един клас. Спомня си, че на 13.05., ищецът му се обадил и едва успял да му каже какво се е случило. След това се срещнали и след моргата, отишли заедно в тях да съобщят на съпругата му. Когато ищцата разбрала за смъртта на Ц., станало ѝ лошо и припаднала на земята, едва я свестили, не можела да каже и дума.  След като приели новината, почели паметта на сина си, ходили на гробищата, всичко минало по реда, характерен за България.

Свидетелят заявява, че след смъртта на Ц., бащата и майката на Ц. не били хората, които познавал, изпаднали в криза, странели от всички, капсулирали се. Много тежко преживели загубата. Ищцата продължавала още да ходи на работа, но била коренно различна. Търсели утеха, минавали през гробищата и плачели пред гроба. Свидетелят посочва, че след инцидента Т. напуснал работа.

Според свидетеля, Ц. и родителите му били много близки помежду си, дори повече от родители. Те били като приятели, живеели заедно.  Ищците  имали и дъщеря, която е омъжена във Варна, но опората им бил Ц.. Той бил при тях, разчитали повече на него и си помагали.

 

Свидетелят П. Т.А. посочва, че с ищците се познава, от както се познават с Ц.- от детската градина. Свидетелят бил този, който съобщил на родителите на Ц.за злополуката. Майката нямала възможност да отиде в спешното отделение. Бащата, като видял сина си в болницата, бил уплашен, как ще го съобщи на съпругата си.

Според свидетеля, Ц. и родителите му се разбирали много добре, живеели заедно. Родителите доста разчитали на него, помагали си взаимно. Според свидетеля, нямало кой да им помага по този начин, като Ц.. Преди смъртта на Ц. строяли къща в с. Дълбоки, но сега ищецът вече не се занимавал сам.

Свидетелят заявява, че ищцата всеки ден след работа ходела до гробищата. Според свидетеля, майката на моменти разговаряла с Ц., все едно е край нея и била по- зле и от деня на катастрофата, а бащата се е затворил в себе си и напуснал работа.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства, а и свидетелите са очевидци на събитията, за които свидетелстват.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 13.05.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от наличието на застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с но­мер BG/30/116002258060, която е била валидна към датата на процесното ПТП.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

В настоящия случай, с претенция вх.№ 252/26.01.2018 г. ищците поискали от ответното дружество да им заплати на всеки един от тях сума от 150 000 лв. След представяне на всички допълнително изискани документи, с писмо изх. №1317/22.03.2018 г. ответното дружество определило на всеки един от ищците обезщетение от по 60 000 лв., като посочило, че обезщетението е определено след отчитане на съпричиняване в размер на 50% от страна на починалия, поради непоставяне на предпазен колан и пътуване при шофьор, употребил алкохол, със знанието за това. На 23.03.2018 г. ответното дружество изплатило на всеки от ищците сума от по 60 000 лв. Поради това, съдът приема, че предявеният иск е допустим.

 

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно се установи, че смъртта на Ц. Т. К., се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – С. А. У., което е установено с влязлата в сила Присъда № 2 от 19.01.2018 г. по НОХД № 160/2017 г. по описа на Пловдивски военен съд, която според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди се явяват основателни.

 

Относно размерът на всеки от исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

В настоящия случай при определяне на обезщетенията съдът следва да  съобрази възрастта на починалият – 30 години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия /родител-дете/, изключително близките отношения между родителите и пострадалия им син. Житейски погледнато, загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да се случи на един родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които  неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на млад, в работоспособна възраст син се е отразила изключително негативно върху психичното състояние на ищците, като болките и страданията ги съпътстват и ще ги съпътстват през целия им живот, поради невъзвратимостта на загубата им. Тези обстоятелства категорично се установяват от свидетелските показания.  Внезапната смърт на сина им е лишила завинаги ищците от неговата обич и опора, от възможността да се радват на неговото развитие, бъдещо семейство и от подкрепата, която им е указвал и от която биха имали нужда и в бъдеще. Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежката загуба. Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но  съобразявайки горните критерии, съдът определя размера на обезщетението от по  150 000 лв. за всеки от ищците.

По направеното от ответника възражение за прекомерност на исковете, като се признават до размер от по 60 000 лв. за всеки от ищците, които суми са преведени от ответника по банкови сметки, открити от последния на името на всеки от ищците, съдът намира следното :

  Безспорно установено е, че на 23.03.2018 г. ответникът е изплатил по банкови сметки на ищците сума  от по 60 000 лева за всеки един. 

  Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД ищците, в качеството си на кредитори, не могат да бъдат задължени да получат частично плащане. Въпреки това, доброволно изплатената от застрахователя сума, следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение в размер от по 150 000 лв. за претърпените от ищците неимуществени вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде отчетена /приспадната/ от съда. Поради това, съдът намира, че след като от обезщетенията за неимуществени вреди в размер от по 150 000 лв. се приспадне заплатената от ответното дружество сума в размер от по 60 000 лв. за всеки от ищците, то на ищците следва да бъдат присъдени обезщетения в размер от по 90 000 лв. за всеки един от тях.

Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. При спазването на тези критерии следва да бъде извършена преценката за наличие на съпричиняване и в настоящия случай.

 

  В настоящият случай, ответното дружество прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Ц. Т. К., изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан.

От заключението на комплексната експертиза се установява, че ударът е поет от дясната задна част на автомобила, в която е седял пострадалия, поставен колан при такъв удар не би спрял движението на тялото напълно, т.е повечето травматични увреждания биха се получили дори и при поставен такъв. Поради това, следва да се приеме, че липсата/ наличието на поставен предпазен колан от страна на Ц. Т.К. няма отношение към последиците от настъпилото ПТП и поради това няма принос за настъпване на вредоносния резултат.

Другото възражение на ответното дружество е, че Ц. Т.К. по собствено желание е пътувал при водач, употребил алкохол, като по този начин сам е допринесъл за получените от него увреждания.

Съгласно т.7 от ТР №1/23.12.2015г. на ВКС по тълк. дело №1/2014г. на ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало с автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.

  В настоящия случай, видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.05.2017г., към момента на ПТП, за водача на процесния лек автомобил, в който е пътувал пострадалия, е бил установен алкохол 0,21 промила, който е в допустимите законови норми и не е над законоустановения минимум от 0. 5 промила. Поради това, не може да се обоснове извод за принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД следва да заплати сумата от 90 000 лв. на Т.Ц.К., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Ц. Т. К., настъпила на 13.05.2017г. при ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба -  24.04.2018 г.  до окончателното плащане, платими по банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД: IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр: Т.Ц.К. и сумата от 90000 лв. на А.К.К., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Ц. Т.К., настъпила на 13.05.2017г. при ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба -  24.04.2018 г. до окончателното плащане, платими по банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр: А.К.К..

 

По отношение на разноските :

Ищците са материално затруднени лица, поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, в настоящия случай „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД следва да заплати на адвокат Я.Д. сумата от 6 500 лв. представляваща  разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита в настоящото исково производство.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД следва да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 7 200 лв.

 

 Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н И., ж.к. Д., бул. „Г. М. Д." № 1 да заплати на Т.Ц.К., ЕГН:********** със съдебен адрес:***, пл. П. № ** ет. *, офис ** сграда на ** чрез адв. Я.Д. от САК сумата от 90 000 лв./деветдесет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия син Ц. Т. К., настъпила на 13.05.2017г. при ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба -  24.04.2018 г.  до окончателното плащане, платими по банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД: IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр: Т.Ц.К. и на А.К.К., ЕГН: ********** със съдебен адрес:***, пл. П. № **, ет. *, офис ** сграда на **, чрез адв. Я.Д. от САК, сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лв./,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Ц. Т. К., настъпила на 13.05.2017г. при ПТП от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба -  24.04.2018 г. до окончателното плащане, платими по банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр: А.К.К..

 

 

ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н И., ж.к. Д., бул. „Г. М. Д." № 1  да заплати на адв. Я.Д. с адрес: ***, пл. П. № ** ет. *, офис **, сграда на СБА сумата от 6 500 лв./шест хиляди и петстотин/ представляваща  разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита в настоящото исково производство.

 

ОСЪЖДА „ЗАД Д.: Ж. И З.“ АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление в гр. С., р-н И., ж.к. Д., бул. „Г. М. Д." № 1 да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 7200 лв. /седем хиляди и двеста лв./

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.

 

                                                                 

      

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: