№ 1332
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501281 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: *********,
със съдебен адрес: **********, чрез адв.З. Й., против Решение №1694 от 16.11.2021г.,
допълнено с Решение №808 от 25.03.2022г., двете постановени по гр.д.№8145/2021г. на PC
Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката, против ЗД ”Бул Инс”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер”
№87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., със съдебен адрес: **********, чрез адв.М. Г., иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на въззиваемия да
заплати на въззивницата разликата над 6000лв. до претендираните 20000лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от настъпило на 13.07.2018г. ПТП по вина на водача на л.а.”*********“, с рег.
№********, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, считано от
03.09.2018г.-датата на уведомяване на застрахователя за инцидента, до окончателното и
изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано, неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че размерът на присъденото
обезщетение не съответства на характера, степента и продължителността на търпените
болки и страдания от ищцата, като същото не представлява еквивалент на интензитета и
1
значимостта на претърпяната телесни увреди, респективно нарушава принципа на
справедливостта и морала. Изложени са подробни съображения за търпените от ищцата
болки и страдания, включително и последвалото усложнение на здравословното й
състояние, в резултат от травмите получени при инцидента, както и за отражението на
същите върху бита й, в това число и върху нейната самостоятелност. С оглед горното, се
моли за отмяна на атакуваната част от решението и присъждане на обезщетение в пълният
претендиран размер от 20000лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
03.09.2018г. до окончателното й изплащане, както и на деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение за двете инстанции, дължимо при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. В подкрепа на горното
са развити подробни съображения за вида, интензитета и продължителността на търпените
вреди, съпоставени с възрастта и здравословното състояние на пострадалата, респективно за
отражението, което е дал инцидента върху личността на ищцата. Посочена е относима
съдебна практика. Поддържа се, че при определяне на дължимото обезщетение, следва да се
държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите
обществено-икономически условия към момента на увреждането-13.07.2018г., както и че
обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване, а да репарира
действително претърпените от болки и страдания. Моли за потвърждаване на атакуваният
съдебен акт, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
От въззивницата е подадена и частна жалба, против постановеното от
първоинстанционният съд Определение №4572/26.04.2022г, с което е оставена без уважение
молбата на пълномощникът й, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
решението, в частта за разноските, като е отказано присъждане на допълнително адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА относно акцесорния иск за сумата от
1681.87лв.
Сочи се в жалбата, че с решението си, първоинстанционния съд не се произнесъл по
цялото искане на ищцата, като е присъдил мораторна лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска-08.06.2021г., а не както е заявено в ИМ от датата на уведомяване на
застрахователя-03.09.2018г. След като е бил сезиран с искане за допълване на решението,
съдът ненужно и незаконосъобразно е дал указания за посочване на конкретен размер на
претендираната мораторна лихва за периода преди завеждане на иска. Въпреки
незаконосъобразността на указанията, същите били изпълнени с молба от 10.03.2022г. като е
посочена мораторната лихва върху главницата от 6000лв. за периода от 03.09.2018г. до
07.06.2021г. в размер на 1681.87лв. С въпросната молба е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА относно претенцията за мораторна
лихва. Сочи се, че с Допълнителното решение №808/25.03.2022г., съдът е пропуснал да се
произнесе по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, след което по реда на
л.248 от ГПК, е оставил без уважение искането за присъждането му. Мотивите за отхвърляне
на молбата за присъждане на хонорар са, че обстоятелствата по иска за мораторна лихва, са
2
взети под внимание от съда при определянето на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА в основното решение по делото. Оспорват се посочените мотиви, като се
сочи, че с основното решение по делото, е присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 639лв. при уважени два главни иска в размер съответно на 6000лв. и на 26.88лв.
Поддържа се, че изчислено по формулата на чл.7, ал.2, т.1 и т.3 от Наредба №1, общото
възнаграждение би трябвало да е равно на 630лв. /580лв.+5 % за горницата над 5000лв./
+300лв., или общо 930лв. Ето защо се налага извод, че присъждайки адвокатско
възнаграждение в общ размер на 639лв., съдът не само, че не е взел под внимание
дължимото възнаграждение по акцесорния иск, предмет на настоящата частна жалба, но
дори е присъдил по-малко от минималното възнаграждение. Моли се за отмяна на
атакуваното определение, вместо което да се присъди адвокатско възнаграждение в размер
на 347.73лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА относно акцесорния иск за сумата от 1681.87лв.
Ответникът по частната жалба, поддържа становище за неоснователността , тъй като
възнаграждението следва да се определя само върху главния иск, а не и върху акцесорният
иск за лихва. Сочи се, че правилно е прието от съда, че адвокатско възнаграждение е
обсъдено и определено, още с основното решение. Поддържат се и доводите за
неоснователност на жалбата, които са изложени в молба от 22.04.2022г. Моля се за
присъждане на разноски във връзка с частна жалба в размер на 300лв.
В открито съдебно заседание въззивницата поддържа жалбите си и оспорва
възраженията на насрещната страна. Претендира разноски.
Въззиваемият, чрез постъпила молба от процесуалният му представител, оспорва
въззивната и частната жалби и подържа отговорите си. Моли за присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника-въззиваем, чрез пълномощник
поддържа становище за неоснователност на въззивните жалби.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ЗД ”Бул Инс” АД, за заплати на Х. И. Д. сумата от 20000лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат от настъпило на 13.07.2018г. ПТП по вина на водача на л.а.”*********“, с рег.
№********, чиято отговорност е застрахована при ответника по Договор “Гражданска
отговорност“, със срок на действие, покриващ датата на ПТП, и сумата от 26.88лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 03.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба, се сочи, че на 13.07.2018г. докато се придвижвала пеша, ищцата
била блъсната от л.а.”*********“, с рег.№********. Твърди се, че в резултат от
произшествието първоначално получила силна уплаха и силни болки в областта на дясна
предмишница - от китката до лакътя, както и в областта на дясната гръдна половина. Твърди
се, че ищцата била разстроена и изпитвала остри болки и затруднение при предвижване,
което я принудило да потърси медицинска помощ. Сочи се, че при извършеният преглед се
3
установили счупване на главичката на дясна лъчева кост, контузия на дясна гривнена става,
контузия на дясна гръдна половина, кръвонасядане в областта на първи пръст и дланта на
лявата ръка от пръстите до средата на раменната кост. Твърди се, че през нощта състоянието
на пострадалата се влошило, което наложило седемдневната й хоспитализация, поради
появили се симптоми на пневмония в следствие на отслабеният й имунитет от преживеният
стрес. Твърди се още, че след изписването й от болница, ищцата продължила лечението си,
чрез прием на медикаменти, както и че изпитвала силни чувства на несигурност и
тревожност. Поддържа се, че автомобилът, с който е причинено процесното ПТП, към него
момент е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“. Твърди
се, че ответника би уведомен от пострадалата по реда на чл.380 от КЗ, но той отказал за
изплащане на обезщетение с мотив, че не е на лице влязъл в сила съдебен акт установяващ
вината на водача на застрахования автомобил. Претендира се присъждане на обезщетение от
20000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания причинени от средна
телесна повреда-счупване на главичката па дясна лъчева кост, което е обусловила трайно
затруднение на движението за повече от един месец, и от множество леки телесни повреди-
контузия на дясна гривнена става, контузия па дясна гръдна половина, кръвонасядане в
областта на първи пръст и дланта на лявата ръка, както и от психическо разстройство,
изразяващо се в първоначален шок, посттравматичен стрес, световъртеж затвореност,
чувство на тревожност и напрегнатост и страх, ведно със законната лихва върху главницата
за периода от датата на уведомяване на застрахователя-03.09.2018г. до окончателното
изплащане
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като се признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение относно л.а.”*********“, с рег.№******** към датата на процесното
пътнотранспортно произшествие. Оспорва се механизма на ПТП, като се поддържа, че
ангажираните доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на инцидента, доколкото представеният Констативен протокол за ПТП не се
ползва материална доказателствена сила в частта “Обстоятелства и причини за ПТП“,
защото съставителят му не е възприел лично настъпването на инцидента. Поддържа се, че
при неустановен механизма на ПТП, не може да са направи извод, кой от участниците има
противоправно поведение, съответно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция за вина е
неприложима. Наред с това се поддържа, че ищцата в значителна степен е завишила риска за
собственото си увреждане като е нарушила нормативно-установените правила за движение
на пешеходците, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДв.П, тъй като е пресичала без да
се съобрази с преминаващите автомобили и е навлязла внезапно в опасната зона на сочения
за виновен автомобил. Твърди се, че предприетото от ищцата пресичане е извършено между
паркирали автомобили, поради което соченият за виновен водачът на МПС не е могъл да се
съобрази с движението й по пътното платното. Твърди се още, че мястото на ПТП липсват
знаци за наличие на пешеходна пътека, като ищцата не е пресичала на обозначено за това
място, включително и на продължение на тротоара/бордюра. Поддържа се, че
претендираните суми са силно завишени и не отговарят на трайно установената практика на
4
съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта,
заложен в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се и иска за имуществени вреди, като се поддържа, че
направените разходи не са били необходими за лечението на ищцата.
Третото лице помагач на страната на ответника-Д. Ю. М., чрез подадено от
пълномощник становище излага доводи за неоснователност на иска, включително че е не
налице виновно поведение на водача на застрахованият автомобил.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
Решение №1694/16.11.2021г., ведно с допълнителното такова Решение №808 от 25.03.2022г.,
са валидно постановени в пределите на правораздавателната власт на съда. Основното
решение е и допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. Не така стоят нещата с допълнителното решение,
с което съдът е допълнил произнасянето си по претенцията на ищцата за присъждане на
законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за периода от датата
на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на задължението. Според
константната и задължителна съдебна практика /пр. Решение №1048 от 18.07.2001г. на ВКС по гр.д.
№1022/2000г., IV г.о./ лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни, а не мораторни и се дължат от деня на събитието, като определянето на този
момент е задължение на съда. Поради това искането на пострадалия за такава лихва не
представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за мораторна лихва. Ето защо ищеца
няма задължение да определя размера на обезщетението при предявяването на иска, като
този размер не се включва и в цената на иска. Безспорно е, че претендираното
застрахователно обезщетение, макар да се дължи от ответника по силата на облигационна
връзка със застрахованото лице, има за предмет покриване на вредите произтекли за
пострадалия в резултат от непозволено увреждане /виновно противоправно поведение/,
поради което по отношение на това обезщетение, са приложими правилата за деликта. С
оглед изложеното като е постановил Разпореждане №8527/11.03.2022г., с което исковата
молба е оставена без движение и е поискал уточняване на размера на претенцията за лихва
върху застрахователното обезщетение и то след постановяване на решение по същество на
спора, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт. Доколкото
въпросното разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване, то неговата проверка
следва да се извърши при обжалване на крайният съдебен акт /решението/, с който се
разглежда спора по същество. В случая резултата от тази проверка, установява
недопустимост на допълнителното решение по отношение на фиксирането на размер и
5
период на обезщетението за забава, защото същото е резултат от порочни процесуални
действия-незаконосъобразни указания за нередовност на искова молба.
В допълнение, следва да се посочи, че първоинстанционният съд очевидно също е
възприел, че искането за присъждане на лихви върху обезщетението за неимуществени
вреди, не е самостоятелна претенция, тъй като не е постановил отхвърлителен диспозитив за
лихвите претендирани върху отхвърлената част на иска за обезщетение.
Воден от горното въззивният състав на съдът, намира, че Решение №808 от
25.03.2022г., с което е допълнено Решение №1694 от 16.11.2021г., следва да се обезсили в
частта, с която е присъдена сумата от 1681.87лв., явяваща се законна лихва върху
определеното застрахователно обезщетение за периода от уведомяване на застрахователя до
предявяване на иска.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай
оплакванията на въззивницата-ищца в първоинстанционното производство, съставляват
оспорване на изводите на първоинстанционния съд формирани при определяне на размера
на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Така направените
оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск,
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за
застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищецът е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие, от
страна на застрахования; причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
Както вече се посочи по-горе не е спорно по делото, че между собственика на
л.а.”*********“, с рег.№******** и ответното дружество е сключена застраховка
“Гражданска отговорност”, която към датата на процесното ПТП е покривала отговорността
на водача, който е ползвал автомобила на законно основание. Наред с това са налице и
елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от
клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно противоправно Д.ие, причинна
връзка между Д.ието и вредоносния резултат-увреждане на здравето на ищцата в резултат
6
от пътнотранспортно произшествие настъпило на 13.07.2018г. Последните обстоятелства, са
установени с влязъл в сила на 05.06.2021г. съдебен акт, постановен в производство по
НАНД №1191/21г. на РС Варна, с който водача на л.а.”*********“, с рег.№********, е
признат за виновен в нарушение на ЗДв.П, е причинил средна телесна повреда на ищцата,
изразяваща се във фрактура на главичка на дясна лъчева кост. Установеното с решението по
горецитираното наказателно дело на основание чл.300 от ГПК, е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието. Ето защо се налага
извода, че претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, е доказана по
основание.
От неоспореното от страните заключение на назначената Съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
настъпилите в резултат от инцидента травми, се изразяват в счупване на главичка на дясна
лъчева кост, което е довело до затруднение във функцията на крайника за период от над 30
дни, също така контузия на дясна гривнена става и контузия на гръден кош в дясно. Според
в.л. възстановителният период по отношение на въпросните травми, е продължил около три
месеца.
От показанията на свидетелката Л.Д.К. /дъщеря на ищцата/, които съдът цени при
условията чл.172 от ГПК с възможната им заинтересованост, се установява, че
възстановяването на ищцата от физическите травми, претърпени в резултат от процесното
ПТП, е продължил около 3-4 месеца, като психическите травми не са отшумели и
понастоящем. Според свидетелката през целия период на физическо възстановяване, ищцата
е имала нужда от чужда помощ за задоволяване на ежедневните си нужди. Свидетелката
сочи, преди инцидента ищцата, е била напълно самостоятелна, а сега отказва да излиза от
домът си без придружител.
Свидетелката Г.А.И. в показанията си сочи, че възстановяването на ищцата от
травмите, продължило около 3-4 месеца, през който период тя била зависима изцяло от
чужда помощ. Сочи още, че преди инцидента ищцата имала собствено домакинство, а към
настоящият момент живее при една от дъщерите си, тъй като не може да се справя сама.
С оглед горното, съдът намира за основателни, оплакванията на жалбоподателката, че
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не е съобразен с
претърпените вреди. Според кореспондиращото си съдържание на гласните доказателства и
заключението на СМЕ, периода, през който ищцата се е възстановявала физически от
процесните травми, е около 4 месеца, като това е времевият интервал, през който е
пострадалата е търпяла по интензивни болки и страдания. Наред с това от свидетелските
показния, се установи, че освен постоянната нужда от чужда помощ в ежедневието, са
настъпили и трайни негативни промени в психичното здраве на ищцата, която е загубила
своята самостоятелност.
По изложените съображения, като съобрази възрастта на ищцата, броя и вида на
уврежданията, периода, през който същите са предизвиквали негативни психически и
физически преживявания, както и остатъчния физически дискомфорт и психична
7
обремененост, съдът счита, че за репариране на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди, е необходима сумата от 13000лв.
Ето защо и тъй като по делото не се доказаха обстоятелства, налагащи редуциране на
обезщетението, поради съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалия,
атакуваното решение, се явява частично неправилно и следва да бъде отменено, за разликата
над присъдените 6000лв. до гореопределяният размер на обезщетението.
На основание чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ,
съгласно които застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка “Гражданска отговорност“, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования деликвент или от увреденото лице и доколкото по делото е установено
уведомяване на ответника за инцидента на 03.09.2018г., то това е датата от която се дължат
лихви за забава в полза на увреденото лице.
При този изход на делото, следва да се отмени първоинстанционното решение в
частта за разноските, които са присъдени в полза на всяка от страните, включително и
определението с което е отказано, изменение на решението по чл.248 от ГПК, вместо което
в полза пълномощника на ищцата, следва се присъди адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА. Изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ съобразно уважената част от
иска, размера на възнаграждението възлиза на 920.81лв. за първата инстанция и 920лв. за
втората. В полза на ответника не се следват разноски, поради липса на ангажирани
доказателства за направени такива, както пред районният съд, така и в настоящото
производство.
Във връзка с недължимостта от ищцата на заплащане на държавни такси и разноски,
и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати допълнителна
държавна такса дължима за двете фази на производството, чиито размер възлиза на 280лв. за
първата инстанция и 140лв. за въззивната инстанция. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във
вр. с чл.11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1694 от 16.11.2021г. постановено по гр.д.№8145/2021г. по
описа на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена претенцията на Х. И. Д., с ЕГН
**********, против ЗД ”Бул Инс” АД, с ЕИК *********, за разликата над 6000лв. до
13000лв., както и в частта за разноските, които страните са осъдени да заплатят една на
друга.
ОБЕЗСИЛВА Решение №808 от 25.03.2022г. постановено по гр.д.№8145/2021г. по
описа на Районен съд Варна, с която е допълнено Решение №1694 от 16.11.2021г., в частта,
8
с която ответника е осъден да заплати на ищцата сумата от 1681.67лв.-законна лихва
върху присъденото обезщетение от датата на уведомяване на застрахователя- 03.09.2018г. до
07.06.2021г.
ОТМЕНЯ Определение №4572/26.04.2022г. постановено по гр.д.№8145/2021г. по
описа на Районен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на пълномощникът на
ищцата за изменение на решението, в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 от ГПК,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати на Х. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: *********, сумата от 7000лв.,
представляваща разликата между присъденото с Решение №1694 от 16.11.2021г.
постановено по гр.д.№8145/2021г. по описа на Районен съд Варна застрахователно
обезщетение от 6000лв. и действително дължимото такова в размер на 13000лв., за
претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП настъпило на 13.07.2018г. по вина на
водача на л.а.”*********“, с рег.№********, чиято отговорност е застрахована при
ответника по Договор “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната
лихва върху главницата от 13000лв., считано от датата на уведомяване на
застрахователя-03.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата част Решение №1694 от 16.11.2021г., допълнено с Решение №808 от
25.03.2022г., постановени по гр.д.№8145/2021г. по описа на Районен съд Варна, не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати на адв.З. Й., с адрес: **********, адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно представителство на ищцата по делото на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.38,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗА, в размер на 1840.81лв., от което 920.81лв. за първата инстанция и
920лв. за втората.
ОСЪЖДА ЗД ”Бул Инс” АД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна,
сумата от 420лв., от която 280лв.-дължима държавна такса за първоинстанционното
производството и 140лв.-дължима държавна такса за въззивното производството, както и
сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението е постановено при участието на Д. Ю. М., с ЕГН **********, с адрес:
********* в качеството на трето лице-помагач на страната на ответното дружество ЗД ”Бул
Инс” АД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10